Предколедно: И като се почна оня ми ти Адвент преди Рождеството…

Като се почна, та досега. От има-няма месец насам дните ми се губят — преливат един в друг. Пък и слънчевата светлина на тия дни е недостатъчна, декемврийска една такава — едва просветне чак по обед и набърже пак угасне. А както имаше и мъгла, даже и не просветваше с дни.

Тежко време е Адвентът, седмиците преди Рождество Христово, когато бесовете са развързани, върлуват и опитват да отклонят дори избраните от правия път. Бива си ги — от месец насам действаха срещу мен на няколко фронта едновременно и наскоро почти успяха да постигнат целта си.

Предколедно: И като се почна оня ми ти Адвент...Започна се преди месец с лавинообразното натрупване на работа в службата. Нормално е за този период от годината — свикнал съм на зор, зор, зор и срокове, които сами по себе си са изпитания… И дори нямаше да споменавам тази работа, ако не онази дребна, но съществена подробност, за която вече се оплаках в този материал за отровните бесовски парфюми. Казано накратко, не стига, че едва си поемаш въздух от бачкане, ами и всяко вдишване ти става болезнено, удря те в главата и прави така, че общия тонус и продуктивността спадат до санитарния минимум.

За да е още по-запомнящ се тазгодишният Адвент, разболя се мой доста близък роднина. Голяма мъка беше издирването на лекар, който не разглежда пациентите си само като ходещи портфейли. Още по-голяма беше мъката да убедя роднината, че проблемът му е сериозен и че се налага да го лекуват под наблюдение. Една сутрин след дълги увещания той надви македонския си инат и влезе в болница. Няколко часа по-късно избяга от болницата — добре бил, убеждаваше ме напразно!

Може би някъде тогава изпуснах контрола на мислите и чувствата си — открехнах дверите да нахлуят бесовете

Бях готов и напълно способен да хвърля една гора бой на роднината си и да го върна с ритници в болницата. А физическото насилие никак не ми е присъщо. Не се стигна чак до това. И не защото съм се овладял без чужда помощ, а защото друга моя роднина също не издържа на напрежението и колабира. Трябваше вече да се грижа за двама — това ме накара да мобилизирам и малкото ми останали сили.

Криво-ляво и под строй върнах единия близък в болницата, а другия — у дома.

В продължение на почти една седмица навъртях километраж, какъвто не знам дали ми събира за цялата година. От къщи до работа, после си тръгвах по-рано от работа, за да ходя на свиждане в болницата, а след това обратно към къщи. По 15 минути ходене от/до станция на метрото с тежка раница на гръб — петите ми хванаха болезнени мазоли.

Не исках колегите ми да се товарят и с моята работа, като ме отменят — техният Адвент също си го биваше! Затова след прибирането у дома подир болничното свиждане не лягах да спя непробудно до заранта. Искаше ми се, но… Тепърва сядах пред компютъра да си доработвам — час, два, три писане и описване на неща, които ми бяха последната грижа. Една нощ се лиших един час от и без това оскъдния сън напоследък, за да се нарева юнашката в леглото. А като ме хвана бяс на мене си, че се размеквам, мобилизирах енергията за молитви — определено са по-смислени, отколкото да се сополивиш.

Предколедно: И като се почна оня ми ти Адвент...Много обичам колегите си. Те са ми второто семейство. С един от тях, освен че работим едно и също в една стая, сме съседи — прибираме се заедно с метрото и се сприятелихме през последната година. Не бих казал, че сме съмишленици по въпросите, които ме вълнуват и отразявам в този блог. Него тези неща не го интересуват. Но все пак той ме превъзхожда по кротост и благост, както и в редица други качества, които аз тепърва усъвършенствам с четене и прилагане на съответната литература.

Та на този колега и приятел също му се събра много. Майка му станала поръчителка на кредит за своя приятелка — за крупна сума. И както сигурно се досещате — то това си е класически случай — онази, която се е възползвала от парите, сега не ги връща, или поне не редовно. Нищо не се води на нейно име — ни апартамент, ни кола, ни дявол — и съответно в мерника на банката ще влезе поръчителката. Семейството на колегата ми може да изгуби апартамент.

Вроденото ми чувство за справедливост беше наранено и от тази история. Страдаше приятел, та се ангажирах и с неговия случай. Заведох го при адв. Веска Волева — една от малкото читави публични личности и виден громител на банковия произвол. Събрахме съвети от маститата адвокатка и после отидохме право при длъжницата-кредитополучателка, която се оказа едно рядко нахално и просто същество. Очаквах да е такава, но друго си е да я видиш на живо! И сега, когато бесът ме поотпусна, без свян ще нарека тази измет: отпадъчен продукт на човешката еволюция.

Само от няколко разменени думи тогава ми се прииска да причиня ужасяващи неща на въпросната жена. О, нищо, че е жена! За мен в онзи момент на срещата тя беше боклук — събирателен образ на всички отрицателни качества, които могат да се намерят в човек. Ако не ни разделяше една голяма стъклена витрина, сигурно щях да строша на три места поне един от пръстите ѝ. А няколко дни подир това умувах каква мръсотия да ѝ причиня, която хем ще я злепостави пред колеги и клиенти, хем ще я унизи като личност, хем няма да доведе до това, да прекарам празниците в някое полицейско управление. Фантазирах например как взимам една от онези големи спринцовки за изкуствено осеменяване на крави, как я пълня с разтвор от кучешки изпражнения и я изпразвам върху лицето, дрехите и работното място на онзи човеко-изрод.

Сега ме е срам да описвам всичко, което бях намислил — предпочитам да ви оставя със заблудата, че съм с бедно въображение за правене на гадости. В същото време обаче съм и горд, защото проявих нужната сила и всичките ми пъклени планове останаха само мисли, без да се осъществят в дела. Просто не бях аз. Неусетно се бях превърнал във временен съсъд на някакъв бяс, в голям оголен нерв, който реагираше остро на всяко докосване. А понеже след това се мразех заради проявената слабост от липсата на самоконтрол, се затворих за няколко дни.

И така до днес, когато се чувствам значително по-спокоен и реших да опиша някои от адвентските си преживелици. Не всичките — няма как, защото не бяха едва, две, десет… За да добиете бегла представа, да речем, точно на мястото, което описвам тук във връзка с един страховит отминал Адвент, съвсем наскоро умря млад човек. Скочи от терасата си, разби главата си в трафопоста и се строполи на бетона, където агонизира достатъчно дълго, та да се запомни — пред майка ми, която е видяла всичко от терасата си. Кръвта му още личи на бетона.

И ето, даже сега, докато пиша тези редове, се случва поредната драма. Дойде една съседка, пребледняла като платно — търси лекарство за кръвно, никога не се била чувствала тъй зле. Научавам и че бащата на една приятелка е получил пореден инфаркт. Друг приятел пък от началото на Адвента не може да изкара баща си от болница заради апнея.

Не помня да съм имал такъв мрачен Адвент. Нямал съм и такъв, който дори да се доближава по наситеност на изпитанията, както сегашния. За щастие, тъмата се разрежда от една седмица насам. Изчезва усещането, че се давя. И какво слънце грейна днес посред зима — сякаш е пролет!

Предколедно: И като се почна оня ми ти Адвент...

Смисълът от всичките тези изпитания, казват мъдреците, е да се премине през най-гъстия мрак, за да се оцени Рождеството на Светлината. И да се укрепи вярата в Бога, че накрая всичко свършва добре.

Ако още не е просветнало,
значи просто още не е свършило!

Нека помним тези повдигащи думи, защото вашият Адвент също е бил необичаен — сигурен съм, че е бил такъв за едни от вас, а според Закона за подобното мога да го предполагам и за останалите.

Благодаря на всички братя и сестри, които ми бяхте опора. Без вас може би щях да рухна още на втората седмица.

И пожелавам на всички светло Рождество и трезво посрещане на Новата година! — Стопанина

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Предколедно: И като се почна оня ми ти Адвент преди Рождеството…"

  1. bigstoyan  24.12.2014 г. | 15:34 ч.

    Скорошно просветване ти желая 🙂 драгий…

  2. fcb  24.12.2014 г. | 15:57 ч.

    При мен нямаше никакъв адвент(ей ся ще проверя в гугъл кво значи тва) – запознах се с хубаво синеоко момиче, очаквам добри пари до края на годината или в началото на следващата.
    Мога да бъда адвентиран единствено от бъдещата сметка за ток – но ще платя колкото преценя – факт.

  3. Gergana  24.12.2014 г. | 16:12 ч.

    Светло Рождество на всички!

    ––––––
    Гадни работи стават и тук. Преди десетина дена един млад човек хвърли жена си и деветмесечното си бебе в една каменоломна. Ей тъй, отникъде му дошло. И той няма обяснение, освен признанието, че го е сторил. Показаха къщата им. Бяха палнали една звезда за отброяване на Пристигането. Светеше си в опразнения от всякакъв смисъл дом. Този случай ме засегна, въпреки че не ги познавам.
    ––––––
    Дано да свети светлина винаги и да не гасне, та дори и временно!

  4. Dani  24.12.2014 г. | 21:47 ч.

    Светло Рождество и мир в душите!

  5. Богатир  25.12.2014 г. | 00:53 ч.

    Бях чул/чул някъде, че изпитанията за праведните били толкова по-тежки, колкото по праведен е човек. И при мен не беше лек въпросният период, открихме че дъщеря ми е в аутистичния спектър и това сега ще повлече много от плановете и спестяванията за черни дни. Съответно аз оставам сам в една неприятна за мен държава. Като цяло и на мен ми се очертава една нелека и самотна година, ноо… да не си правим сметките без кръчмаря, че току виж сме започнали с носталгия да си спомняме тези времена. 🙂

  6. Планинско поточе  25.12.2014 г. | 07:53 ч.

    Благодаря за хубавия разказ, съпричастна съм с темата. И при мен има подобни изживявания на преодоляване на изпитания. Имам един основен „товар“, който се проточва дълго във времето, т.е. почнало се е отпреди години, но при наличието на нови допълнителни негативни фактори, проблемът се изостри и задълбочи до толкова, че вътрешната мъка се прояви и на физичен план с конкретни физически болки. Което от своя страна е ясен знак, колко необходимо е да преодолея по правилен начин всичко това.
    Разбира се, майсторски написаният финал на споделения разказ излъчва Светлина, Надежда, Мъдрост и ни подсеща как да приемаме случващите се с нас събития. Благодаря за Доброто по пътя и помощта Свише!

  7. Иван Д.  25.12.2014 г. | 11:18 ч.

    Светло Рождество,мир и светлина на всички!

  8. Стопанина  25.12.2014 г. | 14:13 ч.

    Честито Рождество.
    Повече Светлина за всинца ни!

  9. Планинско поточе  25.12.2014 г. | 18:10 ч.

    Честито Рождество!

  10. Антар  25.12.2014 г. | 23:14 ч.

    Ами, огъня гори здравата. Многократно съм подиграван относно брадата която нося. Дори получавам ултиматом да се обръсна. И това тези дни…

    Някои индивиди направо се отвращават от мене. Други повдигнати духовно, споделят, че брадата ми отива, и малцина имали такава… и смелостта, постоянството да не се “срамувам” от избора… Но тези са единици.
    Още съм много млад, и се замислям вече, дали да не я скъся драстично… да пребиваваш сред много човеци с брада, трудна работа. Докъде я докарахме, естественото да отвращава!
    :shock::idea:

  11. Светослав Йорданов  25.12.2014 г. | 23:42 ч.

    Но пре­ди то­ва е не­об­хо­ди­мо и не­що дру­го чи­ето зна­че­ние окул­т­ни­ят уче­ник ще раз­бе­ре ед­ва по-късно. А това, ко­ето той тряб­ва да из­г­ра­ди в се­бе си, е имен­но не­по­ко­ле­би­ма­та смелост, не­по­ко­ле­би­мо­то безстрашие.
    Окултният уче­ник сам тряб­ва да тър­си под­хо­дя­щи въз­мож­нос­ти за из­г­раж­да­не­то на те­зи добродетели. В окул­т­ни­те шко­ли те са пред­мет на сис­те­ма­тич­но обучение. Обаче тък­мо в то­ва от­но­ше­ние са­ми­ят жи­вот е пре­въз­ход­на окул­т­на школа, мо­же би на­й-­доб­ра­та от всички. Да гле­даш спо­ко­ен ед­на опас­ност пра­во в ли­це­то да пре­одо­ля­ваш без ко­ле­ба­ние все­въз­мож­ни труд­нос­ти и пречки: ето част от за­дъл­же­ни­ята на окул­т­ния ученик.
    Например, из­п­ра­вен пред ед­на опасност, той вед­на­га тряб­ва да по­ро­ди в се­бе си усещането: мо­ят страх не ми по­ма­га в нищо; аз прос­то не би­ва да го до­пус­кам до се­бе си; аз съм длъ­жен са­мо да мис­ля за това, ко­ето след­ва да направя. Той тряб­ва да стиг­не до там, че „из­пит­ва­не­то на страх“ и „лип­са­та на смелост“, в ко­ито по­-ра­но чес­то е изпадал, да се пре­вър­нат за не­го в на­пъл­но не­въз­мож­ни неща. Чрез се­бе­въз­пи­та­ние в та­зи насока, чо­век раз­ви­ва стро­го оп­ре­де­ле­ни сили, от ко­ито той има нужда, ако се стре­ми към Посвещение. Както фи­зи­чес­ки­ят чо­век се нуж­дае от си­ла­та на нер­в­на­та система, за да си слу­жи със сво­ите фи­зи­чес­ки сетива, та­ка и ду­шев­ния чо­век се нуж­дае от она­зи сила, ко­ято се раз­ви­ва един­с­т­ве­но в сме­ли­те и не­ус­т­ра­ши­ми натури.

    Рудолф Щайнер, С.съч. 10

  12. fcb  26.12.2014 г. | 02:54 ч.

    Антар
    Ами, огъня гори здравата. Многократно съм подиграван относно брадата която нося. Дори получавам ултиматом да се обръсна. И това тези дни…
    Някои индивиди направо се отвращават от мене. Други повдигнати духовно, споделят, че брадата ми отива, и малцина имали такава… и смелостта, постоянството да не се “срамувам” от избора… Но тези са единици.
    Още съм много млад, и се замислям вече, дали да не я скъся драстично… да пребиваваш сред много човеци с брада, трудна работа. Докъде я докарахме, естественото да отвращава!
    :shock::idea:

    Ти пък им се подигравай , че имат малки пениси – дори и да нямат, няма как да докажат, чрез събуване на гащите си пред други хора – факт.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.