Беседа при откриването на събора на Бялото братство през 1914 г.

(10 август, неделя) При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък при добива вълшебен изглед. Прекрасна утрин.

В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова  лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме – фрез). На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.

Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях – и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва“ и изпяхме „Малкото славословие“, „Благословен Бог наш“, Учителя обяви:

Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши прияте ли! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна Вяра – Вяра, която да внесе у вас всяка Радост и Веселие; Вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят. И понеже вие ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие – като помагаме на другите, ще пострадаме и ние заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са като тези на Христос, който страдаше в Себе Си – защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно – ще имаме духовни вътрешни страдания, които, като понесем, ще се и повдигнем.

Прочете стр. 5, 6 и 7 от книжката „Завета на цветните лъчи на Светлината“, като разясни:

Дух Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност.

Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.

Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци – пророците, за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате – страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление. А Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже; едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. И за всичко туй срокът е двадесет и четири часа – това е ултиматум, последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не. От всеки един обаче Христос иска отговор: да или не – въпросът е твърде категоричен.

Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят. А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден, и които се събудят, за тях е Възкресението. В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно – това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа. А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания.

Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват. На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега нататък някой не слуша своя Ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание. Защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на Любов. Нашата Земя е Тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война сега става в ада и Христос е, Който участва в това сражение. Но като думам „ад“, то не е едно лошо място – то е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сега сме в ада – ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят – в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.

Седалището на Духа във вас, знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст – вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.

Етерен Христос, Второ пришествие

Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила.

Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.

Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата – всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети – и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните. Сега, колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава.

Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте.Тези двадесет и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, който вече ликвидира сметките, може да ви повика и ви каже: „Това не е ваше – дайте го!“ И виждаме, нали: Христос, като дойде, каза да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде – Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по стария закон. Обаче започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде. Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат. А всички, които защитават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „днес с пари, па утре вересия“, а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари“. Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод. А пък Вярата, тя е сеене. Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни.“ – „Е, хубаво, пусни нещо в земята и Аз ще благословя“ – казва Господ.

Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, може да е друг.“ Има примери и измежду вас даже, когато сте срещали Христа, но не сте Го познавали, защото сте се съмнявали.

Та сега в света се изпълнява стихът: „Отец ви благоволи да ви даде Царство.“ Хората нека си казват: „Вие ли ще оправите света?“ Да, ние ще го оправим и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори – чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания. Св.Илия всичко ще разруши и когато той направи всичко на каша, тогаз Христос ще прибере житото. Св. Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки, и не се церемони. И след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта.

В тези най-усилни времена Христос ни е събрал – ето, това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува – затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият. Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял.

Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни. И тази свобода ще носим и разнесем на всички други. Ние ще оставим св. Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно – имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си. Човек, сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора.

Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано – то е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също като онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега ето тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме Възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина. След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години.

Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие – 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората – не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят – след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: Вяра, Вяра, Вяра и Вяра!

Много души от Невидимия свят сега са желали да бъдат долу на Земята, за да видят какво става, но не им се е удало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете – каквато работа си имате, не я напущайте, работете си, светът от нищо няма да ви лиши. А ако е въпросът за поминъка, ето казвам ви: не бойте се, насъщния хляб ще го имате. Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може и да гладува – нека най-сетне малко и да погладува, те не са постили, нека попостят малко. А ние тази година ще се срещнем с неприятеля лице в лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме, и то по пет на нож. Затова всякой един от вас трябва да си наточи ножа, а който няма нож, трябва да си набави такъв.

Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души – деветката тази година ще работи. И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята; и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята. И не само сега – и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.

Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде.

От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме.Времето подир обед се заоблачи и застудя.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

7 коментара за "Беседа при откриването на събора на Бялото братство през 1914 г."

  1. Savana Blue  19.09.2013 г. | 23:49 ч.

    Привет Стопанино!

    Както и при теб, така и при мен ми прави впечатление липсата на коментари под словото Учителя. На какво се дължи това? Моето мнение е, че почти е невъзможно човек да се извиси до тези високи полета на Божествения свят и да прави коментари. Не виждам кой би се осмелил да добави нещо след Учителя Беинса Дуно, освен поклона пред словото му.
    Има един доаен. Името му е д-р Асен Чилингиров, който има просветлението да сложи името си в коментар под Словото. И аз радувам за това.
    При нас простосмъртните, някак онемяваме и се прекланяме пред Учителя в мълчание ….

  2. Стопанина  20.09.2013 г. | 08:18 ч.

    Липсват коментари, тъй като над една година опцията за коментирани в този раздел беше изключена. Възможно е повечето изворчани да не са разбрали за отключването на опцията. Причината за заключването преди година и нещо бяха по-ранни коментари от хейтъри и националисти, които тролираха или провокираха дискусии, нямащи нищо общо с темите на беседите.

    За подготовката на д-р Чилингиров съм съгласен. Но не съм съгласен с „онемяването и прекланянето пред Учителя“ за други хора. Първо, защото не издигам Учителя в кумир, но най-вече, защото бих могъл да коментирам надълго и нашироко всяко изречение от беседата, което съм удебелил по-горе. Намирам ги за особено интересни и/или важни, но, понеже няма интерес към мотивите ми да ги болдна, засега предпочитам коментарът ми да е пасивен – такъв, какъвто е към момента.

  3. Мандара  20.09.2013 г. | 08:53 ч.

    Намирам ги за особено интересни и/или важни, но, понеже няма интерес към мотивите ми да ги болдна, засега предпочитам коментарът ми да е пасивен – такъв, какъвто е към момента.

    Напротив, има интерес. В следваща статия ли да очакваме коментара ти или тук?

  4. Мислещ  20.09.2013 г. | 10:42 ч.

    Видях че под статията е пусната опцията за коментари, но някак си по инерция не направих такъв. Да коментирам самия Учител е, абсурдно. Но, да правя коментари на това, какво съм осъзнал от написаното, кое ме е докоснало вътре в душата ми, какви са моите виждания от опитността която имам, мога и ще го правя.

    Savana Blue, приеми един чист и прям съвет и от мен. Не боготвори Учителя. Това вреди на неговото име, но най-вече придава негативен привкус на неговото духовно учение в останалите, които в момента са на „Седем години“ от духовното си развитие. Да, Велик е Учителя, че ни отваря душата и съзнанието и ни осветява пътя към духовната наука, но да му се кланяме до земи, като на икона !!! …. Сигурен съм, че той не би одобрил такова поведение.

    ……… Като всеки истински пратеник на Божественото, Учителя Петър Дънов не поставя печата на собственост върху учението, което проповядва. Напротив, при всеки възможен случай то подчертава, че това е автентично християнство, изчистено от несъвършенството на човешките интерпретации (натрупани в значително количество през столетията и в някои отношения задушаващи светлината на Първоизточника), актуализирано и заредено с мощния импулс на обновлението. Понеже епохата, в която живее и работи Учителя на Бялото братство у нас, е началото на период на грандиозна промяна……..
    (Учението на Бялото Братство – том 1)

    И веднага ще започна с цитати, които напълно съответства на днешната ситуация в България и възникналите дебати по въпроса за финансовите разходи по приемането на сирийските бежанци:

    Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте.

    Ще кажете, добре де, на къде биеш, отговарям:

    Вникнете добре в тези две думи – Милосърдие и Материално щастие!
    В тях е разковничето. Ние, като народ, който с гордост се зове Българи, кое издигаме по-високо в нашите умове, в сърцата и душите ни – Материалното щастие или вътрешния усет за Милосърдие? Безкористното желание да помогнеш на ближния, е действие, което отхвърля страданието. Милосърдието е аспект на любовта. Като аспект на любовта Милосърдието е грижа за благото на ближния.

    Затова са ми малко странни всякакви дискусии в които се вкарва материалното измерение. Когато това материално се издига в Главно мерило дали да се помогне на страдащите или да се захвърлят там някъде по браздата на границата ни, като нещо вредно, нещо, което ще наруши нашето привидно Материално спокойствие – то се питам, с какво ние сме по-различни от тези, които са основни виновници и предизвикват това страдание!!!

    Помислете само, колко обезлюдени и запустели села има в нашата страна, където къщите се разпадат. Дали пък там няма да се намери място за тези хора. Да им се предоставят прилежащите земи за обработка. Да садят и отглеждат различни култури, които ще са им в помощ. Така, ние ще проявим нашето Милосърдие предоставяйки им условия а те ще положат собствен труд за да си помогнат.

    Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни. И тази свобода ще носим и разнесем на всички други. Ние ще оставим св. Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно – имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си. Човек, сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора.
    Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат. А всички, които защитават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „днес с пари, па утре вересия“, а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари“.

  5. Спиро  20.09.2013 г. | 13:55 ч.

    Savana Blue, поне за мен е трудно да разбера Дънов и гледам много да не коментирам теми които са ми неясни.

  6. Радослав Йорданов  20.09.2013 г. | 14:30 ч.

    Моето мнение е, че почти е невъзможно човек да се извиси до тези високи полета на Божествения свят и да прави коментари. Не виждам кой би се осмелил да добави нещо след Учителя Беинса Дуно, освен поклона пред словото му.

    Според мен, ако това е истина означава, че Словото му не може да бъде разбрано и обхванато от човешкото познание, което го прави непрактично и нямащо отношение към нас. Не мисля, че е такъв случая, тъй като Учителя много, много пъти е съветвал да се отхвърлят подобни неща, защото те не носят благо за нашата еволюция. Можем да си припомним неговото определение за Любовта, че тя е толкова милостива, че общува и с най-малките същества. Словото му трябва да се свърже с човешкия живот, така че всеки да придобие индивидуално отношение към Учението и по този начин да го обогати или по-точно прояви. Така от това Слово ще израсне и разцъфне “хилядолистника” на човечеството – всяко листче придадено от всеки отделен човешки Аз. Съгласен съм, че Учението съдържа всичко в себе си, както семето, но истинската му същина се разкрива, не когато седи във Висините на Божествените светове, а когато се посее и израсне във всеки човек по отделно, когато всеки човек го осветли чрез собствения си Аз, тогава по мое мнение същината му ще стане видима в своята цялост. Така, че не в човешкото мълчание, а в индивидуалното отношение то може да бъде разбрано.

  7. Savana Blue  21.09.2013 г. | 16:14 ч.

    Момчета и момичета, благодаря, че Ви има! Разбира се, че Словото на Учителя е за всички. Любовта Христова чука на вратата, и който я отвори ще се учи. Стигаме пак до момента на пробуждане на съзнанието. Имайки желанието да вървим по пътя, то неминуемо ще вървим. Падайки, ставайки ще вървим. Това е положението. При мен нещата са етап най малките величини. С тях работя. Като ми се даде нося повече, ще благодаря за това. А факта, че виждам все повече пробудени души, ми носи радост и въодушевление.. Благодаря на Всички!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.