Рудолф Щайнер (СС-24; 3): Марксизмът и Троичният социален ред

Няма да се освободим от капаните на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яснота за нещата, които ги изкривяват. Едно такова искане, съществуващо в широки кръгове, е изразено от Фридрих Енгелс в книгата му „Развитието на социализма от утопия в наука“:

„Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство заемат мястото на властта над хората.“

Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа. От известна гледна точка то е правилно. Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес. Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това. Те насочиха вниманието си към начина, по който капиталът и трудовата сила работят в икономическия цикъл. И са чувствали, че днешното човечеството се стреми да надрасне формата, която тези отношения са приели — при нея капиталът се превърна в средство за налагане на власт и над човешкия труд. Капиталът не само служи като средство на мениджмънта за управление на стоките и контрола на производство; той дава и указанията за управлението на човешките същества. Затова Маркс и Енгелс стигат до заключението, че тази власт над хората трябва да се премахне от цикъла на икономическите процеси. Те са прави: съвременният живот не позволява хората да се разглеждат просто като притурки към суровините и производствените процеси, нито да се управляват като капитал.

Но Маркс и Енгелс вярват, че проблемът може да се реши, когато в икономическия процес просто се елиминира управлението на хората и се продължи нататък с нов тип пречистен мениджмънт, който не е обвързан с държавата. Те не виждат, че в старото управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в стария му вид. Също така те не виждат, че в капитала е източникът на силите, които управляват стоките и контролират клоновете на производството. Човешкият дух насочва икономическия живот чрез средствата на капитала. И все пак чрез управлението на стоки и контролирането на производствените браншове човек не постига нищо, което да подхранва човешкия дух, който постоянно се нуждае от обновление и който трябва продължително да внася нови импулси в икономическия живот, ако не искаме той да претърпи пълен упадък.

Рудолф Щайнер: Марксизмът и Троичният социален ред
Това, което Маркс и Енгелс са отчели, е вярно — контролът на икономиката не трябва да съдържа нищо, което предполага и власт над самите хората, както и че капиталът, служещ на икономиката, никога не трябва да властва над човешкия дух и да насочва посоката му. Обаче фаталната грешка на Маркс и Енгелс се състои във вярата и на двамата, че човешките отношения, подлежали по-рано на външно управление, и насочването на икономиката от човешкия дух ще могат да продължат някак от само себе си, след като вече не зависят от администрацията на икономиката.

Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката. Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред. Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци. Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.

Маркс и Енгелс са прави да искат нов икономически ред — прави са, но само отчасти. Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната сфера на правния живот и тази на свободното развитие на духа. Формите, които бъдещият икономически живот трябва да придобие, могат да се видят само от онези, които са избистрили в ума си, че капиталистическата икономическа система трябва да направи място за една обособена духовна сфера, а регулирането на човешките отношения чрез икономическата власт трябва да отстъпи на една, която е отчетливо човешка. Настояването за икономически живот, който контролира само стоките и производството, никога да се осъществи, ако е единственото изискване [и не включва обособяването и на другите две сфери — бел. пр.]. Всеки, които упорства по този начин, все едно твърди, че е способен да създаде икономически живот, при който е отхвърлил една необходимост за съществуването му, обаче някак си уж това негово съществуване ще продължи.

Макар да е живял при доста различни обстоятелства, но с пълна проницателност за живота, Гьоте е записал две мисли, които са съвършено съпоставими към много съвременни социални изисквания.

Първата е:

„Полуистината върши работа до някое време; след това, вместо да дойде пълно просветление, внезапно идва ослепителното притворство. Светът е доволен и цели векове протичат в лъжа.“

Втората е:

„Слагането под общ знаменател и безмерната самомнителност винаги проправят пътя на ужасните бедствия.“

И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата. Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“. Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 3 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Иван Стаменов

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

6 коментара за "Рудолф Щайнер (СС-24; 3): Марксизмът и Троичният социален ред"

  1. Р.Владимиров  05.05.2015 г. | 12:44 ч.

    Стопанин….много ти благодаря ,Човеко! Ти си един вид съвременен Апостол на Светлината !

  2. Петър  04.03.2016 г. | 22:26 ч.

    Г-н Стаменов, Учителя Беинса Дуно е дал отдавна разрешение на тези обществени проблеми, но Вие антропософите още не можете да разберете това. Всички проблеми в обществото са производни от липсата на Правда, Истина, Мъдрост, Любов и Добродетел. Какво значи това? За обикновения човек, който не е чел беседите на Учителя, това може да звучи абсолютно безсмислено, поради това, че Учителя дава определение за тези категории, които са Космически закони, на базата на които функционира цялата вселена. Всъщност, Учителя дава и посоката, която е толкова гениална, колкото и научна. Тя обаче олицетворява Божествения ред. Обществото трябва да следва формата на човешкия организъм. Именно само там може да се реализира Абсолютната Правда. И ако имате възможност да надникнете в него, ще видите, как разпределението на ресурсите става справедливо за всяка клетка и за всеки орган. В него работят и останалите принципи като Един в онова невидимо Божествено единство.
    Другия момент и генерална грешка на Маркс, Енгел и Щайнер е това, че те разглеждат човека отделно от икономиката и управлението ( мениджмънта ), а той в същото време е техен субект и обект. Т. е. човека стои централно в обществото и всички науки и изобретения са създадени в негова полза. Единствената необходимост за човека е тази, той да бъде в хармония именно с онези пет космически, абсолютни пет принципа, които са Божествени и непроменливи.

  3. Стопанина  04.03.2016 г. | 22:32 ч.

    Другия момент и генерална грешка на Маркс, Енгел и Щайнер е това, че те разглеждат човека отделно от икономиката и управлението

    Драги Петър, познавам добре беседите на Учителя, но вие говорите небивалици за Щайнер, които са опровергани дори в самата статия, под която пишете коментара си.

  4. Светльо  04.03.2016 г. | 23:09 ч.

    Петре, в линка, който си дал, си обяснил, че мнението ми за сегашната държава България нямало нищо общо с Учението на Беинса Дуно. Да те питам само – къде аз в статията си казвам обратното? Да те питам също и дали правиш/те разлика между съвременната държава и ариманичните (антихристиянски) й институции и България на Духа – такава, каквато би трябвало да бъде някога? Правиш/те ли разлика между институциите, които поробват човека и Свободата му?

    Свободните съчинения, които говориш и в мнението ти за Щайнер, че разглеждал човека отделно от икономиката?!?!? … не са верни! В мои други статии съм защитавал позицията си, че не съм против държавата, а против намесата й навсякъде в социалния организъм. Нейно право и задължение е да прилага правовия принцип, но тя няма място в икономическия и Духовен живот на хората. Съвременната не е такава, а и аз никъде не искам да се боря с нея, а напротив – да не съучаствам на делата й!

    Ако ти не виждаш накъде ви водят тези дела, ваш проблем. Не е като да не са ви предупредили – и Беинса, и Щайнер, и Стопанина! Ако си направиш/те труда да прочетете внимателно написаното, ще видиш/те, че против България на Духа не говоря – напротив, говоря против държавата – символ на Кесаря (Ариман).

  5. Стопанина  04.03.2016 г. | 23:18 ч.

    Ами то и аз не съм писал никога против военните като цяло, нито че си губели времето. Писал съм само против наборната армия и тепърва ще се изКАЗВАМ по тази тема, правя филм, ама, честно казано, нямам намерение да влизам в обяснителни режими пред хора, които твърдят, че Учителя е пращал учениците си на фронта!

    Кой разбрал – разбрал. Способните да осмислят информация ще четат „От Извора“. Другите ще се обновяват духовно на други места. Свят широк. Виртуалният – също.

  6. Сава  19.06.2017 г. | 14:09 ч.

    Според мен Маркс и Енгелс са част от сценария. Докато има правителства и църкви човеците винаги ще страдат. Човек трябва да живее сред природата, във природата, със природата, да спазва и да се ръководи единственно от вселенските закони ! Държави, религии, правителства и техните “ закони и норми “ са смъртоносни за хората !

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.