Антропософска терапия: Причини и лечение на агресията и автоагресията

„Те се режат с ножове и ножчета за бръснене, удрят си главата срещу твърди предмети, горят си кожата с цигари… Самонараняването – тема, която печели популярност. Лейди Ди, Анджелина Джоли, Джони Деп — списъкът с известни личности, които според техните изказвания се самонараняват и са го оповестили публично, е дълъг. Момчетата са по-малко застрашени от момичетата. Обикновено момичетата, които нараняват тялото си, без средата им да ги разбира, а често и да не знае за това, са между 12 и 18 години. Половото съотношение между самонараняващите се младежи е пет към едно – момичетата са видимо по-застрашени, с повишаваща се тенденция и сред момчетата. Много, но със сигурност не всички, са жертва на сексуален тормоз…“

Там, където не е достигнато разбиране за болестта, не може да се намери и никаква терапия.

Днес младежко-психиатричните феномени на самонараняване и бруталност  изглеждат почти разбиращи се от само себе си, като естествено дължащи се на отглеждането или по-късно на социалната среда на потърпевшите. Но опитът, че „лошата“ среда поражда един път бруталност, друг път – самонараняване, а в друг случай остава без последствия, противоречи значително на този предразсъдък.

Затова изглежда необходимо да разгледаме бруталността и самонараняването от гледна точка на центъра на човешката личност, от телесните условия за живот на човешкия Аз. Ако Азът имаше само едно чисто духовно съществуване, това начинание щеше да бъде безсмислено. Но поради причината, че Азът е въплътен в едно физическо, жизнено и одухотворено тяло, неговите душевни качества на мислене, чувства и воля, в тяхната физическа и духовна зависимост, са възприемчиви като „тип“.

Въз основата на троичното разчленяване на човешкия организъм е изработено това, което ни дава разбиране за самонараняването и насилието сред днешните младежи и развито тук като предложение за терапия. Към пълния текст »

Защо някои младежи се самонараняват, а други стават агресивни?

Защо някои младежи се самонараняват, а други стават агресивни?
(PDF | 14 стр. | 0.5 MB)
Епилепсията и дисоциативните разстройства в светлината на Духовната наука
Автор: Хайнрих Бретшнайдер | Превод: Светослав Йорданов

Споделяне на публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

4 коментара за "Антропософска терапия: Причини и лечение на агресията и автоагресията"

  1. Антар  26.12.2014 г. | 16:43 ч.

    A тъй като, отсъстват случайности ще споделя относно лудото биле. Тази година бе спрян от производство стандартизиран течен екстракт от корена на лудо биле – Белергамин.
    А същия е комбинация лудо биле с фенобарбитал ( който не се продава от много години изобщо в България ) , е най – доброто симптоматично лечение на пристъпи епилепсия, не само…
    А епилепсията се проявява, основна причина е паразит с много ниска вибрационна честота, оградил се с бентове в мозъка…

    А ето, че мрака бе прободен с острото на меча. Меч даващ свобода за мнозина незапознати в начало, с войната на войните …

  2. Стопанина  26.12.2014 г. | 19:19 ч.

    Благодаря на Светльо. Макар да не проявявам някои от описаните патологични крайности, това за нездравословната свръхчувствителност и склонността към жестокост към себе си ми беше доста полезно.

  3. Светослав Йорданов  28.12.2014 г. | 12:31 ч.

    Аз искам да благодаря на всички от От извора, защото без вас този материал нямаше да може да види бял свят на български, поне не чрез мен и в този период от време. И виждаме как сме взаимно свързани и как, дори и без да подозираме, ние си помагаме помежду си! Например моите наблюдения и разсъждения бяха стигнали до посочените изводи, но не бях напълно сигурен в тях. И един ден влязох във форума, за да видя нещо за календара на душата. Там видях коментар на Нели Хорински с линк към посочения в материала сайт, където се говори за календара. Когато влязох в него реших да се възползвам от възможността, че страницата е на антропософски лекар и да я разгледам. В последствие намерих посочения текст и той беше като допълнително потвърждение. И как човек да не се изпълни с благоговение пред целия Космос, нека се замислим колко много условия е трябвало да бъдат изпълнение преди да стигна до него!
    Искам да постна един цитат от Щайнер във връзка с окултните ученици и със сътресенията, пред които всеки един от нас е изправен по един или друг начин:

    Ако за обик­но­ве­ния чо­век е ед­на бе­зо­бид­на ха­рак­те­ро­ва осо­бе­ност това, да­ли той е пре­дим­но волева, чув­с­т­ве­на или мис­лов­на натура, за окул­т­ния уче­ник то­зи факт до­би­ва чу­до­вищ­ни раз­ме­ри и го ли­ша­ва от тол­ко­ва не­об­хо­ди­ми­те за жи­во­та нор­мал­ни чо­веш­ки реакции. Впрочем опас­нос­т­та ста­ва дейс­т­ви­тел­но се­ри­оз­на ед­ва в мига, ко­га­то окул­т­ни­ят уче­ник е ве­че в със­то­яние да пре­на­ся из­жи­вя­ва­ни­ята си от дъл­бо­кия сън в сво­ето буд­но съзнание. И до­кол­ко­то дъл­бо­ки­ят сън е об­х­ва­нат от прос­вет­ле­ние де­нем се­тив­ни­ят жи­вот – нап­рав­ля­ван от об­що­ва­лид­ни­те кос­ми­чес­ки за­ко­ни – дейс­т­ву­ва урав­но­ве­ся­ва­що вър­ху душата. Ето за­що е та­ка не­об­хо­ди­мо буд­ни­ят жи­вот на окул­т­ни­ят уче­ник да бъ­де нор­ма­лен и здрав във вся­ко отношение. Колкото по­ве­че се стре­ми да от­го­во­ри на вът­реш­ни­те изис­к­ва­ния за здра­вос­лов­но под­дър­жа­не на тяло, ду­ша и Дух, тол­ко­ва по­-доб­ре е за не­го Жалко ще бъде, ако все­кид­нев­ни­ят жи­вот му се от­ра­зя­ва въз­буж­да­що или подти- скащо, при­чи­ня­вай­ки ко­ле­ба­ния във вът­реш­ния му ду­ше­вен живот. Той е длъ­жен да из­ди­ри всичко, ко­ето под­по­ма­га не­го­ви­те си­ли и способ- ности, оси­гу­ря­вай­ки му хар­мо­ни­чен и здрав жи­вот в окол­на­та среда. Обратно, тряб­ва да из­бяг­ва всичко, ко­ето ру­ши та­зи хармония, вна­сяй­ки в жи­во­та му нес­по­койс­т­вие и припряност. Тук не ста­ва ду­ма за ед­но външ­но ов­ла­дя­ва­не на неспокойствието, а да из­бег­нем пос­то­ян­ни­те ко­ле­ба­ние в мислите, в на­ме­ре­ния та и в те­лес­но­то здраве. Всичко то­ва е по­-т­руд­но пос­ти­жи­мо за окул­т­ния ученик, от­кол­ко­то за обик­но­ве­ния човек. Защото вис­ши­те изживявания, ко­ито из­пъл­ват жи­во­та му, про­ме­нят и ця­ло­то му същество. И ако всред тях има не­що нередно, сът­ре­се­ни­ята ще го деб­нат от всич­ки стра­ни и при пър­ва въз­мож­ност ще го из­х­вър­лят от вер­ни­ят път. Ето за­що окул­т­ни­ят уче­ник не би­ва да пре­неб­рег­ва нищо, ко­ето би му поз­во­ли­ло да уп­раж­ня­ва пос­то­янен и пъ­лен кон­т­рол над ця­ло­то си същество. Никога не тряб­ва да гу­би при­със­т­вие на Духа, а да об­х­ва­ща със спо­ко­ен и ясен пог­лед всич­ки из­не­на­ди в живота. Впрочем ис­тин­с­ко­то окул­т­но обу­че­ние по­раж­да всич­ки те­зи ка­чес­т­ва чрез са­мо­то се­бе си. Човек се на­уча­ва да пред­виж­да опасностите, а в ре­ши­тел­ния мо­мент – и да ги отс­т­ра­ня­ва от своя път.

    Рудолф Щайнер, С. съч. 10

  4. Тео  28.12.2014 г. | 17:04 ч.

    Искам сърдечно да благодаря за статията и превода! Даде ми отговори, които търся от известно време за себе си и ми помогна да направя още една крачка по пътя на Истината.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.