Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 2

(Втора лекция на цикъла „Влиянията на Луцифер и Ариман“, държана на  2.11.1919 г. в Дорнах.)

Лекцията вчера би трябвало да ви е показала, че, ако искаме да придобием представа за природата и еволюцията на човечеството, ние трябва непрекъснато да държим в главата си силите и влиянията на Луцифер, Христос и Ариман. Естествено, тези влияния бяха в действие и през ранните стадии от космическата еволюция, но в сфери, където не беше необходимо за хората да имат ясно съзнание за техните последствия. От друга страна, самата цел на петата следатлантска епоха е човешките същества да стават все по-съзнателни за това, което преминава като сила в тях в земното им съществуване. Щеше да е много по-желано разкриването на тайните на живота, ако само имаше повече желание да се изправим пред нещата честно и обективно. Защото без знанието на определени факти, за които стана дума вчера, за човечеството не би било възможно да направи прогрес във вътрешния живот, нито в сферата на социалния живот.

Само помислете за нещо, което е свързано със социалните проблеми, които ние отскоро изучаваме. Беше наша задача да покажем необходимостта от отделяне на духовния живот и също политическия живот от икономическия. Нашата най-голяма загриженост е да създадем условия по света, или най-малкото – защото не можем да направим повече за момента – да убедим хората в необходимостта от условията, които ще осигурят основата за свободен духовен живот, вече независим от другите сфери на социалния живот, или, колкото и дълбоко да е вплетен днес, от икономическия живот, от една страна, и политическия – от друга. Цивилизованото човечество трябва или да основе независимостта на духовния живот, или да се изправи пред разрухата – с неизбежен резултат на азиатско влияние в бъдеще.

Тези, които все още не могат да разпознаят сериозността на днешната ситуация в света, са също тези, в известен смисъл, който помагат за подготовката на Аримановото въплъщение. Много неща във външния живот днес носят свидетелства за това. Аримановата инкарнация ще бъде много улеснена, ако хората не успеят да изградят свободен и независим духовен живот и позволят той да остане вплетен в икономическия или политическия живот. Защото ариманичната сила има огромен интерес за дори още по-голямо смесване с тези други сфери. За ариманичната сила свободният духовен живот би означавал нещо като вид тъмнина, а интересът на хората в него – изгаряне, бушуващ огън. Създаването на този свободен духовен живот е от съществено значение, за да може да бъде постигнато правилното отношение за аримановото въплъщение в бъдеще.

Но все още има силна тенденция за прикриване на фактите, за които говорихме вчера. Повечето хора си затварят очите за нещата, защото отказва да ги види такива, каквито са, и позволяват да бъдат измамени от думи, които нямат връзка с реалността. И много често усилията да се скрие реалността са определяни като „честни“ и „добронамерени“. Вземете например наскоро публикуваното писмо на Роман Роланд, в което казва, че хората не трябва да си позволяват да бъдат заблуждавани от някогашните прокламации на Силите – победители по отношение на правосъдието и спазването на политическите права. Отношението, което Русия получава от Антантата, го е накарало да говори за тези условия. Той казва: Няма значение дали ще е от страна на монархиите или републиките – това, което е казано за правата и правдата, е празнословие; въпросът, в основата си, е относно властта и само властта.

И така, дори привидният подход към реалността пак издава склонност към заблуда, защото Роман Роланд е все така заблуден, както винаги; заблуждението не е станало по-малко. Това би станало само ако такива хора биха изоставили фразите и биха видели, че всички тези неща, към които се стремят, са безсмислени, докато не осъзнаят, че ако старото обединено състояние – независимо дали е демокрация, монархия или република – не стане троично, са начин за помагане на въплъщението на Ариман. Следователно, всичко това, включително последното писмо от Роман Роланд адресирано до света, не се равнява на нищо друго, освен на пламенни словоизлияния. Хората не могат да обхванат реалността, защото реалността би могла да се обхване единствено когато необходимостта за духовно знание и дълбокото проникване в природата на нещата е напълно разбрана.

Влиянията на Луцифер и Ариман - лекция 2

Вие всички сте запознати с често цитирания стих: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото“. Дали наистина хората взимат тези редове на сериозно? Повечето хора не обръщат никакво внимание на това, че тези редове са изказани в минало време: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото“. „Словото“ тук трябва очевидно да носи значението, което е носило преди, в древна Гърция. То не значи „слово“, както е разбирано днес – като прост звук – а вътрешната, духовна реалност. Но и тук трябва да се види миналото време: „В началото бе Словото и Словото бе у Бог и Бог бе Словото.“ Следователно човек трябва да каже: Там, в началото бе Словото, но вече не е. Инак би трябвало да се каже: Сега е Словото. И то не е при Бог, то бе при Бог. И Словото бе Бог, но вече не е. Това е, впрочем, което пише в Евангелието на Йоан.

В противен случай какво би било значението на думите, които следват веднага след това: „ И Словото стана плът, и живя между нас“. Това показва по-нататъшното развитие на Словото. „Слово“ също значи всичко това, което човешките същества могат да придобият по пътя на интелектуалната мъдрост, чрез техните усилия и тяхната интелигентност. Но би трябвало да ни е ясно, че това, което „словото“ обозначава тук, не е в действителност целта, към която човечеството трябва да се стреми в сегашните времена или в бъдеще. За да изразим това, което сега е наша цел, ние трябва да кажем: „Нека хората търсят Духа, който се разкрива в Словото; защото Духът е при Бог и Духът е Бог.“ Човечеството трябва да напредне от Духа към Бога, до възприятия и познания за Духа.

Когато напомням тези първи стихове от Евангелието на св. Йоан, вие ще разберете колко малко склонност има днес за взимане на такива неща на сериозно и за преодоляване на произволните интерпретации, толкова често приемани днес. Човешката интелигентност трябва да се ускори и да се освети от това, което се разкрива пред духовния поглед – не че действителното ясновиждане е от съществено значение; това, което е важно, е да бъдат разбрани плодовете от духовния поглед. Многократно съм подчертавал,че днес не само ясновидецът може да вникне в истините на ясновиждащия опит. Това разбиране е в силата на всеки човек в наши дни, защото духовните способности на човешките същества са достатъчно узрели, за да ги упражняват, ако те искат и не са толкова лениви. Но, ако трябва да бъде постигнато нивото, подобаващо на човечеството, такива неща, за които беше споменато в лекцията вчера, трябва да бъдат взети с дълбока сериозност.

Използвах тривиален пример, за да покажа колко лесно е да бъдем заблудени от илюстрации и цифри. Няма ли голямо суеверие там, където са засегнати числата? Това, което може да бъде преброено по някакъв начин, е прието от науката. Естествената наука обича да претегля, да изчислява, а социалната наука обича статистиките – отново въпрос на изчисление и пресмятане. Наистина ще бъде трудно за хората да признаят, че всичкото познание за външния свят, постигнато чрез изчисления и числа, е заблуда.

Да измерим – какво значи това в действителност? Означава да сравним нещо с дадена величина, било то дължина или обем. Аз мога да измеря линия, ако я сравня с друга линия два, три, четири и т.н. пъти по-малка. (вж. Фиг. 1)

Влиянията на Луцифер и Ариман - лекция 2

Фиг. 1

В такива измервания няма значение дали това е дължина или повърхност или маса – качественият елемент напълно липсва. Числото три винаги остава едно и също, няма значение дали някой брои овце, хора или политици.

Няма значение качеството, но само количеството, количественото. Основният принцип на количеството и броя е,че качеството не се взима под внимание. Но поради тази причина, всичкото познание, произлизащо от принципите на количеството и измерването, е илюзия. И фактът, който трябва да бъде взет предвид с цялата си сериозност, е, че в момента, в който ние навлезем в света, който може да бъде претеглен и измерен – светът на времето и пространството – ние навлизаме в свят на илюзия; свят, който не е нищо повече от привидение, докато го приемаме за реалност.

Това е идеалът на днешното мислене – да изпиташ пространствената и времева значимост на всичко от външния свят на времето и пространството, докато в действителност това, което се изразява във времето и пространството, е само външната страна. И ние трябва да се издигнем над времето и пространството, да проникнем в много по-дълбоки нива, ако искаме да достигнем до най-съкровените истини, най-съкровеното битие на нещата. И затова трябва да дойде бъдеще, когато хората ще са способни да кажат: „Да, с моята интелигентност аз мога да разбера външния свят по начина, който е идеален за естествената наука. Но изгледът, който ми е представен, е изцяло ариманичен“. Това не значи, че естествената наука трябва да бъде игнорирана или да бъде сложена настрана, а че човек трябва да е съзнателен, че тази наука води само до ариманична илюзия. Защо тогава хората хората трябва да имат естествена наука, въпреки факта, че тя води само до илюзия? Това е така, защото човекът в земното развитие се намира в низходящата крива на еволюцията. (вж. Фиг. 2)

Влиянията на Луцифер и Ариман - лекция 2

Фиг. 2

За четвъртата следатлантска епоха, гръко-римската, може да бъде казано, че човечеството се намираше в зенита. Но сега, в петата следатлантска епоха, хората са по пътя на упадъка. Те стават все по-слаби физически и би им коствало твърде много сила да възприемат света по начина, по който го възприемаха гърците. Това е нещо, за което не ни е казано в историята. Само си представете какво биха казали за това съвременните историци – тези достойни историци, които описват Гърция, както биха описали някой съвременен регион, защото те не знаят, че гърците се вглеждаха в природата с различни очи, слушаха с различни уши от тези на съвременните хора. Тези историци ще ни казват, че днешните хора биха страдали от постоянно главоболие или мигрена, ако виждаха и чуваха във външния свят всичко това, което гърците виждаха и чуваха. Гърците живееха с безкрайно по-голяма интензивност в света на сетивата.

Нашето възприятие за този свят вече е отслабнало. За да бъдем способни да го понесем, трябва да ни бъде представена една fata morgana – илюзия, мираж. И най-вече е илюзия това, което ние не само възприемаме с нашите сетива, но това, което „сънуваме“ с нашата наука, в нашите научни представи за външния свят. Най-големите фантазьори, що се отнася до външния свят, са точно тези, които се гордеят с това, че са реалисти в своето мислене. Дарвин и Джон Стюарт Мил, като цяло, са фантазьори. Фантазьорите са точно тези хора, които твърдят, че са задълбочени реалисти.

Но същевременно ние не трябва да се отдаваме изцяло на нашия собствен вътрешен живот и импулси. От начина, по който нещата са се развили в движението представено от „Теософското общество“, виждаме, че развитието само на вътрешния живот не води до целите, подобаващи на човечеството в днешно време. Защото там се стремят твърде много човек да не стигне до един по-висок възглед чрез своето свободно решение да надигне над всекидневния живот и да постигне по-висок възглед, а по-скоро се набляга върху несвободната част на човека. По този начин ще възникнат най-различни видове халюцинации, всякакъв вид способности, изпълнени с илюзия.

Трябва да бъде осъзнато, че също както външната наука става ариманична, по-висшето развитие на нашата вътрешна природа става луциферична, ако ние се подадем на неовладяни мистични изживявания. Луциферичното се събужда и става изключително силно във всеки, който без себеподготовката, описана в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“, тръгне към каквото и да е мистично задълбочаване на импулсите в себе си. Луциферичната тенденция се проявява у всеки, който започва да потъва неконтролирано в изживяванията на вътрешния живот – тя е особено силна в днешното човечество. Тази тенденция се изразява в егоизъм, който хората изобщо не осъзнават.

Днес човек се натъква на толкова много хора, които са доста доволни, когато могат да разкажат за нещо, което са направили, че нямат причини за самообвинения, че те са го направили по най-добрия за тях начин, съобразно тяхната съвест. Това е изцяло луциферично отношение. Защото не е смисълът в това, дали имаме причина да се самообвиняваме за това, което правим в живота, ами това да приемаме всичко обективно, с пълно отделяне; и да е във връзка с обективните факти. И мнозинството хора не правят никакви усилия да достигнат до това обективно разбиране или да придобият необходимото за световната еволюция.

Затова духовната наука трябва да подчертава следното: Ариман в действителност се приготвя за своето въплъщение; как можем да разпознаем по какъв начин той се подготвя; с какво отношение трябва да му бъде противодействано. При такива въпроси не е важното да кажем: Ние правим това, за да нямаме никаква причина за себеупрекване; но за да се научим да разпознаваме обективните факти. Ние трябва да достигнем до знанието какво става в света и съобразно да действаме – заради света.

Стига се до там, че съвременните хора единствено говорят вярно за себе си, когато се казва, че те вечно се реят между две крайности: между ариманичното, от една страна, където на тях им е представена външна илюзия, мираж, а от друга страна е луциферичният елемент вътре в тях, който предизвиква илюзии и халюцинации и др. Днес човек изживява своите ариманични влечения в науката, а луциферичните си влечения – в религията, докато при изкуствата те се носят между двете крайности. В сегашно време тенденциите на някои творци са по-луциферични – това са експресионистите. А тенденциите на други – по-ариманични – това са импресионистите. И колебливо между всичко това се намират хората, които не желаят да бъдат нито от едните, нито от другите, които не оценяват правилно нито луциферичното, нито ариманичното, ами искат да ги избегнат. „Ариман – не! Това аз не трябва и няма да правя, защото ще ме отведе в царството на ариманичното; това не трябва и няма да правя, защото ще ме отведе в царството на луциферичното!“ – Те искат да са добродетелни, избягвайки ариманичното и луциферичното.

Влиянията на Луцифер и Ариман - лекция 2

Ляво – експресионизъм (луциферично). Дясно – импресионизъм (ариманично). – бел. ред.

Но истината е, че Луцифер и Ариман трябва да бъдат разглеждани като две рамена на везна и ние сме тези, които трябва да ги държим в равновесие. И как можем да се обучим да правим това? Като проникнем това, което приема ариманична форма вътре в нас, със силен луциферичен елемент.

Какво израства в ариманична форма у днешните хора? Това е познанието за външния свят. Няма нищо по-ариманично от това познание за материалния свят, защото е чиста илюзия. Въпреки това, ако миражът, който израства от химията, от физиката, от астрономията и други подобни, може да ни изпълни със огнен ентусиазъм и интерес, тогава чрез този интерес, който по своято същност е луциферичен, ние можем да изтръгнем от Ариман това, което е негово. Това обаче е нещо, което хората нямат никакво желание да направят. Те го смятат за неприятно. И много хора, които бягат от външното, материалистично познание, не разбират тяхната задача и подготвят възможно най-добре въплъщението на Ариман за земно съществуване.

От друга страна, това, което извира от нашето вътрешно същество, днес е много силно луциферично. Как бихме могли да се тренираме правилно в тази насока? Като потопим в него нашата ариманична природа, като се опитваме да избегнем илюизиите на нашия вътрешен живот и като се самонаблюдаваме по същия начин, по който наблюдаваме външния свят. Съвременните хора трябва да разберат колко важно е да се обучат по този начин. Всеки, които има наблюдателно око по тези въпроси, често би се сблъскал с обстоятелства, за които е следващият пример.

Човек разказва колко възмутен е от хората. Той обяснява постоянно как това или онова в A, B, C и т.н., го ядосва. Той си няма представа, че в действителност говори за собствените си характеристики. Тази особеност на хората не е била никога толкова разпространена, както е днес. И тези, които смятат, че не я притежават, са най- големите виновници. Важното е хората да подхождат към своята вътрешна природа с ариманично хладнокръвие и безпристрастие. Тяхната вътрешна природа е достатъчно огнена, дори когато е охладена по този начин. Няма причина да се притеснявате, че ще бъде преохладена.

Ако трябва да се заеме правилната позиция спрямо бъдещото въплъщение на Ариман, хората трябва да станат по-обективни, където са засегнати техните собствени импулси и много по-субективни за нещата от външния свят – не като представят фантастични картини, а като внесат интерес, внимание и отдаденост в непосредствения живот. Когато хората намират едно или друго нещо от външния живот за досадно, най-вероятно поради образованието, което са получили или поради други обстоятелства, пътят, по който Ариман поема за неговото въплъщение, е много улеснен.

Досадата е толкова широко разпространена в наши дни. Аз познавам много хора, които намират за неприятно да се запознаят например с банковата процедура или с борсата или с единичното или двойно счетоводство. Но това никога не е правилното отношение. Това само означава, че още не е открита гледната точка, от която нещата стават интересни. Когато тази точка бъде намерена, дори сухата касова книга може да стане интересна като Шилеровата „Девица от Орлеанс“ или Шекспировия „Хамлет“, или всичко друго – дори Систинската Мадона на Рафаел. Само въпрос на намиране е на правилната позиция, от която всяко нещо от живота става интересно.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 2Това, което казах сега, може да ви накара да си помислите, че всички тези въпроси са много парадоксални. Но в действителност не са. Ние сме тези, които са парадоксални в нашата връзка с истината. Това, което трябва да осъзнаем, е, че не светът, а ние сме виновни. Нищо не подготвя повече пътя за аримановото въплъщение от това да намираш нещо за досадно, да намираш себе си за по-висш от едно или друго нещо и да откажеш да вникнеш в него. Въпросът е да намерим позицията, от която всичко е интересно. Въпросът, за който става дума днес, е не да отхвърлим или приемем нещо субективно, а да разпознаем обективно, че нещата са или луциферични, или ариманични – че везните са претоварени от едната или от другата страна.

Да се смята нещо за интересно, не значи, че човек трябва да го приема за оправдано. Това просто означава, че човекът развива вътрешна сила да го пребори и да го насочи в правилна насока.

Както някои от вас знаят – вече мина доста време – някои приятели си купиха книги за математика. Нещо като „спортен дух“ се беше промъкнал между тях! Те си закупиха творбите на Ибсен1, но не мина много време и по-голямата част от томовете намериха своя път до техните библиотеки, а след това математическото знание не се показа много силно. Разбира се, с това не искам да кажа, че вие трябва отново да започнете да се занимавате с това – не правя такива предложения. Но да научим нещо, в което по начало не се интересуваме, така че да израсне в ново разбиране за земното съществуване – това е от огромно значение. Такива неща искам да ви покажа в тези лекции – как Луцифер и Ариман се намесват в еволюцията на човечеството, рамо до рамо с Христовия импулс – тези неща трябва да бъдат взети с пълна сериозност и техните последствия да бъдат правилно преценени.

Ако нямаше луциферична мъдрост, не би могло да бъде постигнато никакво разбиране за Мистерията на Голгота чрез гносиса през първите векове на християнството. Разбирането на Мистерията на Голгота угасна с отшумяването на луциферичната мъдрост. И къде днес има доказателство за това разбиране? Фактът, че никакво разбиране не може да бъде намерено чрез външната ариманична наука, е уловен от тези, които до някаква степен разпознават неговите характеристики.

Вземете за пример човек като кардинал Нюман – много значима фигура в сферата на религията през втората половина на деветнадесети век. При встъпването му като кардинал в Рим той обяви, че не може да види никакво спасение за религиозното развитие на човечеството, освен в ново откровение2. Но всичко остана до там. Той не показа никаква специална наклонност да получи нещо от новия духовен живот, който сега може да се излъчва от духовните светове към човечеството. Това, което каза, си остана в сферата на абстрактното.

Наистина човечеството се нуждае от ново откровение. Навсякъде има доказателства за това. Наскоро имаше дискусии относно израждането на морала и за основното отношение към морала през последните четири или пет години. Изводът, до който беше достигнато, е, че трябва по-често да се провежда религиозно-църковно обучение в училищата. Но не може да не се подчертава достатъчно често, че това обучение вече е било дадено и би трябвало времената да са попаднали под неговото влияние. Ако старото религиозно обучение трябваше да се представи отново, ние просто ще започнем целия процес отначало. В скоро време ние ще се върнем в 1914 г. Трябва да осъзнаем във възможно най-висока степен, че в подсъзнанието на човешките същества има копнежи, доста различни по характер от това, което идва като изява на повърхността.

Когато открихме Валдорфското училище в Щутгарт по-рано тази година, ние бяхме задължени да разделим религиозното обучение между различните духовенства. Определен час беше посветен на религиозно обучение, което е дадено от католически свещеник за католическите деца, и отделен – от евангелистки пастор за евангелистките деца. Няма да говоря за трудностите, които дойдоха от страна на свещениците – това е друга тема. Това, което бих искал да кажа сега, впрочем, е, че веднага беше изразено желание за религиозно обучение, отделено от всякакво вероизповедание. Първоначално смятах, че присъствието ще е незначително в сравнение с посещенията на обучението по вероизповедание. Но въпреки факта, че скоро няма да има и един амвон в Щутгарт, от който да не се изливат нападки за антропософията, голяма група деца – пет пъти повече, отколкото очаквахме – поискаха антропософско обучение по религия и класът трябваше да бъде разделен на две.

Това е нещо, което не би трябвало да бъде прието субективно, защото би се оказало пръчка за нашите собствени гърбове. Но не желая да говоря за това. Искам само да покажа, че в човешките същества има копнеж за развитие, но хората са заспали и не усещат, че определени сили подтискат тези копнежи. И най-вече в много голяма степен липсва куражът за изнасяне на тези влечения на повърхността.

Само помислете какво ще е последствието от познанието за бъдещото въплъщение на Ариман, което се подготвя чрез средствата, които описах вчера и днес. Много важно е да се запознаем обективно с тези неща, за да можем да заемем правилната позиция спрямо това, което се разиграва около нас като подготовка за предстоящото ариманово въплъщение. Само ако преценим много точно това, което казахме за такива ариманични течения в тези две лекции, тогава бихме разбрали сериозността на съвременното положение.

* * *

Превод: Светослав Йорданов

По английския редактиран текст в RSArchive.com и немските стенограми. Вижте още лекция 1 и лекция 3 от цикъла за „Влиянието на Луцифер и Ариман“.
Бележки:

  1. Хенри Ибсен 1801 – 1864 [^]
  2. Виж „Животът на Джон Хенри Нюман“ на Уилфрид Вард, втори том [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Коментарите са заключени.