Николай Райнов — „Угощение“

Старият свят загина тъй, както загива обесен човек.

Намериха се люде, които снеха въжето и го запазиха грижливо, като съкровище, понеже бяха чули, че въже от обесен донася щастие и с него се прави магия.

Тия люде се върнаха у дома си една вечер и от радост решиха да се нагостят с вино и вкусни ястия. Но тъкмо се беше започнало угощението, и ето че през прозорците светнаха пламъци от пожар.

Гореше трупът на стария свят – на обесения, чието въже бяха прибрали пируващите.

Един видя огньовете и запита уплашено:

Що ли е това?

А друг побърза да го успокои с чаша в ръка.

Той му рече:
— Слънцето изгрява: не виждаш ли?

— Да — рече трети. — Слънцето е. Но колко рано изгрява днес то! Изгрява час-два след залез. Дали не се е променил светът? Нищо! Нека се променя! У нас е въжето, което носи щастие.

* * *

А в това време ставаше в другия край на света още по-шумно угощение.

Людете бяха изгладнели. През дълги векове те бяха живели в неволя. Много насилници и грабители бяха тлъстели от кръвта им.

И ето че Световната майка свика ония, които пожарът и гибелта бяха пощадили, па им каза:

— Мои чеда, вие ме още не познавате. Някога ми принасяха вашите прадеди кървави жертви – и отнемаха моминството на девойките в моите храмове – и магии правеха в мое име – и много безумства извършваха, дано се отвори пред тях Вратата на Тайните, която е врата на Бъдещето. Но Вратата на моя Дворец не се отваряше. Людете не разбираха, че с баилки и заклеване се не влиза там, накъдето води простата пътека на чисто сърце. Тогава всички бяха жестоки деца, забравили своята Майка. Но вие сте други. Елате, люде на новото време: вам е показан отдавна пътят. Влезте в моята градина и се угостете с храната, що съм ви приготвила! А после всеки от вас ще може да влезе в моя Дворец. Вратата се намира лесно.

* * *

Световната майка се изгуби; тя се издигна като светла мъгла над градината и изчезна от очите на людете. Но никой я не повика да се върне, защото всички бяха прегладнели.

Мъже и жени нахлуха буйно в градината, дето растат златни дървеса с изумрудни листа и алмазни плодове, а над тях летят бисерни пеперуди. Гостите насядаха на трапезите. Невидими ръце почнаха да слагат пред всекиго ястия и пития.

Но сребърните блюда бяха горещи, а от златните чаши излизаше пламък. Мнозина си опариха пръстите. Други си изгориха гърлата. Най-търпеливите почакаха да изстинат съдините и тогава чак започнаха да ядат и пият. Изпразни ли се някое блюдо или чаша, веднага вместо тях се явяваха нови ястия.

Между пируващите имаше една мома на име Свати, работница.

Още от дете тя бе свикнала на всякаква работа. Върне ли се на пладне вкъщи, прегръщаше двете си братчета, сетне ги слагаше на коленете си и почваше да ги храни. Тя духаше в лъжичката, па им туряше в устата ястие. А сама ядеше гозбата гореща, понеже бързаше за работа.

Свати изяде ястията, сложени пред нея, додето бяха още горещи.

Тя изпи чашата с огненото питие.

Нито си опари пръстите, нито си изгори устата.

Ония люде, които не знаеха как да ядат и да пият, останаха приковани о столиците, сякаш се бях вкаменили.

А тия, които бяха дочакали блюдата и чашите да изстинат, се зашеметиха от вкусните гозби и от сладкото питие. Когато наставаха, те почнаха да се люлеят и никой от тях не можеше да намери пътеката към Вратата на Двореца.

Там влезе едничка смелата Свати.

Николай Райнов — „Угощение“

 

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.