Етерната поява на Христос или новото Му пришествие (1/3)

Цитати: Етерната поява на Христос като своеобразно завръщане (Вижте още втора и трета част на поредицата)

Христос, приближаващ се отдалеч и все повече свързващ се със Земята, ще бъде реалността на Земята, ще бъде Духът на Земята, когато тя достигне целта си. Той и днес е вече такъв, но тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще образуват едно цяло с него. Физическите тела ще се разпаднат, ще станат миров прах. Етерните тела имат смисъл само докато обновяват физическите тела; също и тях няма повече да ги има. Христовият дух ще бъде единствената реалност, която ще остане от Земята.1

* * *

Вече два пъти Христос е разпъван на кръст: веднъж физически във физическия свят (Мистерията на Голгота) и втори път през 19. век. Семената на земния материализъм, които от 16. век все повече се внасят в духовния свят от минаващите през портата на смъртта души и предизвикват все по-голям мрак, образуват «черната сфера на материализма». Тя се поема от Христос в неговата същност в смисъла на манихейския принцип, за да може той да я преобрази. В ангелското същество, в което Христовата същност се разкрива от Мистерията на Голгота насам, тя предизвика «духовна задушаваща смърт». Тази жертва на Христос може да се означи като второ разпъване на кръст на етерния план. Духовната задушаваща смърт, която довежда до помрачаване на съзнанието на това ангелско същество, е повторение на Мистерията на Голгота в световете, които лежат непосредствено зад нашия, за да може отново да се оживи предишното скрито Христово съзнание в душите на хората на Земята. Това отново оживяване ще стане ясновидско съзерцание на човечеството през 20. век. Би могло да се каже, че човечеството е изживяло възкресението на своето тяло в тогавашното време; то ще изживее възкресението на своето съзнание от 20. век нататък.2

* * *

Материализмът е станал в много отношения основният импулс на последната, отминаващата епоха. Многобройни души са умрели, минали са през портата на смъртта с материалистическа нагласа. Те живеят във времето между смъртта и ново раждане в духовния свят така, че нищо не знаят за света, в който живеят. Там към тях пристъпва едно същество. Те го съзират в онзи свят. Трябвало е да го съзрат, понеже това същество се е свързало със земното съществуване, макар и междувременно да витае невидимо в сетивното земно битие. И на усилията на тези, минали през портата на смъртта души, се отдава – не можем да го кажем по друг начин – да изгонят Христос от духовния свят. И Христос отново е трябвало да изживее обновяване на Мистерията на Голгота, макар и не в такава величина, както предишната. Тогава той преминава през смъртта, сега е изблъскване от духовния свят. И чрез това в него се изпълнява вечният закон на духовния свят. Това, което изчезне във висшия духовен свят, възкръсва наново в по-низш свят. Че през 20. столетие е възможно душите да се развият до разбиране на Мистерията на Голгота, се дължи на това събитие. Оттам Христос е още по-тясно свързан с всичко, което представляват съдбите на хората на Земята.3

* * *

В тридесетте години на живота си Исус от Назарет приема Христос в себе си. Настъпва скоро времето (след 1913), в което ще стават все по-многобройни хората, при които от тридесетата година на живота им в тях ще навлезе не Христос с цялата си пълнота, но Христовото познание (ще дойде) като чрез едно просветление. При тези хора в тридесетте им години ще започне нов широкообхватен душевен живот чрез това, че ще виждат Христос в неговата етерна същност. Хората не бива да оставят незабележимо да минат покрай тях впечатленията, които най-често съвсем тихо ще се появят, защото рядко ще има силни впечатления. Чрез разпространяването на истинската антропософия човешките души ще станат такива, че няма да пропуснат незабележимо да се извърши просветлението, когато то се появи, защото иначе няма да го получат наново в течението на повече инкарнации.4

* * *

Бъдещето се показва от две страни, от страната на опустяването, на свързването с материализма, или от страната на раждането на нов духовен свят, не само в мислите или, да речем, във възгледите, а в съществуването. Защото Христос ще застане на страната на човека и ще стане негов съветник. Това не е само картина, а хората в действителност ще получават съветите, от които се нуждаят, от живия Христос, който ще бъде техен съветник и приятел, който ще говори на човешките души като човек, физически вървящ до нас.5

* * *

Цитати: Етерната поява на Христос като своеобразно завръщане Никой няма влияние върху появата на Христос, дори най-могъщият посветен няма някакво влияние. Той ще се появи. Но могат да се предприемат мерки Христовото събитие да бъде възприето по един или друг начин и да действа различно. Онези братства, които искат да затворят душите на хората в материалистическата сфера, имат стремеж да попречат Христос да бъде забелязан през 20. век. Те имат стремежите да предоставят сферата на влияние, която трябва да е предоставена на Христос в 20. Век, на друго същество. Има западни братства, които се стремят да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не е била въплътена, била е само етерна индивидуалност със строго ариманическа природа. Те искат да нарекат това друго същество с името на Христос.6

* * *

Ако човекът търси Христос Исус по външно исторически начин, не може да го намери. Той трябва да го търси по пътя на духовното изследване. Там сигурно ще го намери. Ще намери историческото събитие на Голгота. Защо? Историческото събитие на Голгота е встъпило в развитието на човечеството в свобода, в свобода, разбирана в много по-висш смисъл от други исторически събития, и това породено от свободата събитие следва да пристъпи към човека в нашата епоха, като той го приеме само във вътрешна свобода – така, че нищо да не го принуждава да го приема. За това, за което има исторически доказателства, човек не е свободен да го приеме. За което липсва външно историческо доказателство, се приема само поради духовни основания, а на духовното равнище човек е свободен. Човек става християнин чрез свободата. И именно това е, което е необходимо да се разбере в сегашната епоха – че християнин може да се стане само, изхождайки от пълната свобода, а не заставен от исторически документи. В нашата епоха християнството трябва да спечели онази истина – това време е предопределено – чрез която то ще стане Великият импулс на човешкото разбиране за свободата. Към фундаменталните истини на нашето време принадлежи да се разбере, че доказателствата за християнството трябва да се търсят в духовния свят.7

* * *

Казва се, че Христос ще се появи в облаците – с това се има предвид, че той ще се появи на астралното поле в етерен образ. Трябва обаче да се подчертае, че в тази епоха той ще може да бъде виждан само в етерно тяло.8

* * *

Това единство на органите (всъщност всеки сетивен орган е дихателен орган) всъщност се постига само с разбирането на Мистерията от Голгота. Само това може да ни направи способни да чувстваме морално цялата природа. Когато тогава погледнем към облаците и виждаме да проблясва светкавицата, ще можем да виждаме в нея Христос в етерен образ. Това ясновиждане някога ще настъпи за всеки човек, било по-рано или по-късно. Само Отец знае деня и часа, както казва евангелието.9


Бележки:

  1. СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912, стр. 182, немско издание 1970 г. [^]
  2. СС 152 Въведение към Мистерията на Голгота (1913-1914), стр. 46сл., немско издание 1980 г. [^]
  3. СС 152 Въведение към Мистерията на Голгота (1913-1914), стр. 71сл., немско издание 1980 г. [^]
  4. СС 152 Въведение към Мистерията на Голгота (1913-1914), стр. 89, немско издание 1980 г. [^]
  5. СС 152 Въведение към Мистерията на Голгота (1913-1914), стр. 91, немско издание 1980 г. [^]
  6. СС 178 Индивидуалните духовни същества и въздействията им в човешката душа (1918), стр. 182, немско издание 1980 г. [^]
  7. СС 179 Историческа необходимост и свобода. Влияние върху човешките съдби от света на мъртвите, Дорнах (1917), стр. 116сл. немско издание 1977 г. [^]
  8. СС 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството (1911-1912), стр. 116сл., немско издание 1962 г. [^]
  9. СС 265 За историята и от съдържанията на познавателно култовия отдел на езотеричната школа, (1906-1924), стр. 361, немско издание 1987 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

40 коментара за "Етерната поява на Христос или новото Му пришествие (1/3)"

  1. Петър Иванов  11.08.2013 г. | 15:47 ч.

    @ Весела

    Като заговорихме за хубостта на Жената се сетих за една хубава песен, която бих искал да споделя:

    Кто Еще

    Если ты хочешь любить меня – полюби мою тень.
    Открой для нее свою дверь, впусти ее в дом.
    Тонкая длинная черная тварь прилипла к моим ногам.
    Она ненавидит свет, но без света ее нет.
    Если ты хочешь, сделай белой мою тень.
    Если ты можешь, сделай белой мою тень.
    Кто же, кто еще, кроме тебя.
    Кто же, кто еще, если не ты.
    Если ты хочешь любить меня, приготовь для нее кров.
    Слова ее все ложь, но это мои слова.
    От долгих ночных бесед под утро болит голова.
    Слезы падают в чай, но чай нам горек без слез.
    Если ты хочешь, сделай белой мою тень.
    Если ты можешь, сделай белой мою тень.
    Кто же, кто еще, кроме тебя.
    Кто же, кто еще, если не ты.
    Если ты хочешь

  2. giordana  11.08.2013 г. | 17:37 ч.

    @ Весела,
    Защо чувствувам, силна нотка, на феминизъм,в безкрайните ти писания?

    Аз съм, подчертавам, щастливо омъжена от много години, с втори съпруг. Имам син, на път за женитба. Надявам се, в близките години, да стана и баба. Успоредно със семейството, завърших висше образование, работех, и продължавам да работя и до днес.Чувствувам се реализирана, и семейно и професионално…

    Както виждаш, този тип любов, за която толкова наблягаш, никога не ми е липсвала!

    Всичко това, не ми пречи, да споделям, възгледите на Стопанина,( който за сега, не е женен) и другите редовни посетители на “От извора“, (някои от които са женени/омъжени, а други – не) Това, за мен, обаче, не е важно, защото, всеки, е свободен, да устройва живота си, както намери за добре!

    Този сайт, е, преди всичко, източник на определен тип информация .Всеки, е свободен, да вярва, и;ли не,на това, което чете, да тълкува, както иска, и да пише свободно мнението си, в рамките на благоприличието. ( същата свобода, беше дадена и на теб!)

    ТУК НИКОЙ НИКОГО НЕ АГИТИРА,НИТО КАНИ, НИТО УБЕЖДАВА, ИЛИ НАТРАПВА МНЕНИЯ, А САМО ДАВА ИНФОРМАЦИЯ!

  3. Стопанина  11.08.2013 г. | 18:51 ч.

    Жената си е в мен, цялата ми лява половина, там е и сърцето с Любовта. Колкото е в момента – толкова. Работим с ума (мъжкия принцип) за повече…

    За какво ми е да търся жена екзотерично, след като от все по-натрупващия се опит става ясно, че „горе“ нареждат така нещата, че след всяко външно приключение ми се налага пак да се взра в себе си, за да се събера в цялост. И какво мога да имам, освен искрено съчувствие, към странните хора, които се бият в гърдите си с най-богатата колекция от езотерична литература, а възгледите им за Любовта и отношенията между мъжа и жената продължават да бъдат като на всеки срещнат – половост и светско битие, каквото го знаем от памтивека. За такава мъдрост не ми трябва и една езотерична книга. Достатъчно е да слушам близките си, които само ми дуднат: „Ожени се, време ти е, кога, чакаме внуци…“

    За да е ясно откъде се появи въображаемият „проблем с жената“, ще напомня, че с Благо (известен още като Весела) се познаваме от години. И още преди седем години в един друг форум проповядвах възгледа си, че смисълът на еволюцията е мъжкият принцип, Мъдростта, да се събере с женския принцип (Любовта), а от тях да се роди Истината, сиреч Свободата. След това тази постигнала вътрешно съвършенство душа неминуемо ще намери Кой да я обладае. Тогава обаче имах неблагоразумието да употребя израза, че човек трябва да стигне до положение, при което си е „самодостатъчен“. Под това един екзотеричем ум, както се досещате, може да разбира каквото си иска. А понеже Благо (Весела) и един негов съмишленик и приятел, Хор-Батъ, са светски люде колкото си щат, пък и онзи форум беше бая националистически, се почнаха едни дълги размишления докъде ще стигне този народ, ако всеки стане „самодостатъчен“ и вече не се раждат бебета от плът и кръв.

    Ето за това става дума – темата за „жената“ на Стопанина и хулите за извращенията му са с доста стара дата. Тук е просто естественото им продължение от един от авторите. Да е ясно, да се знае… И да се очаква, че може би по някое време в дискусията ще се включи и Хор-Батъ. Би било закономерно.

    Но за мен е категорично ясно, че пътят към Свободата не минава през външна любов и екзотерично търсене на липсващата половина. Ясно ми е от изживявания, които досега ми показват, че отвън се намират само ограничения и разочарования. Ако не са заради партньора, сам си ги налагам, за да поддържам връзката. А за себе си съм избрал, че трябва да съм щастлив, вместо непременно да съм женен и със собствено семейство. Не изключвам напълно идеята за брак, мисля, че имам още няколко години, през които това може да се реши окончателно, но за целта се търси и жена, каквато засега не се намира. Или ако се намира, също вече търси „самодостатъчност“.

  4. FCB  11.08.2013 г. | 23:04 ч.

    Стопанина
    Хор-Батъ

    :mrgreen:

  5. Стопанина  03.03.2017 г. | 21:21 ч.

    Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. (Р. Щ., Събр. съч. 118)

    Видях Го на Витоша!

    И не бях сам. Goodman също Го видя, да си признае, без да шикалкави. 😉

    Още настръхвам от това, което ни се случи… Искам пак.

  6. Стопанина  03.03.2017 г. | 21:32 ч.

    Goodman-е, намерих това за „15-е години“! Да Му благодарим, че ни насочи…

    Пророчество на стареца Серафим:

    „Ще дойде време, когато Русия ще е в духовен разцвет. Тогава ще се отворят много храмове и манастири, дори езичниците ще дойдат при нас да се кръщават на тези кораби. Но не за дълго – петнадесет години, след това ще дойде Антихриста.

    Ще дойде време, когато Русия ще бъде разкъсана на парчета. Първо, ще я разделят и след това ще започнат да грабят богатството ѝ. Западът ще направи всичко, за да се улесни унищожаването на Русия и тя ще бъде завладяна в източната си част от Китай. На Далечния Изток ще прострат ръцете си на японците, а на Сибир – китайците, които ще се преместват в Русия, ще се женят за руски жени и в крайна сметка с хитрост и лукавство ще си присвоят територията на Сибир до Урал.

    Но когато Китай пожелае да отиде по-далече, тогава Запада ще се противопостави и няма да позволи.

    Много страни ще се опълчат срещу Русия, но тя ще оцелее, след като е загубила голяма част от земите си. Тази война, за която е записано в Свещеното Писание и предсказано от пророците, ще доведе до обединението на човечеството. Хората ще осъзнаят, че е невъзможно да се живее, или всички живи същества ще умрат, тогава ще се избере правителство на националното единство – това ще бъде на прага на възцаряването на Антихриста на неговия трон.

    Ще започне преследване на християните, а когато тръгнат ешелони в Русия по градовете, трябва да бързате към вътрешността, за да бъдете сред първите, тъй като много от тези, които останат, ще загинат.“ (Из „Старецът иеросхимонах Серафим Вирицки (1866-1949)“ – автор Александър Трофимов)

    И пак настръхнах, като намерих това пророчество, за което Той ни каза. Определено не съм го чел досега. И звучи доста правдиво.

  7. Gergana  03.03.2017 г. | 23:16 ч.

    Моля те, ако смяташ, че е редно, опиши тази среща.
    Ако е много интимно и крехко (в смисъл на баланс), разбира се, недей.

  8. Стопанина  03.03.2017 г. | 23:57 ч.

    Герка, трябва да го обмисля. Не съм сигурен дали е редно.

    От една страна, Щайнер критикува тези, които са твърде склонни да споделят окултните си опитности. От друга страна обаче, това не беше нещо кой знае колко мистично в по-голямата си част, така че не мисля, че споделянето ще бъде проблем.

    Просто трябва да обмисля как и къде да го поднеса. Ако не съм сигурен във формата, няма да бъде статия, а форумен пост. Със сигурност трябва да ми отмине лекия шок и превъзбудата, преди да се захвана. Ще трябва да се допитам и до спътника ми, дали е съгласен да описваме събитието с подробностите, а без подробности за разговорите, които водихме, срещата с Него няма как да се разбере.

    Въпросната среща беше нещо като 10-минутна кулминация на двата часа по-рано.

  9. Gergana  04.03.2017 г. | 00:30 ч.

    Има къде по-смущаващи събития 🙂

    Аз имам много силно преживяване, което споделих, защото не е важно преживяването, а тласъка…
    Те не ни искат със споменници, а с желание за действие.

    Обаче има го и този елемент, че споделянето би могло да навреди, ако е нужно за собственото развитие.

  10. Петьо  04.03.2017 г. | 13:10 ч.

    Има, я!

    Важното е да оставаме будни!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.