Рудолф Щайнер (СС-24; 18): Истинското просвещение като основа за социално мислене

Все повече хора заявяват, че не може да се намери изход от съвременния социален хаос освен ако нашите умове и сърца не се обърнат към духа. Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е изградена само върху производството и разпределението на материалните блага.

Също доста очевидно е колко малко досега са плодовете от тази вяра в духа. Ако се очаква от нея да дойдат идеи за политическата икономика, тази вяра е обречена на провал. Иска се нещо повече от просто споменаване на духа. Това споменаване може само да изрази дадена потребност, но по никакъв начин не може да я задоволи. Зад този факт човек трябва да разпознае един от проблемите на сегашното време и да се запита:

„Как се получава така, че даже тези, които днес смятат, че обръщането към духа е нужно за социалния живот, не правят нищо, освен да говорят за тази нужда? Защо те никога не успяват да обогатят нашата политическо-икономическа представа с духовност?“

Истинското просвещение като основа за социално мислене

Отговорът на този въпрос може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството. Тези представители на съвременната цивилизация, които са си изградили определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща. Постепенно се е наложило вярването, че само най-необразованите хора говорят за „същността на нещата“ или за „невидимите причини на видимите неща“. В наши дни този начин на мислене може да се прилага в изучаването на външната природа. Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност.

Когато обаче този начин на мислене се приложи за политическата икономика, е обречен на пълен неуспех. Защото в този случаи проявлението идва преди всичко от хората; от човешките потребности и желания. В нас живее същината, за която хората си затварят очите, докато говорят за „неопознаваемото“ (такива са много последователи на новите мисловни школи). По този начин отминалата епоха доразвива навиците си на мислене в сегашната — те в политическата икономика водят само до разруха.

Човек може да наблюдава замръзването на водата или развитието на ембриона и да говори по много „авторитетен“ начин за „неопознаваемото“ в света, като по този начин предупреждава неговите съвременници да не подвеждат по фантастични спекулации за този незнаен свят. Но с такъв начин на мислене няма да намерим решение на икономическите проблеми, защото те изискват да навлезем в човешкият живот в неговата цялост. А тази цялост включва и духа, и душата, въпреки че те външно се разкриват само в потребността от задоволяване на материалните нужди.

Истинското просвещение като основа за социално мисленеНие няма да създадем адекватната наука за политическата икономика, каквато изисква съвремието, докато хората не престанат да се задоволяват само със „споменаването“ на духа и душата, и не престанат да посичат всички опити да се достигне до истинско знание за духа, защото това било „ненаучно“ или „под нивото на образования човек“. За тях човешката същност ще остане неразбираема, докато те не признаят обвързаността на душата с това, което те желаят да избегнат в тяхното изучаване на природата.

Ако човек говори днес от своя собствен опит със свръхсетивното и защитава тезата, че единственият начин да се преодолее този господстващ материализъм е чрез изучаването на свръхсетивното, на него му отговарят, че материализмът е преодолян „научно“. Твърди се, че имало предостатъчно дискусии на тази тема и те доказвали по „действителни“ научни методи, че материализмът не е достатъчен, за да обясни всички процеси в природата. На такова твърдение трябва да се отговори, че такива дискусии може да са много интересни теоретически, но те не преодоляват материализма. Материализмът ще се преодолее, когато не само се докаже теоретически, че има повече факти в света, отколкото се възприемат със сетивата ни, но и когато живият дух вдъхновява нашето изучаване на света и процесите в него. Само този дух, насочващ човешките възприятия, може да изучи множеството преплетени течения, протичащи в материалния живот на човешките общества.

Човек може цяла вечност да доказва, че „животът“ не е просто физико-химични процеси, но това по никакъв начин няма да сломи материализма. Той ще се бори ефективно с материализма само когато събере куража да каже — „в нашите представи за света трябва да присъства и духът“, — но също така постави този дух центъра на съзнанието си.

Идеята за троичният социален организъм е за хората с такъв кураж. Кураж от такъв тип  не капитулира през обстоятелствата в живота, а опитва да проникне в същината му. Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа. Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и справедливо произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната сфера и икономическата. Човек възприема тази идея само ако признава съществуването на човешката душа.

Мирогледите, произлизащи от теорията на неопознаваемото (тя е в основата на повечето днешни мисли), винаги ще клонят към заблуждението, че може да се създаде адекватна организация на социалният живот само въз основа на материалните факти на икономическия живот.

Този кураж няма да отстъпи пред схващането, че хората не са достатъчно зрели за такава радикална промяна в мислите и чувствата. Тази „незрялост“ ще продължи да съществува, докато науката проповядва, че признаването на духа е неоснователно твърдение. Липсата на зрялост не е причината за сегашния безпорядък. Безпорядъкът се дължи на вярата, че признаването на духа е белег за невежество. Всички опити да се подреди правилно социалният живот, произтичащи от такова бездуховно просвещение, са обречени на провал, защото те изключват духа. Когато някой изгони духа от съзнанието си,  този дух действа в несъзнателните области. Духовните сили могат да подпомогнат изпълнението на човешките задачи само когато не работим срещу духа. Само тези, които са приели този дух в съзнанието си, работят заедно с духа. Трябва да се преодоле измамното просвещение, което е произлязло от грешна представа за природата и се е превърнало в своего рода евангелие, разпространено сред големи групи от хората. Само тогава почвата ще бъде готова за истинска социална наука, която може да има плодотворно влияние върху реалния живот.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 18 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Кирил Атанасов

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

4 коментара за "Рудолф Щайнер (СС-24; 18): Истинското просвещение като основа за социално мислене"

  1. Gergana  28.03.2015 г. | 20:23 ч.

    Пак едно силно изказване от Рудолф Щайнер! Все едно съм учудена! Както бих била и на Учителя…
    Защо нашата политико-икономическа представа не се обогатява с духовност?
    Един въпрос насочен към всички ни.

  2. dragonn  30.03.2015 г. | 11:24 ч.

    Защо нашата политико-икономическа представа не се обогатява с духовност?

    Защото Gergana тези области привличат хора болни за власт и пари, хора с ниско ниво на съзнание. Властта в лицето на политиката и парите чрез икономиката са основното средство за контрол. А може да се контролира само това, което е все още несъзнателно – демек материята. Затова в тези области присъстват винаги материалисти имащи крещяща нужда от контрол. Духът от друга страна е винаги съзнателен и естествено не подлежи на контрол. Затова не върви политико-икономическа представа да се обвърже с духовността. Силните на деня ще загубят по този начин контрола.

  3. Светльо  31.03.2015 г. | 09:18 ч.

    dragonn

    Защо нашата политико-икономическа представа не се обогатява с духовност?

    Защото Gergana тези области привличат хора болни за власт и пари, хора с ниско ниво на съзнание. Властта в лицето на политиката и парите чрез икономиката са основното средство за контрол. А може да се контролира само това, което е все още несъзнателно – демек материята. Затова в тези области присъстват винаги материалисти имащи крещяща нужда от контрол. Духът от друга страна е винаги съзнателен и естествено не подлежи на контрол. Затова не върви политико-икономическа представа да се обвърже с духовността. Силните на деня ще загубят по този начин контрола.

    Ами не е баш така. На всеки един човек му се налага да участва в политико-икономическия живот на нашата страна, планета. Това, което казва Щайнер важи за всеки отделен човек. Гласувайки, човек участва в политическата система. Работейки, живеейки ако щеш съзнателно или не, всеки човек участва и в икономическия живот. За това представите ни, мислите ни, а от там и действията ни, на всички без изключение, трябва да се проникват от Духа и да се обогатяват с Духовност. Инак – може всеки да погледне през прозореца….

  4. dragonn  31.03.2015 г. | 11:08 ч.

    Светльо възможно е да бъркам.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.