Подготовката за Шестата епоха

Лекцията е изнесена от д-р Рудолф Щайнер на 15. юни 1915 г. в Дюселдорф при откриването на Група II. Публикувана е като лекция 13 от Събр. съч. 159 с общо заглавие „Тайната на смъртта“.

Днес сме се събрали за откриването на групата, основана от нашия приятел, професор К. Тази група цели да се посвети на духовния живот в настоящето и бъдещето по начин, който е типичен за нашето движение. При такъв повод винаги е добре да си припомняме, защо се свързваме с дадени групи, и да се запитаме — защо основаваме работни групи и култивираме в тях духовното богатство, на което сме посветили силите си.

Ако се отговори честно на този въпрос, трябва да осъзнаем, че правим разграничение — било то само мисловно — между работата ни в дадена група, каквато е тази, и останалата ни светска работа. Онези, които не желаят да навлязат дълбоко в най-съкровените истини, свързани с духовния напредък на човечеството, може би ще попитат дали не бихме могли да култивираме духовна наука, без да се обособяваме като групи, а само като намираме лектори и осигуряваме възможност на хора, които може и да не се познават, да идват заедно и да получават достъп до въпросните духовни богатства. Разбира се, бихме могли да продължим и по този начин. Но, докато изобщо е възможно да се установяват връзки в широк и тесен смисъл с хора, които се познават взаимно и се обособяват като приятели и в братство в рамките на тези работни групи, ние ще продължим да основаваме такива групи с ясното съзнание за душевната нагласа, която е съществена част от духовната наука.

Не е без значение, че сред нас има хора, които искат да култивират най-вътрешната страна на духовното познание и които искрено възнамеряват да работят заедно в братство и в съгласие. Връзките и общуването ни се повлияват не само от факта, че помежду си можем да говорим по различен начин, понеже знаем, че говорим на души, съзнателно свързали се с нас, но също така трябва да помним и нещо друго. Създаването на обособени групи е свързано с пълния замисъл, който има нашето движение, ако разбираме неговото най-вътрешно естество. Всички ние трябва осъзнаем, че движението ни е значимо не само заради съществуването му пред сетивата, което го прави разбираемо от насочения външно човешки ум, но и заради това, че чрез това движение нашите души търсят истинска и искрена връзка с духовните светове.

Отново и отново с пълно съзнание трябва да си припомняме, че чрез култивирането на духовната наука ние пренасяме душите си в сферите, обитавани не само от земните същества, но и от съществата на по-висшите йерархии, съществата от невидимите светове. Трябва да осъзнаем, че нашата работа е от значение за тези невидими светове и че всъщност живеем в тези светове. От гледна точка на духовния свят, работата, извършвана от тези, които се познават взаимно в такива групи, е доста различна от работата, извършвана извън такива групи и разпръсната по света. Работата, вършена в братско съгласие в нашите групи, има доста различна значимост за духовния свят, в сравнение с останалата работа, която предприемаме. За да разберем напълно това, трябва да си припомняме истините, изучавани в различни аспекти през последните години.

Земната еволюция в следатлантската епоха най-напред се продължава от културата на древноиндийската цивилизация. Тя е последвана от древноперсийската епоха — редно е да има малко или много разяснения, но няма нужда сега да задълбаваме в това. След това идва египетско-халдейско-вавилонският културен период, после — гръко-римският, а сега — и нашата Пета следатлантска епоха. Всяка от тези епохи е трябвало, от една страна, да култивира определени форми на култура и на духовен живот, предимно свързани с външния и видим свят. Но всяка епоха в същото време трябва да подготви в зародишен етап и онова, което ще последва в предстоящия културен период.

В утробата на древноиндийската епоха, както се подразбира, се е подготвяла културата на Древна Персия; по времето на древноперсийската култура се е подготвяла тази на египетско-халдейската епоха, и тъй нататък. Нашата Пета следатлантска епоха трябва да подготви идващата Шеста културна епоха. Задачата ни с духовната наука не е само да придобием духовни богатства за себе си, такива за вечния живот на душата, но и да подготвим онова, което ще съставлява съдържанието, особената външна задача на Шестата културна епоха. Така е било през всяка от следатлантските епохи.

Мистерийните центрове са местата, където се е подготвял външният живот, принадлежащ към следващата култура. Мистерийните центрове са осъществявали връзка на човешките същества с неща, различни от онези, които са били култивирани във външния свят. Древната индийска епоха се е занимавала с развиването на човешкото етерно тяло. Древната персийска епоха — с астралното тяло. Египетско-халдейската — със сетивната душа. Гръко-римската — с разсъдъчната душа. Нашата епоха в хода на нейното развитие ще развие и разгърне съзнателната или духовната душа. Но онова, което ще даде облика на външната култура през Шестата епоха, нейното съдържание и характеристика, трябва да се подготви отрано.

Много характеристики на Шестата културна епоха ще са напълно различни от тези през нашата епоха. Могат да се посочат три особени черти, които трябва да бъдат пренесeни в сърцата ни в Шестата културна епоха. И това е нашата задача — да ги подготвим за тази Шеста епоха.

В днешното човешко общество липсва едно качество, което в Шестата епоха ще е присъщо за онези човеци, които постигнат целите на тази епоха, а не изостанат в развитието си. Това е едно качество, което, разбира се, няма да се открива сред онези, които през Шестата епоха ще продължават да живеят като диваци и варвари. Една от най-важните характеристики на хората, живеещи на Земята в разцвета на Шестата епоха, ще е едно определено морално качество. Въпросното качество трудно може да се разбере от съвременното човечество. Днешният човек трябва да е така деликатно устроен, че душата му да изпитва болка, когато вижда други хора по света, намиращи се в по-окаяно положение от неговото. Вярно е, че някои по-фини личности чувстват болка заради страданието, което се шири по света, но това може да се каже само за хората, които са особено чувствителни.

През Шестата епоха най-културните хора не само ще чувстват болка, каквато предизвикват днешните гледки на крайна бедност, страдание и нещастие по света, но такива хора ще изживяват чуждото страдание като свое собствено. Ако те видят гладен човек, ще почувстват глад и на физическо ниво — при това толкова силно, че гладът на другия човек ще е непоносим за тях. Тази морална характеристика ще е такава, че, за разлика от условията през Петата епоха, през Шестата епоха благосъстоянието на отделния човек ще зависи изцяло от благосъстоянието на цялото. Точно както днес здравето на отделния човешки крайник зависи от здравето на цялото тяло — когато тялото не е здраво като цяло, отделният член не е благоразположен за работа — така през Шестата епоха сред цивилизованото по онова време човечество ще възникне общо съзнание. И както отделният крайник чувства здравето на цялото тяло, в още по-голяма степен отделната личност ще чувства страданието, нуждите, бедността или богатството на цялото. Това е първата свойствена морална черта, която ще е типична за културното човечество през Шестата епоха.

Втората основна характеристика ще е, че всичко, което сега наричаме плодове на вярата, ще зависи до много, много по-голяма степен от отделната личност, за разлика от днес. Духовната наука проявява това, като казва, че във всяка религиозна сфера на Шестата епоха ще съществува пълна свобода на човешката мисъл. Това, в което човек вярва и върху което се градят религиозните му убеждения, ще почива изцяло върху силата на неговата индивидуалност. Общите вярвания, които днес съществуват в толкова много форми сред различни общества, вече няма да влияят на онези, които ще съставляват цивилизованата част от човечеството през Шестата културна епоха. Всеки ще чувства, че пълната свобода на мисълта в областта на религията е изконно право на човека.

Подготовката за Шестата епоха

Третата характеристика на Шестата епоха ще е, че за истински учени ще се смятат само хората, които разбират духовното, които знаят как духовното обхваща света и че човешките души трябва да се свържат с духовното. Това, което днес се нарича наука с нейния материалистичен облик, със сигурност няма да се разглежда като наука през Шестата следатлантска епоха. Към нея ще се отнасят като към древно суеверие, което е способно да служи само на онези, които са изостанали на етап, присъщ за предходната Пета следатлантска епоха. В наши дни смятаме за суеверие, когато, да речем, някой дивак поддържа схващането, че след смъртта му не трябва да отделят крайник от тялото му, защото това би възпрепятствало влизането му в духовния свят като цял човек. Такъв човек свързва идеята за безсмъртието с чист материализъм. Той вярва, че отпечатък на цялото му тяло трябва да премине в духовния свят. Мисли материалистично, но вярва в безсмъртието. Днес ние, които знаем от духовната наука, че духовното трябва да се отдели от тялото и че само духовното преминава в свръхсетивния свят, причисляваме такива материалистични възгледи за безсмъртието към суеверията. По същия начин през Шестата епоха всички материалистични възгледи, включващи и науката, ще се смятат за древни суеверия. Тогавашните учени хора ще признават за наука само такова познание, което се основава на духовното, на знанието за душата.

Цялото предназначение на духовната наука е да ни подготви в този смисъл за Шестата културна епоха. Опитваме се да култивираме духовна наука, за да преодолеем материализма и да подготвим онази наука, която трябва да съществува в следващата епоха. Основаваме общности от хора, сред които не трябва да има догматични вярвания или склонност да се приемат учения само защото идват от един или друг човек. Основаваме общности от хора, в които всичко без изключения трябва да се гради върху собствената нагласа на отделната душа да се свърже с учението. Сред нас подготвяме онова, което духовната наука нарича свобода на мисълта. Когато се събираме заедно като приятели, за да култивираме духовна наука, ние подготвяме културата и цивилизацията на Шестата следатлантска епоха.

Подготовката за Шестата епохаНо се налага да вникнем по-дълбоко в хода на човешката еволюция, за да разберем напълно истинските задачи на групите и общенията ни. И през Първата следатлантска епоха в едни общества, които в онези времена са били свързани с мистериите, хората са култивирали това, което впоследствие е преобладавало във Втората епоха. В братствата, които са типични за Първата епоха – индийската, хората са се занимавали с развиването на астралното тяло, което е било характерната външна задача на Втората епоха. Много ще се отклоним от темата, ако трябва днес да опиша онова, което е било нетипично за външната култура на онова време, но е било развивано в тези братства на древна Индия, за да се подготви Втората епоха — персийската. Но може да се каже, че, когато тези хора от древноиндийската епоха са се събирали, за да подготвят Втората епоха, те са чувствали: „Все още не сме достигнали и нямаме в себе си онова, което ще имаме, когато нашите души се преродят в следващата епоха. То продължава да се рее над нас.“ Точно така е било в действителност. В Първата културна епоха онова, което е щяло през Втората епоха да се спусне от небето на земята, все още се е реело над човешките души.

Работата, извършена на земята от хората в тесните кръгове, свързани с мистериите, е била от такова естество, че силите са протичали възходящо към духовете от по-горните йерархии, което им е позволявало да подхранват и да култивират онова, което е щяло да потече надолу в душите на хората под формата на субстанция и съдържание на астралното тяло през Втората епоха — древноперсийската. Силите, които са се спуснали на по-късен и зрял етап в душите, въплътени в тела от древноперсийската цивилизация, са били като малки деца през Първата епоха. Силите, насочени възходящо при работата на хората долу, подготвящи се за следващата епоха, са били приети и подхранени от духовния свят горе. Това трябва да се прави през всяка културна епоха.

В културата и външната цивилизация на нашата епоха се развива съзнателната или духовната душа. Това започва от четиринадесети, петнадесети и шестнадесети век, когато науката и материалистичното съзнание сграбчват човешкото същество. Постепенно тази тенденция ще става по-масова, докато в края на Петата епоха завърши нейното развитие. През Шестата епоха обаче в човешките души трябва да се развива Духът-себе, както сега се развива съзнателната душа. Естеството на Духа-себе е такова, че в човешките души трябва да се проявят трите характеристики, които описах: социален живот, в който преобладава братството; свобода на мисълта; и духовни познания. Тези три характерни черти ще са основополагащите за бъдещата общност от хора, сред които Духът-себе ще се развие, както съзнателната душа се развива през Петата епоха.

Ето защо, когато братски се обединяваме в работни групи, можем да си представим, че нещо се рее невидимо над нашата работа; нещо, което е като дете на силите от Духа-себе. Това е Духът-себе, който се подхранва от съществата на по-висшите йерархии, за да може да протече надолу в душите ни, когато те се завърнат на земята в цивилизацията на Шестата епоха. В нашите групи ние извършваме работа, която се насочва възходящо към онези сили, които се подготвят от Духа-себе.

Виждате, че само чрез мъдростта на самата духовна наука можем да разберем какво правим в действителност по отношение на нашата връзка с духовните светове, когато идваме заедно в тези работни групи. Мисълта, че вършим тази работа не само за задоволяване на личното ни его, но и за да я насочваме нагоре към духовните светове; мисълта, че тази работа е свързана с духовните светове, представлява истинското освещаване на една такава група. Да пазим грижливо една такава мисъл, означава да се изпълним със съзнанието за святостта в основаването на работна група в рамките на движението. Затова е много важно да разберем този факт в неговия пълен духовен смисъл.

Ние се намираме заедно в работни групи, които, освен придобиването на духовни познания, се основават върху свободата на мисълта. Те нямат нищо общо с догми или натрапване на вяра, а естеството на тяхната работа трябва да е в сътрудничеството между братя. Най-важното от всичко е да осъзнаем истинското значение на идеята за общество, като си кажем: „Освен факта, че, като съвременни души, принадлежим на Петата следатлантска културна епоха и се развиваме като индивидуалности, докато издигаме личния живот все по-нагоре и по-нагоре над обществения живот, трябва съответно да схванем и идеята за по-висшата форма на общество, основано върху свободата и братската любов, а това е като магически дъх, с който одухотворяваме нашите работни групи.“

Дълбокото значение на Западно-европейската култура е във факта, че през Петата следатлантска епоха се търси съзнателната душа. Задачата на културата в Западна Европа и особено на културата в Средна Европа е хората да развият индивидуална култура, индивидуално съзнание. Това е целта на съвременната епоха. Нека сравним тази наша епоха с онази на Гърция и Рим. Гръцката епоха извънредно ясно проявяваше, особено сред цивилизованите гърци, едно съзнание на живот в рамките на групова душа. Един човек, който се е родил в Атина, се е чувствал главно и преди всичко като „атинянин“. Тази общност, включваща града и принадлежащото към града, е означавала нещо различно за отделния индивид от това, което днес се разбира под общност на хора. В наши дни отделният индивид се стреми да се обособи и да надрасне обществото, което е правомерно през Петата следатлантска епоха. В Рим човекът е бил по-напред и преди всичко римски гражданин, и нищо друго. Но през Петата епоха се стремим преди всичко да бъдем самостоятелни човеци в най-дълбокия вътрешен смисъл – човек, и нищо друго.

Днес е болезнено изживяване да гледаме как човеците по земята се борят един срещу друг, но това все пак е просто следствие от постоянния стремеж на Петата епоха към свободно развитие на обособени индивиди. Тъй като различните държави и народи взаимно се изолират заради враждебност, става още по-належащо, като противодействие на това, да развиваме силата, която позволява на човешките същества да бъдат човеци в пълния смисъл; която позволява на индивида да се обособи и да надрасне всякакви общности. Но, от друга страна, човекът трябва с пълно съзнание да подготвя общности, в които ще влезе изцяло по собствена свободна воля през Шестата епоха. Над нас се рее като висок идеал една форма на общност, която по такъв начин ще олицетворява Шестата културна епоха, че цивилизованите хора напълно естествено ще се срещнат като братя и сестри.

От много лекции, изнасяни в предходни години, знаем, че в Източна Европа се намира един народ, чиято особена мисия ще е в Шестата епоха. Зародишните сили, които сега се развиват в него, няма да се проявят до тази Шеста епоха. Знаем, че руският народ няма да е готов до Шестата културна епоха да разгърне силите, които и сега са в него, но само в зародишна форма. Мисията на Западна и Средна Европа е да донесе на хората качества, които са характерни за съзнателната душа. Това не е мисията на Източна Европа. Източна Европа ще трябва да чака до слизането на Духа-себе на земята, когато той ще може да изпълни човешките души. Това трябва да се разбере в правилния смисъл. Ако се разбере в погрешен смисъл, може лесно да доведе до гордост и шовинизъм — особено на Изток.

Разцветът на следатлантската култура е в Петата епоха. Това, което ще последва през Шестата и Седмата епоха, ще е низходяща линия на еволюцията. И все пак тази низходяща еволюция в Шестата епоха ще е инспирирана и изпълнена с Духа-себе. Днес човекът от Източна Европа инстинктивно чувства, макар и с изкривен инстинкт, че това ще се случи. Само че неговото съзнание за това, общо взето, е изключително мъгляво и объркано. Честата употреба на термина „руския човек“ е доста типична. Геният се проявява чрез езика, когато — вместо да каже, както ние казваме на Запад: Британеца, Французина, Италианеца, Германеца — Източна Европа казва: „Руският човек“.

Мнозина от руската интелигенция прикачват важност към употребата на израза „руския човек“. Това е дълбоко свързано с гения на тази конкретна култура. Терминът се отнася към елемента на мъжеството, на братството, което е разпространено в дадена общност. Прави се опит чрез това да се подчертае „мъжествеността“, като се добавя дума към термина.1 Но също така е очевидно, че онази възвишеност, която ще се постигне в далечното бъдеще, още не е придобита, тъй като терминът включва и една дума, която грубо влиза в противоречие със съществителното. В израза „руския човек“ прилагателното обезсилва онова, което изразява съществителното. Това е така, защото, когато се придобие истинско „мъжество“ (или истинска човечност) не трябва да има прилагателно, което предполага елемент на изключителност.

Но на едно много, много по-дълбоко ниво сред членовете на руската интелигенция почива съзнанието, че идеята за общност, за братство трябва да вземе надмощие в идните времена. Руската душа чувства, че Духът-себе ще слезе, но той може да слезе само в общност от хора, изпълнени със съзнание за братство. Той никога не може да се разпространи сред общност, където няма съзнание за братство. Ето защо руските интелектуалци, както се самонаричат, отправят следните упреци към Западна и Средна Европа. Те казват: „Вие не обръщате никакво внимание на живота в истинско общество. Вие развивате само индивидуализма. Всеки иска да е самостоятелна личност, да бъде индивид. Вие довеждате до крайност личния елемент, заради който всеки отделен човек води отделно съществуване.“ Това се казва от Изтока към Западна и Средна Европа в множество упреци за варварство и тем подобни. Онези, които опитват да достигнат до истинската същност на нещата, обвиняват Западна и Средна Европа в изгубването на всякакъв усет за човешки взаимоотношения. Като объркват настоящето и бъдещето по този начин, тези хора казват: „Само в Русия може да се намери истинско общество, в което да живеят хората; живот, в който всеки се чувства брат на другия, като „бащица“ или „майчица“ на останалите.“ Руската интелигенция казва, че християнството на Западна Европа се е провалило в развиването на усета за човешко общество, но руският човек знаел какво е общество.

Александър Герцен2, чудесен мислител, който е живял през деветнадесети век и се причислява към руските интелектуалци, стига до крайното заключение, в което казва: „В Западна Европа никога не може да има щастие.“ Каквито и опити да се правят, щастието никога нямало да дойде в цивилизацията на Западна Европа. Там човечеството никога нямало да намери задоволеност. Само хаосът можел да процъфтява там. Единственото спасение било в руската природа и в руския начин на живот, при който хората още не са се отделили от общността. В техните селски общности продължава да съществува нещо от естеството на груповата душа, към която те ревностно се придържат. Това, което ние наричаме групова душа, от която човечеството постепенно се е отделило и в която продължава да живее животинското царство, е това, което се възхвалява от руската интелигенция като нещо велико и значимо сред тамошните хора. Те не могат да се издигнат до мисълта, че обществото на бъдещето трябва да се рее като висш идеал — идеал, който тепърва ще се осъществява. Те се придържат решително към мисълта: „Ние сме последният народ в Европа, който е съхранил този живот в груповата душа; другите са се издигнали над него; ние сме го запазили и трябва да го запазим за себе си.“3

Да, но този живот в групова душа всъщност изобщо не принадлежи на бъдещето, защото е стара форма на съществуване. Ако тя се запази, тогава имаме луциферична групова душа — форма на живот, която е останала от предишен етап. В същото време формата на живот в общност, който е истинен и трябва да се копнее, е това, което търсим да намерим в духовната наука. Но нека си говорят — подбудите и копнежите на руските интелектуалци показват как духът на общността е потребен, за да доведе някога до слизането на Духа-себе. Точно както те се стремят да напредват по криви пътища, така в духовната наука трябва да имаме стремеж към правия път.

Редно е да казваме следното на Изтока: Нашата задача е изцяло да преодолеем точно това, което вие се опитвате да запазите във външна форма. А именно — луциферично-ариманичната форма на общество. В едно общество от луциферично-ариманичен характер има насилствено налагане на вярвания, които са толкова закостенели, колкото са онези, поддържани от Руската православна църква. Такова общество няма да разбере истинската свобода на мисълта. А най-малко от всичко ще е способно да се издигне до ниво, където завършената индивидуалност се свързва със социален живот, в който възтържествува братството. Такава форма на общество се опитва да запази онова, което е останало в кръвното братство, в братството само по кръвна линия. Общество, което не се основава върху кръвта, а върху духа, върху общността от души — към това трябва да се стремим по пътя на духовната наука. Ние трябва да създаваме общности, в които факторът на кръвта вече няма глас. Естествено, кръвта ще продължава да бъде фактор — ще живее в семейните отношения, тъй като това, което трябва да остане, няма да се заличи. Но трябва да възникне и нещо ново! Значимото у детето ще се съхрани в силите на старческата възраст, но в своите зрели години човешкото същество трябва да получи и нови сили.

Факторът на кръвното родство няма да е обединяващ за великите човешки общества на бъдещето. От Изток обаче се процеждат грешки, които водят до ужасяващите съвременни събития. Избухна една война под лозунга за кръвното родство между славянските народи. В нашите съдбовни времена тези неща се дължат на нещо, което разгледахме. Заблудите всъщност имат истина за свое ядро – например инстинктивното предчувствие, че Духът-себе може да се прояви само в общество, където тържествува братството. Обаче това общество не трябва да се основава на кръвта, а трябва да е общество на души. В нашите работни групи ние отглеждаме едно такова общество на душите, което сега е в детска възраст. Трябва да се преодолее това, което задържа Източна Европа толкова здраво към груповата душа и кара Славянската групова душа да изглежда като принцип, върху който да се изгражда държавата, а не нещо, което трябва да се изостави.

Величествен и едновременно с това ужасяващ символ застава пред очите на света. Помислете за двете държави, с които се започна войната. От една страна – Русия и славянският свят като цяло обявява, че войната се основава на кръвното братство. А другата страна е Австрия, която включва тринадесет отделни народа и тринадесет различни езика. Мобилизационната повиквателна в Австрия трябваше да се отпечата на тринадесет езика, защото Австрия обхваща тринадесет народностни групи: немци, чехи, поляци, рутени, румънци, маджари, словаци, сърби, хървати, словенци (сред които има втори, отделен диалект), босненци, далматинци и италианци. Тринадесет различни народностни групи, ако не броим всички по-малки етноси, са обединени в Австрия. Независимо дали се разбира значението на това, или не, е очевидно, че Австрия представлява обединение от човешки същества, сред които обществото никога не може да се изгради на базата на кръвна връзка, тъй като нейните граници включват разклоненията на тринадесет кръвни линии. Най-разнородната държава в Европа попада в конфликт с държавата, която най-ревностно се стреми към живот в групова душа и към ортодоксалност. Но стремежът към живот в групова душа върви в комплект с изключително много други неща. А това ни отвежда до друг въпрос, върху значимостта на който ще помислим днес.

Във вчерашната публична лекция споменах великия философ Соловьов — един от най-значимите мислители на цяла Русия. Соловьов е бележит мислител, но изцяло руски мислител – един ум, който е извънредно труден за разбиране от западно-европейска гледна точка. Антропософите обаче трябва да изучават неговите трудове и да опитат да го разберат. Предлагам да разгледаме от още по-задълбочена позиция главната и основна идея на Соловьов.

Соловьов е твърде добър философ сам по себе си, за да възприеме без резерви идеята за живот в групова душа. Той има затруднения с нея и в много отношения не е съгласен. Но една идея за него е основополагаща, макар да не е била съвсем осъзната, а тя го занимава по такъв начин, че можем само да съжаляваме, че той не е бил ясновидец, за да узнае неговата душа какво я очаква да види на земята, щом се прероди през Шестата културна епоха. Следната концепция, която е извънредно трудна за разбиране от хората в Западна и Средна Европа, става главна и централна идея в ума на Соловьов.

В Западна Европа, като подготовка за Шестата епоха, ние опитваме, наред с много други неща, да разберем смисъла на смъртта — значението на смъртта за живота. Опитваме да разберем защо смъртта е проявление на една форма на съществуване, как душата се преобразува чрез смъртта в друга форма на съществуване. Ние описваме живота на даден човек в неговото тяло и начина му на живот между смъртта и новото раждане. Полагаме усилия да разберем смъртта, да превъзмогнем смъртта, като осъзнаем, че тя е само привидна; че душата в действителност продължава да живее, след като е преминала през смъртта. За нас е важно да преодолеем смъртта чрез разбиране. Но тук достигаме до една от точките — всъщност до една от най-важните точки, — където духовната наука доста се отклонява от водещата мисъл на великия руски мислител Соловьов. Неговата идея е тази: Има зло в света, грях в света. Ако ние със сетивата си съзрем злото и поквареното, не можем да отречем, че светът е пълен и с двете. Това — казва Соловьов — опровергава божествеността на света, защото, когато опознаем света със сетивата си, как бихме могли да вярваме, че този свят е божествен, ако един божествен свят определено не може да проявява зло! Но сетивата ни възприемат зло навсякъде, а най-голямото зло е смъртта. Понеже смъртта е на този свят, този свят ни се разкрива с цялата си поквара и зло. Най-върховното зло е смъртта!

Подготовката за Шестата епохаЕто така Соловьов обрисува света. Той казва – цитирам го почти дума по дума: Погледнете света с обичайните си сетива; опитайте да разберете света с обичайния си ум. Никога не може да отречете съществуването на зло в света, а желанието да разберете смъртта би било абсурдно! Смъртта съществува. Знанието, придобито чрез сетивата, разкрива свят на греха, свят на зло. Можем ли да повярваме — пита Соловьов, — че този свят е божествен, когато ни се разкрива пълен със зло, когато ни показва смъртта на всяка крачка? Никога вече не можем да повярваме, че един свят, който ни показва смърт, е божествен свят. Защото в Бога не може да има зло, нито поквара, а преди всичко — върховното зло, смъртта. В Бога не може да има смърт. Ако, в такъв случай, Бог дойде на земята (повтарям казаното от Соловьов практически дума по дума), ако Бог ни се яви, ще можем ли веднага да му повярваме, че е Бог? Не, не бихме могли! По-напред ще трябва да установим самоличността му. Ако някой дойде и твърди, че е Бог, не трябва да му вярваме. Той ще трябва да докаже своята самоличност, като представи нещо като свидетелство, което ще ни позволи да го разпознаем като Бог! Нищо такова не съществува в света. Бог не може да докаже своята самоличност чрез това, което е в света, тъй като всичко в този свят противоречи на божествената природа. По какъв начин тогава ще може да докаже самоличността си? Само като покаже, след като е дошъл на света, че е победил смъртта, че смъртта не може да има власт над него. Никога не трябваше да повярваме на Христос, че е Бог, ако не беше доказал своята самоличност. Но Христос го направи, тъй като възкръсна, тъй като Той показа, че върховното зло, смъртта, не е в Него.

Това бяха думи на Соловьов. Такова е разбирането му за божественото, което се основава изцяло на действителното историческо възкресение на Христос, Който, като Бог, доказва Своята самоличност. Соловьов продължава: Нищо в света, с изключението на Възкресението, не позволява да се убедим, че Бог съществува. Ако Христос не беше възкръснал, вярата ни щеше да е безсмислена, а всичко, което бихме могли да кажем за божественото естество на света, това също щеше да е безсмислено. Соловьов отново и отново цитира тези думи на Св. Павел.

Значи, това е основният възглед на Соловьов. Ако наблюдаваме света, в него виждаме само зло, грях, упадък, безсмислие. Ако Христос не беше възкръснал, светът нямаше да има смисъл, следователно Христос възкръсна! Обърнете специално внимание на това изречение, тъй като то е значимо изказване на един от най-великите мислители на Източна Европа: „Ако Христос не беше възкръснал, светът щеше да е безсмислен, следователно Христос възкръсна.“ Соловьов е казвал: „Може би има хора, които ще помислят, че няма логика, когато казвам, че, ако Христос не беше възкръснал, светът щеше да е безсмислен; следователно Христос възкръсна — но това е много по-добра логика от която и да било друга, която можете да приведете срещу мен.“

С този любопитен пример от трудовете на Соловьов за свидетелство, доказващо божествеността на Господа, давам и конкретен пример за странността на мисълта в Източна Европа. Появяват се необикновени мисли в опитите да се разбере по какъв начин Бог разкрива безусловно, че е Бог. Колко различно е това на Запад и в Средна Европа! Каква е целта на духовната наука? Нека разгледаме това, което развиваме в духовната наука, и да го сравним. Каква е нейната цел и насоченост? Наше желание и цел е да разберем от познанието, че светът има смисъл, значение и предназначение, както и че светът не е изпълнен само със зло и грях. Нашата цел е да разберем директно от познанието, че светът има смисъл. Като разбираме това, опитваме да се подготвим за действителна среща с Христос. Желанието ни е да разберем живия Христос, като приемаме всички тези неща, разбира се, като дар, като благодат. Ние осъзнаваме поличбата в думите: „Аз ще съм винаги с вас, чак до свършека на света.“ Ние приемаме всичко, което Христос непрекъснато ни обещава. А Той не ни говори само чрез Евангелията; Той също така говори и в душите ни. Това има предвид, когато Той изрича думите: „Аз ще съм винаги с вас, чак до свършека на света.“ Той винаги може да бъде намерен като живия Христос. Ние искаме да живеем в Него и да приемем Него в нас.

„Не аз, а Христос в мен!“ Измежду всички проповеди на Св. Павел тази е най-значимата за нас. „Не аз, а Христос в мен.“ Защото ние осъзнаваме: Накъдето и да се обърнем, ни се разкрива смисъл и цел. Фауст изказва същата истина, когато облича философията си в следните думи:4

Възвишен дух, ти даде, даде ми всичко,
каквото измолявах. Ненапразно ти
лицето си в огън ми разкри;
За царство ми даде дивната природа
и сила да ѝ се наслаждавам. Не
ме остави само в залисване студено,
ти позволи в дълбоки й недра
като в сърцето на приятел да надзърна.
Извеждаш ти пред мене живий рой
и учиш ме да виждам аз все мои братя
във въздух и вода и в тихий храст.
А буря като забучи в гората,
поваля с трясък борове и буки,
и дънери съседни мощно бори,
и глухо, страшно глъхнат рид и дол –
тогаз ме водиш в пещера спокойна,
на мен самия мен показваш и в гърди
разтварят се дълбоки тайни чудеса.

Тези думи показват духовно разбиране както на външния, така и на вътрешния свят; разбиране за всемирната цел, за значението на самата смърт; както и осъзнаването, че смъртта е преход от една форма на живот към друга. В търсене на живия Христос ние Го следваме чрез смъртта и чрез Възкресението. Ние, за разлика от човека на Източна Европа, не взимаме Възкресението като начална точка. Ние следваме Христос, като приемаме Неговите инспирации в нас и като Го приемаме в имагинациите си. Ние следваме Христос до смъртта. Следваме Го не само като казваме Ex Deo Nascimur (От Бога се раждаме), но и като казваме още In Christo Morimur (В Христос умираме).

Изследваме света и знаем, че самият този свят е свидетелството, чрез което Бог доказва Своята божественост. Като опитваме да изживеем и да разберем изтъкаващата сила на духовното, ние на Запад не можем да кажем, че, ако Бог дойде на земята, ще се нуждаем от свидетелство, за да установим Неговата божественост, а по-скоро търсим Бога навсякъде — в природата и в душите на хората.

И така, текущата Пета следатлантска епоха се нуждае от това, което усвояваме и развиваме в нашите групи. Тя се нуждае от съзнателно култивиране на духовната аура, която все още се рее над нас, подхранвана от духовете но по-висшите йерархии и която ще се влее в човешките души, щом те заживеят в Шестата епоха. Не целим да се върнем назад към мъртвия живот в групова душа, както Източна Европа – това е форма на общество, което е оцелял остатък от миналото. Нямаме за цел да се взираме само в онова, което говори чрез кръвта и призовава само онези, които споделят обща кръв, да го култивират в общество. Нашата цел е да съберем заедно човешките същества, които вече са взели свободно решение да бъдат братя и сестри – такива, над които се рее нещо, което те се стремят да развият чрез духовната наука и с чувството, че добрият дух на братството се носи отгоре над тях.

Подготовката за Шестата епохаПри откриването на дадена наша група това е посвещаващата мисъл, която ще приемаме в себе си. По този начин освещаваме тази група още при нейното основаване. Общество и подвижен живот! Търсим обществото над нас, живия Христос – търсим Го в себе си; Христос, Който не се нуждае от свидетелства, нито от удостоверения, защото Го изживяваме в себе си. При основаването на дадена група ще имаме това като освещаващ девиз: „Общество над нас; Христос в нас.“ Нещо повече — знаем, че, ако двама, трима, седмина или още повече се обединят в името Христово, самият Христос буквално живее в тях. Всички, които в този смисъл признават Христос за техен Брат, самите те се превръщат в сестри и братя помежду си. Христос ще признае за Негов брат онзи човек, който признава другите човеци за братя. Ако възприемем такива освещаващи думи и ги приложим в работата си, истинският дух на нашето движение ще ни съдейства във всяка дейност.

Дори в тези трудни времена някои приятели извън групата се свързват с онези, които са я основали. Това винаги е добър обичай, понеже хората, които посещават други групи, могат да разнасят на други места тези освещаващи думи. Те се посвещават да мислят постоянно за хората, които се събират в дадена група, работеща в съответствие с истинския дух на това движение. Невидимото общество, което бихме искали да основем чрез начина на нашата работа, ще расте и ще разцъфне. Ако това отношение се свърже с работата ни и стане все по-разпространено, ще поставим духовната наука в необходимото положение да осъществи задачите си за напредъка на човечеството. Тогава можем да сме уверени, че великите учители на мъдростта, които ръководят човешкия напредък и човешкото познание, ще са с нас. В каквато степен тук работите според смисъла на духовната наука, в такава степен — напълно съм сигурен — великите учители, напътстващи нашата работа от духовните светове, ще бъдат ваши сътрудници.

Приканвам силите, милостта и любовта на тези учители на мъдростта, напътстващи и насочващи нашата братска работа в такива групи, да съдействат и на тази група. Приканвам благоволението, силата и любовта на учителите на мъдростта, които са непосредствено свързани със силите от по-висшите йерархии. Нека в тази група се прояви духът на доброто, което е във вас, велики учители на мъдростта, и нека в дейността на тази група пребъде истинският дух на движението!

* * *

Превод от английски: Иван Стаменов

Източник: The Rudolf Steiner Archive


Бележки:

  1. Има се предвид, че терминът „руският човек“ може да се разбира и като „руският мъж“, тъй като думата „man“, освен значение на „човек“, има значение и на „мъж“. Това важи и за руския език, където например терминът „молодой человек“ се използва предимно за младежи от мъжки пол — бел. пр. [^]
  2. Александр Иванович Герцен. Роден на 25 март [6 април] 1812 г. в Москва. Умира на 9 [21] януари 1870 г. в Париж. Изтъкнат руски публицист, писател и философ – бел. пр. [^]
  3. Наблюденията на д-р Щайнер са валидни и днес, през второто десетилетие на 21. век. За „руския човек“ продължава да е жив ретроградният идеал, че трябвало да изживее живота си, както повелява един изключително популярен руски израз: „как винтик в большом механизме“ или „като винтче в голяма машина“. А това вече ни показва и как луциферическото придържане към миналото, което е било типично по времето на Щайнер, вече се е насочило в съвсем бездуховна ариманична област, при която човекът се възприема като бездушен елемент от бездушно устройство – бел. пр. [^]
  4. Преводът на стиха от „Фауст“ на Гьоте е на Александър Балабанов, 1972 г. След сравнение с английския и руския превод на същия стих си позволих подмяна на две думи и леко обръщане на словореда на друго място — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

52 коментара за "Подготовката за Шестата епоха"

  1. Богатир  17.09.2014 г. | 01:05 ч.

    Spiro едно много яко качество забелязвам в теб. Въпросите ти са по детински любознателни, а не любопитстващи. Не се променяй! 🙂

  2. Стопанина  17.09.2014 г. | 09:57 ч.

    Виждал съм хора, които като се озъбят, цялата им физиономия се променя коренно, нещо подобно ли имаш впредвид?

    Спиро, имах предвид речта на момата и все още силно ограничения дух, който се проявяваше чрез нея. Представи си Клаудия Шифер да говори като циганката от Градинарово, прочула се с „младия меринджей“.

  3. Спиро  17.09.2014 г. | 14:11 ч.

    В случая говорим, че момата се е държала много грубо. А не, че само говора ѝ е бил като на циганката, защото на мен ми се е налагало да говоря чужди езици и като се замисля и аз съм бил като циганката.

  4. nellih  17.09.2014 г. | 14:16 ч.

    По-късно, в рамките на Шестата културна епоха, Шестата коренна раса вече ще се прояви въплътена като нова човешка раса, при която обаче разликата с другите раси ще е значително по-голяма, отколкото е разликата между настоящите раси: бялата, жълтата и черната. Това ще се дължи на факта, че възникването на тази Шеста коренна раса няма да е резултат от полово размножение, както е било досега, а ще се дължи на човешкото размножение чрез видоизменения ларинкс, чрез изговаряне на животворящото и сътворяващо Слово.

    А тъй като хората, които ще достигнат първи до този тип размножение и „раждане“ (по-точно: сътворение чрез Слово) ще са от славянската култура, затова се казва, че Шестата коренна раса ще възникне от елемента на славянството. Шестата раса, наричана и светеща, ще дойде чрез далечните потомци на славяните, но няма да е техен кръвен или генетичен потомък.

    Аз така разбирам думите на Щайнер и Учителя, а ми се струва, че ти, Нели, не виждаш така нещата и подценяваш ролята на славянските народи за пришествието на новата коренна раса. Допускам, че може да не съм те разбрал.

    Имам предвид именно това, което казваш в цитата, който помествам по-горе.
    Много е важно да се разбере, че една раса предава своите качества само по пътя на кръвта. Когато възпроизвеждането на хората стане по неполов път, тогава не може да се говори за продължение на дадена раса, а само до създаване на нов индивид, от дадена индивидуалност. Какво разбирам под елемента, същността на славянството. Същността на слаянските народи е много добре описана от теб, но също от Учителя и Щайнер и няма смисъл тук да я повтарям, а няма и място. И тази душевна нагласа, пак го казваш по-горе, кой е истински славянин, ще даде духовната основа за шестата раса. Ако такива духовни хора са в голямо количество сред славянската раса (а това може да се предположи, след като шестата култура ще се развие сред славянството), тогава ще може да се каже, че шестата раса се развива от славянството, без да се прави уточнението, което правя, а аз го правя, понеже на всяка крачка срещам, как отделни хора се гордеят с това, че са славяни, като идентифицират личността си с бъдещата славянска раса, като забравят колко дълъг е пътя до новата принадлежност към издигнатата славянска раса, която няма да е раса, в сегашния смисъл на думата раса.
    Не подценявам ролята на славянството и не е възможно да я подценявам, след като съм прочела и разбрала това, което казват Учителят и Р. Щайнер и след като сама се опитвам да представя развитието на света и човечеството. Ако я подценявах, би трябвало да изтрия всичките си постинги във форума.
    Още един цитат на твое изказване: Потъмняването на детската коса започва да се забелязва осезателно след наместването на етерното тяло, когато поникват и първите постоянни зъби. Процесът на постепенно потъмняване завършва с пубертета, когато се намества астралното тяло. Това явление според мен се дължи на причини, свързани с фините тела на човека, а не кръв и гени.
    Той показва разликата между раса и индивидуалност и как индивидуалността постепенно се налага на расата, макар че трябва да се има предвид, че и астралното тяло донякъде е вплетено в наследствеността, наследява се от предтечите според това, доколко отговаря на индивидуалното развитие, но и е и в голяма степен индивидуално, що се отнася до сетивната, разбиращата и съзнателната душа, които се проявяват, когато индивидуалността сама е преобразила телата си.
    Отново искам да подчертая, че раса като понятие е свързана с половото размножение чрез кръвта и Р. Щ. само условно употребява понятието коренна раса, като на много места обяснява, че за ранните епохи от развитието тази дума не е подходяща, а същото е и след нашата пета епоха.
    Може би много наблегнах на тази разлика, но тя доведе в близкото минало до такова неразбиране, че дори водещи антропософи се дистанцираха от казаното от Р. Щ. за расите, понеже не можаха да аргументират именно тази разлика.
    От изложеното от теб виждам, че тази разлика за теб е напълно ясна, но исках да я подчертая изобщо.

  5. nellih  17.09.2014 г. | 14:21 ч.

    Изразът ми: (а това може да се предположи, след като шестата култура ще се развие сред славянството) е погрешен, трябва да е: а това е ясно, след като…..
    За съжаление не мога да го поправя в горния текст. Изобщо не става въпрос за предположения, а за духовни факти. Извинявам се!

  6. nellih  17.09.2014 г. | 15:40 ч.

    Когато говорим за бъдещата – шестата раса, не шестата култура, трябва да имаме предвид изчезването на расовите показатели, както ги имаме в сегашния смисъл.
    Помествам три цитата от Р. Щ., а когато имам време ще преведа повече цитати и може би е добре ако се оформи отделна тема, засягаща расите.

    Че славянството ще играе най-важната роля отсега до този момент не може изобщо да се оспорва и аз изобщо никъде не го правя. Преходът ще се извършва постепенно в един много дълъг период.

    …Всъщност за раси може да се започне да се говори, когато в лемурийското време, развитието навлиза в неговата втора третина. Но още накрая на нашата 5-та епоха думата раса отново ще изгуби целият си смисъл. Човечеството в бъдеще ще бъде разделено на групи, които няма повече да могат да се означават като раси… Събр. съч. 11 От Акашовата хроника (1904/1908), стр. 209, издание 1955 г.

    …В нашето време понятието за раса ще изчезне по известен начин, понеже всички остатъци от миналото постепенно ще се размият, ще изчезнат. Така че всичко, което днес съществува по отношение на човешките раси, са остатъци от диферинцирането, които са се обособили през атлантското време. Ние можем още да говорим за раси, но само в смисъл, че истинското понятие за раса вече изгубва своето значение. Какво ще се появи тогава като понятие на мястото на днешното понятие раса? Човечеството ще се разделя според морални и интелектуални различия и на такава основа ще се появи формиране на групи според духовността… Събр. съч. 105, стр. 184, издание 1983 г.

    …Ще дойде време, когато няма да има различни расови цветови разлики. Разликата по отношение на раси, ще изчезне, но индивидуално ще съществуват най-големи разлики. Тогава ще стане така, че ще изчезнат всички расови и племенни взаимовръзки. Човекът ще става различен от другите хора. Принадлежността няма повече да съществува чрез кръвта, а само чрез това, което свързва душа с душа. Това е ходът на човешкото разивитие… Събр. съч. 133, стр. 149сл., издание 1964 г.

  7. nellih  17.09.2014 г. | 15:55 ч.

    Отново направих грешка, която не мога да поправя.
    Шестата основна епоха на развитието , така наречената шеста коренна раса започва от 7893 г. и ще трае до 23013 г.,
    а шестата културна епоха, наречена още славянската епоха, започва от 3573 г. и ще трае до 5733 г. Виж: http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=1100.45, последната схема.
    Моля Стопанинът да ми поправи грешката!
    Благодаря и изивнявайте!

  8. Стопанина  17.09.2014 г. | 16:14 ч.

    Моля Стопанинът да ми поправи грешката!

    Нели, уточнението си го направила в самия си пост.

    По-скоро ще направя едно уточнение от себе си върху твоето уточнение:

    Имаме не едно, а две „започвания“ на всяка коренна раса.

    Например Петата коренна раса (бялата раса) започва (възниква) през петата културна епоха на Атлантида. А пък Четвъртата коренна раса (жълтата, атлантската) започва (възниква) през четвъртата културна епоха на Лемурия.

    Мисиите на всяка раса се разгръщат доста след възникването им, така че имаме и второ „започване“:

    Жълтата (Четвъртата) коренна раса започва мисията си в Атлантида три културни епохи след възникването си в Лемурия.

    Бялата (Петата) коренна раса започва мисията си в сегашната епоха две културни епохи след възникването си през семитската културна епоха на Атлантида. Тоест след потъването на Атлантида.

    Светещата (Шестата) коренна раса ще започне мисията си една културна епоха преди Войната на всеки срещу всеки, която ще сложи край на голямата Следатлантска епоха и ще сложи началото на Следващата голяма епоха, включваща свои седем културни епохи.

    И тъй като всяка коренна раса си има „свой континент“, този континент на Шестата коренна раса ще е онзи, който предстои да изникне в Тихия океан.

    Та това е моето уточнение – не трябва да се бърка „възникването на расата“ със „започването на мисията ѝ“.

  9. nellih  17.09.2014 г. | 20:35 ч.

    Та това е моето уточнение – не трябва да се бърка „възникването на расата“ със „започването на мисията ѝ“.

    Наистина трябва да се разгледат различните наименования, защото може да се получи объркване.
    Това, което ти наричаш „възникване на расата“ през атлантската коренна раса, или атлантската епоха, се нарича подраса, а през петата коренна раса, или петата главна епоха, вече не може да се говори за подраси, а за културни епохи. И действително е така, че от 5. подраса в Атлантида – прасемитите се развива нашата пета епоха, а 6-та култура – славянската, ще бъде зародишът на шестата коренна раса, или шестата главна епоха. И наистина при подрасата или културния период може да се говори за възникване. Но не всяка подраса или всеки културен период е зародиш, възникване на коренна раса, или главна епоха.

  10. Стопанина  17.09.2014 г. | 22:28 ч.

    Нели, нямаме разногласие.

    Уточнението беше с цел, да се разбере, че първите представители на Шестата раса ще бъдат „изговорени“ чрез видоизменения ларинкс още през Шестата култура на нашата Следатлантска епоха. Сигурен съм, че, когато тази раса стане преобладаващата и водещата на Земята след Войната на всеки срещу всеки, и след като се пренесе на новия континент, ще придобие по-различен облик. Различията може би ще са още по-големи, отколкото между атлантеца и съвременния човек.

    За този далечен бъдещ период, ако не се лъжа Щайнер (но може да беше и Учителя) казваше, че дори царството на елементалните духове ще се преобрази. Тези духове са в основата на начина, по който възприемаме сетивния свят. И резултатът ще е, че Земята ще изглежда несравнимо по-красива, отколкото е даже най-красивата съвременна природа.

    Представете си светещ свят с една водеща Светеща раса от хора! А можем ли да си го представим? Или точно за този период Ванга казва, че на човечеството му предстои едно бъдеще, което сега е трудно да си представим…

  11. Astrolog  18.09.2014 г. | 14:30 ч.

    бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. GA 101

  12. Mарко Сербский  09.10.2014 г. | 12:37 ч.

    Сега се питам къде ми беше разум когато сам чел тия юдеокатолички памфлети преди 20 год. Вече е ясно да е Щайнер както и Блавацка и Ранд само портпарол на тайните общества. От написаното става ясно че великият Р.Щ. е како всеки германец презирао православно и руско- Всеки Сърбин а и Рус и Българин защото има душа плаче когато види чужда болка а то не е одлика нито источних нито западних народа защото те всички са смесица ‘славяна’ и примитиваца.. Нито би имали мозга нито думитe да се не са смесили със оригинални арийци ( обозначени днес като R1a1 i R1b1 gen.marker haplogrupa.)

  13. Galina  11.10.2014 г. | 21:51 ч.

    До тук – добре! Въпроса е обаче според мен – не да продължаваме и да продължаваме да се прераждаме, а КАК ДА СПРЕМ ДА СЕ ПРЕРАЖДАМЕ. Т.е – да се върнем окончателно при Първоизточника…

  14. Светльо  13.10.2014 г. | 08:55 ч.

    Galina
    До тук – добре! Въпроса е обаче според мен – не да продължаваме и да продължаваме да се прераждаме, а КАК ДА СПРЕМ ДА СЕ ПРЕРАЖДАМЕ. Т.е – да се върнем окончателно при Първоизточника…

    Има доста време да мине и да се прераждаме и прераждаме, докато се върнем при Първоизточника… Просто му е рано.

  15. Gergana  13.10.2014 г. | 15:45 ч.

    @Mарко Сербский

    Ох, този национализъм ще ви изяде главата!

    Винаги съм се чудела: Защо националистите презират хората, стремящи се да възприемат тяхната култура или вече възприели я?

    Нема везе, явно е трудно да се направи разлика между достойно себеуважение и комплексарско изтребване на рибата в най-близката рекичка. Къде е любовта и търпящото разбиране, че сте привлекли примитиви и некакви хаплогрупи към собствения светоусет? Ако това мислите, че сте сторили де :mrgreen:

    Чел ли си арийци от другия бряг на рекичката?

  16. Кифа  14.10.2014 г. | 01:49 ч.

    Дадено е на човека веднъж да живее и след това настава съд! Който е приел Сина е спасен който не е вече е осъден! Всичко друго няма никакво значение защото нищо не се променя в момента! Чакай ти да се прераждаш за да станело нещо си. Сега е моментът и днес е деня! Исус Христос е жив и чака всеки един от Вас да се обърне и да го повика! Не чакайте да стават някакви неща просто търсете Бога!!!

  17. Антиантихрист  14.10.2014 г. | 08:48 ч.

    Има доста време да мине и да се прераждаме и прераждаме, докато се върнем при Първоизточника… Просто му е рано.

    Точно! Някои хора искат без време да се родят в ония горни светове, ама нещо постоянно абортират и се връщат на земята. Така става, когато искаш да се родиш преждевременно. 😉

  18. Believer  31.10.2014 г. | 22:36 ч.

    Аз вярвам в Доброто у човека, в неговото Божествено начало. Вярвам, че човекът е на този свят за да прави колкото си може повече добро и да дарява любов. Човек е Божие творение изпълняващо Заповедите Му – да се обичаме и да даряваме доброта. Когато Иисус се завърне Той ще отсее зърното от плявата и ще вземе при Себе си всички онези които са вършили Волята Му – да правят върховно добро и да се борят против злото. А онези които съзнателно са вършили зло ще бъдат изправени през вечните мъки на огнената геена. Ще настъпи Нов Свят за всички пожертвали се в името на Доброто.

  19. Astrolog  01.11.2014 г. | 02:51 ч.

    Нещата не са толкова еднозначни – „морков и пръчка“.
    Имаме още хиляди години развитие на физически план. Това, че някои са научени/обучени, че „веднъж се живее“ – е специално организирано. Доктор Щайнер е говорил дори по този въпрос.

  20. nothingfail  03.01.2017 г. | 22:28 ч.

    Ами ако няколко са се наговорили, че Йешуа бил възкръснал!!!??? От къде да сме сигурни, че каквото и да било написано е вярно!!! Аз нямам нужда от възкресението, за да вярвам в просветлението, поднесено от действителния Йешуа!!! Ако някой ще възкръсва, не преди 2000г, ако са наистина толкова!!!, сега трябва да възкръсва или да се явява…

  21. nothingfail  03.01.2017 г. | 22:44 ч.

    човек (чоловик) значи мъж в пълния смисъл не на руски, а на украински, който е действителният стар руски, не москалският велико- ново- руски, който е стар български тракийски от Балканите. Стара България е била в Украйна (действ. Стара Рус/ия/), но българските трако=слАвяни в мнозинството си напускат ония предели, за да се върнат на Балканите от сам Дунав през 7 век, а за над 2 века отделени простонародният говор около Къйив (Киев) се е променил от говора на българите. Понеже така наречените руски (русские, което е руснаци на руски, прилагателно, не същността), Паисий ги нарича москали в 8 част от историята си „За славянските учители“!, са всъщност русифицирани и славянизирани угро фини и татаро монголи на които им е наложен официалния старобългарски под формата на църковен език от Къйив (Киев). Москалите, наследници на азиатската орда, използват трако=слАвяно=БЪЛГаро – украинско (старо-руско) наследство/ слава за пробив в юго-източна Европа към Цариград в напъни за 3ти Рим. Тия напъни се повтарят през историята започвайки от татарина Иван Грозния, татарина Петър 1, немската прусачка Катарина Велика и тъй нататък до днес, често под формата на ангел на светлината, но чрез очевадни исторически провали във всяко отношение за всички, включтелно за самите така наречени велики руски, и това при цялото им величие… Западът е лош, но досега засега всички отиват на Запад…

  22. Дорина Василева  11.02.2018 г. | 14:48 ч.

    Тази преведена лекция на Щайнер е много ценна и актуална, и ще бъде актуална. Сега я виждам, като линк в обновената статия в блога. Много е важно повече хора да я прочетат, и четящи Щайнер, и четящи Учителя. Първите, за да разберат истинската роля на груповата работа, като действен импулс за съвместна работа в света, а не само като мисловно-сетивна дейност над трудовете на Рудолф Щайнер. Вторите – да се приземят тук и сега, да разберат че сме в момент на преход, но не и в самата Шеста епоха. Лично аз ще я предложа на групата, с която работим в антр.терапевтична област вече трета година. Това от Щайнер ни липсваше като допълнение към по-специфичната ни работа, за да се прозре какво всъщност и защо го правим като глобална картина. Благодаря сърдечно!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.