Десният и Левият път в контекста на Последните времена

Из „Няма празно пространство“, гл. 8, на Ян ван Райкенборг:

На всички нас е известно, че живеем в периода, наречен „Последните дни“. С тази фраза Всемирното учение цели да посочи, че настоящият период ще се превърне в напълно различен период, в който ще се появят други жизнени състояния, други сили и напълно различни ситуации. В такова обръщане на времената безброй хора ще видят сгромолясването на техните въздушни кули. Очите им ще се отворят, виждайки илюзиите на света. И може би съществува вероятност, поради техните опитности, да придобият определена чувствителност към нови импулси.

Промяната на периодите на човечеството е винаги придружено от различни нови електромагнитни излъчвания. Всеки от нас може да разбере, че в такива времена цялото човечество става крайно чувствително, нервно, способно да се държи по най-странни начини. Това е придружавано от могъщо усилие от страна на мистериите да разкрият всичко, което е било скрито досега, с надеждата, че мнозина ще видят, разпознаят и ще чуят, каквото е било скрито. Понеже този, който вижда, разпознава и чува, може също и да реагира. Доколкото неговите способности и дейност са засегнати, нашия сетивен организъм е напълно зависим от петте душевни сетива. Както нашето душевно състояние се различава от това на всеки друг и е обагрено много персонално, ние всички виждаме и чуваме по крайно индивидуален начин. Нашето дясно око е директно свързано с пинеалната жлеза и свързания с нея сегмент от мозъка. Нашето ляво око, от друга страна, следва напълно и е свързано с нормалното ментално мислене на мозъка, с природния интелект. В допълнение на това трябва да имаме предвид, че нашият интелектуален апарат може напълно да бъде обяснен от и е доминиран и контролиран от живота на желанията, тялото на желанията на човека. Следователно можем да твърдим, че лявото око е управлявано от черния дроб.

Ние пишем за това, за да ви изясним, че всеки, който все още не е „възпламенен от Божия Дух“, е в действителност едноок; дясното око не може все още да бъде използвано за вътрешно възприятие, понеже входът към пинеалната част на мозъка води по протежение на пътя от хипофизата, разположена в душeвния център, към пинеалната жлеза. В човешкия зародиш окото възниква от вътрешността на мозъчната субстанция и расте навън. Когато пинеалната жлеза все още не е отворена за гностичната светлина, дясното око нито може да възприема тази светлина, нито да я разпали.

Десният и Левият път в контекста на Последните времена

Погледнато мистично, окото служи за запалване на лампата или като стимул за вече горяща светлина. Каквото притежаваме вътрешно е виждано от очите и привличано, вдишвано, като духовен кислород за определени светлинни нужди. За повечето хора дясното око служи като помощник, като подчинено на лявото око. Така че, що се отнася до истинската му функция, то е сляпо, неактивно. В това състояние ние гледаме на света и човечеството изключително с нашата природа на желанията и мисловна дейност, която е субект на нея. Следователно функциите на нашите очи са напълно Аз-центрирани, себеутвърждаващи. Каквото и да гледаме, това е винаги с желание: „Какво е задоволително за мен?“, „Какво може да послужи за храна на Аза?“, „Какво би ми донесло щастие или блаженство?“

По същия начин стои въпросът с нашето чуване. Дясното ухо сътрудничи с дясното око, както прави и лявото ухо с лявото око. Каквото вижда окото, ухото чува. Сега знаем, че светлината има по-висока, по-интензивна вибрация от звука. Това е причината светлината да определя звука. В обикновената природа първо виждаме проблясването на светкавицата и едва след това чуваме звука на гърма. Обратното често е истина, когато се отнася за гностичното взаимодействие с човечеството. Нечувствително към Светлината, човечеството е засегнато от „Гласът“. Когато дясното ухо е недостатъчно чувствително към разбирането, дори и в слаба степен, всичко се получава от лявото ухо, интерпретира се от лявото око и по този начин от природния Аз.

„Гласът“ и „Името“ представляват силата и целта на Светлината, които трябва да бъдат разяснени и отнесени до всички хора. Този метод обаче е път на страдания за всички онези, които трябва да го използват. Предлаганото слово и ключът за истинското сетивно възприятие, който е предлаган, са опровергавани и поругавани. Делото на служителите възбужда омраза и съпротива, и така е винаги, когато тези от Десният път се обръщат към тези, които по природа клонят към Левия път. Трябва да погледнете вмешателството на Духовната школа и нейната усилена дейност в този период на човечеството като интензивно усилие да направи възможно за Духа да се излива над всичката плът, да навлезе и да направи възможно истинската фундаментална сетивна промяна да спечели надмощие над човешкото същество. С други думи, като усилие да направи дясното око и дясното ухо способни да отговарят на техния призив. Съпротива и омраза, преследвания и ругатни ще бъдат нейните последствия, по всички възможни и невъзможни начини. Всички, които служат на Светлината, знаят това предварително. Обаче те приемат да бъдат трън в очите с готовност, само жертвата на Светлината да бъде приета от тези, които наистина търсят Светлината.

Тези, които ще бъдат способни да приемат жертвата на Светлината и да я приемат по позитивен начин, ще докажат тяхното състояние чрез ясно видимо жизнено поведение, чрез ново жизнено становище. Когато човек има уши да чуе и очи да вижда, това означава според Светото писание, че дясното око и дясното ухо стават чувствителни към гностичните вибрации поради новите душевни активности. И двете сетива на Десния път тогава започват да влияят на Левия път. С други думи, мисловната способност се приспособява, закостенелите мисловни навици са повлияни и целият емоционален живот и живот на желанията е изкоренен от разбулващата Светлина. Великото унищожение на цялото природно състояние е започнало от обикновеният факт, че човешкото същество започва да разбира и вижда нещо от Духа, нещо, което е изливано над човечеството. Накратко, цялото сетивно състояние на човека е променено напълно. Човек, който първоначално е принадлежал на Левия път, минава отдясно, всеотдаен и честен върху Пътя.

Без съмнение често сте чували за „покръстване“. Но истинското покръстване е преди всичко промяна в сетивата. Ако съвременната Духовна Школа успее поне в малка степен да извърши във вас това покръстване, нейната работа може да бъде наречена успешна, понеже сетивната промяна, която се има предвид тук, е свързана със съответстваща промяна на ауричното същество на вашия микрокосмос. Това отваря „гробницата“, в която древният е затворен.1
Бележки:

  1. Публикацията е подготвена по инициатива и със съдействието на Георги Георгиев. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

11 коментара за "Десният и Левият път в контекста на Последните времена"

  1. Астролог  13.10.2013 г. | 20:20 ч.

    това не е ли един от основателите на така наречения „Лекториум Розенкройщ“, за който представете си колко лекториум е, ако се смята не съвсем за сигурно там съществувал ли е Христиан Розенкройц … в действителност! А въпросните братя или поне един от тях е бил при д-р Щайнер и после си …направили тяхно си общество. Искрено се надявам „От Извора“ да не става дори косвено трибуна на тази секта!

  2. Петър Матеев  14.10.2013 г. | 13:12 ч.

    Май, че е точно той:

    Любопитно е, че на втората връзка, където пишат за символите, споменават за пентаграма, че е изполван и от Богомилите.

  3. Петър Матеев  14.10.2013 г. | 13:14 ч.

    Нещо не излизат връзките, затова ги пиша отделно (за copy-paste):

    http://www.lectoriumrosicrucianum.org/artikel/jan-van-rijckenborgh-rosicrucian-and-hermetic-gnostic

    http://www.rozenkruis.nl/en/philosophy/rosicross-and-gnosis/rosicross-and-gnosis

  4. Астролог  14.10.2013 г. | 23:16 ч.

    Бих добавил дори опасна секта, със активно зарибяващи мероприятия, според познавач на Учението и антропософията не е е розенкройцерска, а гностична, а ние НЕ трябва да се връщаме към египетските мистерии, а да търсим път към Христос. И в тази връзка от изключително значение са използваните методи, които при тях дали не се състоят в слушаше и четене на зомбиращо-егрегорни материали + концентрация на тимусната жлеза. Имам сериозни основания да си позволя да пиша такива неща, и то от опит. Според д-р Щайнер не е важно какви идеи пропагандира дадено общество, а какви сили стоят зад него в Духовния свят.

  5. Gergana  15.10.2013 г. | 00:37 ч.

    Какво означава „зомбиращо-егрегорни материали“?
    Егрегор, според Антропософията, е спънката към развитието, сборът от наличния индивидуален опит, който едновременно осъществява и възпрепятства по-нататъшното развитие. Малкият пазач на прага, демонът, който ни въздига и ни пречи да видим другото…
    Не е паразит, както го представят популярно, не е спонтанно формирование. Така го разбирам аз.
    От кога гностиката противоречи на езотериката? Ясно е, че знание без саможертва не е пълно, но и саможертвата е поради знание, не е ли? Нарочно бъркам словореда.
    Повече обяснения, моля.

  6. Астролог  15.10.2013 г. | 08:48 ч.

    Имам предвид енергийно образувание, касаещо конкретното общество , а в книгите се използва специфичен словоред, терминология и влияние, което също „подключва“. Да не говорим че в много случаи на цели страници дали „не се казва нищо“ (дрън дрън). Смятам че е правено специално, чрез книгите да се набират нови членове, попаднали под влияние на полето. Друг начин, който се опитваха да използват интензивно – чрез срещи и „бойни групи по места“. За Кинтите да не говоря…Че е спънка в развитието – несъмнено. Според мен за гностиците от първите векове от новата ера даже д-р Щайнер е говорил. Аз писах за тези.

  7. Gergana  15.10.2013 г. | 09:20 ч.

    @Астролог
    Аха, благодаря за пояснението. Тяхното общество не ми е познато.
    Аз под спънка в развитието имам друго предвид 🙂 , но на пръв прочит от текста, предложен по-горе, не всичко става ясно.
    Ако има намесени кинти и дрън дрън, работата не е чиста.
    А какво имаш наум под „подключва“? Има тема във форума за опасни секти (от тукашна гледна точка). Ако имаш опит, споделяй.

  8. Gergana  15.10.2013 г. | 09:50 ч.

    Искам само да добавя едно пояснение – гностиците, които не са осъзнали слизането на Бог в плът и кръв, са именно тези, които се борят с малкия пазач на прага, агресивният „егрегор“. Въобще тези Янусовци се оказват двойни личности… Думата егрегор не ми харесва, защото ние си му викаме върколак, мисля. Астролог, още веднъж, благодаря за предупреждението.
    До писане.

  9. Астролог  15.10.2013 г. | 12:36 ч.

    Подключване – свързването на енергийната система на човека с полето,егрегора на обществото, което може да доведе до детерминиране на поведението и начина на мислене на съответния човек, и човека да става убеден и мотивиран проводник на въпросния егрегор, губейки в някаква степен свобода. А се смята, че някои окултисти с окултни сили чрез егрегора специално може да влияят върху членовете
    Това не касае само ситуацията в това общество, но и в други, дори да не се осъзнава или дори да се отрича – членове на „френското братство“ по Михаил (в Русия специално май са ги учили/подтиквали) да правят такъв, обществото свързано с така наречения Джон Бейнс (Дарио Салас), и и други окултни и псевдорелигиозни организации. Логично е, че колкото по не е читаво обществото и идеите и силите, свързани с него, влиянията за кодключения член може да са по-неблагоприятни. Според д-р Щайнер в общества от масонски тип не се интересуват от надарени и способно хора, а просто от маса за усилване на полето/ егрегора, което естествено да се използва за повече влияние.

  10. Варта Корисян  25.10.2013 г. | 19:46 ч.

    Привет, Стопанино, извинявай, че изниквам „където не ме сеят“ и благодаря за доверието относно въпросната книга, работата е там, че не знам твоят И-мейл, затова ще го чакам в моята поща.

  11. Friend  20.12.2013 г. | 21:08 ч.

    ГНОСИС- БОЖЕСТВЕНОТО ДИХАНИЕ

    Който е въведен донякъде във вътрешното познание на нещата, които са скрити зад явленията и определят живота на човечеството като реалност, знае, че преди относително кратко време, съществата от определени Йерархии, а именно Лунните ангели, трябваше да помагат на човечеството, управлявайки съдбата му според Божия План. Те трябваше да внимават за развитието на човешкия път да върви в определени граници и да бъде запазена необходимата относителна свобода за вземане на решения за действия, необходими за образуване на човешкото съзнание. Те осигуриха в края на краищата определен напредък и в рамките на своите възможности допринесоха за предотвратяване на едно възможно катастрофално развитие на човешкия разум и на човешката мисловна способност.
    Когато времето настана и голяма част от човечеството разви разсъдъчната си способност дотолкова, че беше в състояние да разбере Божия План и Пътя, водещ до неговото осъществяване, се появи необходимост от това, човечеството да бъде призвано към по-голяма лична отговорност. Този момент очакваха водещите йерархии. Раждането на това, което исторически се обозначава като „начало на християнското летоброене”, бе начало на времето, когато Лунните йерархии започнаха да се оттеглят, за да осигурят място на едно ново развитие на човечеството, а именно Пътят, който под ръководството на Христос и Неговата Йерархия трябваше да го доведе до живо душевно състояние и възстановяване на връзката с Духа.
    Като човечество, ние действително се намираме в един могъщ поврат на времената. Това обяснява нечуваното объркване, наблюдавано във всички области на живота. Познатите стари стойности на човечеството изчезват или вече се разклащат. Това напълно му отнема сигурността, от която то толкова много се нуждае.
    От началото на по-миналото столетие лунните сили се оттеглиха напълно и по-голямата част от човечеството се намира все още в едно неосъзнато състояние, единственият изход от което се намира в себеосъществяването. Старите норми, намерили място в религиозните, етични и други предписания и закони, дадени в течение на времето от Лунните йерархии, разхлабиха хватката, с която ръководеха човечеството и човек има чувството, че се намира във вакуум. Хората с отчаяние опипват и търсят нови сигурности, нови форми и норми, в които могат да се чувстват донякъде уверени, но не ги намират. И те няма да ги намерят, докато ги търсят извън себе си.
    Човечеството е навлязло в периода на себеосъществяването, във времето, чието начало бе известено с думите: „Божието царство се намира вътре във вас” и „Търсете първо Царството Божие и неговата справедливост и всичко от което се нуждаете ще ви се придаде”. Но сега напира въпросът: Готово ли е човечеството за това? Подготвило ли се е самото то за тази велика неотложна задача? Нека разгледаме това.
    Всеки човек има лично виждане за живота, човечеството и обществото. Всеки човек, когото познавате или с когото имате допир, се намира в светлината на вашата преценка. Никой не може да избяга от пожара на тази присъда. Свойството на една такава осъдителна преценка, която всеки човек притежава, има за последица това, че той е прикован и заключен в своето битово обкръжение, среда и предразсъдъци, и не може така лесно да бъде освободен от тях. Неговият мироглед за живота, човечеството и света, а чрез това целият му мисловен и действен живот се определя от изцяло активния в момента център на съзнанието, а именно от хипофизата. Когато хората се срещнат или погледнат, те си създават впечатление един за друг, което се запечатва в тяхното съзнание и изгражда една преценка.
    Центърът на тяхното моментно съзнание оформя начина на мисленето им, техния манталитет и мироглед, а по-късно и всички въздействия от светилището на главата. Така те биват поставени и държани в едно определено състояние на съзнание. По този начин всякакъв достъп към светилището на главата е като зазидан. Същевременно с това всички пътища за правилното разбиране и съответната правилна реакция относно едно друго ново време са затворени. Възпитанието на хората, кръвта на предците и собствената им карма са ги довели до това състояние. Във връзка с това човек може да зададе въпроса: Къде остава толкова прехваленото развитие на разума? Доведе ли то психиката на съвременния човек до съвършенство? Дали неговите възгледи относно ближните, живота и света са чисти и абсолютни?
    Вие сигурно знаете, че отговора е „не”, понеже всичките ви досегашни опитности са прекалено горчиви и разочароващи. Дървото се познава по плодовете! А какви плодове жъне човечеството? Вие сигурно сте срещали тук и там известна полярност, но със сигурност не и съвършенство. Впрочем, какво е съвършенство? В това отношение вие нямате никаква сигурност и познавате само теоретични фрази.
    Към това се прибавя и обстоятелството, че чрез отпадането на регулиращите толкова дълго време сили, всички и всичко като че ли са обхванати от бясно темпо, от нервно търсене на сигурност, която не може да бъде намерена, защото почти всички стойности, които човечеството познаваше досега, като че ли бяха изтръгнати от живота му, от ръцете му и от неговото съзнание.
    И така, човек вече не може да построи мост по стария начин, с помощта на който да стигне до ближния си, за да съгради нещо или да помогне. Идеалите днес не могат повече да намерят твърда почва. Затворът, в който егото, хранено и подсилвано от еони време, стоя заключено, се надзирава прекалено строго от античовека у вас. Това е сборът от себеутвърждаващите се, натрупани от праинстинктите сили, които от дъното на човешкото същество се противопоставят на всички възходящи сили, на желанието и стремежа към освобождение. А сега накъде?
    Вие притежавате идеали, принципи, норми и правила на живот. Ако сте един стремящ се човек, вие се опитвате да живеете по човешки, съобразно тези правила. На базата на тези идеали и принципи вие вярвате, че сте нещо. Но все повече и повече ще осъзнавате, че стоите пред една стена, че сте доведен до една граница, през която не можете да минете оттатък.
    Днешното човечество със сигурност не е по-престъпно, по-болно, или по-опорочено отпреди. Напротив, сега човекът е много по-култивиран и интелигентен. Но както вече казахме, човечеството е доведено до определена граница – границата на триизмерно постижимото. Зад тази граница всичко е съвършено различно. Първоначалният път на развитие на човека приключва заедно с устремения към своя край период. Човечеството бива оставено на самото себе си и на собствената си отговорност. Но общо взето, то не е дорасло за това, поради което среща такива трудности. Затова в момента положението в този свят е толкова ужасно. Бремето под което стенат хората, в много аспекти е вече нетърпимо. То може да бъде облекчено само ако човек напълно разбере тази отговорност и нейния характер и я приеме.
    Вследствие на объркването, произлизащо от неразбиране, в многобройни области на света цари небивала досега психическа разруха. Хората търсят изход в много посоки. Заслепени от така наречената вълна на благоденствие, преминала през културните страни, хората се опитват първо да постигнат материална сигурност. По-нататък те се стремят към научна експанзия и желаят с помощта на науката да излязат преди всичко самите те от задънената улица. Научните хипотези, на много от които им липсва каквото и да е осъзнаване на човешко допустимото, растат като планина и се изправят като стена, зад която хората искат да се скрият от страха, в действителност стоящ съзнателно или несъзнателно зад всичко това. Човек развива нечувана активност и невъобразимо голяма енергия и работоспособност. Мнозина хранят надеждата, че хаосът в момента представлява раждането на едно велико и прекрасно начало за човечество-то, което с помощта на своите могъщи технически възможности ще построи напълно нов свят, стигащ до неподозирани висоти на цивилизованост.
    В действителност положението на човечеството е много по-несигурно и опасно откогато и да било преди. Въпреки всички научни постижения, при изпитанието на везната човечеството ще бъде намерено за прекалено леко. Разберете това добре, човечеството се претегля само, то се надценява в мнението си, че всичко което създава външно или мисли, че създава, е меродавно за вътрешната му оценка. Защото при присъдата, която ще бъде произнесена над човечество-то, значение ще има само вътрешното.
    Затова ние се обръщаме към всички, които съзнателно се подготвят за близкото бъдеще, като осъзнават идващите събития, към онези, които притежават една личност, живееща от съзнани-ето, отправено към прекрасната и величава цел, залегнала в основата на нашия микрокосмос, а именно: да събудим от смъртния му сън последния остатък от Първоначалния човек, който лежи като непреходно семе в центъра на нашия микрокосмос и да го подтикнем към нов живот.
    Това непреходно семе в средата на нашия микрокосмос, за което Библията казва: „Царството Божие е вътре във вас”, т.е., че Бог сам лежи потънал вътре във вас, е най-важното, което днешният човек е забравил. Вследствие на продължилото еони време погрешно поучаване, съвременният човек е забравил, че Божието Царство не бива да се търси извън самия него. И естествено, когато човек търси навън това, което се намира вътре, той никога няма да го наме-ри и винаги ще се заблуждава. По този начин човек по-бързо и по-безнадеждно попада във властта на античовека в себе си.
    Ние наричаме последния остатък от Първоначалния човек, от Христовия принцип в човека, „Роза на сърцето”. Когато личността се роди в микрокосмоса, Розата кореспондира със сърцето и ако необходимите условия за това са създадени, тя ще се изяви в него. Следователно тя не е част от личността и не може да бъде намерена органично в нея. Розата е органична част от микрокосмоса и се дава на всяка личност, която е готова да приеме своето висше и истинско призвание и да го докаже. Тогава, както казваме ние, „Розата ще бъде закрепена на кръста”, а именно на кръста на личността. И динамично правилно ориентираната личност получава семето на обновлението в светилището на сърцето и чрез него става истински розенкройцер.
    Когато един човек вземе решение да постави себе си и своя живот в служба на висшето си божествено призвание и се приближава в смирение към водещия към него път, тогава го докосва лъчевото поле на Универсалния Гносис(1/Диханието на Бог, Логосът, Изворът на всички неща, който се изявява като Дух, Любов, Светлина, Сила и Универсална Мъдрост; 2/ Универсалното Всемирно Братство като носител и изява на Христовото излъчващо поле). Това е едно възвишено поле от космически вид, в което божественото семе, последният остатък, може да покълне и да се развие. Това непреходно семе не може да покълне в полето на опорочената диалектика в която ние съвременните хора съществуваме. Който остава в това поле на диалектиката, занимава се само с него и насочва цялото си внимание само върху него, той следва пътя на плътската смърт и загива. Такъв човек никога не може да се нарече розенкройцер.
    Всички, които желаят да вървят по пътя на освобождението, се нуждаят от светлината на Гностичното Слънце, излъчваща от сърцето на нашата слънчева система. И въпреки това човекът, който трябва да занесе божественото семе при светлината, според личността си е от диалектичната природа. Той е този, за когото важат думите: „Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие.” Следователно той не може да влезе в него. Той е човекът който трябва да започне и завърши Великото дело.
    Това е една странна ситуация, толкова особена, че който напълно разбере нейното значение, ще бъде разтърсен от радост и благодарност. Човекът, който закрепва Розата на Кръста, по този начин свързва временно диалектиката с Гносиса, краткотрайното с вечното.
    Природонаучно това е невъзможно, това е едно състояние, което не може да се удържи. Затова диалектичната личност трябва да премахне тази невъзможност и изцяло да се подчини на Розата на сърцето, на непреходното семе в своето същество и то толкова съвършено, че чрез това да се подготви за алхимичната смърт на себеотдаването. Така се сбъдват думите „Който желае да изгуби живота си заради Мен, ще го намери.” Това е процесът, през който преминаха много Братства преди нас от началото на новото летоброене, като Богомили, Катари и Класически Розенкройцери.
    Диалектичният човек, който по този начин се посвещава на безсмъртната Роза на сърцето, знае, че навлиза в едно лъчево поле, което не е негово. Той съзнателно се посвещава на Огъня, на божественият пречистващ огън. Разберете ясно могъщия смисъл, дълбокото значение на всички разкази, които във връзка с това идват до нас от миналото! Защото точно това е чудото на божественият огън – когато му посветите цялото си смъртно същество, той се превръща във вас във Живот.
    Един диалектичен човек, който остава верен на природата си, върви по пътя на смъртта и един ден от него няма да остане нищо. Но онзи, който в съвършена саможертва, в съвършено себеотдаване на Първоначлния човек в себе си, бива алхимично приет и асимилиран чрез огъня на кръстния си път в Новия човек, който се издига от непроходното семе. Той възкръсва в Другия. Неговата доброволна саможертва води към живот във Вечността, противно на диалектичната смърт, която окончателно и без остатък унищожава природно роденото.
    Кой и какъв е Новият човек, който се издига от непреходното семе? Кой и какъв е новият човек, който ви зове от другата страна на границата, до която сте стигнали? Той е душевният човек, вървящ към вечността, новороденият по душа.
    Диалектичният човек, който върви по този път, е последният раждащ се като микрокосмос в царството на смъртта. В Евангелието той се нарича Йоан. Душевният човек е Първият човек, човекът Иисус на Вечното Царство.
    Диалектичният човек, който желае саможертвата в полза на непреходното зрънце в себе си, човекът, който наистина желае да бъде розенкройцер, минава чрез алхимичното превръщане през портите на доброволната жертва на своето его и отива във вечността. Вие знаете, че на тази тема може много да се говори. Кандидатът, преди да извърви спасителния път на саможертвата в Иисус, нашия Господ, трябва твърде много да научи, твърде много да изживее, да извърви пътя на Розата и Кръста – един възвишен път на страдание, един седморен път на освобождаващото служене. Това е процесът на новораждането, на повторното раждане на Първоначалният човек, един път който винаги минава през долината на смъртта. При едно новораждане винаги трябва нещо да се трансформира, за да даде възможност на нещо друго, по-благородно, по-възвишено и по-фино, да се изяви. Затова вървенето по този Път е съпроводено както с дълбока радост и едно мощно ново вътрешно развитие, така и в известна степен и за известен период от време от една болка и страдание. Но това е страдание е причинено от пречистващия огън, който унищожава всичко несвещено и неблагородно, за да даде място на съвършеното, чистото и вечното.
    Който осъзнае бедата и страданието на човечеството в наше време и чуе зова, идващ от Гносиса, който го изживее до най-големите дълбочини на сърцето си, не може другояче, освен с твърда решителност и благодарност да се присъедини към този седморен път на извисяване и служене.
    Вие не бива да търсите пътя, за който ви говорим, извън себе си, там където могат да се намерят само заблуда и завеса от мъгла. Не, обърнете се към Божието Царство, което е вътре във вас. Отворете този Божествен свят и освободете Безсмъртният Душевен човек във вашето сърце чрез цялостна алхимична саможертва. Чрез Розата вие всички притежавате ключа към това.
    С НАЙ- СЪРДЕЧНИ ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ИСТИНСКО ИЗЖИВЯВАНЕ НА БЕЗСМЪРТНАТА СВЕТЛИНА ПРЕЗ РОЖДЕСТВЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ!
    Ваши Приятели

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.