Искрено и лично: Впечатления от тежката артилерия срещу дъновизма

Близо 2-часов запис на беседата. Сваляне в MP3 формат (53 MB)

На 12.9.2013 г. в книжарница „Къща за птици“, София, се проведе беседа на тема „Християнският поглед към учението на Петър Дънов“. Има ли от перспективата на православната вяра „нецърковно“ или „езотерично християнство“, каквото определят, че е учението на Дънов негови последователи? – На този въпрос предварително обещаваха да отговорят енорийският свещеник Георги Георгиев и двама богослови: доцентите Клара Тонева и Костадин Нушев. Формулиран по този начин, въпросът беше с предизвестен отговор. Перспективата на православната вяра, като всяка друга религия, може да бъде само, че е „единствено спасяващата“. А в конкретния случай на православието вярата е, че то е „единственото християнство“, докато католици, протестанти и особено разни отцепници (алтернативни синоди и сектанти) и еретици никога не са били и не могат да бъдат истински християни.

Ето защо посетих събранието без очаквания да чуя някаква различна позиция от тази, която беше обещана и се подразбираше от само себе си. Но имах надежди, че риториката ще бъде на качествено по-високо ниво от онова, с което например ще се запомнят маркетинговите беседи на църковните представители от България и Русия след излизането на двутомника от Висарион Зографски, насочен срещу личностите, мирогледа и делата на Ванга и Петър Дънов. Причината за плахите ми надежди беше участието на двамата непознати ми дотогава богослови, от които някак наивно очаквах да са по-подготвени — тъй да се каже, да са тежката артилерия: да защитят „православието“ и „християнството“ във вярата си – добре известни са причините хората да не гледат на тази вяра като „правилно славеща“, нито като „вярна с Христовото учение“; успоредно с това, да дадат разумни доводи срещу учението на Бялото братство, за което се изисква прилично да го познават.

Надеждите ми повехнаха още с първия изказал се лектор,

Искрено и лично: Впечатления от тежката артилерия срещу дъновизмадоц. д-р Клара Тонева, от която като че ли се бях излъгал да очаквам най-много. Определено тя беше най-сдържаната в изказа си, стараеше се да бъде дипломатична, оставяше впечатление, че действително иска да вникне в причините, които правят учението на Бялото братство привлекателно за неговите последователи… За момент, омаян от миловидния ѝ лик, дори ѝ повярвах, че познавала „интелигентни дъновисти“ в нейното обкръжение. Но доверието ми се изпари, когато тя започна да демонстрира гротескното си невежество за мястото на Христос (и кръстната Му, изкупителна саможертва) в ученията на Дънов и Щайнер. Тя си нямаше и хабер за това, че Мистерията на Голгота и според двете духовни течения е не просто важно, а „централното събитие в земната и общочовешката еволюция“.

Пълното разочарование дойде, когато д-р Тонева започна да гадае (или направо: да фантазира) за причините дъновистите, които уж познавала, да търсят Пътя си в „масонските“ и „базираните на теософията“ беседи на Дънов, вместо в „единствено спасяващото“ лоно на Църквата. В догадките й не можах да разпозная нито себе си, нито някой от дъновистите, с които имам честта или пък съмнителното удоволствие да се познавам. То, като цяло, търсенето на причини на базата на илюзорен стереотип за дадена общност няма как да доведе до верни отговори или поне размисли, насочващи в градивна посока…

Разочарованието премина в неприязън към госпожата – не като личност, а в качеството ѝ на богослов – след като трябваше да науча от нея, че хората се разпознавали по плодовете на делата им. Че какво лошо има в това? – ще попитате. Нали и според Новия завет това е белегът, по който можем да отличим пророците от лъжепророците, истинските пастири от вълците в овчи кожи? Така е като цяло, но богословката си позволи една своеволна и бих казал – фанатична добавка, която гласеше, цитирам по памет: „…по плодовете на делата, извършени от вяра в Църквата“. Ясно, значи, прави колкото искаш добри и богоугодни дела, но, не си ли ортодокс, тези дела не важат. Браво на такова богословие! Още по-абсурдно беше изявлението ѝ, че „ние помним миналото, като единствен път към бъдещето“. Ама че безсмислица! Както се досещате, контекстът беше повтаряната до баналност лъжа, че Църквата на православните апологети е основана от самия Христос „преди двадесет века“ и всичко, което проповядва и върши тази Църква, е благословено от Спасителя.

Вместо претопляне на вече известни позиции

Искрено и лично: Впечатления от тежката артилерия срещу дъновизма

Тема за размисъл за доц. Нушев: „И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.“ (Матей, 10:42)

Бих могъл да разгледам обстойно аргументацията и на другите лектори – двамата господа, – но се опасявам, че няма да предложа нищо съществено ново. Вече съм публикувал десетки статии, в които оборвам претенциите на Църквата, нейното символ верую, както и лаишкото богословие на някои от изявените ѝ апологети. Тук предпочитам да наблегна на сетивни и свръхсетивни впечатления, които имах от срещата си на живо с такива видни чеда на православието.

Още преди да видя доц. Костадин Нушев на има-няма три метра пред мен, знаех какво мога да очаквам от него. Физиогномията е една от дисциплините в учението на Бялото братство и ми беше достатъчно да видя снимката му в поканата за събитието, за да разбера някои негови характерни черти, отпечатали се и върху чертите на лицето му. Може би затова не ме изненада цялостното му нахакано поведение, нетърпението му, желанието да води шоуто, било и само с това, че авторитетно мълчеше и не пропускаше да коментира с жестове и мимики почти всяко изказване на другите двама… Също така не ме изненадаха не-богословският му език, както и опитите му за остроумия и задавания на въпроси към дъновистите в публиката, които в крайна сметка се оказваха риторични… Това бяха сетивните ми впечатления.

А за свръхсетивните – за мен този човек не е убедено вярващ, а един специфичен блясък в очите му подсказваше, че е по-скоро материалист, за когото съдбата е проявила чувството си за хумор, като го е поставила в роля, занимаваща се с умуване по духовни въпроси. Допускам, че може да е избрал това поприще и в опитите да намери себе си и да изчисти някакво вътрешно противоречие. Нищо чудно и да греша – не изнасям факт, а лични впечатления, като изрично подчертавам, че то е извън контекста на основната тема. Да не се смята, че оборвам мнения, като събарям човека, който ги изказва. Затова и няма да цитирам или преразказвам негови изявления.

Що се отнася до свещеника Георгиев, впечатленията ми от него са подобни на тези, които имах от Висарион Зографски и сливенските му съмишленици. Но по-различното сега беше, че този път попът не ми беше антипатичен от пръв поглед. И стига да не се повдигат верски теми, може би с него бихме намерили общ език по какви ли не други въпроси. Имам такъв опит с православни духовници – ако изключим подробността, че другите, за разлика от Георгиев, никога досега не са декларирали в прав текст, че не ме възприемат като брат. То, и Христос казва, че не приема някои хора за братя, ама в Новия завет е пояснено и какви точно са тези хора. А пък апостол Павел отиде да проповядва сред езичници и някак намери сили да вижда братя и у тях – така и се обръща към тях…

Во кратце за активните гости от публиката

Седнал на неудобен стол в подземието на книжарницата, където се държеше беседата, по едно време се зачудих кое ме мъчи повече – физическите болки или другите, онези, душевните, които се обадиха, щом навлязохме в „дискусионната“ фаза. Опитите на съфорумците Оги и Петър (Матеев) да накарат православната публика да помисли за „пазарната“ ориентация на свещ. Георгиев или за издигането на огради там, където всъщност трябва да се търсят мостове, не намериха плодородна почва. Оги беше поощрен да млъкне, защото бил разбрал твърде буквално иначе гениалната мисъл на попа, докато някаква лелка побърза да затапи Петър, че е живяла по-дълго от него в чужбина и имала по-добра представа от него за проблемите с толерантността към иноверците.

Най-мъчително ми беше изказването на някакъв господин, който седеше през едно място от моето. Той разказа поучителна история за естеството на дъновистите, които се възприемали като „ученици на Дънов“, докато пренебрежително смятали него за „ученик на Христос“. Толкова убедително я разказваше, даже погледът му се изцъкли, че може би щях да му повярвам… ако вече не бях чувал историята. Тя е на много години, отдавна циркулира в социалните мрежи и действието не се развива в някакво затворено помещение с негово участие, а на открито, на Рила, и действащите лица са съвсем други. Явно бедният човек е бил толкова впечатлен (и възмутен) от „христоненавистните думи на дъновистите“, че се е поставил на мястото на православния от баснята… докато в един момент си е повярвал, че това наистина се е случило и че той е бил потърпевшият.

Не след дълго лелята, която живяла по-дълго от Петър в чужбина, цитира една мисъл на Стареца Паисий, която много ми допадна: „Ако имахме по-добри свещеници, нямаше да имаме толкова много психиатри.“ Всъщност мисълта тъй ми хареса, че си казах на ум: „Браво, най-сетне някой от тези уж право славещи люде да започне да вижда гредата в окото на Църквата.“ Но, за моя изненада, изведнъж от тази мисъл на Паисий размишленията се лашнаха в изумителна посока, която завърши и с доста грозен жест – въпросната жена с отсечени движения „сложи кръст“ на иноверците, в частност на дъновистите. И в този момент заръчках Оги да си тръгваме: „Канят ли те – яж, гонят ли те – беж.“ Нямах повече работа там – съмнявам се, че в аудио записа липсва нещо фундаментално и просветляващо. Сборището така или инак се ориентираше към разпускане.

Размишления пост фактум

След като загърбихме сумрака и задуха в криптата на книжарницата, с Оги и Петър се питахме – каква беше целта на тези хора? От тримата лектори ясно личеше, че:

1. Не познават учението на Бялото братство. Спомена се доктрината за прераждането и на няколко пъти се позоваха на едно интервю на Андрей Грива. Това беше „енциклопедичната осведоменост“ на тези богослови. Съответно до последно, поне докато присъствах, се чудеха как да окачествят учението на Дънов: като самостоятелно религиозно течение, като секта, като ерес или като естествено социално явление на фона на общосветовното положение и неговите тенденции.

Ами нека им помогна – конкретно на дамата от тримата лектори, която като че ли единствена беше искрена в мъчещите я въпроси.

• Учението на Бялото братство не е и не може да бъде религия, тъй като, противно на изказаните невежи твърдения (или умишлени лъжи), то няма догми, нито атрибутите на институция, каквато е например йерархичността. Разделението на оглашени, вярващи, ученици и т.н. е неформално (!) и всеки, привлечен от учението, сам (!) преценява в коя група попада. И в зависимост от това, дали е вярващ, оглашен или ученик, пак сам (!) определя доколко е зрял да прилага едно или друго от учението в живота си. Например за учениците може да е „забранено“ да се женят, особено преди да навършат 33 години, но това не важи за онези, които не се чувстват готови за ученичество. Същото в общи линии важи за вегетарианството, а даже и за носенето на светско оръжие.

От друга страна, твърдението, че в православната Църква нямало йерархичност (?!), се опровергава от наличието на попове, подчинени на волята на владиката, който пък е подчинен на една камара народ, преди да се стигне до патриарха. И беше доста странно, че публиката прие лъжата на лекторите и след като беше повторена по друг повод. Отдавам го на късния час и липсата на кислород в гробницата, а не на нисък интелект или притъпено съзнание…

• Учението на Бялото братство не е и не може да бъде секта, тъй като сектата е общност, отделена от друга деноминация, обикновено религиозна. Самата дума „секта“ произлиза от латинската дума seco, която е идентична с българската „сека“ (отцепвам). В беседата беше направен опит Петър Дънов да бъде представен като сектант спрямо баща си – православния свещеник Дъновски – както и като сектант спрямо методистите от Америка, от които е обучаван на млади години. Стратегически беше премълчана причината Дънов да откаже предложенията да стане православен проповедник – а тя е, че той е бил склонен да работи за Църквата, но без заплащане… което би имало пагубно въздействие върху „морала“ на останалите свещеници. Що се отнася до методисткото образование, както беше изтъкнато и от самите лектори, то не дава каквото и да било отражение върху по-късните беседи и окултни лекции от учението на ББ.

• Съгласен съм с термина ерес. Той е правилният от „перспективата на православната вяра“. Ако го разглеждаме семантично обаче, ще трябва да напишем многотомен труд, като изводите от него може би нямаше да говорят за съгласието ми. Защото от перспективата на учениците на Бялото братство доста православни пастири не прославят правилно Господа (нито на думи, нито на дела) и рисуват грозен облик на Христос, което е престъпление и ерес спрямо Законите на Любовта.

• Обяснението, че т.нар. дъновизъм е социално явление е вярно дотолкова, доколкото условията на средата подпомагат ускореното пробуждане и проглеждане. Падат маските и овчите кожи, носени от премного недостойни представители на Църквата, което води до пробуждане сред някои православни и преориентирането им към човеко- и христолюбиви алтернативи. Разбира се, колкото са човешките съдби, толкова са и пътищата към учението на ББ. Моят Път нито за миг не мина през православието, а намерих Петър Дънов и Рудолф Щайнер поради особеността, че още като дете помнех предишен живот — това е достатъчно „да не бъда брат“ за свещеници с „християнство“, каквото изповядва попът Георгиев. Такъв съм си от малък – (пре)роден еретик.

2. И тримата лектори не познават дъновистите. Допускам, че познават един, двама, трима… и приписват качества на единиците върху цялото, което е неправомерен метод, водещ до закономерните грешни изводи. Разнообразието сред привържениците на учението на ББ е точно толкова голямо, колкото и това на миряните в Църквата. Ако използвах методите на тъй разочаровалите ме богослови, можех тенденциозно да кажа, че типичният православен е като онези ортодокси-фанатици, които убиха свой събрат – скачаха върху гърдите му, понеже бил от вражеския синод. Помните случая, нали? Аз го помня, но и през ум не ми минава да пренасям качества на такива „единствено спасяващи“ човекоубийци към православните ми роднини или към православните ми приятели, с които свободно мога да обсъждам дори верски въпроси.

На доцентите богослови не са им ясни елементарни принципни положения в общуването и изкуството на риториката. Съответно се проявиха като обикновени пропагандатори и се поставиха в положението на Дон-Кихотовци, воюващи срещу въображаеми противници.

Ами нека им помогна и в тези терзания:

• Не се определям като християнин и не познавам ученик на Бялото братство, който да се смята за такъв. Доколкото се използват термините „християни“ и „християнство“, то е изключително в контекста, че Христос заема централно място в учението. И дума не може да става за нещо повече – че приемаме догмите, гласувани по разните събори в периода 4-9 век от смъртни хорица, и то в отсъствие на опозицията. Ако под „християнство“ се разбират философските възгледи, натрапени от т.нар. Църковни Отци, разбира се, не сме християни!

• Не се определям като православен и не познавам ученик на Бялото братство, който да се смята за такъв. Доколкото има изключения, те са свързани със семантичното значение „правилно славещ“, а не с някакво историческо или църковно-догматично значение.

• Всеки учител има слаби ученици или такива, които бързат да покажат знания, без да са ги приложили в живота си. Такива има и сред последователите на Петър Дънов, които действително дехристиянизират учението. Но тенденциозното им използване  за охулване на проповедник е същото като това, да напъждаш или да критикуваш светски учител, защото във водения от него училищен клас имало и двойкари. Е, винаги е имало двойкари и винаги ще има. Използването на слаби ученици за егоистични и пропагандни цели срещу нарочени лица говори красноречиво за качествата на споменатите богослови – и за професионалния, пък и за моралния им дефицит.

• Няма достатъчно добре подготвен ученик на ББ, който да не разбира интелектуално или от житейска опитност, че сектите на т.нар. Христова Църква – православието, католицизмът, протестантството и т.н. – имат своето място в света. Ако нямаха такова място, те просто нямаше да съществуват. Един от Законите (или ако предпочитате – догмите) в учението на ББ гласи, че нямаме право да рушим нещо, което не сме създали. Ето защо няма нищо чудно, че добре подготвените последователи на Беинса Дуно не си организираме периодичен лов на вещици, което, от друга страна, като че ли е любимото (ако не и основното) занимание на „правилно славещите“.

И ето защо е пълна глупост да се смята, че белите братя опитваме да крадем овцете от пастирите на Църквата. Това е равносилно да се вярва, че някой ще опитва да вади бебе от корема на майката, преди да му е дошло времето да се роди. Бебето самичко излиза, когато е достатъчно узряло за самостоятелен живот извън майката. И се ражда, без да я пита, без да ѝ се моли – ражда се едва ли не напук на нея. Да, майката може да я боли, когато детето я напуска – но, ако опита да го задържи, ще го убие! И ако няма кой да пререже пъпната връв на новороденото – също ще го убие. Истинските бели братя не правим нищо повече от това, да прережем пъпната връв на човека, който сам е излязъл от Църквата; който по своя воля продължава развитието си извън нея и търси помощ, подкрепа в първите си стъпки.

Накратко, на събранието в криптата на онази книжарница, в продължение на два часа, (за кой ли път) се говореха празни приказки по реално несъществуващ проблем. Воюваше се по Дон-Кихотовски срещу въображаеми великани и се бранеха два термина – „православие“ и „християнство“ – срещу които никой „дъновист“ не би трябвало да има претенции. Учението на Бялото братство е категорично, че Христос не е дошъл да създава религия, нито християни – били те ортодокси, или други. Той е дошъл да даде импулсът, който ще създаде Божи Синове! Да, Христос иска да бъдем Божи Синове, а като такива – братя помежду си – а не някакви си християни, които много ги бива да си създават врагове. В този смисъл ми е безразлично дали ще ме определят като дъновист, щайнерист, мистик, окултист, съвременен богомил, християнин (поради мястото, което заема Христос в душата и живота ми)… Аз не се определям като нищо повече от смъртен и грешен човек, вървящ по Пътя към безмъртието и съвършенството – като бъдещ Божи Син.

Искрено и лично: Впечатления от тежката артилерия срещу дъновизма

Въпреки символа Vesica Piscis на стената зад лекторите ще е грешка да се смята, че „От Извора“ или масоните, които също го използват, имаме нещо общо с безусловно православните активисти. 🙂 Разбира се, няма случайности — това беше знакът от съдбата, открояващ се пред очите ми, че все пак трябва да издържа на физическия и душевния дискомфорт, за да се убедя лично в едни Щайнерови думи за ролята на Църквата при царуването на Антихриста.

3. Ако слушаме двамата православни богослови и свещеника, дъновистите били горделиви – сигурно има и такива – пък и се смятали за призвани да основат бъдещото човечество, Шестата коренна раса на Божите Синове.

• Аз не виждам нищо антихристиянско да се стремиш към развиването на нужните качества, за да се наречеш един ден Божи Син. Смятам, че това е и смисълът от Мистерията на Голгота, подвига на Христос. Не само Христос, ами и апостол Павел никъде не ни призовава да се наричаме християни, а говори за братя и за Божи Синове.

• Що се отнася до гордостта, учението на Бялото братство не претендира да е „единствено спасяващо“ и не твърди, че „няма бъдеще извън него“. Напротив – сред бъдещите Божи Синове ще има и православни, и белодрешковци, и католици, и протестанти, и мюсюлмани, и будисти, и дори атеисти… Всеки може да е Божи Син, ако опази или развие нравствена чистота, докато делата му са подбудени от Любовта (което ще рече и Христос). Лекторите-ортодокси обаче бяха убедени, че непременно трябва да наричаш Любовта с името Христос, за да намериш спасението. Ексклузивността на спасителните функции са претенции само на различните деноминации (секти) от все още разпокъсаната и строяща се Църква. А тази Църква никога няма да стане Христова, докато разделението (Антихриста) застава между хората. Църквата, както пише Св. Ерм, ще се гради до Последните времена, има още много тухли да се подбират за градежа, други – да се изхвърлят, докато накрая се създаде тяло, в което Христос може да е „между тях“, годните тухли, обединени в Негово име, в името на Любовта.

А негодниците – нека продължават да издигат прегради и да горят мостове, докато си вярват, че имат отдавна готова и „единствено спасяваща Църква“. Нека си вярват и че чрез по-активни проповеди и повече православни книги ще обърнат естествения ход на духовната еволюция. Докато плодовете на делата им изглеждат грозни и са горчиви на вкус, душите, в които Христос вече се проявява, ще продължат да бягат от онези, които проповядват и богословстват: „Слушай какво говоря, а не гледай какво правя!“ Наивниците измряха отдавна и от доста време насам се прераждаме с вродения усет, че спасението от един момент нататък трябва да се търси извън Църквата… Защото Христос не е в нея!

Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте. ( Матей 24, 23)

* * *

С такива кръстоносни походи, като този, на който станах свидетел, т. нар. Църква никога няма да стигне до портите на Йерусалим – бил той стария, или новия, обетования от Христос. Напротив – лично се убедих в Щайнеровите думи, че религиозните деноминации ще се превърнат в развъдници на фанатични Ариманови (Антихристски) последователи. Един такъв фанатик стоеше през едно място от мен на събранието. Беше налудничав и лъжещ, но, стори ми се, си вярваше.  А аз искам да вярвам, че той ще се освободи от товара си навреме.

Да бъде Божията Воля!

И всекиму според вярата му да се въздаде.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

18 коментара за "Искрено и лично: Впечатления от тежката артилерия срещу дъновизма"

  1. inranxan  14.09.2013 г. | 11:10 ч.

    ми….това можеше да им го кажеш в лицата им на всеослушание – лошото е ,че трудно можеш да отидеш предварително подготвен за такова фарисейство и откровена тъпотия

  2. bigstoyan  14.09.2013 г. | 12:12 ч.

    Горд съм, че те познавам, Стопанино. По-добро изказване, като мисли, факти и думи не бях чел много отдавна. Дай Боже да имаш занапред много сили и години да продължаваш да отваряш очите на незрящите…

  3. Стопанина  14.09.2013 г. | 13:35 ч.

    @ inranxan

    Можех да го кажа в лицата им, ако имаше лица, готови да слушат. Нямаше такива. На едно място доц. Нушев поиска отговор от дъновисти: защо се смятат за продължение на богомилите, след като богомилите били „дуалистична ерес“, а дъновизмът бил „пантеистичен монизъм“? Вдигнах ръка да му отговоря, но той не търсеше отговор, а предпочете да смята, че невежеството му съдържа отговор, който се разбира от само себе си.

    Отговорът ми всъщност щеше да е простичък и под формата на въпрос: Колко автентични богомилски книги е чел, за да твърди, че учението е било дуалистично? Понеже е ясно, че богословието се занимава само с книги, писани от врагове на богомилите, щеше да дойде и последващият ми въпрос: Чел ли е лекциите на Дънов и Щайнер против монизма или и с тях се е запознал само през погледа на враговете?

    Гарантирано, ако си бяхме разменяли тези въпроси, щяха да се намесят настръхналите фанатици от публиката. А най-опасният от тях беше на една ръка разстояние от мен. Да кажем, че и инстинктът ми за самосъхранение ме възпря да свърша в оная дупка, както Хипатия преди векове…

    Имах и три предварително зададени въпроса. Бях си ги намислил за дискусионната част. Но доцентката отговори, без да я питам, на единия от тях – онзи за плодовете на делата. От своеволната й добавка, че делата трябва да са вързани с вяра в Църквата, разбрах, че и другите ми въпроси ще са излишни.

    Мястото беше потискащо, задушно и фанатично. Исках да се махна колкото се може по-бързо оттам, а не да отговарям на една камара въпроси и обвинения. За да отговоря, по-напред трябваше да изчистя по две-три фактологически грешки във въпросите. Щеше да се наложи да откараме до полунощ, а организаторите имаха „ограничено време“ и обявиха, че не търсят дискусия, заради което не бяха изрично поканени и дъновисти.

    @ Биги

    И аз те обичам, братче. За силите не се безпокой – на никого не се дава повече, отколкото може да носи. Нито на мен, нито на теб…

  4. Korf  14.09.2013 г. | 14:10 ч.

    Mislecht i zrjacht ….ne ce te pravi po – chtastliv ….sled kato si mislich cesto za „doma“ !

  5. len  15.09.2013 г. | 00:52 ч.

    Една забележка, Иване, сам Учителя казва, че не е право да се употребява думата „дъновисти“.

  6. Илиян  15.09.2013 г. | 16:55 ч.

    Учудвам ви се, вече доста време е минало от как Петър Дънов го няма. Още има хората да се боят от него(не виждам защо) и да го оплювят(то е ясно защо). Но вие защо си хабите времето да им отговаряте и пълните чиниите?

    Поздрави

  7. Стопанина  15.09.2013 г. | 17:23 ч.

    Илияне, понякога мотивите за (без)действията не могат да се рационализират. Нека го наречем – вътрешна потребност. Какъв е бил просмисълът в нея, ако изобщо има такъв, може би ще разберем след време или никога няма да узнаем.

  8. Силвия  15.09.2013 г. | 23:51 ч.

    @ bigstoyan

    „По-добро изказване, като мисли, факти и думи не бях чел много отдавна.“

    Действително статията е изключително добра, както по отношение подбора на думи и така и като цялостно и задълбочено познаване на дейността и словото на Учителя.

    @ Стопанина

    „… понякога мотивите за (без)действията не могат да се рационализират. Нека го наречем – вътрешна потребност.“

    Няма как да се обясни смисъла на “вътрешата потребност” на човек, който няма такава. То е същото като това – да обясняваш на незрящият, който се е родил такъв, какво представлява светлината.

  9. House M.D.  16.09.2013 г. | 00:29 ч.

    На 20-ти септември навършвам 33 години и съм още ерген. Значи, ако изхождаме от логиката на православните апологети, аз съм ученик на ББ. Правилно ли съм разбрал начина им на мислене или…?

  10. Стопанина  16.09.2013 г. | 01:36 ч.

    Не, щом си ерген на 33 години, значи си или содомит, или безнравствено си сменяш „булките“. В мисловната постройка на бая от тях не може да се прокрадне мисъл за ученичество и свързания с него самоналожен обет за безбрачие и аскетизъм в леглото. Нищо, че примерът за такъв живот го е дал и Христос.

  11. Петър Матеев  16.09.2013 г. | 09:39 ч.

    Мисля, че Стопанинът много добре е предал беседата, както и атмосферата около нея. За мен присъствието ми там беше много полезно като лична опитност. Поне се запознах на живо с мисленето (или отсъствието му) на определн тип хора от нашето общество.

    Жалко е все пак да гледаш нападки към нещо, което не се познава. Според мен, за да представи виждане за нещо, което уж беше целта на беседата, човек трябва да е поне малко запознат с това, за което говори. Голи твърдения, не подкрепени от доводи, нямат смисъл. Или поне не водят до нищо градивно. Но и на самата беседа беше казано, че нейната цел е да постави граници, а не да гради мостове, например. За мен това говори за две неща – страх и невежество (страх, породен от невежество). За жалост тези неща могат да доведат само до разединение, а не до така нужното ни обединение. Явно имаме още дълъг и тежък път – като общество, не говоря за собствения път на всеки човек.

    И на мен бързо ми стана ясно, че повечето хора са дошли да говорят и да се надъват взаимно, а не да слушат, камо ли пък нещо да разберат. Но за това се иска и желание. Сметнах за излишно да опонирам на госпожата, живееща от 30 години в Германия и дала пример с някакъв фестивал на културите и религиите в Германски град. Такива събития има много на много места посвета. И не само съм участвал, а и съм организирал подобни. И колкото и да са хубави такива събития, по-важно е как се отнасяме с братята и сестрите от други култури и религии въс всекидневния ни живот.

    Едва ли пак бих отишъл на такава беседа, но поне ще бъда по-подготвен по темата, ако все пак съдбата реши да ме постави в таква ситуация.

  12. Светльо  16.09.2013 г. | 11:14 ч.

    Предния път беше Фукушима, сега бедствие и в Япония

    Ураганът Ман-и преминава над южната част на страната, където в няколко региона, в които е отправено специално предупреждение, се изливат „безпрецедентни дъждове“. Поривите на вятъра достигат скорост от 160 километра в час.

  13. Димитър  16.09.2013 г. | 17:45 ч.

    Хаха Светльо. Питах го аз Иромонаха Висариончо, що така … Ама имаше само насмешка и нещо подобно на – ако беше верно, до сега япония да я няма :)))

  14. Светльо  16.09.2013 г. | 17:51 ч.

    Смее се той ама нищо не казва, що се е изсипал куфара (от багажното на купето) върху главата му, на път за Варна да представя пасквила си. Трябвало това да го питаш дали е вярно 🙂

  15. Cursedbone  17.09.2013 г. | 12:57 ч.

    Извинявам се за това, че ще направя изказване което не е свързано с темата, но то и няма подходяща за това. Тук си направих регистрация отдавна, но във форума все още очаквам решението на администраторите. След като прочетох статията, започах да се чудя с какво хората събрани в това виртуално местенце, се различават от всички други групи? Дали „прякора“ който ползвам, не е причината за липса на решение, точно както християните заклеймяват всички други които не са от „тяхните“ като ерест? Опитвах се да разговарям преди време и със Стопанина, но така и не получих отговор от него, макар пощата ми да излиза с офицялното ми име, а не с „прякора“.
    Ще се радвам, ако поне веднъж получа отговор, поне във формата на разрешение за достъп до форума, в противен случай оставам с впечатлението, че и тук се гледат първо дрехите и чак тогава какво има под тях.
    Със или без регистрация пак мога да прочета какви мисли споделяте, за това и не се притеснявам дали ще бъда игнориран или не.
    Поздрави на всички.

  16. Стопанина  17.09.2013 г. | 13:36 ч.

    Cursedbone,

    Отговорът го написах наскоро във форума:

    Рядко се случва, но се случва:
    Когато активирам нови регистрации, понякога натискам „Откажи“, вместо „Одобри“. Причината е, че реалните хора, желаещи да се регистрират, се губят сред 200 автоматизирани регистрации от спамърски организации. Преди малко, без да искам, отново посякох някаква жена.

    Ако не получите активация на регистрацията си в срок от 2-3 дни, моля, направете си нова и ме уведомете на is@otizvora.com. Така е по-сигурно, че ще ви забележа сред множеството ментета и няма да направя грешка, която е необратима и отчитам със закъснение.

    Накратко, регистрирай се пак във форума. Преди седмица реших проблема със спама и кандидатурата ти няма да се изгуби.

    Опитвах се да разговарям преди време и със Стопанина, но така и не получих отговор от него, макар пощата ми да излиза с офицялното ми име, а не с “прякора”.

    Ежедневно получавам до 20 писма по линия на Извора, било от стари или нови изворчани, като не винаги имам възможност да отговоря веднага на всички. А като мине време, се случва и да забравям. Не правя връзка между никнейма ти и въпросното писмо, което е било с истинско име. Не съм сигурен дали изобщо съм получавал писмо от теб. Ако съм го получил, със сигурност съм го прочел, но може да не е съдържало въпроси, които изискват отговор. Понякога, особено напоследък, не съм на вълна случайни разговори, понеже си щадя силите. Ако е имало въпроси, които съм пропуснал, изпрати писмото пак за напомняне, както правят други изворчани.

    При толкова много „ако“-та, включително и това, че писмото ти може да се е изгубило по трасето, не скачай на прибързани заключения за причините да бъдеш „игнориран(а)“.

    Дали “прякора” който ползвам, не е причината за липса на решение,

    Няма такова нещо.

    След като прочетох статията, започах да се чудя с какво хората събрани в това виртуално местенце, се различават от всички други групи?

    Мога да ти дам готов отговор, но предпочитам сам(а) да го намериш.

  17. AZ  17.09.2013 г. | 21:51 ч.

    Този е живият хляб
    Всичко е възможно

    У нас, запример, първо ще се погледне отрицателно на всяко ново движение. Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал. Това се писало после и в сръбските вестници. Но после един от сръбските вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство. Питам: Какво се ползуват българските вестници, ако кажат, че онзи, който убил краля в Марсилия, бил дъновист? Това е невъзможно. Защо? – Невъзможно е човек да върви в закона на Любовта и да извърши някакво престъпление. Аз говоря за Любовта, оставям думата дъновист. Аз зная добре какви са задните цели на тия, които пишат по вестниците. За мене имената не важат, но казвам: В Любовта не могат да се вършат никакви престъпления. Никой не може да се оправдае със своите слабости или със своите вярвания. Не, Любовта изключва всякакви престъпления. Аз не мога да върша никакви престъпления в Любовта. Защо? – Защото, ако Любовта дойде да управлява в света, тя няма да пусне на земята да живее нито един престъпник. Тя няма да ги пусне, и после да ги убива. Тя предварително ще им каже, че земята още не е за тях. Тя ще ги изпрати на друго место

    6. неделна беседа от Учителя,
    държана на 4 ноември 1934 г.
    София, Изгрев

    (Приятно, меко време, малко мъгливо, но и слънцето грее)

    Петимата братя
    Напразно Ме почитат

    Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени щели да говорят на събрание против мене, против моето учение. Е, тогава те се заблуждават; учение на господин Дънов няма. Следователно ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато. То е великото Божествено учение за живота; с него аз съм запознат от памтивека. Всяко учение трябва да се постави на опит. Ще видим какво е казал Христос; какво са казали апостолите; какво – светите отци. Ще поставим всяко учение на опит, за да познаем истината. Христос казва: „Каквото ме е научил Отец ми, туй говоря; от само себе си нищо не говоря“. Следователно той не изнася свое учение. Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата. То носи радост, мир, светлина; то носи всички благородни пориви. Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист. Дребнавости вълнуват хората в човешкото учение: кой да бъде пръв, кой да заеме първо място в обществото.

    Беседа от Учителя, държана на 3 юни 1923 г. в София

    По образ и подобие
    Новата любов

    Сега наскоро писаха в нашите вестници, че трябвало да се взимат мерки против дъновистите и против другите секти, че се размножавали, а не се явявали противници. Ако Господ започне да съди котката, че яде мишки, как ще се оправдае тя? Ще кажете, че тя лови мишки по заповед на човека. Господ ще пита: Аз дадох ли заповед котката да лови мишки? Котката трябва да се наставлява от мишката, понеже мишката е по-умна от нея. Умът не ѝ достига на котката и тя трябва да се учи от мишката. Мишката страда от голяма любознателност.
    Благословен Господ Бог наш.

    Благословен Господ Бог наш.

    Добрата молитва.

    18-та неделна беседа,
    Държана на 30 януари, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
    София – Изгрев.

  18. House M.D.  05.10.2013 г. | 21:54 ч.

    Забавностите у нас продължават…
    http://dveri.bg/xyrp8

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.