Подкаст: Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (3/3)

Препоръчвам да слушате и гледате видео версията на записа (и то с HD качество),
понеже от един момент нататък коментирам конкретни кадри от един филм.

Минаха две години от излизането на първата и втората част от тази поредица — посветена на любимите ми холивудски филми. Такива филми, в които виждам много смисъл и мога да препоръчвам без задръжки. Доста се забавих със заключителното издание — и добре, че стана така, иначе щеше да се яви необходимост да правя отделен запис с поправки в този ТОП 10. Защото междувременно излезе една продукция, която директно се настани и пусна корени на първо място в личния ми чарт.

Но да караме поред…

В първите издания стигнах до петото място и сега, в заключителната част, се устремяваме към водещите позиции. На четвърто място е един филм, който чудесно оборва онова клише, което тъй неимоверно ме дразни – „една птичка пролет не прави“ (продължава в записа)…

Подкаст: Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (3/3)

Сваляне в аудио формат:
Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (3/3)

(MP3 | 23.9 MB | 26.12 мин.)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

17 коментара за "Подкаст: Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (3/3)"

  1. Femto  08.07.2014 г. | 02:40 ч.

    Толкова се радвам, че от време на време ми се припомня, че там някъде в тая същата България има хора, които разсъждават по начин сходен на моя. Не бих посмял да смятам, че ограничените ми антропософски познания ме правят по-съвършен от останалите колеги Българи, просто понякога човек се чувства сам когато гледа на заобикалящия го свят по определен начин. Благодаря на автора, че прави това, което прави.
    Малка поправка, името на тигъра е Ричард Паркър, Питър е друг герой 😀

  2. Стопанина  08.07.2014 г. | 09:42 ч.

    от време на време ми се припомня, че там някъде в тая същата България има хора, които разсъждават по начин сходен на моя.

    „Краставите магарета се надушват“ 🙂 – мъдрост от тая същата България, която със свои думи облича Закона за привличането на подобно с подобно.

    Малка поправка, името на тигъра е Ричард Паркър, Питър е друг герой

    Ох, срам… 😳

    Ричард Паркър ще ми прости, задето шест пъти го наричам Питър – явно много ми се гледат и новите приключения на Питър Паркър. Обичам и двамата, но по различен начин.

  3. Спиро  08.07.2014 г. | 13:36 ч.

    За много от нас, хората, които не сме гледали филма няма значение как се казва тигъра.

  4. бате Бино  08.07.2014 г. | 22:10 ч.

    Ееей, стопанино, къде се беше покрил? 😉 Откога съм се затъжил за теб и чакам да пуснеш нещо по-така .. 🙂 Изобщо не се учудвам, че твоите филми-фаворити , са и мои такива 🙂 Навремето , за пръв път гледах „Зеленият път“ на кино. Като излязох от киното, не знаех накъде да тръгна , толкова силно беше въздействието. Жалко, че „експертите“ избраха тогава за филм на годината „Американски прелести“ вместо „Зеленият път“. ( Напоследък обаче съвсем я подкараха през просото, награждавайки чисто поръчкови филми, като ония за войната в Ирак.. )
    Има за мен един още по-силен филм обаче , това е „Танцьорка в мрака“ . Ако не си го гледал, препоръчвам го силно, допускам че би могъл да размести даже тази ти класация 🙂 А щом имаш рецептори и за музиката, „Танцьорката ..“ е жив музикален шедьовър освен другото..
    Също силен филм, какъвто се прави веднъж на няколко години, е „Парфюмът“ !
    Жалко , че класацията ти не е по-голяма, да включи поне 20-ина филма например, та да наваксваме ако сме изтървали нещо 🙂
    Благодаря ти , появата ти винаги ми осигурява силни и приятни емоции!

  5. Стопанина  08.07.2014 г. | 22:35 ч.

    О, бате Бино, аз не съм се губил (съвсем безследно). По-скоро ти нещо се губиш насам.

    Вече си „поръчах“ филма, който препоръчваш. Заинтригува ме, още повече, че режисьорът Ланс фон Триер е в моя ТОП 3 на най-противните кинотворци. Органически не понасям „Антрихрист“ и последния му, хммм, двусериен „шедьовър“ за нимфоманката. За мен и двата филма са порнография. Но ще изгледам Dancer in the Dark с максимално изчистено съзнание от предразсъдъци – искам да вярвам, че, когато една откачалка (фон Триер) работи заедно с друга откачалка (Бьорк), двамата се неутрализират и могат да постигнат нещо откачено по хубавия начин.

    Жалко , че класацията ти не е по-голяма…

    Жалко, наистина! Може би по-нататък ще има поне един анекс – но няма да се ангажирам твърдо с него, за да не ми тежи, както забавената трета част на тази поредица ми тежеше две години. Да кажем, че един от филмите, който първоначално беше замислен на четвърто място, трябваше да отпадне заради появата на моя нов „Номер 1“.

    Освен това Холивуд е много силен през последните години и като едното нищо, стига да съм в нужното разположение на духа, мога да рецензирам и/или коментирам разни нови продукции и това да стане периодично обновяваща се рубрика.

  6. Мислещ  08.07.2014 г. | 23:51 ч.

    Освен това Холивуд е много силен през последните години и като едното нищо, стига да съм в нужното разположение на духа, мога да рецензирам и/или коментирам разни нови продукции и това да стане периодично обновяваща се рубрика.

    Мисля, че това е много добра идея. През последните години, филмите от иносказателни станаха много директни в окултните си послания.

  7. Savana Blue  09.07.2014 г. | 02:01 ч.

    Мисля, че и руските творци си заслужават сериозното внимание, когато става въпрос за сериозно кино.
    Да не говорим за уникалността и на европейското кино. Тук влизат и Балканските филми. Филми от Иран и от Турция също разтърсват света …..

    Холивуд….., ах този холивуд, и там са стараят….., а там работят и българи

    Житието на Пи, добър филм, оценявам го на 10 на трета степен

  8. Снежанка  09.07.2014 г. | 11:31 ч.

    Страхотен „разбор“ на Life of Pi. Гледах филма с огромно удоволствие или по-скоро благоговение, но сега ще го изгледам още веднъж. Мина достатъчно време за да мога да погледна от нови ъгли на някои моменти, които Стопанина коментира. Между другото току що приключих книгата на Jose Rodrigues dos Santos ( пиша го така, защото не съм сигурна как се произнася правилно от португалски ) Божията формула. Заслужава си.

  9. Дорина  09.07.2014 г. | 12:13 ч.

    … филмите от иносказателни станаха много директни в окултните си послания.

    Някой правил ли е „проучване“ какво е било отношението на Щайнер и Учителя към вече „родилото“ се синкретично отроче на човечеството, което е било факт по тяхно време…, разбира се – съвсем в началото и не с този размах?! Или аз съм пропуснала подобно „проучване“ и дискусия?! Подскажете!

    Нещо като стане по „много“, твърде „директно“, твърде „окултно“, твърде еуфорично, и твърде „въздействащо“ започвам да търся „причините“…

  10. Стопанина  09.07.2014 г. | 13:55 ч.

    @ Savana Blue

    Имам идеи за ТОП 5 на европейското кино.

    Не съм фен на руските филми, доколкото 90% от тези, които съм гледал, са все военни и то по неправилното по мое мнение отношение към военщината. Досега не съм гледал руски филм, в който саунтракът да НЕ ме дразни.

    Ако все пак смятате, че имам празноти в общата култура за руското кино, напишете статия или запишете подкаст – за мен ще е интересно да обогатя мирогледа си.

    И принципно с удоволствие ще публикувам такива материали от други автори.

    @ Снежанка

    След като направих записа, пак гледах Life of Pi. Има кадри с десетки едва забележими елементи. Например в пет или шест сцени акцентират върху надписа на спасителната лодка:

    NO. 1
    TSIMTSUM

    Номерът обаче в повечето от тези кадри е скрит от едно въже и остава само: NO TSIMTSUM. А какво подчертава това „Без ограничение“, съм коментирал в подкаста. Но съм забравил да коментирам и една подробност в сцената, когато Пи гледа от дървото надолу към разграждащите се риби в езерото на острова. Има кадър от тази сцена и в моя клип. Обърнете внимание, че Пи е на нещо като кръстопът – на един раздвояващ се клон.
    Смъртта се пада от страната на „левия път“.

    Няма нищо случайно в този филм – католическият духовник, който подава чаша вода; действията и мигновените последствия, когато Пи се заиграва със светещите медузи и веднага след това огромният кит обръщала сала му; дори може би това, че потъващият карго кораб е… японски!

    Детайли, детайли… пълно е с тях, а имам чувство, че не виждам и 10%.

    @ Дорина

    Ако прочетеш лекционните цикли на Щайнер за изкуството (към което спада и киното), може би ще оползотвориш по-добре времето си. А и бях останал с впечатление, че си тръгваш оттук окончателно. Или не си способна сама на това и ще трябва да помагам?

  11. FCB  15.07.2014 г. | 00:13 ч.

    Животът на Пи е як , другият е тотална боза.Кой я е карал оная кифла да тегли кредит и после да се жалва и оплаква, че я гонят и се заселват богаташи.Много по-достойно е да умреш с чест от глад , отколкото да се заробиш доживотно с античовешки кредит и да излъчваш негативна енергия през периода докато (ако) го изплатиш.А ако не го изплатиш причиняваш допълнителни страдания и на близките си.

  12. Стопанина  15.07.2014 г. | 01:49 ч.

    @ Бате Бино

    Току-що изгледах „Танцьорка в мрака“. Ще бъда брутално откровен.

    допускам че би могъл да размести даже тази ти класация

    Никакъв шанс да размести класацията ми!

    Историята беше добра. Музиката също биваше – макар да не съм фен на Бьорк, отчитам, че специфичният ѝ глас и изобщо музиката ѝ добре се вписваха в действието. А последната ѝ песен и тази за финалните надписи даже ми харесаха!

    Обаче…

    Актьорската игра по мое мнение беше много зле (начело с Бьорк). Режисурата (на фон Триер) беше още по-зле, заради което и любимият ми щатски актьор Дейвид Морс беше… неузнаваемо слаб, ако не броим едва-две сцени, когато гледаше като наакан и това имаше адекватно сюжетно обяснение.

    Най-зле беше операторът – ама разбирай най-най-зле! Бедният човечец нямаше никакъв усет към кинематография – не толкова към композицията, колкото към приличното осветление на сцените. А конкретно някои сцени имах чувство, че са снимани със съвременен телефон – да ме прощават смартфоните, правещи HD записи.

    За това, че се използваше омразният ми shaky cam похват, ще бъда благосклонен – по времето, когато е сниман този филм, това беше на мода, а съм сигурен, че фон Триер е експериментирал с документалния стил, преди да разбере, че не го умее и трябва да се съсредоточи върху softcore порното в „Антихрист“, „Нимфоманката“ и „Догвил“.

    Оценката ми е 6/10. Завишавам с една единица реалната 5-ца, която бих му дал, защото съм потресен, че изгледах цял филм на „любимия“ ми режисьор и то (изненадвам се да го призная) с умерен интерес.

  13. Kepa  24.07.2014 г. | 12:43 ч.

    Изключителна интерпретация на един истински Шедьовър (Житието на Пи). Няма как да не се гледа отново и то с „други очи“, както никога до сега.

  14. Стопанина  24.07.2014 г. | 14:24 ч.

    Кера, благодаря за високата оценка на интерпретацията ми и поздравления за изтънчения вкус към киното!

  15. Sprihav  28.07.2014 г. | 23:37 ч.

    Благодаря ти, Стопанино. “ Къща от пясък и мъгла“ се оказа изключително силен и тежък. Дори клони към трагичния жанр. Скоро не ми се беше случвало да не мога да стана от дивана след филм.
    Относно другите- споделям мнението ти за „Гладиатор“ и „Зеленият път“, относно „Животът на Пи“- не ме грабна, но както разбирам, за да осъзнаеш посланието на този филм е нужно да притежаваш определени познания, които аз до този момент нямах. Ще го изгледам пак, този път с други очи.

  16. Стопанина  29.07.2014 г. | 01:22 ч.

    Скоро не ми се беше случвало да не мога да стана от дивана след филм.

    А на мен скоро не ми се беше случвало някой друг да сподели, че е имал изживяване, сходно на моето, след като е гледал този филм.

  17. Защо?  09.11.2014 г. | 13:26 ч.

    Защо в подкаста тигъра от филма за Пи е представен като Питър Паркър? Чувам го като Ричард, а и в субтитрите така е изписан – Ричард. Питър Паркър е популярно име във филма за човека паяк – Спайдърмен. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.