Подкаст: Гузните развлечения като шантави социални експерименти

Във втората част, посветена на гузните ми развлечения, ще говоря за едни, меко казано, ексцентрични социални експерименти — открай време ги провеждам както в интернет, така и при контакти на живо. От естеството на тези експерименти (или закачки) може би за пореден път ще се потвърди онази прословута мисъл на актьора Джак Никълсън.

А именно — че „ексцентричните“ и „малко лудичките“ всъщност са едно и също. Единствената разлика между тях, казва Никълсън, е, че богатите луди са в състояние да си купят по-приятния епитет „ексцентрични“. И не е необходимо „покупката“ да е с пари, защото не е задължително богатството на човека да е от материално естество…

Подкаст: Гузните развлечения като шантави социални експерименти

Сваляне: „Гузните развлечения като шантави социални експерименти

(MP3 | 11.5 MB | 11:54 мин.)

Преди да изповядам гузните си развлечения от социален характер, ще изповядам най-страшния си грях. До голяма степен той е на едно равнище с цигарите, кафето и игрите с насилие, за които стана дума в първата част. Но реших да го отделя като самостоятелна единица, защото… ами за него нямам рационално обяснение — по никакъв начин не мога да го оправдая! Той не ми носи някакви ползи, изкупващи преките и косвените вреди от него.

И все пак този грях се вписва в определението за гузно развлечение или гузно удоволствие, понеже, стига да поискам, мога да го загърбя.

Саундтрак: Ramin Djawadi – House Of The Undying (Game of Thrones OST)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

10 коментара за "Подкаст: Гузните развлечения като шантави социални експерименти"

  1. ivkoni  07.07.2014 г. | 16:21 ч.

    Много ми харесва.Поздравления за искреността 🙂

  2. zaharia  11.07.2014 г. | 12:44 ч.

    Четох скоро една библейска история, в някоя от книгите на Царете беше. За цар Давид, който си харесва една жена и преспива с нея, въпреки че жената си имаше съпруг, мисля че Вирсавия се казваше тя, а пък мъжът й – Урия. Понеже жената забременя, цар Давид така ги нареди нещата, че мъжът й беше изпратен на война и то нарочно в най-тежката битка, където Урия беше убит. И всичкото това с цел цар Давид в крайна сметка да получи жената за себе си. И съответно е описано в Библията, колко много се бил разгневил Господ на тази постъпка на цар Давид, как убива детето му и т.н.

    Е да де, ама същата тази жена в последствие ражда на Давид синът му Соломон, бъдещият цар Соломон. И си мисля, нима наистина Господ не е знаел, какво има да се случва? Нима не е била Неговата воля точно така да се стекат обстоятелствата и точно тази жена да роди цар Соломон? Дали Давид просто не е изпълнил Божията воля, събирайки се с тази жена?

    Според мен, случката е донякъде сходна със социалният експеримент на Стопанина. Може би, Бог е искал Гергана от ПКС да бъде точно такава, каквато ние я знаем от сегашния й вид в книгата. Може би тъкмо Той е подбудил Стопанина към този социален експеримент, за да може да създаде героинята в романа точно такава, каквато трябва да бъде? Та от тази гледна точка, колко голям е „грехът“ на Стопанина и трябва ли изобщо да се чувства виновен за този свой социален експеримент? Разсъждавам си просто.

    Колкото до чревоугодието, при мен е по-различен случая. Налитам на шоколад преди всичко когато съм в разни депресивни състояния и за мен това е някакъв вид отмъщение, като че ли чрез яденето на вредни неща си отмъщавам на света, че видиш ли, нещо ми е криво или нещо не ми изнася. Един вид – щом света е против мен, чакай барем и аз да си направя „сечено“ и да се натъпча с шоколад, като че ли това ще ми реши проблемите. Абе шантава работа, нещо не съм в ред, но нямам друго обяснение за това мое налитане към сладкото.

  3. Стопанина  11.07.2014 г. | 14:00 ч.

    Та от тази гледна точка, колко голям е „грехът“ на Стопанина и трябва ли изобщо да се чувства виновен за този свой социален експеримент?

    „Вина“ не е точната дума. По-скоро ми е едно такова срамно – заради продължителната лъжа в основата на експеримента. Докато прослушвах и обработвах подкаста, осъзнах, че не съм дал някои пояснения и че може да прозвучи все едно съм ходил във форум за свалки. Не, не… онзи форум беше строго тематичен – за една тема, която малко или много вълнува всеки човек. И изказванията ми от началото до края бяха все по тази тема.

    Може би мина месец, преди хората там да започнат да ме забелязват като „редовно присъствие“. Мина още месец, преди да забележа, че някои потребители с нетърпение очакват включванията и възгледите ми върху обсъжданите теми. И едва след изтичането на, кажи-речи, половин година комуникацията премина на лични бележки с някои хора, които откровено харесваха моята героиня, или бяха просто заинтригувани от „погледа ѝ върху живота“.

    През първите шест месеца писах по начин, сходен по изказ с този в Извора, но се стараех да съм по-кратък, да пиша в рамките на две-три изречения в пост, но и да вкарвам елементи на „загадъчност“, недоизказаност – намирам ги за типично женски черти. От една страна, героинята ми можеше да бъде с твърдо мнение по някои въпроси и да реагира, цитирам тамошните съфорумници: „като пич“. В същото време обаче тя показваше елементи на суета и „ирационална“ емоционалност, като очерта и една ограничителна линия, отвъд която трудно можеше да премине някой.

    След време тези особености станаха и характерни черти на Гергана. А самият факт, че след излизането на книгата болшинството от читателите до ден днешен ме разпитват най-вече за Гергана – дали има реален прототип и дали наистина й се случва това, което пише в ПКС, може само да ме радва. Именно този факт показва, че експериментът е бил успешен. Най-важното в една книга е да напишеш персонажи, които да не са безразлични за хората. Трудно могат да се предадат ценни мисли, ако са реплики на герои с обаянието на фигури от велпапе.

    И на личните бележки в онзи форум не съм провокирал събеседниците да хлътват по измислената ми героиня, нито съм поощрявал това, което в един момент премина в нещо повече от намеци. Моята героиня вече беше изградена като странно съчетание на силен характер и типична женска слабост. Някак от само себе си дойдоха и мъжете, които вярваха, че могат да компенсират тези слабости и от всичко това да се роди нещо хубаво. То определено се роди за мен. Дали това е била Божията воля, не знам, доколкото от сегашна гледна точка съжалявам за някои мои решения в ПКС. Смятам, че имаше нещо полезно и за двамата форумни ухажори – възлюбиш ли една фикция, ставаш уязвим за разочарования от всякакво естество.

    Сега имам сходен проблем с главния женски персонаж Надя от „Исполинът от Палена“. Трябваше да напиша 2/3 от планирания обем, преди да осъзная, този път без чужда помощ, че използвам тази героиня като безхарактерно средство за придвижване на историята напред. Имам сюжетно обяснение защо Надя е като в просъница и се оставя сюжетните ветрове да я побутват насам-натам като картонена кутия, но не възнамерявам да лежа на тази кълка. Не и когато другият ми водещ герой – Стоян, стана много по-дълбок, по-добре оформен и по-тежък, отколкото предполагаше първоначалният ми замисъл за него.

    Ще се наложи пренаписване. Не само заради Надя, но и по-ред други причини – сюжетни и стилистични. Вече имам доста ясна представа за отделните делове – за ключовите моменти от историята. Но засега те са съшити с бели и черни конци. Искам да останат само белите, та да не ме е яд, както ме е яд за някои решения в ПКС. И ако в ПКС избързах дори заради едното желание да пусна първа книга във възможно най-млада възраст, с ИОП няма да направя тази грешка.

  4. Astrolog  11.07.2014 г. | 20:56 ч.

    Аз имам едно така да се каже, по-хардуерно решение във връзка с темата. Да се пречисти дотолкова организма и аурата, че всяко наше несакционирано действие да води до драматични реакции, способстващи недвусмислено преосмисляне. Начини има 🙂

  5. Стопанина  11.07.2014 г. | 21:20 ч.

    Това решение се практикува и без пречистване на хардуера. В науката се нарича с термина „кучето на Павлов“. Ако подобна дресировка, само че за човешко същество, беше приемлива от гледна точка на духовния свят, последствията от действията ни земен план щяха да се проявят мигновено, както е „горе“, а не с тукашното обичайно закъснение.

  6. Astrolog  11.07.2014 г. | 21:26 ч.

    Аз естествено имам предвид това да стане с усилията на самия човек, така да се каже, „да си направи предложение, което не може да си откаже“ 8)

  7. Стопанина  11.07.2014 г. | 21:30 ч.

    В психологията на това му се вика „потискане (на желанията)“ и има по-тежки последствия, отколкото самите гузни развлечения.

  8. xxTTcc  29.08.2014 г. | 17:24 ч.

    Здравей Стопанино. От доста време не бях минавал през блога. Малко по-особени времена настанаха. Останах без работа. Първо, не ми беше много до компютри. После нямах интернет дълго време. Искаше ми се за малко да остана, свободен от всички тия простни на системата и да си ползвам времето както искам. Но естествено системата не те оставя. Банки, сметки, осигуровки. Но въпреки всичко не мога да отрека, че отмъкнах време и за себе си. Днес обаче реших да мина покрай извора, да освежа мислите си и попаднах на подкаста ти. Не знам, но когато чета, помня трудно, но когато някой ми разкаже, се впечатлявам повече и ми остава в съзнанието. И много от тия размишления, твойте са ми минали и през моята глава. Да ти кажа, може да са гузни развлечения. Ама мен ако питаш, по-добре да поизбиеш малко народ пред монитора, отколкото да се морализираш от разни идоли, като Хана Монтана, Криско и прочие, каквато е тенденцията сред съвременната младеж. Не че съм голям геймър, но скрупули за игрите като цяло съм нямал. За другите неща като цигари, кафе и хапване, мога да кажа, че съм точно като теб и не веднъж са ми минавали и тези размишления през главата. Миналата година и аз отказах за 4-5 месеца цигарите. Усетих всички ползи от това, но колкото и добре да се чувствах имаше едни моменти в които цигарите много ми липсваха. Сутрешно кафе на терасата в дъждовна и мрачна сутрин. Да се изпънеш, край лагерния огън. И както ти казваш а и други хора, въпроса е какво ти искаш. Като цяло оставям организма ми да ми каже, от какво има нужда. Някой казват, че като си хапваш макдоналдс се пристрастяваш. Ми не мога да кажа, че е така за мен. Правя едно избухване изяждам 5-6 бургера, насищам се и после мога и 3 месеца да не се сетя. И почти за всичко е така. Наистина е важно, човек да има самоконтрол, но не и да поддтиска някакви желания напълно, защото усеща и определена липса от това. Човек в крайна сметка му е и част от ентропията да се „тъпче“ ако мога така да се изразя. Едно време когато сме бродили и ловували е било важно да се възползваш от изобилието, когато го има, защото не се знае дали утре, ще имаш същия шанс. Но да не досаждам с толкова дълги постове, че няма кой да ги чете. Идеята ми беше, че искам отново да благодаря, за споделените размисли, защото винаги е полезно, човек да чуе и чуждо мнение. Ако можех да си позволя, всеки ден да съм сред природата, да изследвам, опознавам и обхождам, няма и да се сещам за цигари, но когато градските проблеми те налегнат и от банката ти поискат да им върнеш няколко хиляди в седемдневен срок, когато ти просто не си могъл да си платиш месечната вноска ти се приисква да опънеш една цигара, за да можеш да отделиш тия 5 минути когато можеш да останеш на саме със себе си.

  9. Стопанина  29.08.2014 г. | 22:13 ч.

    @ xxTTcc

    О, милий братко. Изпращам положителни мисли с молба, ако е по Божията Воля, да се облекчи положението ти.

  10. .:.  30.08.2014 г. | 19:02 ч.

    ххТТцц ти не само от тук изчезна, напълно се загуби човек. Не че аз не направих същият init 6. Не ми харесват тия новини дето поднасяш. Да ти кажа минавал съм многократно по този път, а и колко народ. Отвратително, но се преборва. Няма нещо, което да не може да се преживее.

    п.п. Привети от един windows user.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.