Разликата между градивните и пагубните образователни методи

Извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят, че правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа. Да се тръгва от обикновените междучовешки отношения – тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм“. Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура!

Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание! Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи.1 Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто“ и „злото“ вече не могат да бъдат различавани. И вие често сте били свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.

Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието се постави на здрава основа. Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво, всъщност, се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма“? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.

Разликата между градивните и пагубните образователни методи

* * *

Всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата пък са непроявена воля; обаче във волята живее целият човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре сме обмислили“ даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.

Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро“, а като му позволите днес и утре, и вдругиден, да извърши определени действия. Правилният подход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.

Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността – която иначе остава в областта на подсъзнанието – излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето.

Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване“ колкото може по-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.

По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно. Казано накратко – това са обикновените жизнени навици. Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш“? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отношение към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш“ и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чието възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.

Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.

Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши – и то, при възможност, през цялата учебна година, – това несъмнено ще укрепи неговата воля2.

* * *

Горните извадки са от лекция, държана от Р. Щайнер в Щутгарт на 25.8.1919 г. Публикувана е като четвърта лекция от Събр. съч. 293.


Бележки:

  1. Методите на обучение в държавните училища, според които децата трябва да се държат като възрастни и да бъдат занимавани с теми, вълнуващи възрастните, отдавна са общосветовен проблем. Резултатите от болшевишкия експеримент в Източна Европа в наши дни се прилагат с изключителна натрапчивост в европейския Запад и САЩ – бел. Стопанина []
  2. Бел. Стопанина: На всяко място, където Р. Щайнер говори за „укрепване на воля“, може да се разбира и укрепване на Аза. Волята е именно качество на Аза, както чувствата са присъщи на астралното тяло, а мислите – на етерното. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

85 коментара за "Разликата между градивните и пагубните образователни методи"

  1. Дорина  01.04.2014 г. | 18:42 ч.

    А ето и съвсем практичната ми работа с децата в сутрешния ритмичен кръг – от психологическа и духовна гл.т., в сайта „Здрав живот“:

    http://zdravjivot.org/13871/%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3/

  2. Дорина  03.04.2014 г. | 18:09 ч.

    12-те сетива от антропософска гледна точка…

    http://babysling-bg.com/2013/09/11/%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE/#.Uz12c6iSxm6

  3. Дорина  10.04.2014 г. | 15:32 ч.

    И така – една днешна смешка от моите второкласници! 🙂

    – Госпожо, вие освен учител, нали сте и психолог.
    – Да, – казвам аз сериозно. И продължавам:
    – А знаете ли какво означава думичката „психо-лог“?
    – О! Да, да, госпожо! Нещо като „психопат“!
    :lol::lol::lol:

    No comment! 🙂
    Разконспирирана съм не само аз, но и всички психолози!

    Всъщност разговорът ни продължи в тази посока, защото им обясних и двете думички, разказах им за професията ми, и така стигнахме до човешката душа. Тогава ме попитаха какво е душата?

    Тя е пеперуда, която пърха вътре в нас, на нивото на гърдите и сърцето ни. Тя е много нежна, красива и с много цветове. Понякога обаче се чувства като в затвор вътре в тялото ни, и ако не успее да намери светлина, залинява и страда. Тогава тя има нужда от помощ.
    Но в момента, в който намери светлината, тя започва да твори!!! 😳

    Страхотни деца!!! Как ми помагат да се развивам само! 🙂

  4. Дорина  11.04.2014 г. | 17:38 ч.

    Децата иска да бъдат чути!
    Това много ги вдъхновява, въодушевява и импулсира!
    Спонтанно днес се роди интересна идея и то след особен разговор. Децата казаха, че ще направят стачка, ако не съм техен учител догодина. Една сладурана отсече: „Напускам училището!“… Аз се засмях дяволито: „А… подмазвате ми се, знам ги аз тия хитринки“. А същата лъвица леко засегнато рече: „Госпожо, аз не се подмазвам, истината ви казвам!“ Вярвам й, с такъв царски и артистичен нрав, истината е изписана в очите й! Чудесни деца са! 🙂

    Предложих им! Хайде да направим наше училище!… И така решихме да помечтаем заедно: „За какво училище мечтая?“ Ето отговорите на част от моите второкласници, някои сред тях са със забележително чувство за хумор :lol::

    „Искам да има зала за балет и огромен гардероб, пълен с рокли за балет. Зад училище да има басейн. Да има зала за музика. Вътре да има магазин за дрехи и салон за красота.“

    „Искам в моето училище да има много момичета и много награди. Часовете да са само по физическо. Да има игрална зала, телевизори, басейн и джакузи. Да има много коли. В училището всичко да е златно, колите също да са златни. Да има ракети, самолети и всякакви играчки. Да има зоологическа градина.“

    „Искам да има стая за рисуване и децата да са добри.“

    „Искам моето училище да е красиво, да има огромен двор, цветя и да няма боклуци. Отношенията на децата да са добри. Да е училище-мечта!“

    „Искам в моето училище да има басейн за плуване и зала за игри. Да има още повече деца, а също и орангутани. Да имаме добри госпожи, като госпожата. Да сме повече Никевци, които да подлудяваме госпожите.“

    „Искам да има салон за пеене, физкултурният салон да е по-голям, също да плуваме в басейн всеки ден. Училището да е огромно, поне на шест етажа, и госпожите да са като госпожата.“

    Получих и чертеж на 4- етажно училище. На партера имаше зоопарк. На първия етаж – художествена галерия. На втория беше басейнът. До него лабораторията за химически опити. На третия етаж – зала за рисуване, до нея – зала за общи занимания на цялото училище. На четвъртия етаж бяха класните стаи и стаята по музика с нарисувано пиано. На покрива имаше шезлонги с чадъри…

    Продължихме с въпроса „Как ще осъществя мечтите си, какво искам да направя?“

    Искам са помагам на бедните.
    Искам да видя падаща звезда, да си пожелая нещо и то да се сбъдне.
    Искам да помагам на бедни, на цветя и на животни.
    Искам да помагам на учителите.
    Искам да помагам на хората, ако им е трудно, например с домашните.
    Искам да имам пари, за да си купя с тях мотор и кола, а останалото ще дам на бедните.
    Искам да помагам в магазин.
    Искам Васил Левски да оживее, защото е герой, за да го видят всички.
    Искам да няма никога войни.
    Искам да оживее Бог и да помага на всички.
    Искам да съм по-послушен, да съм по-добър в ученето, да не бия другите и да съм като Левски.

    След всичко казано някак нямам право да казвам нещо. Ние възрастните по-добре да замълчим. На мен лично ми става много мъчно.

    Поздрави!

  5. Дорина  14.04.2014 г. | 21:02 ч.

    Интересна гледна точка!
    ПУБЛИЧНАТА СЕКСУАЛНОСТ И НОВИЯТ ТОТАЛИТАРЕН ЧОВЕК:
    РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО
    ПУБЛИЧНАТА СЕКСУАЛНОСТ
    ЮВЕНАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
    ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО
    http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2013/03/18/publichnata-seksualnost-i-noviiat-totalitaren-chovek.1065493

  6. Дорина  16.04.2014 г. | 17:04 ч.

    Имам си един второкласник – нисичък и пълничък, с бузи за щипане, и с дяволита усмивка. Нарочен е – все той е виновен за всичко. С това ме посрещнаха в началото на учебната година. Един ден дойде и ми каза тихичко, че цяла нощ не бил спал, защото баба им ги гонела от къщата и не знаели сега къде ще живеят. Говорих с майката, срещнах и бащата… Те са разведени, но от детето научих, че искали да са пак заедно цялото семейство… очите му светваха! Бащата му каза нещо, което мен ме накара да изпитам уважение към смелостта му да ми каже, без да се срамува – бил е в затвора, затова не е искал детето да знае… Говореше с горчивина за това, и за себе си, и за миналото си, но и неговите очи светваха като говори за детето…

    Един ден това дете ми донесе любимата си книжка – голяма Детска библия, с къси разказчета и красиви картинки. Каза ми с гордост:“Госпожо, тате ми я подари тази книга и ми каза, че от Бог по-голяма сила на земята няма.“ Показахме книжката на всички деца и преди десетина дни те поискаха да четем от неговата книжка за Христос – знаеха, че идва Великден. Те ми припомниха за книжката и така решихме всеки ден по малко да четем истории, които ни водят към този ден… Много често аз дори не е чета в буквалния смисъл, а виждам историята и им я разказвам с мои думи…

    Днес ми дойде вътрешен импулс да ги попитам нещо, някак не можехме да затворим книжката и просто да продължим с нещо друго… ден след ден те научаваха за чудесата на Исус, за учениците му, за предателството на Юда, за Кръста, за Възкръсването… И ги попитах спонтанно – ако днес пред тях застане Исус какво биха му подарили? Чуйте:

    Искам да стана негова ученичка, защото е добър.

    Бих искал да му подаря здраве, сила и любов, защото е добър.

    Ще му подаря каквото той поиска, защото е добър.

    Бих му подарила живот и здраве, защото е мил, добър и смел.

    Бих му подарил любов, хубост, вяра и живот.

    Бих му подарил сърцето си, живота и най-хубавите неща, които имам, за да е жив.

    Искам да му подаря здраве, сила и успех, защото е добър…

    Започнаха следния разговор по между си, аз само ги слушах :smile::

    – Исус е бил толкова смел на кръста! Искам да съм като него!
    – Мен най-ме впечатли, че е съживявал хора, които са били мъртви.
    – Да, бе! Съживявал ги е, ама как го е правел, а?!
    – Как го е правел ли? Ами имал е вяра! Той и за себе си е вярвал, че ще се съживи и се е съживил!
    – Моят баща пък ми каза, че всички звезди на небето са души на хора.
    – Браво! Поне нещо си научил!
    – На мен ми казаха, че хората като умра стават духове, а горе душите им се превръщат в звезди.
    – Да, и те винаги ни знаят какво правим, даже и в този момент…

    Мисля си – колко истински са всъщност все още тези деца вътре в чистите си души!
    И колко безмилостна е битката в днешно време именно за душите им. Има защо!

  7. Дорина  25.04.2014 г. | 19:33 ч.

    Нежива ли е „неживата природа“!

    Скоро моите второкласници имаха урок по Околен свят – „Промени в неживата природа“, в който т.нар. „нежива природа“ беше свързана изцяло с проследяването на сезоните и промените, които настъпват в тях. Първо в децата имаше огромно противоречие изобщо за това какво е това „нежива природа“. Ето как е обяснено това:

    „Природата е навсякъде около нас. Слънцето, звездите, небето, Земята, водата, въздухът, планините, реките, моретата са неживата природа. В нея живеят растенията, животните и човекът. Те са живата природа.
    Неживата и живата природа са в непрекъсната връзка. Слънцето изпраща светлина и топлина на растенията и животните. Дъждът напоява земята. Растенията пречистват въздуха и осигуряват храна за животните и човека.
    За да изучим живата и неживата природа трябва да правим редовно наблюдения и опити и за записваме резултатите в дневник“.

    Мой коментар:
    1.Туй, което официална наука нарича „нежива“ природа, изобщо не е неживо. Каква е логиката нещо уж „неживо“ да поддържа живота на това, което наричат „живо“. Как в уж „неживото“ ще съществува „живото“.
    2. На едно място се казваше следното: „Всичко, което не е направено от човека се нарича „природа“. А сега де?! Ами от кого е направена тогава „природата“? Децата сами питат!
    3. А това с дневника, който детето трябва да си води, за да изучава „живата“ и „неживата“ природа звучеше като пионерско поръчение.

    Какво коментираха децата:

    – Как, госпожо, ще казват, че Слънцето, Луната, звездите, небето, реките, земята… са нежива природа? Та нали в толкова много приказки, които четем тук героите си говорят с тях? Нали в тях живеят и разни същества – понякога лоши, понякога добри…

    Какво да им кажа на тези чисти душици?
    Казах им, че приказките ни разказват за отминали времена, когато наистина героите са можели да говорят и със Слънцето, и с Луната… Че това е останало в приказките и не е измислица, а истина. Че днес вече по-трудно това може да се случи, защото хората си мислят, че това е измислица и са забравили приказките. Казах им – нека знаят какво пише в учебника, но да не забравят самите те какво разбраха от този разговор и от нашите приказки…
    – Госпожо, пък веднъж да ви призная какво ми се случи! Валеше дъжд, а аз исках да изляза да играя. И си мислех: „Време е да спреш!“, повтарях го на дъжда… и той спря, госпожо!

    Може толкова много да се обогатят децата с живи приказки за онези същества, които творят в природния свят!

    Тъй! И ето ни навън с моите малки магьосници! Една от тях, разпери насред двора ръчички, нагоре към Слънцето и викна: Изгрей, Слънце!!!

    Мисля, че урокът го научихме блестящо! 🙂 🙂 🙂

  8. Дорина  29.04.2014 г. | 06:30 ч.

    Отдавна искам да разкажа за сетивата на децата, но не като теория, не като таблица, а като едно живо преживяване. Е! Дойде ми музата!

    За живото чуване, виждане и докосване…

    Част 1

    Ще започна с упражнение, дадено в учебната тетрадка към урока по Околен свят /2 клас/ за човешкото тяло. Преди това нека да изкоментирам даденото в учебника – „Сетивни органи са…“ или „Човешкото тяло се състои от еди какви си крайници… На главата се намират очите, ушите и т.н…. телата на мъжете и жените се отличават по някои външно белези.“ Това последното е скрепено с рисунки на голо момченце и момиченце, които ни се усмихват насреща, като съвсем схематично са нарисувани различията им в тази възраст. Естествено детенцето, което е ползвало този учебник е поукрасило и момченцето и момиченцето.

    А самият урок започва убийствено – в писмо дете разказва как баща му го е завел в музей, и там е видяло мраморна статуя на човек без глава, без ръце и без крака… И следва обяснението на таткото, че скулпторите наричат тази част от тялото – торс, а лекарите – труп.

    Наистина унищожително обяснение за осем годишни деца, и за първа „научна“ среща с човешкото тяло!!!

    За един учебен час от 35 мин. един такъв урок, който бълва от нежив език, от липса на всякаква образност, от истинска мъртвина, от понятийна претрупаност и бесмисленост, трябва да бъде предаден, разбран, запомнен от горките деца!

    Та какво е дадено за домашно в едно упражнение. Пише: Съедини с линия рисунките на човешките органи с думите и изразите, които се отнасят за тях. Схема – с рисунки на ръка, ухо, нос, око, изплезен език. Отсреща пише: „топло, студено, натиск“, „вижда, усеща светлина, различава цветове“, „сладко, солено, кисело, горчиво“… и т.н.

    Искам да посветя тези мои размисли на живото чуване, виждане и докосване… Няма да говоря като антропософ, даже не и като педагог или като майка, а като едно дете ще се опитам да говоря… Така и се чувствам, като дете, което за първи път чете тези „бисери“ на пишман авторите, защото съм за първи път учител в този свят. И добре, че ми е за първи път, за да реагирам спонтанно! Иначе и аз ще съм „мъртва“!

    И тъй в следващата част едно дете ще ви разказва…

  9. Дорина  29.04.2014 г. | 06:33 ч.

    За живото виждане, чуване и докосване!
    Част 2

    И така… нека започна издалеко. Какво означава „живо” да виждам, да чувам и да докосвам?
    Аз това го познавам още преди да се родя. Отпреди даже да избера точно в кой семеен пристан да се приютя… За мен това беше най-естественият звук – звукът на Космоса, от който идвам. Не е лесно да ви го опиша на земен език, думичките ви са някак бледи…

    Плувах, или се носех, или плавно летях, или просто танцувах там горе. В цветове и звуци плувах – нежно, плавно и свободно. Виждах ви, чувах ви, търсех ви. Но нямах ръце да ви докосна, нямах крака, за да стъпя, нямах очи да ви видя или уши, за да ви чуя. Защото аз цялата бях тези ръце, тези крака, тези очи, тези уши… Да, самата аз бях тези звуци и цветове – плувах в себе си и те плуваха в мен… Сега рядко изобщо някой се досеща какво е било преди да се родя. Виждат ме само и единствено като една материална семка, която мама е приела, и в нея аз съм почнала да раста. Никой изобщо не знае колко нашироко и свободно живеех аз преди мама и първият земен „дом”, който тя ми предложи. Някои по-просветлени възрастни съм чувала да разказват една приказка – била съм ангелче с криле. Спуснало съм се по дъгата като по пързалка, но преди това моите братя-ангели ми помогнали да сваля крилете, за да мога да се приземя в някое земно семейство… Е, не е съвсем тъй, но донякъде с цветовете на дъгата са познали. Въпреки това такива приказки много повече ми напомнят на моя истински дом горе и съм сигурна, че децата много ще ги харесват, много повече, отколкото цял живот да мислят, че са били само и единствено в маминия първи дом…

    Не беше лош, наистина – топъл, нежен, сигурен, но… определено още тогава ми беше доста тесничко. Въпреки, че и там чувах една особена музика – тя идваше от самата мама, нещо като клокочене, бълбукане, чувах и един особен ритъм „туп-туп, туп-туп”… после разбрах, че това било нейното сърце. Всъщност за първи път аз в мама започнах да „чувам”. Преди мама, живеех в звука, аз бях самият звук! Сега чувах туптене, чувах и звуците извън мама. Например мама обичаше нещо, което наричаше „музика” – не беше лошо, особено като беше по-нежно. Най-обичах да чувам гласа на мама и когато пее. В нея се чувствах като в люлка като ходи, а пък песента й ме приспиваше. Но… мама понякога беше доста буйна! Тогава слушаше някакви по-особени звуци. Или пък я чувствах да ходи забързано, чувах нещо стържещо, грубо, ужасно ме изнервяше това! И почвах да се сърдя… поритвах я отвътре. В нея ми беше и по-тъмно, не беше като преди да се приютя. Но аз все се надявах, че това няма да е моят вечен дом, и скоро ще изляза на светлина, отново в онези цветове и звуци, които помнех отпреди… Вярвах и, че тази теснотия скоро ще свърши, защото аз все растях и растях и имах нужда от свобода. А помнех още и онази свобода, горе, преди да се пързулна по дъгата… Чудех се къде ли ще попадна?!

    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzYkU0WGpNVnhoSEE/edit?usp=sharing

  10. Дорина  03.05.2014 г. | 16:02 ч.

    За живото виждане, чуване и докосване!
    Част 3

    Моето „раждане” и минути след това…

    Нека продължа моя разказ за първия ми земен дом – коремът на мама. Както казах, там ми ставаше все по-тясно и по-тясно. Имах много пресни спомени от предишния ми дом, където се къпех до насита в цветове и звуци, самата аз бях тях. Докато сега – усещах, че „мен” ме има, отделно от звуците, които чувах. Още не можех нито да си обясня, нито да разбера откъде идваше тази разлика. Във всеки случай се чувствах различно. Докато плувах в това тясно пространство имаше моменти, в които можех да докосвам самата себе си с това, което после наричаха „моите ръчички”, и опипом стигах да „края” на маминия корем. Мама усещаше това като „пробождане” или „подритване” отвътре. А аз просто опитвах и експериментирах, докъде е моето царство!

    И тъй в един в един пролетен майски ден, явно мама вече не можеше да се справи с мен! Толкова бях наедряла, че нямаше накъде повече да раста. Маминият корем не беше безкраен, както безкрайният Космос, от който идвах. Настана някаква суматоха. Чувах звуци, ама никак не ги разбирах. Явно ме очакваха и свободата ми беше на път да се осъществи… най-после!
    Обаче ми предстоеше огромна изненада, изненадата наречена „ земен живот”!

    Очакваше ме отново „пързалка”, но този път много по-различна отпреди, твърде тясна и с препятствия – друго си беше да ме пуснат по дъгата моите братя-ангели… А сега вече трябваше да се справям сама… От една страна исках свободата си отпреди, защото теснотията беше непоносима. Но от друга – интуитивно чувствах, че май е по-добре да си седя тук на топло и че макар да е тъй тясно, е някак по-сигурно. Изобщо се изправих пред една голяма дилема! Мама не можеше повече така, защото до краен предел я изпълвах, а аз самата нямах накъде повече да ходя. Вътре или навън! Но какво беше това „навън”?!

    И така в люляковия земен месец, в един прекрасен ден, вече нямаше връщане „назад” и аз поех по моя земен път!……..

    Целият текст е тук 😳 :
    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzOEhSd1hmMUZTaUU/edit?usp=sharing

    Ще следва периодът от раждането до 7 год. възраст от гл.т. на 12-те сетива според Антропософията.
    От изключително значение е, както родителите, така и учителите да са наясно в кой период от развитието на детето развитието на кои сетива подкрепят, обгрижват, развиват… Всичко в официалната „наука“ е толкова схематично, понятийно и децата са сложени под общия знаменател на тази или онази диагноза, на този или онзи проблем… Докато най-ранната работа със сетивата на детето, така както ни ги представя Антропософското човекознание, и изобщо мисълта на възрастните за света, от който детето идва, дават огромен шанс за индивидиулен подход с всяко дете, с правилното му развитие, а и с развитието на нас самите като родители, учители, и в крайна сметка – като съзнателни за Духа човеци!

    Доставя ми огромно удоволствие така свободно да се изразявам в тези текстове, защото всичко в тях е плод на моето майчинство, на моята работа с децата като психолог, а вече и като учител, на прозренията ми, които идват от антропософските идеи, а и може би на някакви „спомени“, отпреди да се родя…, знае ли човек! 🙂

  11. Дорина  07.05.2014 г. | 18:09 ч.

    Познайте кой е най-щастлив на тези снимки?! 🙂

    https://drive.google.com/folderview?id=0B8ixxinWehqzZGp3cUdBS3NpVDg&usp=sharing

    Искам да благодаря на тези деца, че ми дават толкова много обич, толкова много доверие и толкова много смисъл! Без тях нито зрелият ми житейски опит, нито годините Антропософия, нито всичките ми дипломи в разни степени и обучения, щяха да имат някакъв смисъл! Никакъв! Дори собствените деца не трябва да се превръщат в самоцел – те са птици, ще си идват някога отвреме-навреме… Оставаме „ние“ с годините опит, с онова, за което все още можем да мечтаем! Човек без топлината в сърцето си, без светлината в мисленето си, без искреността в делата си, без вярата, въпреки всичко в този свят, умира! Душата умира много преди тялото… Децата притежават всичко това! Те са смисълът, не личният, а общочовешкият. Те могат да ни учат.

    Желая ви го от сърце, и на хората, които пишат във форума!

  12. Дорина  13.05.2014 г. | 19:13 ч.

    Слепците оценяват слепци!
    http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/nova-klasaciia-nashi-vuzove-s-niski-rezultati-6011947

  13. Дорина  17.05.2014 г. | 09:37 ч.

    И още нещо фрапиращо от читанката за 2 клас – Игрословица! /или скоропоговорка/:

    Файтонът – пред понтона,
    фонтанът – зад понтона.
    Фонтанът по понтона
    да мине до файтона?
    Файтонът по понтона
    ще стигне до фонтана!

    Файтонът понапъна.
    Понтонът попотъна.
    Понтонът попотъна,
    а после отпотъна.
    Понтонът по понтона
    премина до фонтана.
    Янаки Петров

    Намерих в нета огромен списък от игрословици, защото за мен беше неясен смисълът, те да бъдат давани на децата за бързо произнасяне. Чудех се на какво ги учи безсмислието им, или пък на какво ги възпитава, какво развива?! Близките по звуков състав думи и бързото произнасяне развивали артикулацията?! Айде бе! С бързо говорене ли може да се развие правилна артикулация, или с правилна индивидуална работа с дете с артикулационен проблем. Кое е по-добро безсмислицата или художественото слово, което детето може да изживее не само в мисленето и речта си, но и с душата си?!

    http://zarodinata.com/viewArticle.php?title=%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8

    Не знам в другите езици има ли такива безсмислици, с които да „се развива“ детската артикулация?!

    Гавра с езика и с децата! Това виждам аз.

  14. Дорина  21.05.2014 г. | 15:04 ч.

    Сега се връщам от квесторство в едно софийско училище – за първи път в живота си съм в тази роля на пъдар! По задължение, води се работен ден и аз съм на работа по този начин.

    Та такава бумагщина излишна е всичко това, и такъв стрес за тези 14-ет годишни деца! То са три плика – пък има най-малък, пък среден, пък най-голям… Пък единият не го запечатваш след първата част на изпита, пък след втората еди си кои листи от черновата вътре, пък празните – на квестора… 30-ет минути след началото имат право да отидат до тоалетна, само един по един, отвън има – придружител…, ами някой ако има проблем с това да му се ходи… И камера във всеки кабинет… Бре, голямо чудо, голяма грижа!!! Ред и дисциплина, и никакво мърдане, в калъпа – всички до един! 👿

  15. Дорина  22.05.2014 г. | 13:50 ч.

    Декларация за промяна в образованието! /поредната… 🙂 /, но я подписах все пак! 🙂 Можело е да минат без разни сложни и модерни думи като „субсидиарност“, „гражданско общество“ – все плод на „научността“… И макар, че един от създалите тази Декларация лично го познавам и сме имали „вземане-даване“ по възможна програма в НБУ по антропософска лечебна педагогика и социална терапия, и определено не ми е по сърце, защото го определям като бетониран академичен кадър, подписах се… Добре, че тази програма всъщност не се осъществи на университетско ниво! Щеше да бъде голям гаф! И добре, че осъзнах, че идеализмът ми служи на сили, които биха го ползвали за неидеалистични цели… То не само в БГ е така, то и в света е така с Антропософията и антропософските практически направления… 🙁

    http://nmr.bg/change/

    За незабавна промяна в образованието не е нужен нов закон. Достатъчно е да се прилага Конституцията непротиворечиво и всяко действие в образованието да се съобразява приоритетно със същността на образованието като неотменимо гражданско право и с принципите на субсидиарността и демократичността при взимането на решения. Най-важната промяна може да бъде предприета незабавно и подкрепена от всички без оглед на партийна принадлежност и политически убеждения, а именно:
    ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МОДЕЛ
    И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ
    Няма един единствен „правилен” модел на образование. За да има развитие, трябва да съществува разнообразие. Ролята на държавата е да бъде гарант за равнопоставен достъп, а не гарант за развитие и качество. Развитието и качеството са плод на плуралистичната дейност на гражданското общество и професионалната общност.
    Плурализъм означава образователните форми, учебното съдържание и учебните планове, сертифициращите и валидиращи системи и образователните стандарти да може да бъдат свободно създавани, избирани и доказвани от участниците в образователния процес.
    Плурализмът в образованието е в основата на желаното от всички възстановяване на отговорността (решенията да се взимат от тези, които носят последствията от тях) на всички нива в образователната система:
    — Възстановяване на родителската отговорност. Участието на родителите в управлението на училищата и реалното училищно самоуправление на общинско ниво е гаранция за качество на образованието и за прозрачност и ефективност на управлението.
    — Възстановяване на учителската отговорност. Гарантиране на свободата на учителите да прилагат индивидуален подход (индивидуална учебна програма), динамична организация на учебния процес и иновации в образованието.
    — Реабилитиране на ученика като човешко същество с достойнство и граждански права. Гарантиране на участието на ученика във взимането на решенията относно собственото му образование и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетентен.
    — Недискриминативно и прозрачно финансиране на образованието. Въвеждане на механизми за равнопоставено финансиране на основното и средното образование на всички ученици, независимо от избора на образователна форма и вид образование. Преход към система на финансиране на образованието, при която отговорността за изразходването на парите е у този, за чието образование се плаща.

  16. Мислещ  22.05.2014 г. | 22:37 ч.

    Дори, преведи ми това така както ти го разбираш.

    Реабилитиране на ученика като човешко същество с достойнство и граждански права. Гарантиране на участието на ученика във взимането на решенията относно собственото му образование и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетентен.

    За мен е малко странно, как едно дете между 1-ви и 4-ви клас ще взима решения?

  17. Дорина  22.05.2014 г. | 22:49 ч.

    Оги, утре, лягам си, защото ще ставам рано, че съм квестор по математика. И ще ги гледам тия деца как се гърчат бледи и изпити от притеснение, а аз ще се правя на пъдар… 😯

    Само ще ти кажа, че този текст идва от т.нар. „демократично образование“, което е вмъкнато и тук… Всъщност именно тези хора го представят. Въпреки това между всичко това, ако бъде законно уредено, може някак да си пробие път и истинското Щайнерово образование и онова, което идва като насоки от Учителя. Въпросът е принципен.

    Ето ти линк към сайта Прогресивно образование, с първата среща в хотел „Хилтън“, инициатавита „Диалог за бъдещето“, където даже и аз участвах през 2011 год., но… както е видно до днес БЪДЕЩЕТО ОЩЕ СТОИ КАТО ХИМЕРА… Същите хора са създали и тази „нова“ декларация…
    http://www.progresivno.org/pages/viewpage.action?pageId=2163133

  18. Дорина  24.05.2014 г. | 08:49 ч.

    Честит празник на всички деца и просветители, на всички събудени родители, на всички, за които възпитанието и образованието не са система за контрол и създаване на кукли на конци.

    Това е за мен един от най-светлите български празници, още от детството ми. Учила съм в стар възрожденски град /Шумен/ – до 7 клас, след това в музикалната гимназия във Варна. Пазя невероятни спомени от основното си училище в Шумен. Имах чудесни учители – някои от тях ни напуснаха. Но години наред като се връщах в родния си град, ги виждах по центъра, и ме помнеха, и се прегръщахме, и някак – отношенията ни прераснаха в едно приятелство в годините. Това са учителите ми по Биология – Веска Попова, по Български и литература – г-жа Киркова /при нея прописах първите си стихотворения, бях на 12 год./, по Химия – г-жа Чалъкова, по пеене – г-жа Добрева – бях пианистка на училищния хор и бях единственото дете-корепетитор на фестивалите, винаги печелехме! 🙂 Математиката не я споменавам, по обясними причини… по принуда я учех! Учителката по физическо беше много ларж с мен и понадуваше оценките ми – просто бях по-съзерцателна. Имах и страхотна учителка по рисуване – г-жа Папазова – самата художник – за последно е видях на собствената ми изложба в Шумен на рисувана коприна и представяне на книгата ми. Моите учители дойдоха тогава! Толкова мила беше тази среща! Сигурно е невероятно да видиш дете, което е израстнало пред теб, да поеме собствен път в областта, в която ти си бил с него и си го подкрепял! 🙂

    24-май някога в моя град беше един празник на Духа. Цялото училище се събираше в ранната утрин, плетяхме венци, имахме закичени ленти „отличник“, пеехме, беше радост и светлина. Минавахме през централната улица на града всички деца, от всички училища. После на обяд в моето семейство тържеството продължаваше – в чест на успехите ни имаше тържествен обяд…

    Лично аз съм благодарна за преживяното и го разказвам с известна тъга, но… душата израства и в тъгата.

    Нека си спомним в този ден за нашите учители – с любов и благодарност, и с чувство за хумор, дори понякога да са грешели!

    Слънчев 24-ти май! 😳

  19. Дорина  25.05.2014 г. | 08:07 ч.

    Рудолф Щайнер, Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки, том 2

    „Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: – Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. – Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: – Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо. – И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания. Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум.
    Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот.

    По правило – това показва окултното наблюдение – не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите – макар и образно, – в правилната педагогика, той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив – чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
    Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.

  20. Дорина  26.05.2014 г. | 10:21 ч.

    Една инициатива във Велико Търново, насочена към Валдорфската педагогика, на която ударихме рамо в края на март… Следва продължението й!

    Дано практиките и човечността в учителите, в родителите, доведат до интереса им и към антропософското разбиране за човека. Защото нещата са свързани и отделянето им може да превърне Валдорфската педагогика само във външна практика, а не във вътрешно разбиране и вътрешно израстване на учителя. Не всяка практика, която е насочена към човеколюбиво разбиране на детето, може да се нарече Валдорфска. Валдорфската има единствено корен в антропософското разбиране за човека. То именно прави учителите „посветени“ в разбирането на децата, защото развива сетивата ни, които „чувстват“ и зад физическата материя. Пожелавам им да израснат от Корена!

    Фейсбук страница на инициативата „Пролет за душата“:
    https://www.facebook.com/groups/672284229499938/

    Един Летен Ден с Валдорфски практики

    7 юни 2014 г.от 09:30 до 16:00
    Следващата седмица
    Велико Търново, ул. Ангел Кънчев 15 ( 5 мин. пеша от Стадиона)

    „Вече е лято. Вдъхновението ни от Пролетта е живо. На тръгване от Търново Ваня Митинска ни остави една голяма книга – сборник с неща, които е правила с нейните деца от 1 до 4 клас.

    След щателно нейно проучване и консултация с Ваня, селектирахме дейности, които могат да се прилагат в час във всяко едно училище. Искаме да ги споделим с повече хора – родители, учители за да стигне Валфдорската педагогика до повече деца.

    Каним ви на един тренинг на който ще работим в групи, ще разиграем някои от активностите в групата, а всеки ще получи активностите като пакетче.

    Гост във втората част от деня ще бъде Росинка Георгиева от Елена. учителка в държавно училище, която прилага валдорфски практики в своята работа. Тя ще сподели с нас ценни неща. Ще преживеем още и ще напълним Валдорфската си кошничка с още идеи.

    Вход за деня: 10 лв.

    Местата са ограничени и присъствието става с предварително записване

    0899 838 269“

  21. Дорина  04.06.2014 г. | 08:36 ч.

    Как един 12-ет годишен „младеж“ се справя и преработва Ариман!

    Нощ

    Тъгата в мен напира
    и надеждата умира.

    Злото надделява
    и лъжата ме разяжда.

    Без искра, без светлина…
    Ни никъде лъч доброта.

    На лоши мисли се поддавам,
    на лоши думи вярна клетва давам…

    Вятърът в душата ми вилнее.
    Мракът ме грубо гали.
    Всичко в сън дълбок потъва.

    А аз самичък,
    на тоз съдбовен кръстопът,
    се чудя где да свия,
    где да скрия наранената душа
    и где да се помиря с реалността?

    Как човек да се откаже,
    от лошата си спътница – Лъжа?!

    Как да спре
    с хората лоши да дружи?

    И най-важно:
    „Как да поправи грешките свои”?

    Свия ли по единия път,
    живота ще си проваля…

    Тръгна ли по другия,
    всичко ще се подобри.

    И сега в леглото си стоя,
    обкован от веригите
    на Лъжата и Несигурността.

    Изведнъж се чува вик на уплашено дете,
    оглеждам се наоколо и съзнавам,
    че това съм аз,
    обкован с веригите дебели…

    Мракът е покрил всичко…
    Мракът е Нощта!
    Небето черно без звезди,
    Земята – гола, без светлини,
    И е пуста,
    кат моята душа…

    22 май 2014 год.

    Явно… илюстрация по темата на вътрешната дилема:
    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzWG9SeWZLbndGcEU/edit?usp=sharing

  22. Дорина  06.06.2014 г. | 09:25 ч.

    Да подкрепим създаването на Валдорфска детска градина и училище в Стара Загора!
    Приятели, в които вярвам, както в себе си. Сами се борят!
    Моля да споделите този линк, заедно с текста отдолу!

    https://www.indiegogo.com/projects/creating-a-waldorf-kindergarten-and-school-in-stara-zagora-bulgaria

    „Ние сме валдорфска инициатива за създаване на училище и детска градина в нашия град Стара Загора, който се намира в централната част на България. Градът е разположен във близост до Долината на тракийските царе и величествената Стара планина, а най-близката валдорфска детска градина и единственото валдорфско училище във България са на 250 км. от нашия град.
    През 2012 год. група родители, заедно с един учител се обединихме във валдорфска инициатива, която през 2013 год. беше регистрирана като „Сдружение за валдорфска детска градина и училище-Стара Загора“ вписано в регистъра на Министерство на правосъдието на Република България, да работи в обществена полза, за създаване на валдорфско училище и валдорфска детска градина, и популяризиране на валдорфската педагогика.
    За една година от съществуване на Сдружението ни, изцяло с лични средства на участниците в него и с доброволчески труд, с цел популяризиране валдорфската педагогика и дейността ни:
    1. Създадохме и поддържаме сайтовете http://new-waldorf-sz.blogspot.com/ и http://feylandia777.blogspot.com/;
    2. Отпечатахме и разпространихме флаери и информационни брошури;
    3. Организирахме разнообразни прояви за родители и деца, за работа с восък, глина и вълна на безвъзмездно почасово предоставени площи за нуждите на Сдружението от симпатизанти на валдорфската педагогика в големи търговски центрове;
    4. Участвахме две поредни години в младежкия фестивал „Различния поглед“, където направихме къща да феи и подредихме „Валдорфска детска градина за 1-ден“ с личното оборудване на едно от семействата от Сдружението;
    5. Участвахме в радио и телевизионни предавания популяризиращи валдорфската педагогика;
    6. Организирахме лекции, отпразнувахме заедно годишните фестивали;
    7. От началото на 2014 год., сформирахме плейгрупа за деца от 3 до 6 год., която се провежда в дома на едно от семействата.

    За да сбъднем мечтата си, нашите деца и децата на Стара Загора да имат възможност да посещават валдорфско училище и детска градина имаме нужда от подкрепата с идеи, споделен опит или финансова помощ.
    Бихме искали да наемем и оборудваме сграда с: маси, столове, чинове, черни дъски, играчки, материали и консумативи, в която да се провеждат ежедневни занимания и да се предприемат действия за легализирането и за валдорфско училище с предучилищна група.
    Българското министерство на образованието не финансира алтернативните форми на образование и за това те са възможни само за малцина. Вашата подкрепа би помогнала да реализираме идеите си, както и на повече родители да имат достъп до валдорфско образование.“

  23. Дорина  09.06.2014 г. | 20:26 ч.

    Браво, Ани! Чудесен пример за децата, родителите и колегите!

    „Детски играчки вместо цветя получи великотърновска учителка в края на учебната година. Ана Лалева от ОУ „Бачо Киро“ е пожелала нейните ученици да изкажат благодарността си към нея не с традиционните букети, а с играчки, които ще бъдат дарени на децата от дома в Дебелец. Младата педагожка започва благотворителната си инициатива в началото на учебната година и е решила да я продължи и за напред…“

    http://ekcarevec.com/view.php?id=3403

  24. Дорина  11.06.2014 г. | 17:30 ч.

    Идеи, осъществявани от валдарфския педагог Ваня Митинска и нейния клас, които правят децата във училище, съобразени с принципите на Валдорфската педагогика, част 1

    Активности подходящи от 1 до 4 клас

    Група Пролет:

    • Децата пишат съчинение за своето училище – къде учат, каква е стаята им, кое им харесва. Сами решават за какво да пишат – това, което им е направило впечатление. Споделят за различни учебни предмети, кое им е лесно, трудно… Писмото е адресирано до техен приятел.

    • Отговор на въпроса „Защо децата ходят на училище?”

    • Как си представям идеалния ученик? – отговор с различни прилагателни
    • Как си представям идеалния учител? – прилагателни
    • Анкета с родители – как си представям идеалния ученик – анкета с родители – прилагателни, обяснения
    • „Искаме да разговаряме за…” – децата изброяват теми, за които им се говори+рисунка
    • Съчинение на тема България – половин страничка+рисунка – релеф, реки, забележителности. Децата, пишат за това което ги е впечатлило.
    • „Конституцията на 4 „в“ клас” – 10 правила, децата си ги пишат:
    „Ние обичаме учението и се гордеем със своя труд като ученици.”
    В нашата стая е чисто, тихо и спокойно. Приятно и красиво е.
    Умеем да разговаряме тихо и спокойно. Не прекъсваме говорещия……”

    • Правила – 10 правила, написани от класа заедно:

    „Движим се внимателно. Говорим тихо. Всяко нещо на мястото си. Разбираме се и си помагаме. Ние ценим Истината, говорим винаги Истината. Седим правилно на стола. Всеки от нас поема отговорности и ги изпълнява точно навреме.сутрин идваме навреме за съвета в 7 и 40. Работнит ни места са чисти и подредени.”

    • Правила за достойна и честна игра. Децата си ги пишат заедно – 9 правила
    „Играх честно. Обидно е когато падаш, но ти не се ядосвай. Не злорадствай, когато другите падат. Ако се спечелил, радвах се истински, но не се подигравай на другите. Научи и другите на това което можеш.Учи се от другите. Бъди последователен и настойчив.”

    • Активно учене
    1 Това, което чувам аз забравям
    2. Това, което чувам и виждам аз запомням по-малко.
    3. Това, което чувам, виждам и за които задавам въпроси или го обсъждам с някои друг, аз започвам да разбирам.
    4.Това което чувам, виждам, обсъждам и правя – придобивам знания и умения за него.
    5.Това , което преподавам на някой друг го усвоявам.
    6. Това, което практикувам ме променя.

    Следва!

  25. Дорина  20.06.2014 г. | 19:48 ч.

    Чудесно изпълнение на младите артисти от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ /София/ – талантливата ученическа трупа представи в театър „Сфумато“ тази вечер пиесата „ГЛОПАЦИ“ / с „о“/, от Нийл Саймън. Залата беше препълнена, артистите истински свободни, млади и надъхани! Браво, деца!
    Ще отнеса последната мисъл от представлението: „Нито един зъл дух не може да убие сърце, което е пълно с истинска и чиста човешка любов“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.