Още от романа „Съвършената“ на Неда Антонова

Из романа „Съвършената“ от Неда Антонова„Те затуй те повиках, керко. Много работи се приказват из народо за мене, некои са верни, но други хич не са, та грехота хората да ги верват… Истината е туй, де се приказва, че я сум слепа, па бродирам, пера, шетам отсреща в гробището или си храня кокошките. Оно си е така. И друго си е така, дека моем да загребвам с шепи жарава и да не сящам по ръцете си ни болно, ни изгорено. Болести всякакви лекувам, чувам гласове на треви и билки и тех си приказвам, виждам думите на хората, преди да са ги изрекли — докато са още в главите им, — гледам ги как се кълбят като едни зъмове пепелянки, хеле пък лошавите. И друго е верно, е яз, кога си приказвам с Брат ми Светия Георги Великомъченик, не стоя на плочите в църквата, га че си думам с прост някой чиляк, ами се дигам високо във въздуха, като да фръкна, та да сум по-близо до Него, щото е той светец и Победоносец. И друга дарба имам, дето никой по Българията преди мене не е бил с нея орисан — онуй, що людете го наричат примиране. Я можем кога си поискам да се просна ей тук на миндеро, да полежа, какво полежа, и подир да откъсна душа от сърце и да я пусна през кумина, па да си она оди къде си сака и колко си сака. До десет дена е бивало някогаш да не мръднувам — ни мърдам, ни шавам, ни дъх излиза от мене, ни пот или друго нещо като отжив човек…Пък де съм ходила облечена само с едната душа и що съм чинила там, туй също ке ти изприкажа, а и още то може да им помогне. Но по мое време лекарите бяха малко, живееха повече в градовете, правеха се на богочовеци и вземаха толкоз пари, че се налагаше горките хора да си продават добитъка, за да излекуват детето си от болест, за която в околността на селото им никнат поне три вида целебни билки. Туй най-добре го знае баща ти, Боянке, дето продаде дюкяна си в баш чаршията на Самоков, та да те тебе лекува из Немско, ама не би, та те накрая доведе при мене жълта-зелена, а лицето ти дебело и напукано като дънера на ей оня чинар… От мене да помниш, керко, Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви или камъни.“

* * *

Казвай им: по-добре е за човека да поиска от Бога, каквото му трябва, отколкото да го краде или придобива по нечестен начин.“

* * *

„Казвах им, хората кимаха, съгласяваха се, но веднъж някакъв дядо се сопна: „Бог е един, а ние сме много. Докато и дойде редът на моята молба, аз може и да не съм жив.“

* * *

„Бяха тъй замаяни от религия, че не усещаха вярата.“

* * *

Благодарности на Ралица за набирането на текста.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.