Срещу разпокъсаността на живота: Въздействието на мантричните текстове

Продължава от първа част. В следния текст антропософът Бернд Лампе разглеждаща самата Питагоровата тайна в една медитативна мантра, дадена от Рудолф Щайнер.

Втора част: Въздействието на мантричния текст

Ако трябва в това хаотично време да допринесем нещо за своето «вътрешно спокойствие», ще е добре да се разбере един медитативен текст, даден от Рудолф Щайнер за «тежко болни». От такъв текст болният очаква и се надява да получи помощ и изцеление. Този текст обаче не се дава само с думи и мисли, дори не само и с чувства, с които трябва да се прочита един медитативен текст, а се дава във вътрешни структури, в числени закони.

Такива тайни на числата още от времето на Питагор се смятат за свързани с всички духовни действени сили. Реалната действеност на Духа може да се познае чак до физическото излекуване и структуриране, чак до порядъка и формирането на материята и телесността според мярката и числото.

Срещу разпокъсаността на живота: Въздействието на мантричните текстове
При характеризирането на следната мантра1 текстът е слабо взет под внимание. Това не е необходимо, защото той ясно стои пред очите и е разбираем за всеки човек според непосредствения му опит или неговата потребност.

Срещу разпокъсаността на живота: Въздействието на мантричните текстове
По-добър превод по отношение на точността на съдържанието и изразителността на българския език, но без да се взимат под внимание числовите закони:

О, Божествен Дух, проникни ме,
проникни в душата ми;
На душата ми дай мощна сила,
мощна сила и на моето сърце,
моето сърце, що Тебе търси,
Тебе търси със дълбок копнеж,
със дълбок копнеж за здраве,
за здраве и смелост,
за смелост, която в моите органи тече,
тече като благодатен Божи дар,
Божи дар от Тебе, о, Божествен дух.
О, Божествен дух, проникни ме,
проникни в душата ми…

Още на пръв поглед се вижда, че всеки следващ стих повтаря отзвучаващите думи на предишния. Поради това, те се изговарят два пъти. Това е подобно на шиенето, «Steppstich – зад иглата», при което всеки следващ бод винаги се започва малко по-­назад, за да може да се осъществи по-здрава връзка. В своето разпокъсано съзнание медитиращият всъщност работи върху едно тъчащо здраво-едно-в-друго-вплитане. Тази вътрешна дейност вплита и свързва там, където всичко изглежда разпокъсано на парчета. Чрез формиращата медитативна сила не се ли вплита лечебно тук, в етерното тяло, това, което чрез изцелението действа свързващо в телесността?2 Краят на цялата мантра на свой ред преминава и преповтаря началото. Имаме още едно вплитане!

Единадесет стиха – единадесет бразди се преплитат чрез задълбочаващи и свързващи се думи, като в един поток. И тук се проявява самата първа Питагорова тайна. Колкото и често да бъде изговаряна мантрата, винаги се прибавя единадесет към друго единадесет. Единадесет е слънчево число – числото, което характеризира въздействието на слънцето за пробуждането на Аза във физическия план. Единадесет е числото на земното слънчево съзнание; «октавата» на десетичната система. Възхождането на света, който в десет категории-стъпки води към човека (единадесетия). Той, единадесетият, поставя пред себе си осветения от слънчевата светлина свят, който е създаден от десетте, като се събужда в представната си дейност и така усвоява също и десетте, десетте категории.

Относно десетичността на категориите на Аристотел, тук може само да се каже, че те означават осъществяването на човешкото битие в 1+2+3+4=10. В космическото развитие при една следваща степен винаги се прибавя нещо към предишните и същевременно отминалото метаморфозира. При четири космически степени това означава 1+2+3+4. И точно по този начин при Аристотел са разчленени категориите. По същия начин и Рудолф Щайнер описва четворността на човешките тела, която всъщност еволюционно е една десеторност.

Много други сили са изразени в мантрата с действието на числови съотношения. Това също ще бъде разгледано тук. Последната дума, преди отново да се въведе началото, е «dir – теб»; това е 49-тата дума; 7 по 7 прави 49.

Значи, изговарят се 49 думи, преди отново да се започне с първата дума, която е 50-тата. 7 по 7 в питагоров числов смисъл, но и в старо-еврейски смисъл, е и числото на осъществяването на световните епохи. След 49-ата година идва юбилейната година. Когато са изказани 49 думи, медитиращият може да се надява на освобождението, на юбилейното изживяване – благодарност за излекуването.

Числовият ритъм 49 важи за лечебно-свързващия подбор на думите на цялата мантра. Ако думите се изговорят два пъти, в хода на измоляващата медитация, то тук се преброяват също два пъти. Погледне ли се обаче на факта, как чрез това подреждане се появява един текст, тогава за едно второ разглеждане би трябвало да се изостави всяко повторение.

Срещу разпокъсаността на живота: Въздействието на мантричните текстовеВ този случай «dir – теб» не е 49-а, а 33-та дума. Значи, един мантрично-творчески, етерно вплитащ ритъм води през ритъма на 49-те думи към Логос-ритъма 33. Чрез преплитането на стиховете е създадено полифонично ритмично изразяване: 49 като път води до присъствието на 33. Резултатът: в тайната на мярката и числото, като реално духовно свързване, молбата на търсещият в живота излекуване човек (49) още веднъж се довежда до господаря на кармата и на опрощението, до «Спасителя» (33).

Досега се разглеждаше дихателният ритъм, който се получава от произнасянето на думите. Полиритмично към този ритъм на думите трябва да се разгледа още един душевен пулс, който живее в потока на сричките, на гласните.

Преброят ли се тези сричкови звучения до думата «dir – ти», се получават две числа, които очевидно не са от значение: свързващият физически ритъм на сричките е 83; този на получената цялост е 53. Така очевидно не може да се чете. За сричковия пулс изглежда, че трябва да има значение цялата дължина на стиховете. Тогава се получава, че единадесетте стиха имат 87­сричков пулс, а полученият чрез вплитането текст – текста без повторенията – има 57­сричков пулс.

Срещу разпокъсаността на живота: Въздействието на мантричните текстовеПри дихателния ритъм на думите, при акцентирането на думите се доведе от 49 до 33. И сега при сричките вплетеният ритъм е молещ, човешки. Числото 87 е 3 по 29; числото 29 в еврейската числова мистика е «числото на помощника». Сричковият пулс на текста без повторенията обаче е 57. А 57 е 3 по 19. На всеки 19 години се е празнувал Аполоновият празник, понеже след всеки 19 години Слънцето, Луната и Земята геоцентрично отново се намират в същите взаимни съотношения. Това е бил метоничният ритъм на атиняните. Той лежи в основата на „Отче наш“ и в много езотерични текстове на Рудолф Щайнер. Освен това 19 е числото на часовете на първия клас от висшата школа на свободното висше училище. А числото 19 се среща там не само в този смисъл.

Когато някой посветен дава мантричен текст, този текст същевременно се оформя в думите на езика от още «присъстващия» етерен поток. Числовите закони са израз на това продължаващо въздействие на световния етер в мярката и числовата даденост. Когато текстът е написан, може да стане обект на недуховно мислене, на книгопечатане или на дигитално размножаване и разпространение. Той загубва своето въздействие, може да се пренесе от едно място на друго чрез електрически импулси или чрез необмислено плямпане да се предава от един човек на друг, който не го разбира. Въздействието е загубено?! Загубено е и заради свободата на медитиращия, който, предчувствайки постепенно тези и други алхимични закони, докато ги изпълнява, създава дадено въздействие само от своята собствена сила. Тогава въздействието е свързано със свободата на медитиращия и търсещия познание, като винаги е налице само толкова, колкото бъде създадено от индивидуалната свобода. То е в такава степен осъществено, в каквато се отправя към света «Любов към всичко, което е около мен». На текста не е «окачено»3 никакво въздействие, той обаче дава възможност да бъде превърнат в инструмент за въздействие на «изпълнени мигове».

Когато Рудолф Щайнер пояснява, че даден мантричен текст още при оформянето му от посветения, поради методите и отношението на получаващия, би могъл да загуби своето въздействие, тогава той намеква как начинът да се възприема духовно богатство зависи от творческата сила на посветения. Щом концепцията и променливото оформяне на един текст най-после приключат, тогава той трябва да стане работен предмет в работния свят. Законите и формите, мярката и числата, знаците и гласните ни свързват с творческа и въздействаща сила. За съвременното въздействие на един мантричен текст или на висшата школа за духовна наука едно такова изказване не казва нищо, понеже за същността на мантричната дума е валидно, че тя трябва да познае «смърт и възкресение».

Автор: Бернд Лампе4

Превод от немски: Нели Спиридонова-Хорински
Бележки:

  1. Рудолф Щайнер, Мантрични текстове, СС 268, стр. 181. На стр. 180 се намират две мантри, които според изложените тук взаимовръзки се оказва, че са «предварителни варианти» или «работни стъпки». Ясно се вижда, как е имало стремеж към изразяването на описаните тук числови закони, което обаче все още не е било постигнато. [^]
  2. Така нареченото «Неделно свещенодействие за деца», СС 269, стр. 42, има подобна структура във въведението си. Нямаме ли тук един текст, който някога ще получи едно по-обширно и всеобхващащо значение, щом вътрешната разпокъсаност на децата постави пред хората задачи, които ще могат да се решат само духовно? [^]
  3. Или «гарантирано» – бел. ред. [^]
  4. Бернд Лампе e роден през 1939 г. в Хамбург. Изучава германистика, стара филология и история в Хамбург, Фрайбург и Страсбург. Занимава се с театър във Фрайбург и Салем. Работи във висшата езотерична школа с Фридрих Хибел (Гъотеанум) в секцията за изобразителни изкуства. От 1986 г. работи във висшата школа на работен център Север, особено във Фризланд, Норвегия и северна Швейцария. Прави семинари и лекционни турнета. Публикациите му са издадени от Verlag der Kooperative Dürnau, D88433 Dürnau. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

28 коментара за "Срещу разпокъсаността на живота: Въздействието на мантричните текстове"

  1. Снежанка  10.09.2014 г. | 11:28 ч.

    След всичко прочетено се замислих, а не е ли най-добре мантрата да се казва на немски? Така би трябвало да се запазят не само числовите закони, а цялостната оргинална вибрация на текста. Както и индийските мантри, които всеки изрича в оргинал. Учителят има формули, ключове, които също се изричат непреведени, като: Елохим, Нева Санзу или Мерухим, Мерухим, Мерухим. Али Бехар, Махатма Аум.
    Стопанино, от предишния ти пост разбрах, че вече си пробвал мантрата. На български или на немски?

  2. Стопанина  10.09.2014 г. | 11:57 ч.

    Снежанке,

    Според мен мантрата трябва да се казва на български език. Само по този начин можем да се свържем с духовните същества от йерархията на архангелите, грижещи се за народа, сред който сме изпратени да живеем и да работим. Говоренето и мисленето на чужд език ни свързват с водачите-архангели на други народи и не съм убеден, че те могат или изобщо имат право да се намесват в делата на ангелите-хранители, работещи под водачеството на друг архангел.

    В този смисъл се чудя дали не е още по-добре да се потърсят аналогични мантри, давани от Учителя направо на български език.

    Но мантрата на Щайнер работи даже без да се вербализира. Аз я произнасях на ум, както се и моля. И дори избрах свободния превод на Нели, а не онзи, съобразен с числовите стойности. Пак си работи, поне от моя опит.

  3. Arven  10.09.2014 г. | 13:13 ч.

    Силно съм впечатлена. Сутринта имах сериозни признаци за настинка, чувствах се и отпаднала. Сетих се за мантрата. Прочетох си я три пъти – носът ми спря да тече и живнах доста, като цяло. Много благодаря, че я споделихте още веднъж! А дали има ограничение или значение колко пъти да се ползва на ден?

  4. Снежанка  10.09.2014 г. | 18:23 ч.

    Може и да си прав!
    Често казано, вторият превод е по-близък до ума и се запомня по-лесно. Някак по-гладко тече, явно не само за мен.

    Стопанино, знаеш ли, имам приятелка, българка тук в Шотландия, която ползва много успешно Отче наш, като мантра. Когато е ядосана или притеснена излиза на разходка и си повтаря на ум молитвата по десетки пъти а може и повече, докато проработи ( то и аз го правя понякога ). И ми е споделяла, че понякога автоматично я казва и на английски, защото в протестантската църква са имали пастор, който на всяка служба ги е карал да четат Отче наш групово, и според нея е звучало „велико“, защото всички тези хора са говорели като един, заедно са поемали въздух, заедно са правели паузи, изобщо синхронът е бил потресаващ. Добре ги е тренирал пасторът!:-D
    А нали мантрата е адресирана директно до Божествения Дух, или мислиш, че нашите ангели са посредници във връзката ни с Него? Винаги ми е била интересна ролята на ангелите в развитието на душите ни. Те едни и същи ли са във всяко прераждане на дадена душа? В смисъл, отговорни са за развитието и от началото до края, образно казано? Или в зависимост от степента на духовно развитие имаме съответно и различни духовни водачи, както се случва и в един земен живот. Аз например минах през няколко различни, и то стана съвсем естествено. Всъщност двама досега.
    Май оспамих темата, за което се извинявам!

  5. Arven  10.09.2014 г. | 19:05 ч.

    То си има окултно упражнение дадено от Учителя – да си казваш „Отче наш“ с дълбоко дишане.

    „Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да четете мислено някоя
    молитва? Ако не сте правили такъв опит, започнете да дишате и да четете
    мислено Отче наш или Добрата молитва. Дишайте, задържайте и
    изпускайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да
    прочетете цялата молитва. Като правите упражненията с мислено четене
    на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел.
    За да се убедите в силата на мисълта, трябва да правите опити.“

    „Божествен и човешки свят“, „Закони на дишането“, стр. 393.“

    Ето и линк към книгата.

    Още материали тук: http://novosemeistvo.bg/files/metodi_za_rabota1-2.doc

  6. Стопанина  10.09.2014 г. | 19:42 ч.

    Снежанке, според това, което казва Щайнер, ангелът-хранител е един и същ за всеки човек през цялата му земна еволюция. Може би разбираш нещо различно под „духовен водач“, щом си минала през различни.

  7. Снежанка  10.09.2014 г. | 21:46 ч.

    Съжалявам, не съм се изразила правилно. Под духовен водач имах предвид различни хора, по-напреднали от мен, които ми помагаха по пътя. Не знам, как по-точно да ги нарека.

  8. Петър Матѣев  11.09.2014 г. | 10:48 ч.

    Позволявам си да пусна и мой превод. При думите успях да докарам Теб (dir) до 52-ро (по оригинал 49-то), а при сричките до 84-то (по оригинал 83-то) място. Без повторенията става съответно 35-то (по оргинал 33-то) и 56-то (по оригинал 53-то).

    5 О, Дух Божий, изпълни ме, 8
    3 изпълни душата ми, 7
    6 на душа ми / дай мощна сила, 9
    6 мощна сила, / и на сърце ми, 9
    6 на сърце ми, / що Те търси, 8
    4 търси / със дълбок копнеж, 7
    4 дълбок копнеж / за здраве, 7
    3 здраве / и смелост, 6
    5 смелост / в мене да тече, 9
    6 да тече / като благий Божий дар, 10
    7 Божий дар / от Теб, // о, Дух Божий, 9
    5 О, Дух Божий, / изпълни ме, 8
    5 изпълни душата ми… 8

  9. Петър Матѣев  11.09.2014 г. | 10:48 ч.

    Ето и със сричките – дано съм се справил правилно с разделянето:

    5 О, Дух Бо-жий, из-пъл-ни ме, 8
    3 из-пъл-ни ду-ша-та ми, 7
    6 на ду-ша ми / дай мощ-на си-ла, 9
    6 мощ-на си-ла, / и на сър-це ми, 9
    6 на сър-це ми, / що Те тър-си, 8
    4 тър-си / със дъл-бок коп-неж, 7
    4 дъл-бок коп-неж / за здра-ве, 7
    3 здра-ве / и сме-ло-ст, 6
    5 сме-ло-ст / в ме-не да те-че, 9
    6 да те-че / ка-то бла-гий Бо-жий дар, 10
    7 Бо-жий дар / от Теб, // о, Дух Бо-жий, 9
    5 О, Дух Бо-жий, / из-пъл-ни ме, 8
    3 из-пъл-ни / ду-ша-та ми… 7

  10. Петър Матѣев  11.09.2014 г. | 10:58 ч.

    Някои пояснения за превода.

    Превеждам Gottesgeist като Божий Дух (Дух Божий). Основавам се на това, че божествен на немски е göttlich, а Gottes е точно божий, от бога. За сравнение:

    1 Коринтяни 3:16
    16 Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас?
    16 Wisset ihr nicht, dass ihr GOTTES Tempel seid und der Geist GOTTES in euch wohnt?

    В случая Geist GOTTES = Gottesgeist.

    Използвам изпълвам, вместо прониквам. На немски прониквам е eindringen. Има голяма разлика според мен, дали човек е проникнат от нещо или изпълнен с него, затова използвам по-точния според мен превод.

    Имам една забележка и към Starkmut. На български това означава по-скоро силен дух. В моя превод използвам този на Нели – смелост, за да спестя още 2 думи. Откъм срички няма разлика. Може някой да се сеща за синоним на „силен дух“, който да е една дума?

    И последно, превеждам edles (от edel) като благ. За по-голямо благозвучие и за по-малко срички. 🙂

    ––––––––––––––––––––––-

    Може с общи усилия да успеем да докараме и българския превод, така че хем да звучи добре на нашия език, хем да е вярно и цифрово.

  11. nellih  11.09.2014 г. | 11:51 ч.

    Браво, Петър, и благодаря за превода! Разбира се, че е правилно да употребиш Дух Божий.

    Starkmut се състои от две думи
    stark adj1. силен, здрав;2. силен, мощен (мотор, глас);3. силен, могъщ (държава, господар);4. голям (движение);5. голям, многочислен (семейство, делегация); и
    Mut m o.Pl.1. смелост, кураж, мъжество;

    има един хубав онлайн речник, който може набързо да се ползва, http://www.eurodict.com/bulgarian_properties.html
    а иначе по-подробните два тома на академията на науките

    Мисля, че няма ограничения как да си казваме мантрата. За да се разбира е необхидимо да се разбере текста, но числовите закони въздействат и директно, също и ритмите, дали е ямб, хорей, и т. н. Който чувства привличане към немския език, може да си я казва на немски. Немският архангел се е издигнал до дух на епохата. Трябвало е немският език да се разпространи по света, както сега е разпространен английският, но той се е наложил не знам по какви причини. Англичаните носят съзнателната душа като дадена им от народността, може би и това е някаква причина, а те са много по активни, волеви и практични от мисловните немци.
    За мен е интересно, че когато съм в България чувствам необходимостта да си казвам молитвата Отче наш на български, а тук – на немски. Нека всеки следва вътрешния си импулс

  12. Стопанина  11.09.2014 г. | 14:14 ч.

    Има голяма разлика според мен, дали човек е проникнат от нещо или изпълнен с него, затова използвам по-точния според мен превод.

    Така е, съсъдите се изпълват.

    Може с общи усилия да успеем да докараме и българския превод, така че хем да звучи добре на нашия език, хем да е вярно и цифрово.

    Според мен благозвучието е приоритетно. Най-важното е, човек да мисли и да се моли на собствения си език.

    В някои лекции Щайнер отбелязва нещо, което винаги съм усещал интуитивно – че буквите и числата, ако не са подредени от одухотворена работа, стават слуги на Ариман. Ако паметта не ме лъже, дори ги наричаше „малки дяволчета“. Може да греша, но имам опасения, че целенасоченото натаманяване на преводен текст към числови стойности е форма на механична, ариманична работа.

    Просто не съм убеден, че такъв процес непременно е изпълнен с вдъхновение, защото може би участват студено-умствени и земни сили. 😉 Всъщност това лесно се проверява по умората от такава дейност. Духовната работа зарежда – дори да сме уморени физически от нея, у нас остава почти еуфорично състояние от резултатите. Аз съм убеден, че ти, Петьо, както и Нели, много сте се озорили да натаманите чуждоезичен текст към български думи, без да се отклонявате от числата. Това е ариманична и уморяваща работа, която в случая е необходима, понеже илюстрира общи принципи. Съвсем друг тип работа ще е, ако при медитация станем съсъди, възприемащи собствена мантра на собствен език. Дори след това да се наложат „изчиствания“ и корекции на някои думи, за да се образуват числени стойности, това ще продължи да е духовен процес.

    Не искам да ви спирам или нещо такова, но така усещам нещата. Помня например какъв зор беше да преведа стихотворните пророчества на Мама Шиптън – в един момент трябваше да избирам: максимална близост до дължината и значението на оригиналните думи, или добро звучене на български. Избрах второто.

  13. Стопанина  11.09.2014 г. | 15:09 ч.

    Трябвало е немският език да се разпространи по света, както сега е разпространен английският, но той се е наложил не знам по какви причини.

    Нели,

    действителната причина за сегашната хегемония на английския език няма нищо общо с качествата, били те реално развити, или не, на обикновените хора от англоезичните народи.

    В лекцията от 22. януари 1917 г. Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта.

    Става дума за действията на определени окултни ложи, които още по Щайнерово време, възнамеряват да превърнат английския език в общовалиден и господстващ език за нашето съвремие. Това, че към днешна дата, намеренията им са осъществени – не подлежи на съмнение. С този успех те осъществяват контрол не само върху живия човек, но и върху пребиваването му на оня свят след смъртта, та дори и върху следващата му инкарнация.

    По какъв начин черните братства осъществяват този контрол чрез английския език? Човек, който приживе е възприел английски език като заместител на собствения си език или просто е попаднал под силното му влияние, след смъртта си може да се издигне само до йерархията на ангелите. Той не може да се издигне до йерархията на архангелите, които са духовните източници на неговия език.

    Щайнер казва:

    „В такива души проникват въздействията на архангели, но на такива архангели, които всъщност са изостанали архаи, изостанали Духове на времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха. Губейки живата връзка с правомерно развиващите се архангели, човек се връща на Земята (за нов физически живот), но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи.

    А в тези окултни ложи добре знаят, че истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене.“

    Някъде в същия или друг лекционен цикъл Щайнер уточняваше нещо, което се подразбира и от горния цитат. А именно, че хора, попаднали под влиянието на английския и придобили склонност към криви представи, в следващия си живот ще могат да бъдат вербувани от черните ложи. Според мен в по-дългосрочен план такива души стават и по-податливи да преминат към расата на злото при предстоящото разделение на човечеството на две основни групи.

    Накратко, архангелите зад английския език всъщност са абнормни архаи (асури). Затова съм особено чувствителен към употребата на български език по чуждоезични граматични и/или числови правила. Немският език може и да няма източници в асурите, но си остава чужд език. Смятам, че при превода му трябва да се търси преди всичко естественото българско звучене.

  14. Петър Матѣев  11.09.2014 г. | 15:10 ч.

    Нели, благодаря! Аз от време на време позлвам тази страница с речника, макар за по-специални преводи да ѝ липсва ресурс. А двутомника ми е във Варна. Май, ще трябва да си го взема, че там и без друго само събира прах. 🙂

    Да си призная, и за мен благозвучието е по-важно. Просто почувствах порив да опитам да го наглася и според числата, ако е възможно. Е, почти, ама все пак само почти.

    Аз чувствам един такъв превод най-близък:

    О, Дух Божий, изпълни ме,
    изпълни душата ми,
    на душата ми дай мощна сила,
    мощна сила и на сърцето ми,
    на сърцето ми, що Теб търси,
    търси със дълбок копнеж,
    дълбок копнеж за здраве,
    за здраве и за силен дух,
    силен дух, що в мен тече,
    тече като благодатен Божий дар,
    Божий дар от Тебе, о, Дух Божий,
    О, Дух Божий, изпълни ме,
    изпълни душата ми…

    Тук използвам по-буквалeн превод на Starkmut, der in meiner Glieder strömt (силен дух, който тече в моите удове). Според мен това е по-удчно от предаването като „да тече“, което ако добре си спомням, би трябвало на немски да е по-скоро „ströme“ или „wird strömen“. А дори си мисля (сега докато писах ми хрумна), че още по-добре е да се преведе като „силен дух, що в мен се влива, влива като благодатен Божий дар“ За да е по-буквално би било възможно и „силен дух, що в удовите ми се влива“. Като че ли за сметка на благозвучността обаче. Нели, какво мислиш за такова предаване – що в мен се влива? Някак по-логично звучи погледнато откъм цялата молба.

    Така би станало:

    О, Дух Божий, изпълни ме,
    изпълни душата ми,
    на душата ми дай мощна сила,
    мощна сила и на сърцето ми,
    на сърцето ми, що Теб търси,
    търси със дълбок копнеж,
    дълбок копнеж за здраве,
    за здраве и за силен дух,
    силен дух, що в мен се влива,
    влива като благодатен Божий дар,
    Божий дар от Тебе, о, Дух Божий,
    О, Дух Божий, изпълни ме,
    изпълни душата ми…

    Общо взето това е съчетание на моя превод с този на Нели. Така стават три превода и всеки ще може да избере този, който човек чувства най-близко.

    Тук искам да изразя и големите си благодарности към Нели за целия труд. Нели, много навременно и полезно четиво си ни приготвила и този път. Благодаря от сърце!

  15. Стопанина  11.09.2014 г. | 15:24 ч.

    Аз чувствам един такъв превод най-близък:

    Бих го сложил в самия материал, ако Нели не е против.

  16. nellih  11.09.2014 г. | 15:43 ч.

    влива е хубава дума, и силен дух също е възможно. Важното е да се почувства смисълът.

    От кой том Събр. съч. е горната лекция, Стопанино? Много интересен въпрос е и бих искала по-подробно да го разгледам. Ако можеш да се сетиш и за другия цикъл, ще съм ти благодарна.

  17. nellih  11.09.2014 г. | 15:44 ч.

    Петър, благодаря за благодарността!;)

  18. nellih  11.09.2014 г. | 16:14 ч.

    Стопанина

    Аз чувствам един такъв превод най-близък:

    Бих го сложил в самия материал, ако Нели не е против.

    Нямам никакви претенции върху моя превод, още повече, че е правен преди доста години. Колкото повече преводи, толкова по-пълна картината. Спокойно можеш да го прибавиш в текста.

    Намерих споменатата от теб лекция като стар текст, извън ГА-тата и накратко погледнах мястото. Хубаво е лекцията да се преведе, много е интересна. Имаш ли я преведена цялата, Стопанино?
    В нея става въпрос, че като господстващ език, английският се налага не както естествено принадлежи към един народ чрез неговия арахангел, а че се налага като световен език, т.ве. качва се в сферата на архаите. Но правомерният архай в момента е друг, не е архангелът на англ. народ и оттам езикът се свързва с изостаналите архаи. Но ако продължа да мисля в този смисъл, то и руският език го наложиха по време на комунизма като говорим официален език в Съветския съюз. В България това не беше направено и го учихме само като чужд език, което е нещо различно. Тук не става въпрос, че е лошо човек да изучава чужд език, а каква роля се дава на даден език в световно отношение. Въпросът е много интересен и наистина трябва да се разбере. Ако се сетиш и за други лекции относно езика, ще е чудесно. Иска ми се истински да разбера този проблем.

    Май в коментарите тук, човек не може да си поправи грешка, забелязана след кликването на бутона Публикувай, или аз не включвам как да го правя?

  19. nellih  11.09.2014 г. | 16:21 ч.

    Петър, ако не спазваш броя на думите и цифрите, погледни ритъма на ударена и неударена сричка. Той е важен за стиховете и тук става въпрос именно за благозвучността. Виж каква е поетичната стъпка. В момента не съм настроена на вълната на поезията, за да ти давам предложения, но
    виж: мощна сила и на сърцето ми, и следващия стих. Мисля, че ударените стъпки не вървят правилно. Когато го превеждах и аз си нямах понятие от стъпките. Може би трябва да се консултирам с Христо Маринов, нали той е поет и той наистина има солидни познания в тази област. Какво ще кажете?

  20. Петър Матѣев  11.09.2014 г. | 16:30 ч.

    За мен това с грешките също е трудност. Сега свиквам да си проверявам мненията преди да ги пусна.

    Нели, благодаря, че обръщаш внимание към ударените стъпки. Това за мен като материя е ново. Иначе по усет и на мен тази част някак ми звучи по-слабо така.
    Първоначално го бях превел мощна сила на сърце ми, като може да бъде и сила мощна на сърце ми.

    Смятам, че само може да спечелим от това да се посъветваме с Христо Маринов. Приветствам. Това е много силен текст и е добре да имаме читав и звучен превод на нашия език.

  21. Стопанина  11.09.2014 г. | 17:51 ч.

    От кой том Събр. съч. е горната лекция, Стопанино?

    GA-174, „Карма на неистината – том втори“, лекция 23. Ако не се заблуждавам, досега от този лекционен цикъл е превеждан само първият том. С втория том съм запознат само на английски – може да се намери тук.

    Хубаво е лекцията да се преведе, много е интересна.

    Целият цикъл е добре да се преведе. Фантастичен е – един от любимите ми, тъй като се занимава почти изцяло с делата и плановете на черните братства, а те са ми много интересни, без да са ми присърце.

    Тук не става въпрос, че е лошо човек да изучава чужд език, а каква роля се дава на даден език в световно отношение.

    Къде съм казал, че e лошо да се учи чужд език?
    Едно е да учиш и да използваш чужд език, когато е необходимо. Съвсем друго е да мислим на този език или да „осиновяваме“ чужди граматически правила.

    Ако се сетиш и за други лекции относно езика, ще е чудесно.

    Има най-различни лекции за езиците. Помня, че в една от тях Щайнер съпоставяше немския с английския, като обясняваше защо английският е „изоставащ език“ с оглед дори само на фонетичните му особености.

    В друга или същата лекция се съпоставяха английският, немският и славянските езици – по какъв начин при различните езици мисловните форми се обличат в словоформи, до каква степен думите са проникнати от мислите и т.н.

    Но и на двете места Щайнер твърди неща, с които или ми е трудно, или съвсем не мога да се съглася. За пореден път там например разглежда готския език и го използва в аргументацията си, а за мен готският език не е това, което той твърди.

    в коментарите тук, човек не може да си поправи грешка, забелязана след кликването на бутона Публикувай

    Да, едно от малкото ограничения на платформата. Изчитайте си текстовете, преди да ги публикувате. Аз например ползвам и спелчекър – плъгин за браузъра, проверяващ в реално време правописа и подчертаващ предполагаемите грешки в червено.

    Ако има сериозни грешки в коментарите, ги поправям.

  22. Astrolog  12.09.2014 г. | 05:01 ч.

    Аз си мислех и за френския и за това какво става, когато човек заминава от този свят след като е имал френско етерно тяло. Доколкото съм разбрал д-р Щайнер не е препоръчвал неговото изучаване.
    За италианската душевност, и по подобен начин испанската – връзка и импулси от египетско-халдейската епоха. Импулси от тази епоха имат активност/влияние върху нашето време. Друга култура свързвана с египетско-халдейската епоха, е келтската, интереса към която в наше време също не е малък. (А келтите са имали активност и на Балканския полуостров)

    http://vbox7.com/play:88d4b94394

  23. nellih  12.09.2014 г. | 12:31 ч.

    Астролог, много важно е дали действително Щ. не е препоръчвал изучаването на френския, или е говорил за френсата същност изобщо. Самият той е знаел френски и от френски Мари Щайнер е превеждала драмите на Едуард Шуре. Не става въпрос, според моето разбиране, да не се изучава чуждия език, а да не се налага даден език над другите езици при определени отношения.
    Аз ще се опитам да преведа въпросната лекция, но относно архангелите на народите е много подробно дадено в Събр. съч. 121 Отделните души на народите. Там има сведения и за взаимоотношенията на различните архангели, т. е. душите на народите, за тяхната собствена еволюция и отказване от определени полагащи им се блага, за да могат да служат по-добре на човечеството, за техните взаимоотношения и с по-висшите духове. Оттам един чужд език е само средство, човек да влезе във връзка с друг архангел и с друг народ и мисля, че е в смисъла и на арх. Михаил и на Христос. Но сигурно въпросът е да не се подменя закономерността в собствения език и самият той да не се подменя от чуждия език, а да се запази неговата самобитност. Оттук може да се разбере импулсът в немската музика, да се използват немските, вместо италианските музикални означения . Щ. се е изказвал положително и за диалектите.
    Това наистина е интересен въпрос, който си струва да опознаем по-дълбоко.

  24. Снежанка  12.09.2014 г. | 13:04 ч.

    Въпросът с езиците и използването им ми е крайно интересен. Утре ще се захвана с GA 121.

    По повод мантрата и превода и искам да споделя, че два дни я ползвам във варианта, без строгото придържане към числовите стойности и резултатите са вдъхновяващи. И дебатът по повод някои конкретно употребени думи, като „прониквам“ малко ме обърка. Може би всеки трябва да намери най-добрият вариант за себе си. По същия начин стои въпросът и с Отче наш и фразата „и не ни въвеждай в изкушения“, която някои отричат, защото Бог не можело да ни въвежда в изкушения. Аз години наред я ползвам в този и вариант и когато опитах да я сменя изобщо не се получи. Та просто спрях с опитите и продължих, както си знам.

    Много полезни дискусия се заформи покрай този материал, за което благодаря на всички участници.

    Хубав и усмихнат ден на всички!

  25. nellih  13.09.2014 г. | 15:44 ч.

    Ето и вариант от Христо Маринов, без спазване на цифрите за думите и сричките.

    О, Дух Божествен, изпълни ме,
    изпълни ме Ти в душата;
    душата ми дари със сила мощна,
    със сила мощна и в сърцето,
    сърцето, що Теб търси,
    Теб търси със дълбок копнеж,
    с дълбок копнеж за здраве,
    за здраве и за смелост,
    за смелост, в крайниците ми течаща,
    течаща като Божи дар,
    като Божи дар от Теб, о, Дух Божествен;
    О, Дух Божествен, изпълни ме,
    изпълни ме Ти в душата…

  26. Тихомир  14.09.2014 г. | 21:50 ч.

    @ Стопанина

    Има най-различни лекции за езиците. Помня, че в една от тях Щайнер съпоставяше немския с английския, като обясняваше защо английският е „изоставащ език“ с оглед дори само на фонетичните му особености.

    В друга или същата лекция се съпоставяха английският, немският и славянските езици – по какъв начин при различните езици мисловните форми се обличат в словоформи, до каква степен думите са проникнати от мислите и т.н.

    Може ли линк за въпросната (две) лекция, ако са ти подръка? Не успях да ги намеря в RSArchive или през търсачките.

  27. Стопанина  14.09.2014 г. | 22:39 ч.

    @ Тихомир

    Мисля, че всичко, за което говоря по памет, е в тази лекция.

  28. nellih  15.09.2014 г. | 23:48 ч.

    Стопанина
    @ Тихомир
    Мисля, че всичко, за което говоря по памет, е в тази лекция.

    Тази лекция е преведена в Карма на неистината 1 том
    7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.