Рудолф Щайнер (СС-24; 9): Какво изисква Новият дух

Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.

За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото. Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.

Не може да има политиканстване, когато икономиката се управлява по този начин. Може да има само компетенцията и уменията на отделните личности в даден отрасъл на индустрията, както и структурирането им с оглед на най-добрата социална ефективност. Това, което се прави в едно такова икономическо тяло, не се решава от броенето на гласове, а от гласа на реалните потребности. Системата ще се самокоригира, като намира хората, които са най-компетентни да извършват конкретни дейности, а след това, като пренасочва продуктите към потребителите, разглеждани като подходящи от кооперативните сдружения.

„Какво изисква Новият дух“ – Рудолф Щайнер

Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг. Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така. В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно. Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди. Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.

Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската сфера. Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси.1 Това, че виждаме толкова много партии, преследващи такъв принцип, не променя факта, че все още липсва нов дух на места, където той вече е спешно необходим.

Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора. Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм. Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие. Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката.

Има хора, които казват: „Тези идеалисти имат отлични и добронамерени идеи. Обаче в условията на днешната реалност техните идеи не могат да се осъществят.“

Случаят изобщо не е такъв. Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие. А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“. Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.

Актуален и горещ въпрос е, как да се намерят начини и средства за замяна на старите партийни доктрини с новото независимо мислене, така че те да станат ядро, около което хората с всякакви партийни пристрастия да могат да се съберат — хора, които са способни да видят, че сегашните партии са изживели времето си, а сегашните социални условия са достатъчно свидетелство, че дните им са преброени.

Разбираемо е, че тези, които трябва да осъзнаят това, трудно ще го осъзнаят. Редовите членове на партиите го намират за трудно, защото нямат времето и склонността (а често и предварителната подготовка) за това осъзнаване. Не е лесно и за водачите, защото както предразсъдъците им, така и тяхната власт, са тясно свързани с всичко, което са отстоявали досега. Тази ситуация ни задължава още по-упорито да търсим решения извън партийните традиции, тъй като напредъкът на човечеството е извън тях, а не в тях.

Днес не е достатъчно просто да знаем какво трябва да замени съществуващите институции. Необходимо е да разясняваме този нов начин на мислене по начин, който ще ни позволи възможно най-скоро да разпуснем старата партийна политическа система и да напътстваме усилията на хората към нови цели. Този, който няма смелост да прави това, не може да допринесе с нищо за оздравяването на социалния организъм. А който е заблуден от вярата, че такива усилия са утопични, не стъпва на здрава основа.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 9 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Иван Стаменов @ „От Извора“
Бележки:

  1. Със съвременни думи: корпоративен лобизъм или разгъване на чадър за частни, егоистични интереси. Писането на закони в полза на тесен кръг хора, а не в полза на обществото — бел. пр. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Рудолф Щайнер (СС-24; 9): Какво изисква Новият дух"

  1. House M.D.  27.12.2014 г. | 00:38 ч.

    Тази статия звучи като да е писана днес, а не преди близо 1 век…

  2. nellih  03.01.2015 г. | 20:48 ч.

    За който се интересува от темата за троичния социален организъм, ще бъде интересно и какви групи, институти и практическо приложение има по света.
    В дадените по-долу линкове има материали на различни езици.
    Нямам личен опит, понеже с тази тема почти не съм се занимавала, и не мога лично да препоръчам дадени институции. Знам само че от дълги години се работи в тази насока.

    http://www.dreigliederung.de/essays/

    Internationales Kulturzentrum Achberg
    http://www.kulturzentrum-achberg.de/

  3. Astrolog  06.02.2015 г. | 22:17 ч.

    В настоящата действителност дали не се получава така, че икономическата изгода е дори и преобладаващ мотив за участието в партии, политиката и властта за повечето участващи.
    Съответно трябва по-масово разбиране и осъзнаване. А дал ли е д-р Щайтер някакви срокове или предсказания за времето, в което ТСО би бил реализиран на земята по-масово?

    Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.

  4. Gergana  07.02.2015 г. | 01:07 ч.

    Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.

    Няма такова нещо. Използваме принципа: „Необходимо и достатъчно.”
    „Достатъчно много” е вариантен критерий. „Необходимо много” е изискване. Което е необходимо, е достатъчно. Малко на брой не е недостатъчно.

  5. Мислещ  07.02.2015 г. | 11:36 ч.

    Astrolog
    06.02.2015 г. – 22:17

    В настоящата действителност дали не се получава така, че икономическата изгода е дори и преобладаващ мотив за участието в партии, политиката и властта за повечето участващи.

    КЕЛЕПИРА, Astrolog, или казано иначе – ПЕЧАЛБАТА без труд, – е меко казано преобладаващ. Това е ОСНОВЕН мотив, силата, която движи Алчните, Безскрупулните и Лицемерните за участие във властта! Политическите партии, те са само удобен трамплин към икономическият келепир. Духовно нечистоплътните използват партиите и за прикритие, за сливане с масите и избягване на лична отговорност, а както знаеш Колективна отговорност няма.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.