Цяла книга: Охридската „Света София“ и нейната датировка

Цяла книга: Охридската „Света София“ и нейната датировка

Кликни на корицата, за да изтеглиш цялата книга в PDF формат.

Предговор от автора: Настоящата монография е посветена на един забележителен паметник на българското средновековно изкуство – архитектура и живопис. И същевременно един от най-оспорваните в науката. За него е възприето почти повсеместно и безпрекословно становището, че е произведение на византийската столична архитектура на ХІ век, а стенописната му украса – изпълнена от цариградската художествена школа, като представлява нейното най-забележително достижение, стигнало до нас. И че тя отразява най-точно християнската православна естетика, като отговаря напълно на принципите на православното богословие, изразени също и в патроната на църквата – патроната на Света София, Божествената Мъдрост, установен от Юстиниан Велики, като символ и олицетворение на православното християнство.

Основното изследване на архитектурата и стенописите на църквата, което съставя темата и съдържанието на монографията, ще покаже, че нито едно от тези твърдения на историците на средновековното изкуство не отговаря на действителното положение. Макар и още първите нейни изследователи от края на ХІХ и началото на ХХ век да забелязват и отбелязват в изследванията си следите от много отделни етапи на строителството, неотговарящи нито на плана, нито на зидарията у останалите византийски църкви от Х и ХІ век, едва публикуваните само преди едно и половина десетилетие резултати от изследванията на македонския архитект Борис Чипан, завеждал строителните работи при възстановяването на църквата през 1950-те години, позволяват да се добие известна представа за сложната история на църквата – но и за нейната предистория, стигаща до първите векове на християнството.

Някои от тези изследвания – сондажи при основите на сградата – са направени още в началото на 1950-те години, но са укрити от сръбските историци и реставратори. Намерени 40 години по-късно и допълнени с други сондажи от арх. Чипан, те показват, че сегашната църква е построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VІ век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век и основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика. А моите изследвания върху строителната субстанция на църквата установяват, че в края на 1030-те години тази църква е била отчасти разрушена, без нейното олтарно пространство, а малко след това наосът и разрушените странични кораби – достроени, но вече без купол и в този вид тя е била превърната в джамия след присъединяването на Македония към Османската империя.

При новия строеж на църквата през втората трета на ХІ век олтарното пространство е било преустроено според изискванията на византийското православно богослужение, а над пастофориите са били изградени параклиси, достъпът до които е бил от галериите над страничните кораби, каквито куполната църква преди това не е имала. В този етап на строежа стенописите в светилището, като неотговарящи на основните принципи на православната иконография, са били покрити с варова мазилка, а на апсидата е изписано ново изображение, съответстващо вече на нормите на православието – от същото време са и стенописите в наоса, произведения на посредствени византийски провинциални зографи. Също както архитектурата на църквата няма нищо общо с архитектурата на византийските църкви от ІХ–ХІ век, стигналите до нас стенописи в нейното светилище не отговарят на декоративната система, иконографията, семантиката и стила на православната византийска църковна живопис от следиконоборския период, а следват принципите на раннохристиянското изобразително изкуство, като продължават неговата традиция.

Цяла книга: Охридската „Света София“ и нейната датировка

Изтегли цялата книга
(PDF, 154 стр., 9 MB)

В центъра на декоративната система е връзката между небесната и земната църква: в апсидата е изобразено Въплътяването на Словото от Материята – Великата Майка (Потния Тирон) в дохристиянските религии. Върху свода на светилището доминира изображението на Христос, Проявеното Слово Божие – или казано с други думи на езика на гностицизма: Божествената Мъдрост / Света София. Но и съставът на изобразените в светилището църковни учители няма връзка с византийската декоративна система. Сред тях са както считаните само от българската църква за равноапостоли св. Кирил и Методий, но и главните светци и основатели на другите християнски църкви, включително арменската, а също и изображения на девет римокатолически папи, някои от които не са канонизирани от византийската църква. Включването им в декоративната система на патриаршеската катедрала е целяло да подчертае връзката на българската автономна патриаршия с останалите автономни християнски църкви и е немислимо да се припише на считания за строител на охридската църква архиепископ Лъв Пафлагонски, бивш хартофилакс (предстоятел) на Цариградската „Света София“. Той не само участва в съборите на Цариградската патриаршия от 1030-те години, на които е обявена анатема срещу арменската църква и се поставя началото на най-големите гонения срещу арменците, но е и един от главните инициатори на произлязлото през 1054 г. окончателно скъсване с Римокатолическата църква – Великия разкол, продължаващ и до ден днешен.

В този смисъл и патронатът на охридската църква няма връзка с така нареченото православие, представяно от византийската църква в следюстиниановия период. Принципът на Божествената Мъдрост като основа на Христовото учение е заложен още в ранното християнство и е изложен подробно в гностичните християнски текстове, с които науката разполага едва от две десетилетия насам. На него е посветена и първата църква, основана от Константин Велики в столицата му и изградена от неговия наследник Констанций ІІ. Юстиниан обявява този принцип за основен принцип на християнството и възприема патроната на Божествената Мъдрост също за своята църква, построена на мястото и върху основите на първата църква, макар този патронат да не отговаря на правилата на православието, според които патрони на църквите не могат да бъдат принципи, а светци и мъченици или църковни празници. Затова по-късно Цариградската патриаршия заменя патроната на Божествената Мъдрост с имената на специално измислените за тази цел през VІІІ век „великомъченица София и нейните три дъщери (също великомъченици) Вяра, Надежда и Любов“. А патронатът на Божествената Мъдрост остава по традиция присъщ само за глав-ните храмове на архиепископията Първа Юстиниана и на нейната продължителка, Българската архиепископия/патриаршия, по цялата територия на нейните влияния, до Киев и Новгород. А руските старообрядци ще го зачитат до края на късното средновековие – както ще зачитат и наследения от своите български покръстители „еретически“ знак за благословия с двата средни пръста на дясната ръка, който откриваме при всички изображения в светилището на Охридската „Света София“.

Изразител на принципа за Божествената Мъдрост като основа на християнството в Българската държава е княз Борис І, на когото нашият народ е дал просвището окръстител и който по думите на архиeпископ Теофилакт Охридски „опасал своята държава като със светилник със седем храма“. Подобно на „седемте стълба на Мъдростта“ от Соломоновата притча. А сред тези седем храма, посветени на Божествената Мъдрост, са Охридската, Софийската и Несебърската „Света София“, построени по сходен план и от подобен архитектурен тип. Както още цяла поредица други по-малки и по-големи църкви по земята на българите от Черно море до Охрид и от Дунава до Бялото и до Синьото море, на повечето от които са останали до наши дни само основите.

Д-р Асен Чилингиров
Берлин, 11 ІХ 2013

* * *

Текстът на второто издание следва текста на първото без промени и само с актуализация на бележките, като повечето от чернобелите илюстрации са подменени с цветни, чието отпечатване преди пет години щеше да повиши прекомерно цената на печатното издание. Книжната версия на „Охридската „Света София“ и нейната датировка“ с цветни снимки може да се намери на книжния пазар.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

4 коментара за "Цяла книга: Охридската „Света София“ и нейната датировка"

  1. Gergana  01.10.2013 г. | 02:50 ч.

    Благодаря

  2. Мислещ  01.10.2013 г. | 07:48 ч.

    д-р Асен Чилингиров,
    Благодаря !

  3. Стопанина  01.10.2013 г. | 11:05 ч.

    И аз благодаря за възможността да публикувам пълни електронни версии на книгите още в седмицата на тяхната премиера в книжарниците. За разлика от някои алчни гъсоци, издаващи антропософска литература, д-р Чилингиров за сетен път доказа, че пише за хората и най-важното за него е да достига до тях чрез всички средства, които ни предоставя съвремието.

  4. Наминаващ  12.03.2015 г. | 16:07 ч.

    Статията ви е много интересна. Радвам, се че има подобни книги, от които можем да черпим полезна информация за сгради, които са толкова стари и да разберем какъв дух носят те.Дано и следващите поколения продължават да я пазят и да се грижат не само за тази църква, но и за всички останали архитектурни сгради.Всяко едно подобно място е свещено и трябва да е достъпно за всеки гражданин.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.