Сакариас Топелиус – „Принцеса Линдагул“

Живял някога царят на Персия Шах Надир. Той имал несметни съкровища, господствал над много богати земи и милиони хора. Под високите сводове на неговата хазна се трупали злато и скъпоценни камъни, а корабите му кръстосвали всички морета по света.

Когато минавал по улиците на своята столица Исфахан, пазели го стражи в сребърни доспехи, а петдесет хиляди конници със златни юзди на конете и седла, обсипани със скъпоценни камъни, винаги били готови по негов знак да се втурнат да завоюват нови земи.

Но могъщият Шах Надир не се стремял вече към войни и нови територии. През своя дълъг живот той постигнал немалко победи. Като остарял, станал немощен и рядко се надигал от меките дивани в прекрасния си дворец. Само понякога сядал в украсената със злато носилка и заповядвал да го отнесат да погледна заниманията на войниците или битките между диви зверове, които тогава устройвали.

Шах Надир имал много синове. Но те били завистливи и неблагодарни. Искало им се вече да вземат короната и трона на баща си. Затова той ги разпратил далече от столицата да управляват различни провинции. В двореца при него останала да живее само любимата му дъщеря, принцеса Линдагул, която била неописуемо красива, добра и нежна. В цялото огромно царство на Шах Надир нямало човек, който да не се възхищавал от нея.

Владетелят безумно обичал дъщеря си. В деня, когато по случай рождения ден на владетеля се устройвали битки между диви зверове, Линдагул помолила баща си да я вземе със себе си. Шах Надир както винаги не могъл да ѝ откаже, но за първи път го направил с огромно нежелание.

Баща ѝ бил могъщ цар, но такива владетели винаги имат много врагове. Един от тях бил Бум Бали, господарят на великаните от царство Туран – дива страна от планини и пустини северно от Персия. Веднъж когато Бум Бали водел разбойническите си дружини далече на север, успял да плени лапландския магьосник Хирам. Той владеел изумителната магия да се превръща в каквото си поиска животно, а след това отново да стане човек.

Щом великанът Бум Бали научил, че в Исфахан се организира голяма битка между диви животни, той повикал Хирам и му казал:

— Искам да отидеш в Персия на голямата битка на зверовете. Превърни се в тигър, открадни и ми доведи принцеса Линдагул.

Ето че след дълги приготовления настъпил очакваният празник — рожденият ден на персийския владетел. В помещенията около кръглата арена били доведени и затворени най-свирепите зверове от Индия, Арабия, Туран и даже от пустинята Сахара.

Публиката надошла, пристигнал и владетелят с прекрасната принцеса Линдагул, обкръжен от блестяща свита и многобройни стражи. И макар че никой не бил виждал забуленото лице на принцесата, всички били чували колко е красива и добра. Хората знаели, че неведнъж измолвала от баща си да пощади живота на някой затворник и всеки ден изпращала по своите слуги целебни билки и храна на бедняците в Исфахан.

Линдагул седнала до баща си на бродирана пурпурна възглавница и битката започнала.

Сакариас Топелиус - Любими приказки

Много различни зверове се били помежду си, побеждавали или падали победени. И ето че на арената извели голям слон със стрелци на гърба. Те имали за задача да разярат противника му, красивия кралски тигър Ариман, защото, макар че той бил необикновено едър, изглеждал твърде дребен пред слона. Тигърът бил наречен така в чест на господаря на мрака.

Ариман приклекнал, ударил няколко пъти пясъка на арената с опашка, а после с един невероятен скок се метнал на гърба на гиганта, разблъскал стрелците и впил дълбоко зъби в шията му. Слонът побеснял от болка, мятал се насам-натам, за да се избави, но напразно. Победата спечелил необикновеният тигър.

Оставили Ариман малко да отдъхне и извели срещу него огромен лъв, наречен Ормузд в чест на господаря на светлината.

Нахвърлили се един срещу друг Ормузд и Ариман, господарите на светлината и мрака. Дълго време изходът от битката бил непредвидим, силите им сякаш били равни. Но накрая лъвът съборил тигъра и разкъсал гърдите му. Ариман бил мъртъв.

Сакариас Топелиус - Любими приказки

Това било последното сражение и много зрители слезли на арената да разгледат убития звяр. Принцесата също била любопитна. Изведнъж „мъртвият“ тигър скочил и се хвърлил към нея. Всички започнали да пищят ужасени, но никой не се осмелил да се опълчи на страшния звяр. Само младият принц Абдераман извадил острия си ятаган и се опитал да защити Линдагул.

Горкият принц! Звярът бил твърде силен и преди някой да се притече на помощ на младежа, той вече лежал ранен на пясъка. А тигърът грабнал принцеса Линдагул със зъби, прескочил оградата и изчезнал.

Огромна била скръбта на стария Шах Надир, на град Исфахан и на цяла Персия. Царят заповядал да разгласят, че онзи, който спаси дъщеря му, ще получи ръката ѝ, а заедно с нея – и трона. Много князе тръгнали да търсят по света изчезналата царска дъщеря. Но рано или късно един по един се отказвали с изключение на младия принц Абдераман.

А магьосникът Хирам наистина използвал битката между зверовете, но не за да изпълни поръчението на господаря си – великана Бум Бали. Той отвлякъл принцесата за себе си и с бързи скокове се понесъл към своята родина, далечна Лапландия.

По това време на годината там била мъглива есен. Старата лапландка Пимпедора разпалвала въглените в огнището, а синът ѝ Пимпепантури седял наблизо и чакал яденето да стане готово. Пимпепантури бил добро и скромно момче, но малко глуповат и много мързелив. Хирам се стараел да научи сина си на магическото изкуство, но нищо не постигнал. Пимпепантури обичал повече да яде и да спи, отколкото да научи нещо полезно.

Изведнъж в колибата при него и майка му се втурнал тигър, захапал със зъби дрехите на принцеса Линдагул и я положил върху покрития с мъх под на колибата. Старата лапландка едва не паднала в огъня от внезапната уплаха. Но тя добре познавала своя старец и му казала, че е по-добре да си върне човешкия облик и да разкаже къде е бил цели четири години.

— Много е дълго за разказване — отвърнал рязко магьосникът. — По-добре е да се погрижим за нашата красива кукличка. Тя е знатна благородничка от Персия и ще ни донесе богатство.

Принцеса Линдагул се съвзела, отворила очи и видяла, че лежи върху еленова кожа, постлана на покритата с мъх земя. Било тъмно и студено. Отблясъци от огън играели по стените, а една бабичка ѝ подавала паничка с мляко от кошута. Принцесата помислила, че е попаднала в подземния свят на мъртвите. Заплакала от мъка, че толкова млада е изгубила завинаги слънцето на Персия и пълните с рози градини на родния си град.

А в това време магьосникът вече обмислял как да се добере до съкровищата на баща ѝ.

— Не плачи, прекрасна принцесо — казал ѝ той. — Ти съвсем не си умряла. Отвлече те един свиреп тигър, а моят доблестен син те спаси. Ние ти се прекланяме и ще ти служим като верни роби, докато намерим начин да те върнем обратно в Персия.

— Какви лъжи дрънкаш, дъртако? — казала на своя език старата му жена.

— Ето, жена ми казва — продължил Хирам, — че ако се омъжиш за нашия доблестен и прекрасен син, веднага ще тръгнем към родината ти.

Линдагул нямало да бъде истинска принцеса и дъщеря на гордия цар на Персия, ако тази нечувана дързост не предизвикала нейното възмущение. Тя изгледала магьосника и неугледния му син с презрение и омраза.

— О, така няма да стане. Трябва да я укротим — промърморил магьосникът.

И той затворил принцесата в малко килерче на колибата. Дал ѝ само парченце сирене и купичка вода от топен сняг. Денят отминал и в мрака единствено северното сияние осветявало ъглите на килерчето.

Така минали седмици, после месеци. Линдагул била храбра и вече не заплакала. А в сънищата си сякаш чувала глас: „Чакай, скоро ще се яви твоят спасител!“

Но кой ще успее да я освободи? Нима някой можел да намери път насам, след като в снежната пустош наоколо нямало никакви пътища?

Всъщност на старата лапландка ѝ се искало да пусне момичето на свобода, но не смеела заради гнева на своя мъж. Пимпепантури също си мислел дали да не освободи принцесата, но бил твърде мързелив, за да го направи.

Така минала зимата. Магьосникът се надявал, че принцесата вече се е примирила със съдбата си, и я попитал иска ли вече да се върне в Персия. Достатъчно било само да се омъжи за неговия син и веднага щели да впрегнат елените в шейната.

Сакариас Топелиус - Любими приказкиЛиндагул си помислила за своята слънчева родина, спомнила си принц Абдераман, който пролял кръвта си заради нея върху пясъка на арената… Вдигнала гордо глава и мълчаливо покрила лицето си с воала. Магьосникът страшно се разгневил и я затворил в една дълбока пещера.

— Като минат тридесет дни, пак ще дойда да те попитам какво решила! — викнал ѝ той.

Упоритата Линдагул наистина останала цели тридесет дни затворена в пещерата. Но всичко, от което била лишена денем, господарят на сънищата Нуку Мати ѝ дарявал нощем в чудесни видения. А когато била будна, Линдагул си мислела за принц Абдераман, пеела източни песни и се радвала на ехото, което ѝ пригласяло.

На тридесетия ден магьосникът дошъл. Мислел си, че девойката вече ще е съвсем покорна. Но тя гордо вдигнала глава и му обърнала гръб.

— Излизай вън! — заповядал ѝ той.

Линдагул излязла. Огряна от лъчите на слънцето, изглеждала нежна и ефирна като приказна фея.

— Ще те превърна в цвете — казал магьосникът. — И ще живееш толкова, колкото живее и цветето. Слънцето вече е ниско над хоризонта. След две седмици и един ден ще започнат полярните студове и тогава цветята умират. Точно в този ден за последен път ще те попитам какво е твоето решение.

Магьосникът замълчал, защото очаквал, че принцесата този път наистина ще се уплаши. Но когато Линдагул, без да пророни дума, отново закрила с воала лицето си, той гневно произнесъл заклинанието. Той научил това заклинание в една есенна вечер, когато седял с жена си пред колибата. Тогава до планините на Лапландия долетял някакъв южен вятър от африканските пустини. Вятърът му казал заклинанието, защото знаел всякакви думи, тъй като хората често хвърлят думите си на вятъра.

И ето че, щом Хирам произнесъл магическите думи, на Линдагул ѝ се сторило, че всички храсталаци наоколо пораснали колкото дървета. Но в действителност самата тя се била смалила и се превърнала в мъничко цвете сред множеството други цветя, които разцъфвали за кратко и умирали върху безплодната земя на Лапландия.

— Ще се видим след две седмици — просъскал магьосникът и си отишъл.

Сакариас Топелиус - Любими приказкиА докато всичко това се случвало на север, принц Абдераман обикалял по света. Не останала планина в Азия или пустиня в Африка, селце или град в Европа, през които да не е минал. Много дни вече той препускал, без да срещне и следа от хора, когато забелязал в подножието на някаква планина самотна колиба. А високо върху скалите прочел надпис „Линдагул“. Хирам бил издълбал името на своята пленница над пещерата. Принцът се втурнал към колибата и едва не се сблъскал с магьосника, който тъкмо се прибирал.

От неочакваната среща злодеят така се стъписал, че не могъл да измисли нищо по-умно от това да се превърне в полярна лисица и да побегне. Само че кучето на принца, щом видяло бягащата лисица, веднага я подгонило. Лисицата се промъквала през всички цепнатини и прескачала планинските пропасти, но кучето я настигнало на най-високия връх, разкъсало я и изяло сърцето ѝ. И това бил краят на магьосника. Когато кучето се върнало при стопанина си с окървавена муцуна, принцът разбрал какво е станало.

Но къде била Линдагул?

Младежът влязъл в колибата и казал на старицата:

— Вашият мъж е мъртъв. Върнете ми Линдагул и няма да ви причиня никакво зло.

— Колко лошо, че е мъртъв — въздъхнала старицата, но като че ли без особена скръб. — Потърси Линдагул навън сред храстите и цветята. Мъжът ми я превърна в цвете, а тази нощ ще бъде много мразовита. Всички цветя ще замръзнат и принцесата ще умре. Аз ще ти кажа заклинанието, но то някак си трябва да се преобърне, за да се развали направената от него магия.

Принцът излязъл навън и се огледал, а докъдето погледът му стигал, хиляди, хиляди, бледорозови цветчета, които си приличали като две капки вода, покривали земята. Принц Абдераман се покачил на едно възвишение и колкото му глас държи започнал да вика на всички страни заклинанието, размествайки думите и сменяйки окончанията им.

Пурпурният диск на слънцето вече допирал хоризонта. Хладна и влажна мъгла като пелена обвивала равнините и хълмовете. През нощта мразът щял да я вледени и всичко, което растяло и за кратко успявало да разцъфне в земите на Лапландия, било обречено да умре.

Но ето че на един далечен хълм сред мъглата се надигнал строен силует. И когато принцът стигнал там, видял Линдагул. Тя била толкова бледа, сякаш вече я бил докоснал първият леден полъх на смъртта.

На сутринта принцът и принцесата се отправили на дълъг път. Те подарили на старицата и нейния син обшитите със злато одежди, а получили дрехи от дебела кожа, които да ги пазят от връхлитащите виелици.

Сакариас Топелиус - Любими приказкиА в златния си дворец в Исфахан царят Шах Надир седял и гледал тъжно през прозореца. Той постоянно мислел за изчезналата си дъщеря. Мислел и за неблагодарните си синове, които се вдигнали на бунт срещу него и с голяма войска от няколко дни напредвали към столицата, за да свалят баща си от трона. Тъкмо тогава при царя дошъл великият везир и му съобщил, че някакъв облечен в кожи дивак заедно с една млада дивачка и проскубаното им куче настояват да влязат в двореца и да се поклонят на царя.

Шах Надир никога не отпращал чужденците. Надявал се, че някъде по света те може да са научили нещо за скъпата му дъщеря. Довели пред него двамата дрипльовци. Младият дивак коленичил в нозете на царя, а дивачката без притеснение се хвърлила на врата му.

— Аллах, Аллах! — възкликнал царят. — Сега вече мога да умра щастлив.

А когато чул целия разказ за пленничеството и спасяването на дъщеря си, той отстъпил престола на младия принц, сгодил го за принцесата и му поверил командването на армията. Начело на петдесет хиляди конници принцът тръгнал да посрещне вражеската войска. Съвсем скоро пратеници донесли вестта, че принцът е удържал блестяща победа, пленил е царските синове и се връща в столицата.

Цял Исфахан ликувал от радост.

Още на другия ден с огромен пир, борби и надбягвания отпразнували сватбата на принц Абдераман и принцеса Линдагул. Но никога вече не организирали битки между зверове. А след това принцесата и принцът живели дълго и щастливо.

* * *

Автор: Сакариас Топелиус

Превод от руски: Г. Златина

Издава: „Златното пате“, сборник „Любими приказки“

Споделете публикацията

Google1

За Светльо

sbonev@otizvora.com | Автор на свободна практика за „От Извора“. „Ако не е оживена от дела, вярата сама по себе си е мъртва.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.