В името на Житото

Ден четвърти от житния режим. Правя го за първи път – за да пречистя тялото си, а това, надявам се, ще ми помогне да си пречистя още мислите и чувствата. Освен това може би ще сваля още килца – съвсем малко ми остават да съм съвсем във форма. Но се заех да правя житния режим най-вече с идеята да изпитам волята си.

Мисля, че ще се справя. Не ме мъчи количеството на храната. Всъщност, колкото и да е странно, днес дори 100-те грама жито ми дойдоха много. Хартиса ми. А е странно, защото обикновено поглъщам средно по 400 грама храна на едно хапване и понякога не ми стигат.

Ако ме мъчи нещо, това е само еднообразието.

Освен жито е позволено да се яде ябълки, орехи, мед, лимонов сок и течности без ограничение – наблягам на чая. Ако изключим орехите, вече всичко друго ми се струва еднакво на вкус – от чая, през ябълките, до житото. Само орехите продължават да са ми вкусни и различни. Но искам да издържа до края на режима – още 6 дни – защото, колкото и да е неприятно, си намерих една мисъл, с която да понасям някак щастливо това еднообразие.

Мисълта е, че имаме братя и сестри, които са на подобен режим, без непременно той да е по техен избор. Харесва ми поне 10 дни от годината да съм съпричастен с тях и да давам парите, които бих дал за обяд, на онези, които може би дори нямат еднообразна храна… отново не по техен избор, а зарази съдба (карма), злодеяния на трети лица и т.н.

Казвал съм къде сериозно, къде на шега, че едва ли в този живот ще успея да преборя чревоугодието си. Вече не мисля така. Мога да преборя много неща – дори този грях, един от най-големите ми. Ще излъжа, ако кажа, че никак не ми липсват супите, салатите… Или пък леко загоряла по краищата пица с кашкавал, който се точи на конци, и дебела плънка от гъби. М-м-м, липсват ми по 10 пъти на ден! Но мога няколко дни и без тях. Искам да мога!

Все пак житното зърно е емблемата на Христос, както казва Учителя, а се явява и лого на „От Извора“. Ако не издържа, бих се чувствал ужасно – първо, защото предавам Него; второ, защото трябва да сменям логото, а не искам – харесвам го от дете.

В името на Житото

Искам да живея няколко дни почти само с Христос в мен. Понася ми, но не съм съвсем готов. Имам още за чистене, но съм направил няколко крачки след началото. Това ме кара да се чувствам лек и щастлив. И ме подтикна да споделя с мислите си с вас. Ако ви подтикна и вие поне да се пробвате, ще е чудесно. Учителя казва, че когато житният режим се прави от няколко братя и сестри едновременно, е по-лек и носи по-добри резултати.

И в Новия завет е Писано: Там, където неколцина се събират в Негово име, Той е между тях. – Стопанина

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

62 коментара за "В името на Житото"

  1. Снежанка Димитрова  07.03.2014 г. | 21:56 ч.

    Астролог 07:smile:м с различни видове жито – обикновенно, твърда бяла, камут, спелта, лимец.
    Като вкус и енергия мисля че лимеца е определено за предпочитане, особено ако е по инициативата „дар лимец“ – него бих го препоръчал специално (и има за това причини 🙂 )

    Дааа, моят си беше точно от тази инициатива! И е зареден с толкова любов…че направо си ги обичам зрънцата като дечица. А сега, като ми пораснат и тези, които получих за садене ще се разтопя от радост.

    Дорина, няма да ти искам да цитираш номерчето на GA;), защото не това е важно. Аз моето си го помня едното – GA 10, защото ми беше пред очите точно преди няколко дни. Но наистина смятам, че човек не може да споделя всичко, което преживява, дори защото често е трудно да се опише или поне на мене ми е. Съжалявам, че ти пратих нещо, което вече си опоскала, ама знае ли човек. От всичко, което съм чела за житния режим, това беше най-добре подредено, и даже съм си го пъхнала във Favorites. И благодаря за сърчицето!

  2. Дорина  25.03.2014 г. | 14:16 ч.

    Искам да подкрепя с няколко думи хората, които в момента правят Житния режим!

    И да споделя нещо, което според мен е важно не само за него, но и за всичко, с което се захванем.
    Във Валдорфската, Лечебната педагогика и Социалната терапия има един основен принцип, когато се занимаваме с различни дейности, свързани с изкуства, ръчни занаяти, земеделие…

    НЕ Е ВАЖЕН КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ, ВАЖЕН Е ПРОЦЕСЪТ!

    Дори да не се случи крайното ни най-красиво очакване, дори и да бъде жертвано, то това ще се случи в името на едно вътрешно и развиващо ни преживяване.
    Мисля, че това важи и за онова, което преживяваме по времето на тези 10 дни!

    Затова желая един успешен процес на правещите го, а резултатите сами ще дойдат – дори и да не е сега, а след месеци или година!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.