„Българската Църква“ от д-р Асен Чилингиров: цяла книга

Предговор: В никоя област на науката не са написани толкова много изследвания, както в богословието, където – заедно с богослужебната литература – трудовете по история на религията и по нейната същност, форми и съдържание надхвърлят по своя обем и брой над 95% от всичко останало, написано и публикувано още от първите наченки на човешката писменост до ден днешен. И това се отнася не само до християнската религия, а и до всички останали религиозни учения на нашата планета, където съотношението между религиозната и останалата литература е дори в още по-висока степен в полза на първата. Това се отнася също до количеството и обема на съхраняваните в книгохранилищата и библиотеките ръкописи и печатни издания, пръснати по всички континенти и в различна степен достъпни за изследователите и широката общественост. Към тях в последно време се прибавят и новите медии в мрежата на интернет и останалите средства за общуване и обмен на информации, като радиото и телевизията, които – независимо от техните основни задачи във връзка с актуални проблеми от действителността – посвещават все още не малка част от своята продукция и на религиите.

Въпреки голямото многообразие на религиозните учения на нашата планета, напълно естествено при нейното историческо развитие е съчиненията, посветени на християнството във всички негови конфесии, да превъзхождат многократно по брой и обем посветените на останалите религии. А тези съчинения, също както и богослужебните книги, засягат цялата близо двехилядогодишна история на християнството и формите на неговото богослужение. Независимо от огромните разрушения в главните културни средища от края на античната епоха, много голям брой ръкописи, включително архивите на Цариградската патриаршия и на Римокатолическата църква преживяват прехода и се запазват чак до новата епоха – заедно с книгохранилищата на много манастири в Западна Европа – за да послужат още от самото начало на книгопечатането през втората половина на ХV и ХVІ век като основа на безчислени печатни издания до ден днешен, съставящи чак до началото на миналия век най-важната част от книгопроизводството. След многобройни издания на отделни богословски изследвания от ХVІ до средата на ХІХ век се пристъпва към публикацията на всички запазени гръко- и латиноезични ръкописи в две големи поредици, последвани от две нови в началото на ХХ век, към които се прибавят и две други нови, включващи също останалите исторически трудове на античните и ранносредновековните историци, заедно с изворите за историята на отделните европейски страни, изпълващи големи помещения в централните научни и университетски библиотеки. И всички изследователи, както и широките кръгове на обществеността, се радват на това голямо богатство от знания, станало общедостъпно.

„Българската Църква“ от д-р Асен Чилингиров: цяла книга

Линк за сваляне на цялата книга:
Асен Чилингиров
„Българската Църква — изследвания, факти, документи“
(PDF | 172 стр. | 6.2 MB)

Линк за поръчка на хартиената версия:
Книжарница „Български книжици“

Сред опиянението от радостта за притежаваното духовно съкровище, малцина са онези, които забелязват липсата сред него не само на всички основни богослужебни книги от първите векове на християнството, с малко изключения обявени през ІV и V век за „неканонични“ и унищожени, но с тях също и всички трудове по обща и църковна история, заедно с протоколите на църковните събори до ІХ век и заместени с подправени текстове. А в средата на Х век, по нареждане на „най-просветения византийски император“ Константин VІІ Багренородни (906–959) се унищожават и всички запазени дотогава във Византия гръцки и латински ръкописи, като се заместват с кратки резюмета на съдържанието им. Тази мярка за създаване на официална история продължава да се прилага и при унифицирането на написаните през следващите векове исторически съчинения, за да бъдат и те подменени от началото на ХV век в многобройни скриптории в Южна Италия. И тъкмо тези съчинения служат като основни текстове за новите издания на античните и ранносредновековните историци. Без изключение! Един от най-ярките примери за „автентичността“ на тези нови издания ни дават Новелите (законите) на Юстиниан Велики (483–565), преписани при публикацията им в над 500 екземпляра и разпратени във всички провинции на империята, но напечатани в академичното им издание в края на ХІХ век по систематично подправени ръкописи от ХV и ХVІ век, отличаващи се съществено от няколкото случайно съхранени по-стари ръкописи – които при това също явно не представят точно оригинала. А за тяхното съдържание, което е в най-тясна връзка с историята на християнството по нашите земи, ни информират някои отделни фрагментарно запазени по-ранни ръкописи, чийто текст потвърждават също археологическите изследвания върху паметниците на изкуството и архитектурата, които бяха основна тема на много мои публикации.

Първи вселенски събор в Никея, 325 г. Първи вселенски събор в Никея, 325 г. В средата горе е св. Константин велики. Стенопис от Захарий Зограф във Великата Лавра на Света гора.

Първи вселенски събор в Никея, 325 г.
В средата горе е св. Константин велики. Стенопис от Захарий Зограф във Великата Лавра на Света гора. Фотоснимка. А. Чилингиров, 1982 г.

Унищожаването на документите и протоколите от църковните събори до ІХ век засяга преди всичко въпроса за историята на ранното християнство в нашата родина и неговото значение в историята на християнството изобщо – на тази тема са посветени повечето от студиите в този сборник. И ако запазените и събрани в седем дебели фолианти документи от историята на християнството на Балканския полуостров, издадени от един далматински монах от втората половина на ХVІІІ до началото на ХІХ век да са почти недостъпни не само за широката общественост, но и за специалистите, резултатите от археологическите изследвания през последните десетилетия потвърждават независимо от тях голямото значение на създадените в нашата страна художествени и архитектурни паметници при възникването и развитието на европейската цивилизация. Въпреки почти необозримия брой преписи от преписи на ръкописи в централните архиви на Цариградската патриаршия, на Ватикана, както и и на манастирските и комуналните архиви в Европа и извън Европа, може лесно да се забележи, че от тези архиви още в ранното средновековие са отстранени не само материалите и документите, засягащи ранната история на християнската църква, но и много голяма част от основните богослужебни книги, включително части от Светото писание. Повечето от тези текстове са унищожени още в края на ІV век след обявяването им за „неканонични“, т.е. несъвпадащи с установените за единствени верни текстове, подменили дори съществени части от съществуващите дотогава текстове. В такъв смисъл са изготвени от V век нататък и допуснатите за ползване материали от църковната история, включително всички протоколи и документи, свързани с общите „вселенски“ и местните църковни събори, и то не само до ІХ век, но са „редактирани“ и документите през следващите векове. До ден-днешен!

Печатат се от ХVІ до сегашния ХХІ век поредица след поредица многотомни издания, имащи твърде малко общо с действителното положение в християнската църква и нейната история. И ако до последните десетилетия все още продължават да бъдат откривани по-малки и по-големи ръкописи, запазени по граничеща с чудо случайност, с най-малки изключения те не се регистрират от официалното богословие, защото променят основно установеното като „законно“ църковно предание. А тези текстове свидетелстват и за фалшивото представяне на събитията, свързани с историята на християнството от страна на Цариградската „православна“ патриаршия и на Римо-католическата църква. И преди всичко във връзка с възникналия още на Първия вселенски църковен събор през 325 г. спор за същността на Светата Троица. Причината за този спор е невъзможността да се съгласува гледището на „православните“ църковни отци, застъпващи тезата за еднаквата същност на Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух с гледището на така наречените „ариани“, считащи, че единствен Бог-Отец има Божествена същност, а Бог-Син и Светият Дух са с различна (небожествена) същност.

До ден днешен богословите премълчават третото становище, становището на църковните отци в префектура Илирик –

четвъртата част на римската империя, включваща и територията на нашата родина, която още в 385 г. е отлъчена от останалата „православна“ църква и обявена за еретическа. Това становище е изразено в Сирмионския (от гр. Сирмиум, столица на Илирик и седалище на архиепископ) символ на вярата, отличаващ се от Никейския символ на вярата с твърдението, че Бог-Син и Светият Дух не са от същата (единосъщата) Божествена същност, а обладават подобна (единоподобна) същност. Т.е. тяхната същност не е нито еднаква, нито различна, а подобна. И своето становище те подкрепят с църковното предание, което им е дадено от Христовите апостоли, основатели на техните църковни общини още през първия век на християнството.

Спорът на св. Никола Миркликийски с Арий. Стенопис от Захарий Зограф във Великата Лавра на Света гора. Фотоснимка. А. Чилингиров, 1982 г.

Първи вселенски събор в Никея, 325 г.
Спорът на св. Никола Миркликийски с Арий. Стенопис от Захарий Зограф във Великата Лавра на Света гора. Фотоснимка. А. Чилингиров, 1982 г.

Докато поддържниците на Никейския символ на вярата не са в състояние да представят никакви автентични доказателства в подкрепа на твърдението си за единната Божествена същност, тъкмо откритите в Египет преди три десетилетия гностически текстове излагат подробно цялата Божествена йерархия, начело на която е единият Бог-Отец, последван от Бог-Син, Светия Дух и многобройни други групи същества, описани поименно и изявяващи само отчасти Божествената си същност, но несъставящи част от Бог-Отец. В същия смисъл и духовният водач на християнството в нашата родина в ІV век представя в духовното си завещание своето верую, чийто текст се покрива напълно с текста на Сирмионския символ на вярата за единоподобната Света Троица. А предадената от Христос на най-близките му ученици и записана в гностическите текстове като основа на Неговото учение Божествена Мъдрост / Света София още преди края на ІV век е обявена за най-страшната ерес и нейните привърженици в продължение на много векове ще бъдат преследвани като най-големи врагове на „християнската“ църква и изгаряни на клади чак до ХVІІІ век.

За разлика от повечето мои научни изследвания, посветени предимно на паметници на изкуството, архитектурата и писмеността, поместените в този сборник изследвания засягат проблеми, свързани с най-ранния период от историята на християнството върху територията на нашата родина. Това не означава, че те нямат никакво отношение към културата и изкуството. Напротив, тъкмо в този период се зараждат художествените и строителните традиции в нашата култура, които ще се развиват – също както християнството – през следващите исторически епохи по различен начин от духовната и художествената култура на останалите европейски народи, включително на нашите най-близки съседи, макар и да оказват през цялото средновековие, чак до Новата епоха, по-голямо или по-малко влияние на късносредновековната и възрожденската култура на Средна и Източна Европа и най-вече на руската култура, възприела заедно с приетото от български духовници християнско учение и моделите за църковната архитектура, живопис и приложно изкуство, но преди всичко българската преводна и оригинална литература, която ще наложи своя отпечатък върху цялата руска църковна и гражданска литература чак до края на ХVІІІ век с безбройните преписи от български ръкописи, съставящи повече от 98% от цялата руска книжнина. Но моделите от българските средновековни художествени произведения ще открием повторени – освен при нашите близки съседи – по цяла Югозападна и Средна Европа чак до Сицилия, възприети през Ранното възраждане и развити по-нататък през Зрялото възраждане. Заедно с идеите на хуманизма, определящи характера на нашата ранно- и късносредновековна култура в противовес на мрачното средновековие на европейските манастири, сковало мисълта на народите в течение на много векове.

Някои от поместените в този сборник научни изследвания са неколкократно отпечатвани, пръснати в различни научни сборници или периодични издания, но поместването им тук има за цел да покаже тяхната взаимна връзка помежду им и с проблемите на духовната култура на нашия народ. Към тях са прибавени и малко познати важни документи от историята на нашия народ и на Европа, иначе трудно достъпни за широката общественост, но показващи също тясната връзка между нашия народ и останалата европейска култура, която повечето изследователи не забелязват – или по-точно не желаят да забележат.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

5 коментара за "„Българската Църква“ от д-р Асен Чилингиров: цяла книга"

  1. Van  30.03.2014 г. | 21:58 ч.

    Има ли начин да вникнем по-подробно в тия гледища:

    1. „Православните“ църковни отци – еднаква същност на Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух.
    2. Т. нар. „Ариани“ – единствен Бог-Отец има Божествена същност, а Бог-Син и Светият Дух са с различна (небожествена) същност.
    3. Църковните отци в префектура Илирик (българите) – Бог-Син и Светият Дух не са от същата (единосъщата) Божествена същност, а обладават подобна (единоподобна) същност.

    Не съм чел книгата на д-р Чилингиров все още.
    Той дава ли разяснения по въпроса на въпросите – за разликите между трите гледища, определили историята на цивилизацията ни?

  2. Снежанка  03.04.2014 г. | 13:54 ч.

    Много полезна за мен книга! Зачетох я, но понеже в момента чета още няколко неща, реших да си я оставя за после. Сериозно четиво е и заслужава да бъде изчетено на спокойствие, с нужното внимание. Понякога ме обхваща една паника, че има да прочета толкова много, а непрекъснато намирам още и още и…не знам как ще смогна. Как се справяте с това бе хора?! Аз хем съм свободна сега. Не работя, освен върху себе си:oops: и пак ми се иска денят да беше 48 часа. Има толкова още да уча…..добре че е този сайт, където много неща са извадени и систематизирани, та малко готовански се получава от моя страна.

  3. Петър Матеев  03.04.2014 г. | 17:30 ч.

    Van,

    да, такива разяснения са дадени. Ако си с по-ограничено време ти препорѫчвам на пѣрво врѣме да прочетеш поне главата за „Урфил – учителят на готите“.

    Отделно Рудолф Щайнер сѫщо говори за нѣкои от тези нѣща в тази лекция:

    http://www.otizvora.com/2013/11/5846/

  4. Костадин  17.04.2014 г. | 18:37 ч.

    Чудесно развитие на темата. Поръчах си книгата, защото друго си е книжния вариант.
    И Г. Ценов и Сотиров засягат темата, но това което съм прочел, изисква точно такова подробно и последователно изследване

  5. Станимир  24.07.2014 г. | 21:43 ч.

    Гледам, че на този сайт са качени трудове на проф. Асен Чилингиров, които ги няма тук:
    http://www.scribd.com/search-documents?escape=false&page=1&query=Assen+Tschilingirov

    По време на интервюто, проф. Чилингиров спомена, че качва свои трудове там.
    Може би е добра идея да добавите и тях на Вашия хубав сайт.

    Поздрави и благодарности за това, което правите.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.