Учителя Беинса Дуно за почивката и съня (3)

Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек смътно си спомня, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но къде – не помни; разговарял е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози твърдят, че естественото състояние на човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например, че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т. н. Тези сънища са резултат от аномалии, отклонения в живота му. Нормалният живот се придружава от приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които познават Закона на почивката, и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. При излизането си те оставят своето тяло на по-нискостоящите от тях същества да се грижат за него, да го обновят, да го пречистят, и след като то се пречисти, тогава те се връщат в тялото си. Те не се безпокоят за своя живот, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи Живота.1

* * *

Мнозина се съмняват в реалността на сънищата и казват, че това са илюзорни неща, предизвикани от външни причини. Ако на краката на някой човек турят топло желязо или гореща тухла и така той заспи, има възможност да сънува, че ходи по нагорещени въглени. А как ще обясните тогава съня на човек, който сънува, че е станал милионер? С какво са го нагорещили, за да сънува такъв сън? Кой е външният стимул за такъв сън? Наистина, топлината предизвиква известни аномалии не само по време на сън, а и в будно състояние. Как се създават обаче толкова многобройни сънища, без да се постави нещо горещо под краката на човека?2

Учителя Беинса Дуно за почивката и съня (3)

* * *

Да кажем, че някой път вие сънувате някакъв сън – виждате Христос, разпънат на кръст. Казвате: «Видях Христос, разпънат на кръст!» Какво означава това? Това означава, че вие ще бъдете разпънати – както ти си видял това разумно същество, така ще те разпънат; както ти си видял Христос разпънат, ще има някои неприятности в живота ти. Една жена видяла в съня си, че косите ѝ били остригани. Какво означава това? Казвам: Това означава, че ще изгубиш уважението на децата си, на мъжа си, на приятелите си. Това значи отрязването на косата. Да кажем, мъжът сънувал, че в съня го събличат и остава по долни дрехи. Казвам му: Това означава, че ще ти отнемат положението, което заемаш.3

* * *

Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено.4

* * *

Когато спи и сънува различни сънища, човек несъзнателно излиза от тялото си и се разхожда из пространството. Че наистина излиза от тялото си и се разхожда в пространството, се вижда по това, че се връща освежен и обновен – ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени.5

* * *

Сънищата действат на човека възпитателно – ако сънува някой лош сън, той може да изправи някоя своя грешка.6

* * *

Учителя Беинса Дуно за почивката и съня (3)Понеже Невидимият свят се интересува от хората, затова той чрез сънища им показва какво трябва да правят. Някой, едва се събудил от сън, започва да разправя: «Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах.» Защо се качвал на планината, защо хвръкнал, и той не знае, но трябва да мисли. Друг разправя, че сънувал някакво угощение. Трети разправя, че ездил на бял кон, със знаме в едната си ръка и със сабя в другата. Сънищата са символи, които показват на човека какво трябва да прави в будния си живот. Качването на планината символизира Високото място, Бога. Значи човек трябва да мисли за Бога. После ще мисли за коня – конят символизира практическия ум на човека. Сабята означава Словото Божие. Ако сънуваш, че си офицер, това не значи, че трябва да станеш офицер, а означава, че трябва да възседнеш практическия ум, да се препашеш със Словото Божие и да започнеш да го прилагаш в живота си.7

* * *

Невидимият свят е реален, но понеже ние нямаме още органи, с които да го възприемаме, за нас той е още непознат, неразбран.8

* * *

Този и онзи свят са тясно свързани. Някои разделят единия свят от другия – този свят съществува обаче поради съществуването на другия, духовния: първо съществува духовният свят, после  физическият.9

* * *

Бълнуването не е нищо друго, освен съобщение с Невидимия свят, но понеже тогава човек не е здрав, той не може правилно да приема и предава тези съобщения.10

* * *

Съвременните хора боледуват, защото не знаят как да се хранят, кога да лягат и да стават от сън. Мнозина стават сутрин в 4 часа. Този час принадлежи на Земята, затова не е удобен. Ако ставате в 2 часа, това е време на Луната и пак не е удобно. Добри часове за ставане са 12 часа, след полунощ – един часа, три, пет и шест часа. Някои спят до късно – до 9 или 10 часа. Това е крайно нехигиенично.11

* * *

Няма нищо по-хубаво от това, като се събуди човек, да стане – повече да не ляга и да не спи. Най-добре е вечер да си лягате в осем или десет часа, а да ставате сутрин в три или в пет, един-два часа преди изгряването на Слънцето, но никога да не спите, когато то е изгряло.12

* * *

Като ставате сутрин от сън, определете си поне по 15-29 минути да благодарите на Бога за всичко, което ви е дадено, а след това да помислите за здравето си.13

* * *

За всеки човек е определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли в този момент, всичките му работи ще изостанат назад. Често и неразположението на хората се дължи именно на това, че не стават в определения за тях момент.14

* * *

Щом тялото се пречисти, човек отново влиза в него и се събужда. Ако е спал добре, тялото му се пречиства добре и той се събужда разположен и обновен.15

* * *

Щом станеш сутрин от сън, ще знаеш, че първата мисъл, която минава през ума ти, е Божествена. Ако се намираш в опасност, ще ти дойдат някакви мисли в ума ти. Слушай първата мисъл, тя е Божествена.16

* * *

Да спи човек след изгрев-слънце, е все едно да го поставят под някой водопад, чиито вълни отгоре го бият. Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната система на човека.17

* * *

Опасно е да се спи денем.18

* * *

Учителя Беинса Дуно за почивката и съня (3)Повечето хора скачат [сутрин] веднага от леглото си, без да размислят дали слизат от лявата или дясната страна на леглото си. Ако някой стане сутрин от лявата страна на леглото си, през целия ден той ще има несполуки. Човек трябва да знае сутрин от лявата или от дясната страна на леглото си да слиза. Някога той може да слезе от лявата, а някога от дясната, затова не трябва да бърза. Мнозина, като не разбират този закон, казват: «Защо е необходимо да се спазват тези правила при ставане сутрин?»  Ако човек не спазва тези правила, с това той нарушава равновесието в природата. Също така има правила и при спането. Важно е дали човек спи на дясната си страна или на лявата, дали на гърба или на корема си. Много майки не знаят на коя страна да поставят децата си да спят. Ако знаеха как да поставят децата си да спят, те биха могли донякъде да урегулират техния живот.19

* * *

Когато ставаш сутрин от сън, първо се спри върху мисълта какво иска Бог днес от теб.20

* * *

Като ставате сутрин от сън, не мислете, че ви боли нещо или че имате да плащате, а помислете за най-добрия си приятел, за най-доброто си дете. После можете да мислите и за лошия си приятел, за лошото си дете, но първата ви мисъл да бъде светла.21

* * *

Ето какво правя аз всяка сутрин. Като се събудя, веднага се запитвам: „Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя!“ Отговарям си: „Бог изпраща Своето Благословение на целия свят, към всички същества. Той отправя Погледа Си към всички бедни и богати, прости и учени, болни и здрави и на всички отдава нужното. Той им изпраща храна, сила, утеха.“ […] Истинската философия се състои в това, като станеш сутрин, да отправиш ума си към Бога, към този велик принцип, и да кажеш: „Днес ще обичам всичко заради Бога!“ Бог ще бъде за тебе един обект и изобилието на живота ще се разлее наоколо ти.22

* * *

Като ставате сутрин, насочете мисълта си към сърцето си, после към ума си и най-после към волята си – да се извърши у вас един процес на раздвижване. После ще раздвижите краката си, кръста си и ще хвърлите одеалото, ще се завъртите на дясната си страна, а после на лявата. Креватът трябва да е по средата на стаята, а вие да спите в нещо като люлка. Спи ли човек на неподвижен креват, става нервен, сприхав, недоволен, упорит. Нервните да спят в люлка.23

* * *

Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете си: «Аз искам да стана умен.» Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Като правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат – умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно.24

* * *

Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете си: «Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде.»25

* * *

Като станеш сутрин, кажи си: „Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня!“ Ако започнеш да се съмняваш, сам ще се спънеш.26

* * *

Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: „Добър ли съм или не съм; умен ли съм или не съм“. Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, а започнете да работите върху себе си, за да проявите това, което Бог е вложил във вас.27

* * *

Всяка сутрин, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, а поседете около 10-15 минути в размишление, докато се уравновесите. Имате ли някакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате и да го превърнете в човешко. Не успеете ли да направите това, през целия ден работата ви няма да върви успешно. Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно, и докато не почувствате мир в душата си, не започвайте никаква работа. След това се измийте, благодарете на Бога и запонете работата си. Щом успеете да уравновесите състоянието си, вие ще уредите всичките си работи по-добре, отколкото ако бързате и не успеете да се уравновесите. Тогава работите ви ще се объркат много повече.28

* * *

Учителя Беинса Дуно за почивката и съня (3)Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се освободени на Божествената Мисъл  тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е освободено от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка за деня. Колкото и малка да е мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието ви и ще развие вашата самоувереност.29

* * *

Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, за да олекнете.30

* * *

Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на Живота. Стъпи на земята и помисли за Земята, на която живееш. От значение е още на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш.31

* * *

Когато ставаш от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това в продължение на 40 дни и ще оздравееш.32

* * *

Като станете сутрин, помислете за вашата свобода, за вашата сила, за вашата  светлина и за вашата доброта. В тях е Господ. Ще Го поздравите и ще Му кажете: „Господи, благодаря Ти, че си ми дал свобода, сила, светлина, доброта.“ Вечерта си кажете пак същата молитва. На другият ден Той ще ви каже: „Дете мое, през целия ден пази свободата, която съм ти дал.“33

* * *

Като ставате сутрин, казвайте си: «Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, за да работим за Твоята Слава и Твоето Величие. Дай ни светлина, за да разбираме Волята Ти и да я изпълняваме.»34

* * *

Като станете сутрин, ще си кажете: «Аз няма да се боря със себе си, а ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, а в хармония с нея. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, а ще бъда в хармония с Него.»35

* * *

Искате ли да ви вървят работите добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: „Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух.“36

* * *

Всяка сутрин прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре до долу, и мислено си кажете: „Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.“ После прекарайте пръста си над веждите и кажете: „Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога правилно да минавам от единия в другия.“ Веждите са границата между тия два свята. След това със същия пръст обиколете ухото си и кажете: „Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите Думи, да те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран.“ Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате в себе си чувството на честност и на справедливост. От време на време допирайте двата си пръста до меката част на ухото, за да придобиете нежност и мекота. Най-после, при леко докосване на пръстите до устата си, кажете: „Господи, вложи Любовта Си в сърцето ми, за да говоря меко и сладко, да изразя Твоята Любов.“37
Бележки:

  1. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 62 []
  2. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 64 []
  3. НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 17 []
  4. ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 119 []
  5. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, Рилски беседи от Учителя (1940), София 1940, с. 106 []
  6. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 66 []
  7. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 18 []
  8. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 189 []
  9. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 199 []
  10. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 108 []
  11. Петър Дънов, НОВА КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО, София 1993, с. 316 []
  12. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1982-1983, 9 II 1983 []
  13. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том II, София 1944, с. 59 []
  14. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 147 []
  15. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 11 []
  16. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 194 []
  17. Петър Дънов, НОВА КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО, София 1993, с. 316 сл. []
  18. Петър Дънов, НОВА КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО, София 1993, с. 317 []
  19. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 25 сл. []
  20. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том II, София 1944, с. 245 []
  21. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 128-129 []
  22. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 22. И ЗЕМЯТА ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНИ СЪС ЗНАНИЕ, Русе 1926, с. 29 []
  23. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1983-1984, 31 V 1984 []
  24. ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 13 []
  25. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 175 []
  26. ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 45 []
  27. ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 23 []
  28. ПО БОГА НАПРАВЕНИ, Съборни беседи 1929 г., София 1929, с. 95 сл. []
  29. ТРИТЕ ЖИВОТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. I (1922), София 1942, с.  277 []
  30. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 128 []
  31. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 129 []
  32. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 131 []
  33. УЧИТЕЛЯТ. РАЗГОВОРИТЕ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, София 1948, с. 98 []
  34. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1989-1990, 23 IV 1990 []
  35. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1987-1988, 26 ХI 1987 []
  36. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА, Съборни беседи, София 1938, с. 370 сл. []
  37. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА, Съборни беседи, София 1938, с. 389 сл. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Учителя Беинса Дуно за почивката и съня (3)"

  1. митак  04.11.2013 г. | 09:08 ч.

    просто нямам думи… как винаги намирам пресен-пресен отговора на нещо, което ме тормози.. БЛАГОДАРЯ

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.