Светската физиология в светлината на Духовната наука

 

Окултна физиологияЗапочнах да чета цикъла от лекции „Окултна физиология“ и там попаднах на неща, които са много интересни от биологична гледна точка. Когато четем следващите редове трябва да държим в съзнанието си, че фактите, които са изнесени, са представени през 1911 г. (Cъбр. съч. 128, лекция 1 от 20.03.1911 г., ако трябва да сме точни).

Автор: Светослав Йорданов

В първата лекция Щайнер обяснява, че главният мозък е преобразуван гръбначен мозък. Тоест гръбначен мозък, който се намира на втората степен от своето развитие. Докато гръбначният мозък — този, който се намира в canalis vertebralis, — е по-млад в сравнение с главния и се намира на първи етап от своето развитие. Трябва да се запитаме, имаме ли възможност да докажем това? Имаме ли възможност да видим кое първо възниква в човека — предната част на нервната система (тази, която ще даде главния мозък) или задната част (тази, която ще даде гръбначния мозък)?

Според окултната наука всяко нещо, преди да премине на ново стъпало от своето развитие — трябва измине всички стари стъпала. Същият закон можем да намерим и в биологията, а именно в ембрионалното развитие. Всеки зародиш (ако разглеждаме човешкия), преди да достигне до формата на човека — преминава през всички по-низши форми.

Нека насочим нашето внимание към определен етап от индивидуалното развитие, а именно — към неврулацията. Това е процесът на формиране на зачатъците на нервната система. Ще разгледаме малка част от нея. Първото нещо при неврулацията е формиране на нервната плоча. От нея впоследствие ще произлязат главният и гръбначният мозък. Нервната плоча се формира първо в краниалния край на ембриона и впоследствие се разраства назад, като формира и каудалния край. Това може да ни покаже как са се формирали различните части на тръбестата нервната система в историческото развитие и доказва, че първо се формира зачатъкът на главния мозък, а след това — зачатъкът на гръбначния.

Обща ембриология — неврулация

След това Щайнер сравнява една от дейностите на главния мозък с дейностите на гръбначния мозък. Той сравнява рефлексите, които се контролират от гръбначния мозък, с образите, които имаме по време на сън. Ние не можем да контролираме рефлексите, например, когато ни убодат пръста — ние си мърдаме ръката в отговор на дразнителя.  В този смисъл, същата дейност, която се върши от гръбначния мозък, в метаморфозирал вид се върши и от главният мозък в образите, които имаме докато спим. Точно както не можем да контролираме рефлексите си, така не можем да контролираме и образите, които изникват в нас по време на сън.

И тук трябва да направим още една връзка. Както рефлексите възникват в резултат на някакво дразнене, по същия начин и образите по време на сън възникват в резултат на някакво дразнене. Щайнер често дава следния пример. Да кажем, че човек спи и близо до него пада някакъв предмет, например картина, като впоследствие човек сънува, че пада от някаква скала и се събужда и вижда, че е паднала картината. Тук могат да се дадат безкрайно много примери. Тоест тази функция на главния мозък е сродна с функцията на гръбначния мозък.

Защо са сродни? Защото, както вече казахме, главният мозък е преобразуван гръбначен мозък. И в него остава част от този гръбначен мозък. И Щайнер подчертава, че ако имахме ясновидски поглед ние щяхме да видим, че тази част от главния мозък е активна по време на сън.

Нека разгледаме устройството на главния мозък, за да видим дали ще можем да намерим част от него, която да прилича на гръбначния мозък.

Окултна физиологияГлавният мозък най-общо се дели на краен мозък, междинен мозък, среден мозък, мост, малък и продълговат мозък. Средният мозък, мостът и продълговатият мозък формират мозъчния ствол. Характерното за него е, че, както при гръбначния мозък, сивото мозъчно вещество се намира от вътрешната страна, а бялото — от външната страна. Чисто външно погледнато — те си приличат и по форма. Тоест това може да е частта от главния мозък (или част от тази част), за която говори Щайнер. Ако това е така, тази част трябва да е активна по времето, когато ние сънуваме. И ето тук седи голямото откритие за мен, защото е установено, че част от мозъчният ствол е отговорна за сънуването.

Но кога е установено това? — Едва през 80-те години на 20 век.

Нека приложим съответния цитат:

„Макар че при парадоксален сън някои неврони на ретикулярната формация на мозъчния ствол и таламо-кортикалната система демонстрират своеобразна рисунка на активността си, учените много дълго не са могли да открият различията между мозъчната дейност в будно състояние и при парадоксален сън. Това се е случило чак през 80-те години. Оказало се, че от всички известни активиращи мозъчни системи, които се активират при събуждане и действат по време на бодърстването, при парадоксалния сън са активни само една-две. Това са системи, разположени в ретикулярната формация на мозъчния ствол и базалните ядра на предния мозък, които използват като медиатори ацетилхолина, глутаминовата киселина и аспарагиновата киселина. Останалите активиращи медиатори (норадреналинът, серотонинът и хистаминът) не работят при парадоксалния сън. Тази пасивност на моноаминоергичните неврони на мозъчния ствол определя различието между бодърстването и парадоксалния сън, а на психическо ниво – различието между възприятието на външния свят и съновиденията.“ (Из „Същността на съня“, В. М. Ковалзон, доктор на биологическите науки)

Нека отново припомним, че лекцията е изнесена от Щайнер на 20.03.1911г., около 70 години преди съответното откритие на светската наука.

Вземете изнесените факти такива, каквито са, и преценете сами за себе си. Ако не друго, нека те да са ни поредното доказателство, че Духовната наука не се стреми да премахне външната наука, ами да я допълни, като я оплоди с Духа.

Споделяне на публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

8 коментара за "Светската физиология в светлината на Духовната наука"

  1. Стопанина  25.11.2014 г. | 12:53 ч.

    Светли, справил си се много професионално. Ето това за мен е пример за безупречен съвременен антропософски текст.

    Използвам случая да напомня и за предишни триумфи на Духовната наука от този тип, свързани с относително нови светски открития, като отделянето на Луната от Земята и младите динозаври.

  2. Спиро  25.11.2014 г. | 13:41 ч.

    Много интересна статия. Благодаря за цитираният източник. Темата за мозъка и мисленето ми е много интересна. Случайно да знаете къде мога да намеря още информация дадена от Щайнер? Или от Учителя?
    Засега успях да намеря практични упражнениея за трениране на мисълта от Щайнер (на английски):
    http://wn.rsarchive.org/Lectures/GA/GA0108/19090118p01.html
    (Не съм много запознат и тази статия може да се окаже неподходяща, за което предварително се извинявам).

  3. Astrolog  26.11.2014 г. | 01:03 ч.

    Или от Учителя?

    http://novosemeistvo.bg/forums/index.php?board=9.0

  4. nellih  29.11.2014 г. | 01:25 ч.

    Спиро
    . Темата за мозъка и мисленето ми е много интересна. Случайно да знаете къде мога да намеря още информация дадена от Щайнер? .

    За мисленето: Философия на свободата Събр. съч. 4. Има два превода, единият е на Борис Парашкевов http://www.aobg.org/literature_details.php?lit_id=4 , другият е на Димо Даскалов. И двата превода ги има в Книгохранилището.
    Философия на свободата е един диамант в антропософията. Хората я изучават 10-20 години и повече.

  5. Светослав Йорданов  29.11.2014 г. | 16:38 ч.

    Философия на свободата е един диамант в антропософията.

    Това, което е много ценно за мен във „Философия на свободата“ е, че се използва природонаучния подход за достигане до Духа и трябва да ни е един от образците в нашите занимания. : )

  6. antoaneta ardashes  06.12.2014 г. | 00:02 ч.

    Светослав Йорданов

    Философия на свободата е един диамант в антропософията.

    Това, което е много ценно за мен във „Философия на свободата“ е, че се използва природонаучния подход за достигане до Духа и трябва да ни е един от образците в нашите занимания. : )

    Добре е ,според мен, да се разглежда първо духа, а след това произтичащите изменения в природата.Първо е бил Духа , а след това материя.

  7. Петьо  07.12.2014 г. | 10:54 ч.

    Добре е ,според мен, да се разглежда първо духа, а след това произтичащите изменения в природата.Първо е бил Духа , а след това материя.

    Според мен е необходимо да се работи и в двете посоки. Колко хора имат разбиране за Духа? Каквото и да е разбиране.
    Колко хора днес са откъснати от природата и оттам съвсем отдалечени от Духа?

    Мисля, че за много хора ще е по-полезно първо да се тръгне от природата и явленията в нея, за да могат да постигнат някакво разбиране за Духа. А оттам вече ще проработи и обратното. Спред мен наблюденията на природата и природните явления, като тук включвам и човека, могат да допринесат много за разбирането или поне усещането на Духа.Това са неща от директото ни обкръжение, възпреимаеми с обикновените ни сетива. Да се научим първо да разбраме човека. И по този начин ще се докоснем и до Духа.

  8. Богатир  02.01.2015 г. | 23:05 ч.

    Взаимовръзките, за степените на развитие на двата мозъка са изнесени от Гьоте близо век преди Щайнер. Щайнер ги е описал в GA-001″Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.