Рудолф Щайнер (СС-24; 4): Троичният социален организъм и свободата в образованието

Обществените грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на държавата. Това, че училищата са грижа на държавата, днес е схващане, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете на хората, че всеки, който опитва да го промени, е смятан за наивен „идеолог“. Все пак това е сфера от живота, която дава повод за сериозни размисли. Хората, които говорят по този „наивен“ начин, нямат представа в каква степен това, което поддържат, е премахнато от света.

Нашата училищна система е белязана от особеностите, отразяващи тенденциите на упадък в съвременния културен живот. Социалните структури на днешните държави не следват изискванията на действителния живот. Например те са придобили форма, която не задоволява икономическите изисквания на съвременното човечество. Освен това те внесоха в училищната система един назадничав елемент — след като освободиха училищата от религиозните вероизповедания, те ги подчиниха на себе си.

На всяко равнище училищата оформят човешките същества по образеца, изискван от държавата и според нуждите на държавата. Програмата в училищата отразява държавните изисквания. Разбира се, много се говори, че човек трябва да е всестранно развит и тъй нататък. Но съвременният човек до такава степен несъзнателно се чувства като част от цялостното устройство на държавата, че той даже не забелязва, че когато се говори за всестранно развитие на човека, под това се разбира образоването на човека по шаблона за полезен слуга на държавата.

Троичният социален организъм и свободата в образованието

В този смисъл, нищо добро не може да се очаква от мисленето на онези, които поддържат социалистически възгледи. Те са твърдо решени да превърнат старата държава в огромна икономическа организация. От държавните училища се очаква да се впишат в тази корпорация. Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел. пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система. Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на духовност, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество. Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.

Хората днес говорят за общообразователни училища. Няма значение дали идеята за такива общообразователни училища е много добра на теория, тъй като, ако ги направят неизменна част от икономическата организация, на практика никога няма да бъдат нещо добро. Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло основани на свободния духовен и културен живот. Това, което се преподава и култивира в такива училища, трябва да се извлича само от познанието за израстващото човешко същество и от индивидуалните заложби.

Троичният социален организъм и свободата в образованиетоИстинската антропология трябва да е в основата на образованието и упражненията. Въпросът не е — какво трябва да знае човекът и да е способен да върши за съществуващия социален ред? Въпросът е — какви заложби, които сега са дремещи в това човешко същество, могат да се развият? Така ще е възможно постоянно да вливаме нови сили от подрастващите поколения към социалния ред. Животът на социалния ред ще представлява това, което се постигне от поколенията развити човешки същества, заемащи своето място в този социален ред. Подрастващото поколение не трябва да бъде оформяно по шаблоните на съществуващия социален строй.

Между училищата и обществото съществува здравословна връзка само тогава, когато обществото постоянно се обогатява от новите и неповторимите заложби на хора, чието образование им е позволило да се развият свободно. А това може да се осъществи само ако училищата и цялата образователна система се самоуправляват в рамките на социалния организъм. Държавата и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да определят учебната програма и да образоват хората според личните си желания.

Това, което даден човек е длъжен да знае и да е способен да работи във всеки отделен етап от живота, трябва да се решава от самата човешка природа. Както държавният, така и икономическият живот ще трябва да се приспособят към природата на човека. Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.

Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници. Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.

Развитието на подрастващия човек изисква ръководство от съвършено различен вид мисли и чувства. Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава. Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа, принципите на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън. Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.

В края на краищата, от училищата под управлението на държавата и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие. Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система. Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.

Троичният социален организъм и свободата в образованието

В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия. Социалистите хранят илюзията, че техните идеи са напълно различни от буржоазните. Те обаче не са различни, а по-скоро представляват буржоазния мироглед, специфично оцветен с чувствата на работническата класа и нейните мнения.

Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм. Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел. Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание. Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност. В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.

Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял. Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили. Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.

За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията. Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност. Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система. За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.

Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“. И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани. Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.

Троичният социален организъм и свободата в образованиетоСъщо така има и нещо друго: Духовният живот процъфтява само когато може да се прояви като единство. Упражнението на душевните сили, което води към човешки достоен и жизнеутвърждаващ мироглед, е същото, което трябва да осигури и сила, правеща човека добър колега в икономическия живот. Мъжете и жените с практичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед. Социален строй, който само управлява стоки и контролира производствените процеси, в крайна сметка ще свърши в пълна разруха — освен ако не се поддържа от хора, чиито души са правилно развити.

Следователно, ако искаме да има реално подновяване на социалния живот, трябва да намерим силата да въведем независима и самоподдържаща се образователна система. Ако хората вече няма да „управляват“ събратята си по досегашните начини, тогава трябва да се даде възможност на духа във всяка човешка душа, заедно с всички индивидуални нейни сили и независимо от възрастта ѝ, да се прояви като ръководител на живота. Този дух няма да позволи да го потискат. Институциите, които опитват да ръководят образователния живот само от гледната точка на икономическата система, представляват опит за потискане. Тези опити ще принуждават свободния дух постоянно да се бунтува от дълбините на своята природна същност. Неизбежното следствие ще са непрестанните сътресения в цялата социална постройка на системата, която е опитала да организира образованието по същия начин, по който контролира производствените процеси.

За всеки, който ясно схваща тези неща, едно от най-неотложните изисквания на съвремието е основаването на общност от хора, която ще се стреми с всички усилия да постигне свободата и самоопределянето на образователната система. Другите необходими проблеми в наши дни няма да намерят решение, докато не се направи важното за образователната сфера. Нужно е само безпристрастно наблюдение върху нашия духовен живот в сегашната му форма — неговата отвлеченост и разпокъсаност, липсата му на сили да поддържа човешката душа — за да се види, че освобождаването му е правилният ход.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 4 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Иван Стаменов

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Рудолф Щайнер (СС-24; 4): Троичният социален организъм и свободата в образованието"

  1. Богатир  24.01.2015 г. | 01:28 ч.

    Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.

    Проблема е в началният момент. Как да се осъществи прехода, защото началното общество, ще трябва да си извоюва икономическата независимост?
    Проблемът малко ми напомня на играта камък-ножица-хартия, кое да се развие с приоритет? По мои наблюдения засега има начени хора да мислят за икономическото си спасение, виждам и наченки на хора създаващи заедно Валдорфски училища и градини и домашно образование. Всички обаче доколкото знам пак са зависими от парите, тоест те са някак непълни, несъвършени са още, защото са разделени. Как да се осъществи спойката на разглобените алтернативни стопанства с алтернативно образование? Предполагам, че тогава от самосебе си ще възникне и новото правораздаване.

  2. Стопанина  24.01.2015 г. | 15:08 ч.

    Богатире, ключовото е достатъчна част от хората да преодолеят абсурдната заблуда, че трябва да поверяват на държавата възпитанието и образованието на децата си. След като вече имаме такава открояваща се нагласа в обществото, вече за мен се открояват два варианта за „началния момент“:

    1. Да се изчака наближаващата разруха и загуба на държавност. Тогава така или иначе трябва да се строи наново.

    2. Да не се чака, а родителите и учители да да проявят гражданско неподчинение и инициатива да правят каквото намерят за добре за децата си.

    Лека-полека им увират главите покрай безобразните нови учебници, рекетите за ваксини и зле прикритите попълзновения на социални инженери.

    Но продължава да преобладава нагласата, че трябва да се мрънка срещу държавата, задето не осигурявала качествено образование. Ами ще почакат, почакат нещо добро от държавното образование, пък в един момент ще им просветне, че ще има да си почакат.

  3. Мислещ  24.01.2015 г. | 15:29 ч.

    Ето как нагледно почват да се случват нещата. Днес сме против учебниците, а утре и против цялостната образователна система.

    Родители спират деца от училище заради учебници

    Варненски родители обявиха, че ще спрат децата си от училище, ако до 2 седмици просветният министър Тодор Танев не организира среща, на която да оповести конкретен срок за подмяна на учебниците от основния курс.

    Майките и бащите обявиха, че не харесват част от сегашните, имат и забележки към учебната програма.

  4. Стопанина  24.01.2015 г. | 16:18 ч.

    Като по поръчка, днес излезе следната статия в „Дневник“: „Реформата цели да промени елитарния модел на образование“

    Да разгледаме някои от мислите на министър Танев и невежото или откровено дивашкото в тях:

    „Според него целта на предложената образователна реформа е всички ученици да получат равни възможности, независимо в кое училище или в кой регион на страната живеят.“

    Проблемът е, че учениците не са с равни стартови възможности. Например, ако едно дете има талант в рисуването, този талант няма да се развива в държавните училища, защото възможностите за развитие ще са занижени, за да имат някакъв шанс и тези без никакъв талант в рисуването.

    „Танев се позова на изследване на Световната банка на образованието в България, според което качеството на образованието в София поставя учениците в останалите региони в неревностойно положение спрямо връстниците им в столицата.“

    Само по себе си е интересно, че българският министър се информира за проблемите на българското образование не от учителите, учениците и родителите им, а от… Световната банка.

    „Това трябва да се промени и всички региони да имат равни възможности. Всички деца имат талант“, каза Танев.“

    Всички деца имат талант, но този талант не е еднакъв за всички деца – пропуснал е да размисли Танев. Ако едно дете се е родило във Варна и има афинитет или таланти, свързани със специфичните географски особености на Варна – например детето има данни за отличен моряк – от какъв зор трябва да го изравняваме, да речем, със софийските математици?

    „Друга цел на реформата е да промени възприятието за българските учители от страна на обществото.“

    Единственият начин това да стане е министърът да остане безработен, след като държавата свали лапите си от образованието. Когато реформата се извърши само обществото, в частност – родителите, и самите учители, възприятията към учителите ще се изменят от само себе си.

    Танев призова и за по-голямо участие на родители и бизнеса в учебния процес.

    Да си дойдем на думата за бизнеса бизнеса

    „Предложеният проектозакон предвижда децата да започват училище на 5-годишна възраст и да се преминава към целодневна форма на обучение.“

    В превод: Индоктринационните центрове ще приемат все по-млади затворници, а часовете за свиждане с родителите ще стават все по-малко.

    Танев подкрепи идеята за няколко броя учебника по един и същи предмет. „Постепенно нараства броят на учителите, които подкрепят повече от един учебник. Това ще спомогне за разнообразието на методите при обучение. Нека да има конкуренция между две различни философии и да се даде свообода на учителите как да преподават.“

    Танев щедро дава свобода на учителите как да преподават, но и дума не може да става за свободата учебниците да се пишат от самите опитни учители по единствения контрол на родителите.

    Министърът не коментира протестите във Варна срещу съдържанието на учебници по история, но добави, че в учебната система трябва да бъде застъпено формирането на патриотичен дух.

    Да живей Кназът на този свят!

  5. бледоликия  24.01.2015 г. | 18:00 ч.

    Моето разбиране е по просто. Човек като види че едно дете е талантливо, да му купи материали. Ако е учител да се заеме с таланта му. Нещата се получават когато са индивидуални. На държавата не и е това работата, това е работа на обществото(Будното).

  6. Спиро  25.01.2015 г. | 05:48 ч.

    Това с учебниците е пълна гавра с думата образование. И аз да бях на мястото на родители и аз щях да спра детето ми от училище. След като чух какво казва вече съм сигурен, че ако имам деца, ще се образоват вкъщи или някъде, където знам, че учителите ще прекрачат правилата. След като ги прочетох нещата, то положението в момента е плачебно.

  7. nellih  26.01.2015 г. | 11:27 ч.

    Поздравления за чудесните преводи Стопанино и за волята ти запознаеш хората с ТСО. Може би си единственият човек в България, който в такава степен носи този импулс в душата си! Желая ти много душевни сили, за да продължиш в този дух!

    Икономическата независимост ще се получи, ако хората се обединят в асоциации. Колко много предприятия се сформираха след промяната, колко много хора създадоха забележителна организация и станаха богати. Но те си остават на принципа на егоизма.
    Ако различни предприятия се включат в асоциации въз основата на нови принципи, хората в тези предприятия ще се откъснат от глобалната икономическа зависимост. Това ще става постепенно, но може да стане, ако има волята за това. А както показва животът, страданието ще ни научи и ще възпламени волята не само за критика, но и за творчески действия.

    Има нещо много важно, което не бива да се изпуска от внимание.
    Ако ние сега поне теоретично изучим и дълбоко осъзнаем принципите на ТСО, мислите ни ще се разнесат в етерния свят и ще станат извор на импулси за все повече хора.
    Детето започва да расте в остаряващия майчин организъм. Всяка култура започва началото си в предишната разрушаваща се култура. И християнството започва с 12 апостола. Така че единичните опити да се премине към биологично производство, нови форми на образование, нова медицина, т.е. разширение и обогатяване на сегашната медицина, и др. п. са първите крачки в духа на бъдещия ТСО.

  8. Стопанина  13.02.2015 г. | 18:36 ч.

    Министър Танев предлага ресурси за образование да се търсят от частния сектор и НАТО

    „Тези ресурси трябва да бъдат така използвани, че да стимулират качеството в смисъл на конкурентоспособността на българското образование и наука“, добави Танев.

  9. Стопанина  10.03.2015 г. | 13:55 ч.

    Герберите се канят кариерното развитие на децата да започва от 1-ви клас

    Дълги години говорим в България за конкурентоспособност и образование. Това заяви председателят на образователната парламентарна комисия Милена Дамянова на бизнес закуска с представители на бизнеса. По думите й успешните икономики са с добро образование. Няма как успешна образователна политика да се прави без участието на бизнеса, категорична бе Дамянова.

    Аз пък съм категоричен, че с такива невежи, но доволно самомнителни властници не се изплува от блатото, ами се дълбае по-дълбоко и по-дълбоко в тинята.

  10. Стопанина  07.04.2015 г. | 17:47 ч.

    В Министерството на образованието и науката (МОН) е изработен проект за най-радикалната реформа в системата на образованието от горе до долу, може би от първия Закон за народното просвещение до сега.

    http://news.ibox.bg/news/id_1834253280

    Из статията:

    „За президента образованието е не само бъдещето на държавата, а и една от основните инвестиции

    „Най-отгоре над висшето образование трябва да бъдат клъстърите…“

    „Наука и образование за интелигентен растеж

    „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще може да изпълни функциите си за професионално обучение, за връзка с пазара на труда

    „Като слабост на сега действащия закон Танев посочи и липсата на връзка с пазара на труда

    „…съвет, посветен на качеството на образованието и пазара на труда

    Удебеляването на икономическите цитати е от мен. Тая радикална реформа могат да си я заврат в rectum intestinum-а, откъдето е изляза, понеже всички цитирани идиоти от статията мислят с храносмилателната си система и долния си гастроентерологичен тракт.

  11. Astrolog  08.04.2015 г. | 20:59 ч.

    Логично е за тях пазара на труда да е по-важен от развитието на 4-членния човек – обратното би било доста голяма изненада (направо бъг в Матрицата, така да се каже)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.