Цяла книга: Асен Чилингиров – „Вулканите, наводненията, археологията и политиката“

Асен Чилингиров - „Вулканите, наводненията, археологията и политиката“Предисловие от автора: Настоящият сборник беше замислен и реализиран като цикъл от интернетни публикации във връзка с някои от най-дискутираните в интернетните форуми теми относно миналото и настоящето на нашия народ – неговия произход, неговия език, неговата най-стара и не тъй стара история. Но също и неговата връзка с останалата част от света, неговото място в историята и в настоящето; неговото отношение и неговите взаимни връзки с другите народи в света. А тази тема е напоследък една от най-много обсъжданите сред нашата общественост, върху която от различни места и източници с различни средства настоятелно се правят опити за въздействие с определени цели – чужди и дори напълно противоположни на стремежите и целите на нашия народ.

Макар и интернетните публикации на този цикъл да събудиха широка дискусия, както всички други дискусии в интернетните форуми и фейсбук, след кратко време тя затихна и прекъсна, изместена от други дискусии, посветени на привидно по-важни теми – ако и новите теми да се включват също изцяло в тематичния обхват на този цикъл и новите участници в новите дискусии да продължиха да откриват топлата вода и велосипеда, без никакво желание да прочетат в бързо изветряващите дигитални текстове „своите собствени“ мисли, изказвани многократно преди тях. За да изчезнат и те твърде бързо от етера – заедно с одобренията и неодобренията на фейсбуковата аудитория. А инфлацията на новини и материали в интернет прави от ден на ден все по-труден достъпа до информациите – информации от най-съществено значение за всички области на практическия живот.

В началото на новото столетие световната общественост беше обзета от еуфория, предизвикана от експлозивното развитие на новите медии и средства за глобално общуване, свободно от ограничения. Беше във възторг от възможността да ползва достиженията на науката от началото на нашата цивилизация до сега без разлика на националност, пол и възраст. Тези достижения можеха вече да се използват без ограниченията на времето и пространството, с които човечеството беше досега принудено да се съобразява. Получаването и ползването на документи, книги и списания, съхранявани в далечни библиотеки и книгохранилища, стана възможно за секунди, както стана възможно получаването на пълна информация къде те се съхраняват. Че тази еуфория беше неоснователна, както и надеждата на човечеството за глобално и неограничено ползване на достиженията на нашата цивилизация, беше показано на много места в моите интернетни публикации още преди три години. Но че отрезняването ще настъпи тъй бързо и аз не очаквах.

Асен Чилингиров - „Вулканите, наводненията, археологията и политиката“

ПЪЛНА ВЕРСИЯ НА КНИГАТА

Д-р Асен Чилингиров
»»» „Вулканите, наводненията, археологията и политиката“ «««
(PDF | 166 страници | 10.9 MB)

Отпечатани версии на книгите от д-р Чилингиров
можете да закупите от книжарница „Български книжици“.

Източниците, които ползвах за моите изследвания и които цитирах в текста, бяха направени недостъпни почти веднага след публикациите ми. А това постави въпроса до кога и моите интернетни публикации ще бъдат достъпни – макар и повечето от тях да се съхраняват на някои от най-големите и солидни интернетни портали, привидно запазени от ръцете на вредители. И изглежда само въпрос на време кога човечеството ще навлезе отново в мрака на невежеството. А че и печатно издание на моите интернетни публикации не гарантира тяхното оцеляване, вече е ясно не само на мене. Неотдавнашното опустошаване на Обществената библиотека в Детройт е само едно предупреждение, че унищожаването на Александрийската библиотека в началото на средновековието може да се повтори в глобални измерения още утре.

В този смисъл моля читателя да не счита издаването във вид на книга на моите интернетни публикации нито за безоснователна прокоба за далечното бъдеще, нито за злонамерено заблуждаване на обществеността за „мними“ бедствия. Че бъдещето вече не е тъй далече, показва бързото продължение на събитията, които бяха повод за моите „постинги“ и читателят получи възможност да види с очите си по какъв начин енергийните проблеми в нашата родина – и не само у нас, а и в другите близки и далечни страни – доведоха до смени на правителства, неудобни за чужди страни, считащи се предопределени да се разпореждат със съдбата на нашия народ. Доведоха и до банковата криза, която съвсем не е преодоляна, а ще има още по-сериозни глобални последствия в най-близкото бъдеще.

Берлин, октомври 2013 г.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

6 коментара за "Цяла книга: Асен Чилингиров – „Вулканите, наводненията, археологията и политиката“"

  1. Юлиан  05.12.2013 г. | 12:46 ч.

    Действително много интересно четиво. Поздравления за автора.
    Това в което се чувствам несигурен е прекаленото осланяне върху компютърни модели по принцип, конкретно в случая – този на Алварес. Когато говорим за събития от такъв мащаб и с толкова много взаимодействия, като падането на метеорит е лесно да си представя как в тази сложност някой фактор може да бъде оценен неточно или направо пропуснат при въвеждането му в програмата.
    За съжаление, много от линковете вече не работят, но това, разбира се, не е проблем на текста.
    Извън тези дребни несъвършенства, сборникът много ми хареса, защото ми разкри някои нови за мен положения, а за други получих още едно потвърждение. Благодаря за свободното споделяне.

  2. Evgeni_Mangurov  24.12.2013 г. | 10:34 ч.

    Интересно изследване, което щеше да е още по интересно, ако авторът беше запознат и с духовната наука. При будни учени като него, особено силно се усеща липсата й, защото би им помогнала по-пълно и правилно да осъзнаят изводите, които правят на основата само на външните факти.
    Ще посоча само два цитата от Щайнер, които да хвърлят светлина, колко различна е била динамиката на процесите в древността:
    „Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира, например, в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там — толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем не¬възможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
    От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние. И когато ние виждаме нещо подобно на Алпите, то не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове. Следователно, на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее — трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и никакви животни вече е нямало. Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.“ – това е от лекция 4 на GA 354
    „Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес; те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това: наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробу¬ждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, на¬личието на разсъдък, на ум, намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими пра¬вови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава природата на човека са я оставяли в тъпо-безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила. И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща, като царските гробници, за проникването до които в настояще време се налага да се прилагат ог¬ромни усилия, даже само за да се разбият!“- това е от лекция 9 на GA353.

  3. Gergana  24.12.2013 г. | 10:50 ч.

    Пример за човека, а не Рудолф, пълен със светско познание, търсещо духовен излаз.

    Ако авторът продължи с носа си, ще засрами мозъка.

  4. Gergana  24.12.2013 г. | 20:25 ч.

    Само да доуточня какво съм написала отгоре, за да не обидя д-р Чилингиров, Рудолф Щайнер или почитаемия Евгени Мангуров:
    Няма данни за робство из древен Египет. Хискосите и хибару (хипару) са срамни елементи в историята му (взимащи ризата на човек в данък и също душата). Тогава и гешефтите с парите се проявяват. Така е, когато не са ти мили поданиците, а са ти чужди.
    Трудовете на д-р Чилингиров са лесни за проследяване и просветляващи. В епохата на разсъдъка сме все пак.
    Рудолф Щайнер е вдъхновяващ, но понякога допуска грешки. Само понякога. Общата му нагласа и ум са разтърсващи. Най-голямата му грешка е, че е построил Гьотеанума в Швейцария. Швейцария е огледален образ на душата му, трябвало е да се досети, че ласкателният й образ не стои на здрави основи.
    Евгени, благодаря ти за всичко, което съм прочела от теб!
    Хубави празници 🙂

  5. VALL.  15.09.2015 г. | 18:17 ч.

    Интересна книга, написана популярно, пораждаща размисъл за това дали трябва безрезервно и безкритично да приемаме дори сериозни научни методи, книга която те кара да „поровиш“ и потърсиш още информация, а най интересното е , че някак си автоматично започваш да мислиш дали и автора някъде не греши. Напр. когато говори за метода 14С той на няколко места споменава ,че „този метод може да бъде използван само при константна стратосфера, хидросфера и био-сфера.“, а как точно влияят промените в околната среда на измерванията с 14С не уточнява достатъчно добре, явно е че се доверява безкритично на изследванията на Алварес и с това автоматично игнорира и направо обезсмисля датировката с радиовъглерод.Според закона за радиоактивното разпадане разпада на нестабилните ядра не зависи от температурата, нито от каквито и да били други физични и химични условия, и ако някой е получил други резултати те би трябвало да бъдат преоценени критично, а не веднага да се приемат безрезервно.Наистина съществуват вариации в концентрацията на 14С в биосферата и атмосферата, породени напр. от начина на образуване на 14С , той се образува в горните слоеве на атмосферата при бомбардиране на ядрата на атомите на атм. азот 14N с неутрони от космическите лъчи по формулата: 14N +n=14C+ p. ; слънчевия вятър модулира потока галактични космически лъчи затова и съществува 11 год. цикъл в промените в конц. на 14С, аналогично на 11 год. цикъл на слънчевата активност. По нататък 14С се окислява до 14СО2, който дифундира в долните слоеве на атмосферата, следва включване чрез фотосинтезата в растителните организми, а след това в животните и човека. Съществува относително равновесие в отношението 14С/12С и то е около 10(-12) ст.или 1: 0.000000000001 . По -подробна информация може да намерите напр. на адрес:http://fatus.chat.ru/dergache.html, разбира се и на други места. Съотн.14С/12С може да бъде променено например при едно мощно вулканично изригване , когато заедно със SO2 се отделят и знечителни количества въглероден двуокис съдържащ нерадиоакт. въглерод. Множеството ядрени опити провеждани през миналия век в атмосферата от двете велики сили, също са довели до по засилено образуване на 14С, а оттам и до промяна в съотношението. Така че, уважаемия проф. Чилингиров е прав, това не са константни биосфера хидросфера и стратосфера. Оказва се обаче, че има начин тези изменеия да се наблюдават , измерват и те са известни на физиците , а може би със съвременнта мощна изчисл. техника биха могли да се внесат корекции в радиовъглеродното датиране.И ако за радиовъгл. датиране автора е прав, когато навлиза в дебрите на генетиката и биохимията се стига до пълен абсурд напр. в следното твърдение, цитирам: „И то при положение, че до стартирането
    на първия проект за тяхното устройство, но и за техните функции,
    не се знаеше нищо с положителност, а прословутият модел на мо-лекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина показва единст-вено изключителната сложност на това органично съединение,
    без да е в състояние да определи нито неговите функции, нито
    неговото взаимодействие с останалите части на организма.
    Едва в процеса на изследванията се изясни, че неговата ос-новна функция в организма е да спомага за снабдяването с кис-лород всяка клетка– а това, че е същевременно носител и на
    много информации, свързани с дейността на целия организъм,
    включително програмата за неговото съществувание и репроду-циране, го поставя в зависимост от цялостната програма на жи-вота, но не като негов организатор и господар, а като служител и
    изпълнител. На чия програма? На станалата религиозен мит
    еволюция ли? стр. 94 от книгата.Не ми стана ясно всъщност за какво говори автора явно има някаква фактическа грешка, става ясно че говори за молекулата на хемоглобина,тя пренася кислород, а не ДНК,;в ДНК е закодирана информацията за строежа както на тази молекула, така и на всички останали протеини в клетката, но явно има някакво объркване в текста. Всъщност преди стартирането на проекта“Човешки геном“ Фр. Колинс работи върху секвенирането на ДНК кодираща феталния хемоглобин, изследванията имат отношение и към болните от сърповидноклетъчна анемия, по- подробно информация може да намерите на адрес: http://evolbiol.ru/collins/collins.htm; също преди това е открита мутация в гена отговорен за заболяването муковисцидоза. Въобще в книгата прозира едно омаловажаване на целия проект „Човешки геном“. Опитвайки се да покаже влиянието на политиката и политиците в науката , всъщност самата книга става твърде политизирана.В крайна сметка при прочитането на книгата човек остава с много смесени чувства.Но така е когато четеш и мислиш, парадокса на познанието , е че колкото повече неща човек научава толкова повече разбира и колко още много неща не знае, така че учените заети с проекта човешки геном като заявяват ,че все още нищо не знаят за гените , не означава , че нищо не е направено.Изобщо пътя на познанието е труден и трънлив и е процес който продължава хилядолетия, а не еднократен акт. Така че , четете и размишлявайте ,има все още толкова много неща които не знаем ….и бъдете критични!!!

  6. Петьо  16.09.2015 г. | 10:29 ч.

    Къде авторът твърди, че ДНК пренася кислород? Написал е, че спомага за снабдяването с него, което според мен не е тъждествено с „пренася“.

    Четох книгата преди няколко години, но не останах с впечатлението да е политизирана. Не виждам къде авторът говори в полза на една или друга политика.

    Моето лично впечатление бе, че чрез тази книга, авторът иска да загатне определни теми, важни за разбирането, както на част от миналото ни, така и на сегашните времена. Като задълбоченото проучане на тези въпроси вече се предоставя на самия читател. Мисля, че в един такъв труд, отнасящ се до толкова много и различни въпроси би било тежко да се влиза надълбоко в подробности за всеки отделен от тях. Това частично е направено в бележките и все пак това едва ли е целта на тази книга. Дали съм успял да уловя поне част от замисъла на автора, само той може да каже.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.