Социализъм, капитализъм и троичен социален организъм

Днес отново сме изправени пред важни времена, когато човечеството постепенно трябва да се събуди от съня на материализма и да съзре величието на своето духовно отечество. За това сме били подготвяни в продължение на хилядолетия от Великото Всемирно Братство. То е посявало духовните семена на Любовта и Братството в човешките души и е пращало своите пратеници сред различните народи по Земята, които да обработват тези велики добродетели. Затова днес една огромна част от човечеството носи несъзнателно в себе си стремежа към Антропософия, към реализиране на Божествените идеали. И когато внимателно наблюдаваме хората, забързани в изпълнение на ежедневните си задължения, можем да съзрем как духовното настроение разцъфтява в техните действия. Именно това е един от знаците, които бележат края на Кали Юга и идването на пролетта на културата на Любовта.

Вече е изминал цял век от края на Тъмната епоха, което според розенкройцерското познание означава, че нови импулси, нови познания ще бъдат влети в човешката култура и задачата ни като духовни ученици е да помогнем за правилното разбиране на това  ново и могъщо откровение на духовния свят. Защото от начина, по който ще бъде прието от хората, зависи бъдещето на земната еволюция. Двадесет и първи век е епохата на великите решения, когато човешката цивилизация ще трябва да вземе решението дали да продължи по пътя на материализма, или отново да се издигне към познанието на духовните светове. Затова този век ще събере антропософите и учениците на Бялото братство от началото на 20 век, учителите на Шартр, основателя на Маниехейството, този на Розенкройцерството, бодисатва Майтрея и всички онези готови души, за които говори Учителя Беинса Дуно. Всички ние сме призвани да вземем участие в разцъфтяването на човешката душа.

Реших да споделя с вас едно есе, което е илюстрация на казаното по-горе. То е написано от един средностатистически младеж, студент по икономика и бизнес в Американския университет в България. Външно този човек не е духовен, не е привлечен от духовните въпроси. Един типичен представител на нашето материалистично общество. Единствената му връзка с духа е нашето приятелство. И колкото и яростно да е отхвърлял духовната наука, тя все пак е пуснала корени в неговата душа и се е издигнала до съзнанието му в това есе.

Силата на есето не е в примерите употребени в него, нито в използваните термини, а в това, че израства от душата на един обикновен човек, който чрез собствените си сили е могъл да прогледне през илюзията на съвременната ни социална система и да достигне до духовните изисквания на времето. Именно поради тази причина с пълна сериозност трябва да приемем думите на Учителя: „Иде духовен глад, а вие вече сте подготвени за онези дни, когато ще трябва да се подпомогне светът с нови идеи. И как ще ви търсят тогава, как ще ви търсят!“ — Радослав Йорданов

* * *

Социализъм или капитализъм:
Коя е моралната социална система?

Когато дискутират икономическите и социалните системи, хората обикновено се въртят около двете най-популярни – социализма и капитализма. Някои защитават първата, други – втората. Очевидно след края на Студената война триумфира капитализмът на свободния пазар и даже Китай заимства някои западни икономически техники, за да подържа икономиката си. Въпреки това тази победа не е доказателство, че капитализмът е Системата, тя само доказва, че той е по-практичен.

От казаното до тук можем да се запитаме коя от двете е моралната система? Нито една от тях. Защото хората и в двете системи са водени от невежеството на личната изгода. Този личен интерес не успява да схване, че последствията от действията на всеки човек се разпростират извън неговия живот. Това е причина за появата неморални ситуации. И под двете системи природните ресурси се използват сякаш са безкрайни. Властимащите хора в капитализма, както и в социализма, експлоатират необлагодетелстваните. Живеем в общество на вълци, в което, за да успеем, трябва да се борим срещу всеки.

Капитализмът е система, в която средствата, разпределението и обмяната на продукцията се намират в частни лица, които експлоатират тяхната собственост за печалба в конкурентни условия.

Икономистите в техните икономически модели използват теорията на рационалния избор. Милтън Фридман, американски икономист от 18 век, обяснява теорията по следния начин:

„Частните еднолични фирми се държат така, сякаш са търсели рационален път за максимализиране на предвидените от дейността си възвращаемости (често пъти подвеждащо наричани „печалби“), и още така, сякаш са имали пълното познание относно необходимите инструментариум и информация, за да успеят в постигането на тази си цел; като че ли те са знаели съответните разходи и функциите на потребителското търсене, изчислени по пределните разходи и пределните приходи (това са добавъчните приходи за всяка допълнително реализирана единица продукция или услуга) от всички действия, и са изместили всяка линия на действие до точката, в която съответните пределни разходи и пределни приходи били изравнени.“

Въпреки това фирмите и отделните лица не разполагат с цялата информация при своето вземане на решения, затова винаги е налице фактор на неизвестност. В конкурентна среда фирмите се стремят към конкурентни предимства. Това означава, че те се опитват да намалят разходите, което е довело до големи технологични подобрения, които са усъвършенствали производителността на продукцията.

Друг начин за намаляване на разходите може да бъде корупцията. Подкупването на служебно лице, може да позволи неплащането на такси, или пък заобикалянето на дадени правила, които увеличават разходите. Възможно е решението за корупционен акт да бъде взето въз основа на същия анализ разход/печалба, както при теорията за рационалния избор. Разходите ще бъдат необходимата сума пари за подкупа и възможността да бъде разкрит, а печалбата ще бъде конкурентното предимство. От казаното до тук следва, че използваме едни и същи методи, когато решаваме колко и как да произведем и дали да използваме корупция за придобиване на конкурентно предимство. Тоест един рационален човек ще действа морално (няма да подкупва) само когато разходите са по-големи от предимствата.

Социализъм или капитализъм: Коя е моралната социална система?

След като сме казали това, нека да разгледаме концепцията на конкуренцията. Когато се зароди нов пазар, фирмите влизат в него и започват да се конкурират. Някои от тях чрез по-голяма продуктивност (иновации и корупция) изблъскват останалите от пазара. Това повишава пазарния дял на останалите фирми, което ги кара да растат, колкото по-голяма е една фирма, толкова по-продуктивна и силна е тя. Това прави трудно влизането на нови фирми в пазара, защото ще им бъде необходим по-голям начален капитал, за да постигнат продуктивността на по-старите.

За пример, малките софтуерни предприятия не могат да се конкурират с Microsoft на пазара за операционни системи. Ако една такава малка фирма пробие чрез някаква иновация и заплаши господството на Microsoft, тя може лесно да бъде отстранена чрез хищническо намаляване на цените1 или завоевание. Процесът на напускане на пазара от неефективни фирми ще продължи, докато накрая не се получи една голяма компания с толкова голям капитал, който да предотвратява навлизането на нови фирми.

Разбира се, в реалния свят не съществуват подобни компании, защото никой пазар не е напълно развит, но процесът е налице и е само въпрос на време за гиганти като Coca-Cola, Microsoft или Walmart да се разпространят във всички ниши на съответните им пазари. Това прави конкуренцията временен феномен и когато той престане да съществува, фирмата, която е останала на пазара, придобива монополистични сили, които ? позволяват да експлоатира своите клиенти. Правителствените мерки против монопола могат лесно да бъдат предотвратени – чрез корупция, лобизъм и т.н. Всичко това е резултат от следването на личния интерес2.

Според всеобщата декларация за правата на човека на ООН: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“ и „Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност“. Обаче, когато си помислим за Apple и Nike, и техните фабрики в Азия, свободата и достойнството изглеждат някак компрометирани. Хората в тях са принудени да работят и живеят в мизерни условия. Да, най-вероятно са подписали някакъв договор и могат да напуснат по всяко време, но имат ли избор в действителност? Ако изборът е между гладуването на семейството ти или сключването на договор, който те задължава да работиш за унизително малка сума пари, защитени ли са наистина свободата и достойнството ти? Но собствениците на тези компании не са направили нищо нередно, те просто са използвали предимствата на азиатския трудов пазар, за да намалят разходите си, а може би са дали и някой друг подкуп. Направена е сметката между рисковете и възнаграждението, след което е било взето решение.

Всички неща, които ни е донесла конкуренцията – плазмени телевизори, смартфони, компютри, коли и т.н. – ще звучат като шега за човек, живял преди 100 години. Всички те са страхотни, но правят ли ни по-щастливи, все пак това е тяхното предназначение? Проучване показва, че въпреки по-големите си приходи и достъп до предимствата на технологията, американците не са по-щастливи в сравнение с 40 години по-рано. Това подсказва, че технологичният прогрес няма отношение към щастието и по този начин поддръжниците на конкуренцията, а също така и на личния интерес3 имат един факт по-малко, който да подкрепя техните твърдения.

Обикновено в капиталистическата държава политическата система е демокрацията. Политиците, които са избрани да управляват, подобно на всички други себеугодници, гонят личните си интереси. Това ги прави податливи на корупция. Големите компании разполагат с необходимия капитал, за да корумпират политическия апарат. Това кара правителството да следва интересите им, вместо интересите на хората. Политиците на върха може и да се сменят с края на мандата, но те ще бъдат подменени от хора със същия личен интерес и процесът на корупция ще продължи.

Социализъм или капитализъм: Коя е моралната социална система?

Държавата се управлява от капитала, а хората, които го притежават, са малцина. С други думи, това по-скоро е икономическа тирания, отколкото демокрация. Дори ако политиците искаха да защитят хората, като вдигнат минималните заплати и корпоративните такси, подобрят трудовите регулации и други, по този начин те рискуват големите компании с техния капитал да напуснат страната им, което ще доведе до намаляване на брутния вътрешен продукт и по-висока безработица.Това ще нарани страната дори повече.

Някой може да възрази, че големите компании наемат хора и по този начин подобряват живота им. Той или тя ще бъде прав, но хората нямат свободен избор – те или приемат, или живеят бедно. Това отнема свободата на избора и достойнството, записани в точки 1 и 3 на декларацията за правата на човека на ООН. Тук не твърдя, че корпорациите, компаниите и политиците са зли в основата си. Проблемът е, че са водени от личната изгода, която не успява да съзре по-голямата картина: че истинският личен интерес може да бъде постигнат чрез служба на обществото. Когато се работи не в името на печалбата, а заради правенето на добро.

От друга страна, социализмът е система, която изглежда като противоположност на капитализма. Тук средствата за продукция, разпределение и обмяна са притежание на обществото, чрез държавата. Продукцията не е за печалба, а за потребление. Няма конкуренция. Цените и инвестициите се определят от държавата. Благата са разпределени по равно. Социалистите виждат обществото като тяло, вместо като група от индивиди, тук самоинициативата е потискана. Човек, който не се съгласява с пътя, по който върви обществото, е враг. Пример за това са всички дисиденти и политически гонения, които са се разиграли в Източна Европа по времето на комунистическата епоха.

Хората, живеещи в социализма, не са по-малко егоцентрични от тези при капитализма. Все пак те искат хубави дрехи, коли и да ядат банани и портали не само по Коледа. Затова, когато средствата за продукция са били национализирани от правителството, то не се е отказало от привилегиите, които идват с неговата придобивка, защото е имало както икономическата, така и политическата сила. Най-големите жестокости, извършени от комунистическия режим, са срещу хората, които са застрашавали властващата класа, и срещу тези, които не са се вписвали в икономическия план на правителството. Броят на хората, убити от комунистическия режим, е спорен, но Р. Рамъл в неговата книга „Смърт от правителство“ оценява броя на убитите около 104 милиона души.

Социализмът, подобно на капитализма, е бил воден от егоцентрични хора и може да се каже, че липсата на морал при първия режим важи и за втория.

Един егоцентричен човек в капитализма ще се стреми към позиция във фирма и корпорация, или с други думи – към позиция, от която може да контролира капитала. Той също така има и друг начин, по който да задоволява егоцентричните си страсти – чрез политиката, където ще служи на собствениците на капитала. В социализма тези две позиции са слети, затова единственият начин, чрез който е могло да бъдат постигнати тези егоистични цели, е бил чрез държавния апарат.

Причината, поради която е паднал социализмът, е, че е бил по-неспособен в оползотворяването на себичните сили, които управляват населението. Докато капитализмът е предлагал лична инициатива и свободен пазар, който подсилва продуктивността, иновациите и прогреса, социализмът е предлагал средства на продукция, контролирани от държавата, които не са били ориентирани към печалба, а също така не са били подложени и на конкуренция, което им е позволило да съществуват без постоянни подобрения в качеството. Например, брутният вътрешен продукт на човек в България през 1973 г. е бил $5,284, а през 1990-а – $5,597, което е по-малко от 6% растеж. За същия период Австрия има 50% растеж на БВП.

Същото заключение може да се направени за другите социалистически страни. Това показва колко сериозно е изоставал комунистическият блок в сравнение със западния капитализъм. Освен това, за да скрият безработицата, държавните предприятия са назначавали хора, без истински да се нуждаят от тях, което е товарило икономиката. Също така, без значение колко ниска е била продуктивността на даден работник, той е нямало да бъде уволнен. Фактът, че западняците са се радвали на по-високо потребление в сравнение с хората в социалистическите страни, е засилило разногласията в източния блок, което е довело до неговото разпадане.

Хората не са животни, тяхната крайна цел е не да бъдат водени от инстинкти, а да живеят разумен живот. Ние сме самосъзнателни същества и можем да разбираме последствията от нашите действия и това ни прави различни. Въпреки това в съвременния свят действаме като животни, ние сме на върха на хранителната пирамида, но не разбираме отговорностите, които идват с това. Ние консумираме и консумираме в преследването на краткосрочния себичен интерес, сякаш всичко е безкрайно – но в природата винаги има баланс, върхът е зависим от по-ниските нива на веригата; ако разрушим една част от нея, веригата ще рухне и върхът вече няма да може да се изхранва и ще загине. Природата е като един голям организъм, а хората са умът на този организъм. Както сме отговорни за здравето на нашето тяло, умът на този организъм е отговорен за неговото здраве, защото той не може да живее извън него.

Социализъм или капитализъм: Коя е моралната социална система?

Рано или късно и двете икономически системи ще се провалят, защото са подхранвани от егоистичните енергии в човешкото същество и затова те са разрушителни, вместо градивни. Една истинска морална система е тази, при която личното щастие се постига чрез служба на външното, вместо на вътрешното (на себе си). С това нямам предвид, че човек трябва да бъде роб на обществото и природата, а че той трябва да използва личната си инициатива и талантите си, така че да помага за висшата цел: служба на обществото и природата.

Eдин пример за морална система е Троичният социален организъм на Рудолф Щайнер. Основната му идея е, че съдържа три области на социална активност: икономическа, правна и културна. Щайнер твърди:

„Здравето на човешкото общество зависи от населението в зряла възраст, което разбира характеристиката на всяко от полетата и поради това може да организира обществото така, че всяка от тези области да се радва на независимост и автономия.“

Взаимодействието между тези области е подобно на това между независимите държави.

Социализъм или капитализъм: Коя е моралната социална система?В икономическата сфера всяка стопанска активност се извършва в духа на братството, за да се посрещнат нуждите на всички. Тук „нужди“ означава онова, което ще бъде необходимо на човек, когато „въздействието на могъщата подсъзнателна манипулация е изкоренено“ от ума. Цените в този модел се определят от разходите за производство (в смисъла на материал, не труд) на една единица от дадена стока и разходите от истинските нужди на производителя и зависимите от него хора, за периода до производството на друга единица.

Според Щайнер правната4 сфера се занимава изключително с човешките права, без място за бизнес единици. Регулацията на тези единици се извършва от асоциации в бизнес сферата. Тук законите трябва да бъдат независими от икономическите грижи и сили. Изпълнението на тези закони се извършва чрез полицейска сила, докато военната сила ги защитава от чуждестранни нарушения.

Културната5 сфера култивира и оценява човешките способности на всеки индивид. Най-добрият начин за развитие на тези способности е свободата. Тя трябва да дава на хората възможността свободно да общуват и взаимодействат помежду си. Щайнер казва:

„Тук човешките индивидуалности няма да бъдат насилвани в институционални шаблони. Как един човек помага на друг, как един помага за развитието на друг, ще произлиза просто от това, което човек чрез собствените си способности и постижения може да бъде за другия.“

Човек не може да реализира собствените си способности, ако не е свободен от влиянията на другите; институционалните шаблони отнемат тази свобода. Това означава, че на учителя не трябва да бъде нареждано как и какво да преподава; взаимодействието между учителя и учениците определя какво трябва да бъде преподавано.

Тричленният социален организъм не описва утопично общество, лишено от проблеми. Това ще бъде против законите на органичния живот. Всеки организъм постоянно се опитва да се приспособи към непрестанно изменящите се обстоятелства на живота. Животът е една постоянна метаморфоза и поради тази причина, винаги ще съществуват загадки за решаване. Същността на тричленния порядък е адекватно да насочи силите на човешките същества, така че проблемите да бъдат решение съобразно изискванията на времето.

В заключение мога да добавя, че капитализмът и социализмът са неморални, защото подхранват непросветения егоизъм в хората. Егоизъм, които не успява да види индивида като част от обществото. В една морална система хората виждат добруването на обществото като добруване на отделния човек. Човек постига морален личен интерес, когато посвети своите умения и способности за доброто на другите.

* * *

Автор: Любен Евтимов Четирски (студент по икономика и бизнес към Американския университет в България, АУБГ)

Превод от английски: Радослав Йорданов
Бележки:

  1. Сваляне на цените под себестойността на продукта за известно време – бел. прев. [^]
  2. Казано с други думи: егоизма – бел. ред. [^]
  3. Или егоизма [^]
  4. Или политическата [^]
  5. Или духовната [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

4 коментара за "Социализъм, капитализъм и троичен социален организъм"

  1. Стопанина  09.03.2013 г. | 16:27 ч.

    Бях забравил и хубавия увод. Вече е добавен.

  2. Светльо  09.03.2013 г. | 21:48 ч.

    Браво на момчето за това, че е будно. Само една лека забележка. Има фактологическа грешка. Милтън Фрийдман е икономист роден 1912 и починал 2006 г. Не е икономист от 18 век. Не е съществено това, но 18 век, неолибирализма в икономиката не е бил познат :). Иначе като цяла адмирации за автора!

  3. Радослав Йорданов  10.03.2013 г. | 09:30 ч.

    Светльо, прав си, Милтън Фрийдман е съвременен икономист. По погрешка е написано 18 век.

    Нещо приятно от Щайнер:

    Рожби на слънчевите същества могъщи,
    светещи, с благодат изпълващи света духовни сили;
    да бъдете на Михаил дрехата лъчезарна
    мисълта божествена ви отреди.
    Той, пратеникът на Христос показва в вас
    опората за човека, свещената мирова воля.
    Вий, светли същества на етерните светове,
    донесете на хората Словото Христово.
    Така Михаил вестителят Христов им се явява,
    на дочакващите и жадуващи души.
    Тях пламтящото ви Слово озарява
    в мировото време на Човека-дух.
    Вие, ученици на духовното познание,
    знака мъдър Михаилов приемете;
    приемете словото-любов на мировата воля
    във душите си кат’ висша цел активно.

    “Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки” том 4, Рудолф Щайнер

  4. FCB  26.03.2013 г. | 21:05 ч.

    Супер статия , поздрави на Радослав и приятеля му 😉

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.