Цяла книга: Софийската „Света София“ и нейните изследвания

Цяла книга: Софийската „Света София“ и нейните изследвания

Кликни на корицата, за да изтеглиш цялата книга в PDF формат.

Предговор от автора: Стогодишният юбилей на първите научни изследвания върху Софийската „Света София“ на Богдан Филов и излизането на неговата монография за църквата, както и неотдавна завършилият пореден етап от нейните изследвания и възстановяването ѝ, приключил с откриването на музея във и под църковната сграда, налагат равносметка на тези, продължаващи вече цяло столетия изследвания. Но те засягат не само архитектурата на този паметник, а също така неговата история и предистория от първите векове на християнството чак до последните дни на нашето съвремие, както и неговата украса – или поне това, което е стигнало от нея до нас.

На най-важната част от тази украса, подовите мозайки в сградите, предшествали сегашната, е посветен значителен брой мои публикации, представени от 1989 до 2011 г., последната от които във вид на монография, излязла от печат преди две години и публикувана малко след това в интернет. В настоящата монография се разглеждат предимно въпросите, свързани с историята и архитектурата на паметника, а също така и неговите връзки с другите паметници на византийската и на българската средновековна архитектура. Но се прави и рекапитулация на сведенията от археологическите изследвания в църквата и в античния дохристиянски некропол около нея.

Богатият фактически материал, получен от разкопките по целия ареал на античния некропол, включително под самата църковна сграда, показва твърде точно неговите хронологични и топографски граници. Въпреки това, много от тълкуванията на този фактически материал са правени напълно произволно и нямат нищо общо с действителността, като създават погрешен образ на художествения и архитектурен паметник, налагайки на обществеността невярна представа както за него, така и изобщо за българската история и нейния принос в културната съкровищница на човечеството. А тъкмо изследванията върху този паметник показват неговите най-характерни черти, свързани не с византийската православна традиция, а с раннохристиянската духовна и художествена традиция в нашата родина, като продължение на тази традиция, зародена още през първите хилядолетия на човешката цивилизация. Че и тогава, преди много столетия и хилядолетия, един от главните отличителни белези на тази цивилизация не е бил принципът за мирно съвместно съществуване на различните етнически, религиозни и културни общности, показва сложната и изпълнена с борби между разни верски общества история на софийската църква – но тези борби показват и централната роля, която нашата столица играе през цялата раннохристиянска епоха още от първите вселенски църковни събори, а и след нея като един от главните християнски църковни центрове в следюстиниановата епоха и дори в рамките на Първата българска държава, когато за известно време е седалище на българския патриарх.

Изтегли цялата книга
(PDF, 272 стр., 30 MB)

Болшинството историци и богослови привеждат патроната на Софийската „Света София“ като едно от главните и безспорни доказателства за принадлежността ѝ към византийската православна традиция. А тъкмо патронатът на Божествената Мъдрост е заложен в основата на конфликта между двете идейни течения в ранното християнство, за който ние сме осведомени във всички подробности от писмените исторически извори. И той е свързан с първата християнска църква, посветена на Божествената Мъдрост – замислената и проектирана от Константин Велики, но построена от неговия наследник на престола Констанций ІІ църква в столицата на Източната римска империя. Тя е осветена в 360 г. от арианския епископ на Константинопол Евдоксий Антиохийски и е най-голямата църква в столицата на Източната римска империя, а от последните десетилетия на ІV век става прицелна точка за нападенията на войнстващите православни монаси. След разрушаването ѝ през V век е наново построена от Теодосий ІІ (408–450); отново опожарена в 518 г., тя е възстановена от Юстиниан по поръка на вуйчо му, Юстин І, а след поредното нейно разрушаване през 532 г. по време на въстанието Ника Юстиниан прекратява борбите между двете враждуващи помежду си течения в ранното християнство, като обявява и двете за православни.

На мястото на разрушената по време на въстанието църква той построява следващата и последна едноименна църква, като я провъзгласява за символ на православието. Сега ние вече сме в състояние да проследим в неотдавна откритите текстове на първите християни и предисторията на този патронат, стигаща назад до първия век на нашата ера, а също и неговата връзка с другите дохристиянски духовни общества в Древния изток. И знаем, че този патронат на софийската църква не е резултат на византийски влияния, а продължава раннохристиянската традиция в нашите земи. Той е присъщ за главните църковни сгради между „седемте храма, с които българският владетел Борис опасал като с пояс страната си“ – но и за голям брой едноименни епископски и митрополитски църкви под върховенството на българската патриаршия/архиепископия, пръснати по целия Балкански полуостров и дори далеч от него, чак до Новгород и Киев.

Д-р Асен Чилингиров

Берлин, 2 VІІІ 2013

* * *

Книгата „Софийската „Света София“ и нейните изследвания“ може да се закупи в печатно издание на книжния пазар.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.