Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4

(Четвърта лекция на цикъла „Влиянията на Луцифер и Ариман“, държана на  15.11.1919 г. в Дорнах.)

Чували сме, че някога човешката душа е била надарена с древна мъдрост и че тази мъдрост постепенно e залязла – днес вече не е достъпна. Затова по отношение на тяхното знание, хората се чувстват постоянно връщани към това, което им се разкрива от физическото съществуване. Под „знание“ нямам предвид само науката в общоприетия смисъл, а знание, което съзнателно е прилагано от душата в ежедневните дела на живота.

Естествено ще възникне въпросът: „Как е възникнала тази древна мъдрост?“ Тук трябва да се докосна до една нова страна на въпроси, които сме разглеждали от други ъгли.

Нека отправим поглед към времената, когато в истинския смисъл човешките същества станаха граждани на Земята – когато като същества от душа и дух те слязоха на Земята, обгърнаха се с нейните сили и станаха земни същества. Ако човешките същества бяха просто слезли на Земята с качествата, наследени от собствената им природа, еволюцията щеше да тръгне в съвсем различна посока през различните културни епохи. След като бяха слезли на земята, човешките същества трябваше да се свържат с околния свят, за да придобият земно знание – не бих казал чрез ясновидство в правилния смисъл, а чрез инстинкти, изпълнени с определено ниво на ясновидство. Придобиването на това земно знание щеше да бъде много бавен и постепенен процес и за дълги периоди от време хората щяха да останат безплодни, детински същества. Вярно е, че по наше време те щяха да са успели да развият душевно и физическо устройство, което щеше да съответства на човекоподобното, но никога нямаше да са достигнали духовните висини, до които са се добрали. Това, че те са успели да постигнат тази еволюция, по начин, различен от преминаването през всички етапи на детинството, е резултат от намесата на луциферичните същества в земната еволюция. От последните лекции знаем, че индивидуалността на Луцифер се въплъти в Азия в определена епоха на предхристиянските времена и че първичната езическа мъдрост, за която свидетелстват много от историческите факти, произлезе от това същество. Още от самото начало луциферичните същества са били свързани в определена степен с еволюцията на човечеството.

Моля за вашата добросъвестност – макар че съм наясно, че такива молби нямат голяма полза – да не приемате еснафско отношение, когато се споменават луциферичните същества. Дори между антропософите все още съществува склонността да се казва: „Това със сигурност е луциферично. Нека на всяка цена да го избегнем, да го отхвърлим!“ Но тези неща трябва да бъдат разглеждани от много различни аспекти и винаги трябва да си припомняме, че цялата древна езическа мъдрост произлезе от луциферичен източник. Темата е такава, че изисква дълбоко и сериозно проучване.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4

Колкото по-назад отиваме в еволюцията на човечеството, толкова по-често намираме определени индивидуалности, които чрез качества, придобити в по-ранни прераждания, са се оказали достатъчно зрели, че да схванат богатствата на мъдростта, притежавана от луциферичните същества. Помислете например за седемте свещени Риши на древна Индия. Когато индийците тълкуваха мъдростта на свещените Риши, те знаеха – ако бяха посветени в тези неща – че учителите на свещените Риши са били луциферични същества. Защото онова, което луциферичните същества донесоха със себе си в земната еволюция, беше преди всичко светът на мисълта, на проникната от интелектуалната мисъл култура; светът на разсъдъка в най-висшия смисъл на думата – светът на мъдростта. И когато се връщаме към първичния произход на човешкото развитие, ние намираме, че източникът на езичната мъдрост винаги е лежал в луциферичните същества.

Може би ще попитате: „Как е възможно това?“ Трябва да разберем, че човешките същества щяха да останат деца, ако не бяха приели постоянните инструкции от мистериите, които произлизаха от луциферичните същества. Тези, които притежаваха знанието и наследената първична мъдрост, с които да се погрижат за прогреса и просвещаването на човешкия род, не бяха като модерните еснафи – не се страхуваха от  получаването на тази мъдрост от луциферичните източници. Те взеха върху себе си задължението, което се възлага на всеки, на когото луциферичните същества дават знание от духовните светове. Задължението – защото може да бъде наречено така, макар че тези думи не винаги предават точния смисъл – беше да се използва правилно тази луциферична космична мъдрост, за доброто на земната еволюция. Разликата между „добрата“ мъдрост и чисто луциферичната мъдрост – която, когато се има предвид съдържанието, е абсолютно същата – е това, че „добрата“ мъдрост не е в ръцете на луциферичните същества. Това е същественото. Не става въпрос за това, че съществува само една мъдрост, която човек може красиво да опакова и да сложи в някоя стая на душата си и по този начин да стане добър, а за това, че Мъдростта е универсална и единствената разлика седи в това, дали е в ръцете на разумни хора, които я използват за добро, дали е в ръцете на Ангели, Архангели или дали е в ръцете на Луцифер и неговите приемници. В древните време мъдростта, необходима за развитието на човечеството, можеше да се придобие само от луциферични източници; затова посветените бяха задължени да я получават от тези източници и в същото време да приемат задължението да не се поддават на стремежите на луциферичните същества.

Намерението на Луцифер беше да предаде мъдростта на човечеството по такъв начин, че да убеди хората да изоставят пътя на земната еволюция и да тръгнат по път, водещ към свръхземна сфера, сфера отделена от земната. Ако искам да го изобразя схематично, трябва да кажа: Ако това е земната повърхост (бяло; weiss), така човек трябваше  да измине този път върху земната кора (червен; rot), когато стъпи на земята.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4

Луциферичните същества включиха тяхната мъдрост в човешките същества, но те искаха тя да ги накара да се отклонят от Земята, без да са минали през земната еволюция. Луцифер иска да предостави Земята на себе си, да спечели човечеството за царство, чуждо на това на Христос.

Мъдреците на древните времена, които получаваха прадревната мъдрост от ръцете на Луцифер трябваше, както казах, да се закълнат да не се подават на неговите желания, а да използват мъдростта за доброто на земната еволюция. И това е всъщност, което се постигаше в предхристиянските мистерии. Ако попитате какво получи човечеството чрез тези мистерии, чрез влиянията на луциферичните същества, които в следатлантските времена все още вдъхновяваха определени личности като Ришите на Индия и пращаха техните вестители на земята – отговорът е, че човешките същества получиха зачатъците на онова, което беше развито в хода на еволюцията като способности на говора и мисълта. Говорът и мисълта, според техния произход, са луциферични, но са били откъснати от хватката на Луцифер чрез мъдреците на древността. Ако наистина желаете да избягате от Луцифер, тогава трябва да сте готови в бъдеще да бъдете глупави и да не мислите.

Тези неща са част от науката на посвещението, която постепенно трябва да навлезе в познанието на човечеството, макар че, поради образованието, което e царувало в продължение на векове в цивилизования свят, хората отбягват тези истини. Карикатурата на Луцифер и Ариман – средновековният дявол – е постоянно пред техните умове и те са расли в тази еснафска атмосфера в продължение на толкова дълго време, че даже и днес потръпват от мисълта да се доближат до съкровищата на мъдростта, които са интимно и дълбоко свързани с еволюцията. Много по-лесно е да се каже: „Ако се защитя от дявола, ако се отдам на Христос с детска чистота, ще бъда благословен, и моята душа ще намери спасение.“ В своите дълбоки основи, животът не е толкова прост. И от основно значение за бъдещето на човешката еволюция е да не бъде пречено на тези истини, които сега обсъждаме. Трябва да се разбере, че изкуството на говора и изкуството на мисленето са станали част от човешката еволюция само защото са били получени чрез посредничеството на Луцифер.

Луциферичният елемент все още може да се наблюдава в мисленето. Говорът, който в продължение на дълги епохи се е видоизменил и приспособил към земните нужни, е паднал под влиянието на Ариман. Той е донесъл различните езици на земята.  Луциферичната тенденция е винаги към обединение, а основната склонност на ариманичния принцип е разграничението. Какво щеше да бъде мисленето, ако не беше луциферично?

Ако мисленето не беше луциферично, човешките същества на земята щяха да бъдат такива, чието мислене е напълно нелуциферично – а именно като Гьоте. Гьоте беше един от тези, които в определено отношение трябваше да се опълчат на луциферичните сили. Това обаче прави необходимо постоянно да се придържаме към конкретната, индивидуална реалност. В момента, в който генерализирате или обобщавате – в този момент се приближавате към луциферичното мислене. Ако наблюдавате всеки един човек, всяко едно животно, всяко едно растение, всеки един камък, ако във вашето мислене държите само един единствен обект, без да го класифицирате в род и вид, без да обобщавате в мисълта си, тогава не сте склонни към луциферично мислене. Обаче, ако някой опита подобно нещо като дете, няма да успее да премине и през най-долните класове на съвременното училище.

Главното е, че това мислене, склонно към обобщаване, включено в езическата мъдрост, постепенно се е изчерпало. Човешкото устройство е такова, че този луциферичен принцип на обобщение вече не може да служи на хората на Земята. За това се е погрижило обстоятелството, че богосътворената човешка природа постепенно, в хода на еволюцията, се е свързала със Земята. И поради това, че човекът се е свързал със земното, днес той е по-слабо свързан и с луциферичния елемент, който винаги се стреми да го отдръпне от Земята.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4Но щеше да бъде много лошо, ако човечеството просто се беше отдръпнало от луциферичния елемент, без да постави нещо на негово място. Щеше да бъде много, много лошо. Защото тогава човешките същества щяха напълно да се сраснат със Земята, а именно със земната територия, на която са се родили. В своята култура те щяха напълно да се обособят, да се диференцират. Вече можем да видим, че тази тенденция се разраства. Най-отчетливо тя е пуснала корен от началото на 19 век, но тенденцията за разделяне във все по-малки групи ясно се вижда като резултат от катастрофалната световна война. Шовинизмът постоянно набира сила и накрая ще накара хората да се разделят до такава степен, че всяка група ще бъде съставена само от едно човешко същество. За да се борим с това, трябва да бъде създадена противотежест, а тази противотежест може единствено да бъде съставена, ако, подобно на старата мъдрост в езичеството, бъде влята нова мъдрост, постигната чрез свободния подтик и воля на човешките същества. Тази нова мъдрост трябва отново да бъде мъдрост на посвещението.

И тук стигаме до глава, която не трябва да бъде скривана за съвременното познание. Ако в бъдеще хората не направят нищо за придобиване на нова мъдрост, тогава без тяхното съзнание цялата култура ще стане ариманична и ще бъде лесно за влиянията, произтичащи от въплъщението на Ариман, да проникнат в цялата цивилизация. Затова трябва да бъдат предприети предпазни мерки по отношение на теченията, чрез които се подпомага ариманичната форма на култура. Какви ще са последствията, ако хората последват силните склонности, които имат днес – да оставят нещата да си вървят по течението, както са си, без да разбират и да ръководят в правилните канали тези течения, които водят към ариманична култура?

В момента, в които Ариман се въплъти в определеното време на Запад, цялата култура ще бъде импрегнирана с неговите сили. Какво още ще донесе той? Чрез известни удивителни дела той ще донесе на човечеството цялото ясновидско познание, което до тогава е могло да бъде постигнато единствено посредством интензивни усилия и труд. Помислете само колко безкрайно удобно ще бъде това. Няма да бъде необходимо хората да правят нещо. Те ще могат да живеят материалистично, ще ядат и пият, това, което е останало след войната, и не ще трябва да се занимават с някаква духовна наука. Ариманичните течения ще продължават курса си безпрепятствено. И когато в правилното време Ариман се въплъти в западния свят, ще основе едно голямо окултно училище. В това окултно училище ще бъдат изучавани най-грандиозните магически изкуства и върху човечеството ще се изсипе онова, което иначе може да бъде постигнато само с труд.

Нека никога не си представяме, че Ариман ще бъде някакъв измамник, който ще погажда злонамерени трикове на хората. Не, тъкмо обратното! Ленивите хора, които отказват да имат какъвто и да е контакт със духовната наука, ще станат жертви на неговата магия. С помощта на удивителни магически изкуства той ще може да превърне голям брой от човешките същества в ясновидци – но по такъв начин, че ясновидството на всеки индивид ще бъде строго диференцирано. Това, което един човек ще вижда, няма да го виждат втори или трети. Объркването ще вземе надмощие и въпреки че са станали възприемчиви за ясновидска мъдрост, хората неминуемо ще изпаднат в несъгласие по отношение на пълното различие на техните видения. В края на краищата всички ще бъдат доволни от техните собствени видения, защото всеки от тях ще може да вижда в духовния свят.

По този начин цялата култура ще стане жертва на Ариман. Човешките същества ще бъдат покорени от Ариман просто поради това, че не са постигнали със собствени усилия онова, което Ариман е готов и има възможност да им даде. Не може да бъде даден по-лош съвет от това да се каже: „Стойте си точно такива, каквито сте си! Ариман ще направи всички ви ясновидци, ако това е вашето желание. А вие ще го желаете, защото силата на Ариман ще бъде много голяма.“ Но резултатът ще бъде установяването на Ариманово царство на Земята и отхвърлянето на всичко постигнато дотогава от човешката култура; всички несъзнателно пазени пагубни тенденции ще се разразят.

Нашата грижа е мъдростта на бъдещето – ясновидска мъдрост – да бъде спасена от хватката на Ариман. Нека отново си припомним, че има само една книга на мъдростта, а не два вида мъдрост. Въпросът е дали тази мъдрост е в ръцете на Ариман или на Христос. Тя не може да попадне в ръцете на Христос, освен ако хората не се борят за нея. А те могат само да го сторят, като си казват, че чрез собствените им усилия те трябва да усвоят съдържанието на духовната наука преди времето на Аримановото въплъщение на Земята.

Това е космическата мисия на духовната наука. Тя се състои в това, да се предотврати израждането на мъдростта в ариманична или оставането ? като такава. Един чудесен начин да попаднем в лапите на Ариман е да отхвърлим всичко, свързано с познанието, заради религиозна принадлежност или да настояваме, че чистата вяра е достатъчна. Ако хората се държат здраво за тази чиста вяра, те осъждат душата си на застой, а мъдростта, която трябва да бъде спасена от Ариман, няма да намери брод към тях. Важното е не дали хората приемат или не мъдростта на бъдещето, а дали те работят върху нея. И тези, които го направят, трябва да вземат върху себе си тежкото задължение да спасят земната култура за Христос, точно както древните Риши и посветени се врекоха да не се подават на Луцифер, като условие човечеството да не се отклони от Земята.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4Основното в темата ни е, че за мъдростта на бъдещето също е необходима борба, подобна на онази, водена срещу Луцифер от древните посветени, с посредничеството на които са предадени способностите на говора и мисленето. Точно както посветените на древната мъдрост трябваше да изтръгнат от Луцифер онова, което се превърна в човешки разсъдък, така трябва и онова, което в бъдеще ще се превърне във виждане във вътрешното същество на нещата, също да бъде откъснато от ариманичните сили. Тези неща оказват силно влияние между редовете на живота, но също така и в неговата вътрешност.

Наскоро прочетох бележки, написани малко преди смъртта на един човек, който беше приятел на антропософското движение. Той е бил раняван през войната и дълго време е лежал в болница, а в хода на операциите, които са били извършвани върху него, няколко пъти е надзървал в духовния свят. Последните редове, които той е написал, съдържат забележителен пасаж, в който се описва видение, което той е имал малко преди смъртта си. В това последно преживяване атмосферата около него станала, както той се изразява, като солиден гранит, тежащ върху душата му.

Такова впечатление може да бъде разбрано в светлината на познанието, че трябва да се борим за мъдростта на бъдещето; защото ариманичните сили няма да позволят на тази мъдрост да бъде изтръгната от тях – не и без борба. Нека не бъде смятано, че мъдростта може да бъде постигната чрез блажени видения. Истинската мъдрост трябва да бъде добита в родилни мъки и страдания. Това, което ви казах за този умиращ човек, е една много добра представа за такива мъки, защото в тази борба за мъдростта на бъдещето едно от най-честите изживявания е, че светът ни притиска, сякаш въздухът изведнъж се е превърнал в гранит. Възможно е да се разбере защо е така. Трябва само да си припомним, че усилията на Ариман са да доведат Земята до състояние на пълно втвърдяване. Тяхната победа ще бъде спечелена, ако успеят да доведат земята, водата и въздуха до състояние на пълна твърдост. Ако това стане, Земята няма да може да си възвърне топлината на стария Сатурн, от която е произлязла и която отново трябва да бъде придобита на Вулкановата епоха; а целта на ариманичните сили е да предотвратят това.

Тенденция, която има особено отношение към това е липсата на ентусиазъм за духовната наука в човешките души на нашето съвремие. Ако тази липса на ентусиазъм се задържи, първият импулс към втвърдяване на Земята ще произлезе от самите човешки души – от тяхната апатия, леност и любов към удобствата. Ако обърнете внимание, че това втвърдяване е целта на ариманичните сили, няма да бъдете изненадани, че чувството, как животът ставата подобен на гранит, е едно от преживяванията, които трябва да бъдат изпитани в борбата за мъдростта на бъдещето.

Но запомнете, че хората днес могат да се подготвят да виждат в духовния свят, като разберат чрез здравия човешки разум това, което духовната наука може да предложи. Усилията, положени в изучаването, което е водено от здравия човешки разсъдък, могат да бъдат част от борбата, която в края на краищата води към виждане в духовния свят. Много наклонности ще трябва да бъдат превъзмогнати, но основната трудност за хората днес е, че когато искат да разберат духовната наука, те трябва да се борят срещу собствените си гранитоподобни черепи. Ако човешкият череп не беше толкова твърд, толкова гранитоподобен, духовната наука щеше да бъде много по-общоприета в настоящето. Много по-ефективно от което и да е филистерско отбягване на ариманичните сили ще бъде, ако се борим срещу Ариман чрез искреното, непринудено изучаване на духовната наука. Защото тогава човешките същества постепенно ще стигнат до духовното възприятие на опасността, която в противен случай трябва да застигне земята физически – да бъде втвърдена до гранитоподобна плътност.

И така, трябва да бъде наблегнато, че мъдростта на бъдещето може да бъде постигната само чрез лишения, тежък труд и болка; тя трябва да бъде постигната чрез понасянето на съпътстващите страдания на тялото и душата в името на спасението на човешката еволюция. Затова непоклатим закон трябва да ни бъде: никога да не позволяваме на страданията да ни възпират в стремежа ни към тази мъдрост. Що се отнася до външния живот на човечеството, онова, което е необходимо, е опасността от втвърдяване, от замръзване – която първо ще се прояви в моралната сфера – да бъде премахната от Земята. Но това може да стане само ако хората си представят духовно, чувстват вътрешно и чрез волята си се противопоставят на това, което в противен случай ще стане физическа реалност.

В основата си нежеланието на хората да се обърнат към духовната наука се дължи на тяхното малодушие. Те не са съзнателни за това, но въпреки това, то е така; те се страхуват от трудностите, с които ще трябва постоянно да се сблъскват. Когато хората дойдат до духовната наука, те много често говорят за извисяване. Под това те обикновено имат предвид чувство на комфорт и вътрешно благосъстояние. Но това не може да бъде предложено; защото просто ще ги унесе в пълна апатия и ще ги отдръпне от светлината, която им е нужна. Същественото е от сега нататък знанието за движещите сили на еволюцията да не бъде задържано за човечеството. Трябва да се осъзнае, че всъщност човешкото същество е балансирано между луциферичните и ариманични сили, както и че Христос е станал придружител на човешките същества, Който първо ги води надалеч от битката с Луцифер, а след това ги въвежда в битката с Ариман.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4Еволюцията на човечеството трябва да бъде разбрана в светлината на тези факти. Онзи, който представя тайни на космическото съществуване по начина, по който трябва да бъде направено в духовната наука, често е осмиван с презрение – например за употребата на принципа на числото седем, което ще намерите в моята книга „Теософия“. Но ще забележите, че хората не се смеят, когато дъгата е описвана като седморна, или октавите на тоновата скала – прима, секунда, терца и т.н. Във физическия свят тези неща са приети, но не и когато става дума за духовния. Това, което отново трябва да бъде постигнато, е нещо, което се подразбираше в старата езическа мъдрост. Последен проблясък на тази езическа мъдрост по отношение на въпроси, като принципа на числото седем, може да бъде намерено в Питагорейската школа, която всъщност беше мистерийно училище. Днес можете да прочете за Питагор във всяка книга; но никога няма да намерите разбиране за това, защо той е основал световното устройство върху число. И последният проблясък на вникването в мъдростта, съдържана в числата, все още беше жив, когато Питагор основа своята школа. Други клонове на старата мъдрост оцеляха много по-дълго, някои действително до шести и седми век на Християнската ера. До това време много истинни неща за висшите светове са казани в сферата на онова, което се нарича природна философия. А след това, постепенно, прастарата интелигентност в човечеството пресъхна, ако мога да използвам този израз.

Нека си представим един истински застъпник на съвременната наука, който седи в някой ъгъл и казва: „Какви глупости говорят тези антропософи! Какво имат предвид, когато твърдят, че прадревната мъдрост е пресъхнала? Прекрасни, епохални резултати са били постигнати, преди всичко през последните няколко века, и продължават да бъдат постигани. Може да е имало временен застой през 1914 г., но във всеки случай до тогава са постигани чудеса.“ Но ако погледнете честно и без предразсъдъци онова, което е било постигнато съвсем скоро, ще стигнете до следното заключение. Несъмнено са били събрани купчини от бележки – купища от научни и исторически данни. Този вид колекциониране се е превърнал в мода. Безброй експерименти са извършени и описани. Но сега се запитайте: Има ли някакви нови фундаментални идеи във всичко онова, което е произвела модерната епоха?

Нови идеи, нови концепции са били дадени от индивидуални духове като Гьоте, но Гьоте не е бил разбран. Ако проучите скорошните открития на естествената наука или историческото изследване, ще ви стане ясно по отношение на тази идея, че няма нищо ново. Несъмнено Дарвин е направил пътешествия, описал е много неща, които е видял из тези пътешествия и ги е събрал в една идея. Но, ако схванете идеята на еволюцията в нейните детайли, като идея, вие ще я намерите при гръцкия философ Анаксагор. Също така ще намерите основните принципи на модерната естествена наука при Аристотел, тоест в предхристиянските времена. Тези идеи са богатства на прадревната мъдрост – извираща от луциферичен източник. Но прадревната мъдрост е пресъхнала и нещо ново трябва да бъде постигнато под формата на проникване в духовния свят.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4Определено желание е необходимо от страна на човечеството, за да поеме тежката работа, необходима за наистина нови идеи. А човечеството е в голяма нужда за нови идеи, особено що се отнася до живота на душата. В общи линии всичко, което ни казва науката по отношение на душата, се равнява само на малка колекция от думи. Онова, което се учи в лекционните зали за мисленето, чувстването и волението, са просто думи, изхвърлени с прекъсвания. Равнява се на малко повече от звука на думите. Хората въобще не се опитват да приемат на сериозно онова, което работи от страна на новото.

В тази връзка човек може да има любопитни преживявания. Преди известно време бях поканен да говоря пред „Шопенхауеровото общество“ в Дрезден. Помислих си: Да – Шопенхауерово общество – това със сигурност трябва да бъде нещо необикновено! Затова аз се опитах да покажа как може да бъде разбран в психологичен смисъл контрастът между спането и будния живот, между събуждането и заспиването, как участва душата в него. Говорих за нещо, което наскоро споменах пред вас, а именно, че в момента на заспиване и събуждане съществува една преходна точка, че сънят не е прекратяване на съзнателното състояние, а има същото отношение към будното състояние, каквото дълговете имат към активите.

Ако потърсите в модерната психология, няма да намерите и най-малката следа от какъвто и да било опит да се стигне до корена на тези важни въпроси. След лекцията, по време на „дискусия“, както я наричаха, определени учени членове от публиката станаха да говорят. Един от тези философи направи наистина чудесно изказване, което мога да опиша по следния начин. Той каза: „Всичко, което чухме, е нещо, което в действителност не може да бъде разглеждано от една сериозна наука. Сериозната наука трябва да се занимава със съвсем различни неща. То няма нищо общо с това, което искаме да знаем, защото, когато човек разглежда въпроса на (научна) светлина, това определено не бяха нови истини, ами неща, които са ни отдавна познати.“ – Значи: „Това, което по никакъв начин не желаехме да знаем и което въобще не е съдържание на нашата наука, това е нещо отдавна познато.“

Противоречия съществуват, но противоречия от този вид съществуват само в главите на съвременните учени. Ако някой казва, че определени неща не могат да бъдат известни, че те не са обекти на човешкото познание – добре, но това е негово мнение. Но когато в същия момент казва, че тези неща са му отдавна известни, тогава това очевидно е едно противоречие. Съвременните ерудирани учени често имат навика да слагат едно до друго две диаметрално противоположни мнения.

Този начин на мислене има голямо отношение към сегашната ситуация. Човек – благодарение на Божествени сили, а също така, нека бъде запомнено, на Луцифер и Ариман – има възможност да си съставя сравнително смислени възгледи за тези неща, но когато се стигне до представянето им на света – това е съвсем друг въпрос. Много хора са склонни да се заловят с изучаването на духовната наука, стига да намерят общество със сектантски наклонности, в което да вземат подслон. Но когато трябва да се изправят пред света и да представят нещо, за което той самият има доказателства, всичко е склонно на опропастяване и те се превръщат в истински филистери. И тогава значително се подхранва развитието на Ариман.

* * *

Превод: Радослав Йорданов и Светослав Йорданов

По английския редактиран текст в RSArchive.com и немските стенограми. Вижте още лекции 1, 2 и 3 от цикъла за „Влиянието на Луцифер и Ариман“.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

7 коментара за "Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4"

  1. Огнян (Мислещ)  18.02.2013 г. | 21:41 ч.

    Да благодарим на братята, Радослав и Светослав Йорданов за труда по превеждането на поредната лекция на Рудолф Щайнер.
    И нека, всеки да един от нас, да Благодари на Бог, че ни е дал Висше същество, като Учителя, за да не могат и незнаещите чужди езици, да се докоснат до Висшата Духовна Наука. 🙂

  2. Огнян (Мислещ)  18.02.2013 г. | 21:43 ч.

    ………….. редакция….
    И нека, всеки един от нас, да Благодари на Бог, че ни е дал Висше същество, като Учителя, за да Могат и незнаещите чужди езици, да се докоснат до Висшата Духовна Наука.

  3. Стопанина  18.02.2013 г. | 22:43 ч.

    Сърдечни благодарности и от мен. Има още една лекция от този цикъл – може би преводът ? ще е моя чест.

  4. Иван Д.  18.02.2013 г. | 23:51 ч.

    И аз благодаря.Много важна лекция! Поздрави!

  5. Kepa  19.02.2013 г. | 00:43 ч.

    За момент си помислих, че е нов подкаст (от заглавието), та чак сърцето ми подскочи.. 🙂

  6. giordana  19.02.2013 г. | 16:08 ч.

    И аз благодаря.

  7. Стопанина  21.02.2013 г. | 22:51 ч.

    Започнах превода на последната лекция от цикъла. Казвам го, за да не кипи излишен труд от други ентусиасти.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.