„Икономист“: Домашното образование намира все повече привърженици

„Икономист“: Домашното образование намира все повече привърженициВсяка сутрин петгодишният Тристан започва училище, като заедно с майка си чете в леглото. Той особено харесва [детската писателка] Енид Блайтън. И макар често да започва учебните си часове по пижама, само на пет години той умее да чете като седем– или осемгодишен. Освен това е много напред спрямо връстниците си и по други предмети – това се дължи, отбелязва майка му, на домашното образование.

Преди три десетилетия домашното образование беше незаконно в 30 щата. То беше разглеждано като явление, поддържано от особняци, а родителите, които опитваха да го прилагат, бяха преследвани и понякога лишавани от свобода. Днес то е законно навсякъде и като че ли е най-бързо разрастващата се форма на обучение в Америка. Според данните в новата книга Home Schooling in America от Джоузеф Мърфи, професор от Вандербилтския университет, през 1975 г. децата, които са се образовали у дома, са били 10,000-15,000. Днес те са около 2 милиона. Горе-долу толкова са и децата, които посещават частни елитни училища.

Въпреки че домашното образование започна в либералните среди, които проявяваха най-силно различие с масовите възгледи за живота, консервативните десни среди бяха тези, които най-активно го поощряваха – те посочваха, че държавните училища са твърде светски и не осигуряват никакво морално възпитание. Днес семействата, които приемат домашното образование, са преобладаващо християнски, като 78% от родителите редовно ходят на църква. Според изследването National Household Education Survey от 2007 г., основната причина хората да избират домашното образование са религиозните или морални напътствия (36%), а сред другите мотивиращи фактори са учебната среда (21%) и качеството на образователния материал (17%). По-нататък следва загрижеността за образованието по специални теми, разходите за пътуване и дори алергиите на децата.

Домашното образование не е присъщо само на белите и християните. Един доклад от 2007 г. посочва, че децата на мюсюлманите са една от най-бързо разрастващите се групи; тъмнокожите са около 4% (61,000 деца) от всички, образоващи се у дома. Особено заможните родители, както и тези, на които им се налага да пътуват често, също все по-често предприемат домашно обучение, поради неговата гъвкавост.

„Икономист“: Домашното образование намира все повече привърженици

Г-н Мърфи пише в книгата си, че родителите не само искат да контролират какво учат децата им, но и да наблюдават развитието на ценностната им система, както и средата, в която израстват. Те все повече се убеждават, че държавните училища съвсем не са добро място за обучение. На академичните изпити децата, които са образовани у дома, както изглежда, се представят добре: те са на същото или по-високо ниво спрямо тези, които са образовани в държавните училища; това важи и за оценките им на изпитите за колежите. Книгата на г-н Мърфи свидетелства, че социалното им развитие не изостава: повечето деца са подготвени, самоуверени и общителни. Също така имат и по-малко проблеми по отношение на поведението. Само едно проучване показва, че по-висок процент от тях бързо се изтощават [психически, емоционално?] при постъпване на военна служба.

Законите на отделните щати в различна степен регулират домашното образование и отговорността на тези, които го предприемат. Пенсилвания, Калифорния и Ню Йорк са най-стриктни, но това не отказва родителите. Г-н Мърфи обяснява, че това движение е част от рухващия монопол на държавното образование. „Домашното образование – пише той – е най-радикалната форма на приватизация“. На държавните училища им се налага да съдействат в наши дни, като повечето от тях осигуряват достъп до училищното оборудване, сайтовете си, книгите си и други материали. Те дори позволяват на децата, образоващи се у дома, да посещават уроци по най-тясно профилираните предмети – по този начин училищата получават обществено финансиране, което иначе биха изгубили напълно.

Домашното образование все още има врагове.

Но прагматизмът постепенно се налага в нашето съвремие.

Източник: The Economist

 

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

21 коментара за "„Икономист“: Домашното образование намира все повече привърженици"

  1. sonsun  16.01.2013 г. | 01:56 ч.

    гн. стопани40 отдавна чета твоят сайт.с времето се вижда че тъмнината те заслепява,от всяка твоя дума грее омраза.толкова си се сбъркал че не знаеш кое е бяло и кое църно.на кого си стопанин заблудена душице? освен на тялото си. за какви йерархий плямпаш и на кого служиш? ТИ стопан40 ПРОПОВЯДВАШ СТРАХ И ОМРАЗА. първо намери себеси , след което, разбери защо си избрал това тяло и какви уроци получаваш от краткия си престой! И ако случайно ти се даде да видиш, ще разбереш какво си заслужил. ти си от онези които и на целия свят книгите да прочетат пак празни ще бъдат. виждам че от злоба си навредил и на тялото си. аз знам, аз виждам, аз показвам,аз лекувам,аз съм любов, АЗ СЪМ ЧАСТИЦА ОТ СЪЗДАТЕЛЯ И ЩЕ СЕ СЛЕЯ С НЕГО ПО СИЛЕН И ЧИСТ.

  2. zaharia  16.01.2013 г. | 13:27 ч.

    sonsun
    гн. стопани40 отдавна чета твоят сайт.с времето се вижда че тъмнината те заслепява,от всяка твоя дума грее омраза.толкова си се сбъркал че не знаеш кое е бяло и кое църно.на кого си стопанин заблудена душице? освен на тялото си. за какви йерархий плямпаш и на кого служиш? ТИ стопан40 ПРОПОВЯДВАШ СТРАХ И ОМРАЗА. първо намери себеси , след което, разбери защо си избрал това тяло и какви уроци получаваш от краткия си престой! И ако случайно ти се даде да видиш, ще разбереш какво си заслужил. ти си от онези които и на целия свят книгите да прочетат пак празни ще бъдат. виждам че от злоба си навредил и на тялото си. аз знам, аз виждам, аз показвам,аз лекувам,аз съм любов, АЗ СЪМ ЧАСТИЦА ОТ СЪЗДАТЕЛЯ И ЩЕ СЕ СЛЕЯ С НЕГО ПО СИЛЕН И ЧИСТ.

    1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
    2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
    3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
    4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
    5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

  3. Радослав Йорданов  16.01.2013 г. | 16:32 ч.

    Първата отличителна черта, която аз откривам при Стопанина е един искрен стремеж към Бога, едно желание да положи себе си в служба на Небесния ни Баща в името на Всемирното ни семейство. Затова вярвам в него. С това не казвам, че е непогрешим, има още много път, докато станем съвършени. Но вярвам, че накрая ще даде хубав плод, една капка чист еликсир от неговия аз, която ще произведе едно микроскопично благо за цялото човечество.

  4. sonsun  17.01.2013 г. | 17:03 ч.

    Ози, който познава духовния свят с цялата му светлина и любов, той не би писал и говорил никога за властелина на злото! Онзи, който знае, че тялото се подменя през определени интервали и е разбрал, че то е средство на ученика, за, постигане на определени знания(опитности). Никога няма да види лошото(а….н), за което пише в много от статийте си „стопанина“, защото то е само в неговата глава! Ако срещнеш по пътя си духовен човек, който ти казва къде е истината, който ти посочва какво да се избягва и който порицава грешките на ученика, замисли се повече от обикновенно! За тези, който проумеят, това ще донесе голяма полза.)))

  5. Стопанина  17.01.2013 г. | 17:33 ч.

    😆

    Благодаря, разсмя ме.

    Вместо да водиш обречената си война срещу мен, би могъл да обогатиш чалга-канала си във Vbox. Само така ще компенсираш и балансираш моята „бездуховност“ с твоята „духовност“. Дерзай. 😉 BTW, повече не очаквай внимание от мен. Пускам ти този гювеч, защото усетих, че отчаяно се нуждаеш от него.

  6. Радослав Йорданов  17.01.2013 г. | 17:56 ч.

    Според мен онзи, който е познал духа по правилния начин, ще говори, както за злото, така и за доброто. Защото те са равноправни сили в света. И двете са потребни за развитието на човечеството. Какво би станало, ако в света имаше само сили на градеж, без сили на разрушение? Божественото не е в доброто или злото, а в баланса между двете.
    Като си затваряш очите за злото, създаваш възможност да изпаднеш в илюзия. Човек трябва да се научи да вижда Божията Любов и в доброто и в злото, защото Бог употребява и двете за извършване на мъдрите си планове. Само тогава ще се издигне до едно правилно схващане за духовния свят.

    Ние казваме, по липса на думи, „положителни и отрицателни сили в Природата“, но те имат една цена в Природата. По качество те са еднакви, те са полезни за самата Природа. Някой път положителните сили действат в наша полза, а отрицателните – в наша вреда, отрицателните сили са против нас; някой път отрицателните сили действат в наша полза, а положителните сили са в наша вреда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме в разрез с нашите вибрации.
    ….
    Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и доброто. Туй го запомнете!
    ….
    Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той. И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си, и доброто, и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще

    “Положителни и отрицателни сили в природата”, ООК2, Учителя Петър Дънов

    Материалите, които се публикуват на сайта, поне до колкото съм разбрал, имат за цел, да ни направят съзнателни за злото, не да го рекламират или прокламират, а да събудят нашето съзнание за тази страна на живота и да не й позволява да ни контролира несъзнателно.

  7. sonsun  17.01.2013 г. | 19:51 ч.

    Материалите, които се публикуват на сайта, поне до колкото съм разбрал, имат за цел, да ни направят съзнателни за злото, не да го рекламират или прокламират, а да събудят нашето съзнание за тази страна на живота и да не й позволява да ни контролира несъзнателно.
    Съгласен, но, тук има „стопанин“ на тяло, който рекламира злото. В критиката вижда война,в главата си вижда цар на тъмата.Като подминем цитатите на учители и др. остава само насаждане на страх. Тази страна се опознава по лесно,затова празните избират нея.В спора и съмнението се вижда истината.Натрупаното тук в сайта е богатство, има истини и заблуди. Мойте уважения към всички който се трудят тук:)))

  8. Радослав Йорданов  17.01.2013 г. | 21:02 ч.

    @sonsun

    Ами добре, това е твоето мнение.
    Не твърдя, че го познавам, но сме общували с него, ходил съм му на гости, две години вече следя публикациите на сайта и мнението ми за него е друго. Ще се повторя, но пак ще кажа, че това, което аз съм забелязал при него е желание за служба на Бога и той полага големи усилия, за това, за което много му се възхищавам и се надявам и аз някой ден да мога да давам толкова много от себе си.
    Ако проследиш историята на сайта ще видиш, че и аз не винаги съм бил на едно мнение с него, но дори и тогава бих заявил с пълна увереност, че е искрен в стремежа си към Доброто, към Бога. Не искам да му адвокатствам, да те убеждавам в една или друго нещо. Исках само да изразя моето мнение, защото много уважавам този човек, заради големите усилия, които полага.
    “По – плодовете им ще ги познаете.“ – „От извора“ и по- точно хората, с които ме срещна, дадоха много сладки плодове в моята душа и затова мога да кажа, че според мен желанията им са чисти.
    Виждам, че и ти дириш Бога, затова вярвам, че някога тези външни противоречия между нас ще се примирят.

  9. Savana Blue  17.01.2013 г. | 21:49 ч.

    @ Стопанин,
    Какво е това „BTW“? Забелязвам, че го използваш от време на време. Опс, проверих в чичко гоогле. Според мен тази абривиатура „BTW“ хич не и мястото тука. Моля, та ние сме в България!

  10. Огнян (Мислещ)  17.01.2013 г. | 21:56 ч.

    @Savana Blue
    Какво е това “BTW”?

    Савана в синьо, направо ме разсмя. 🙂 Не се сърди, нямам за цел да ти се показвам колко съм вещ в знанията си по английски език (напротив, дори съм зле в сравнение с други съфорумци).
    Та на питането ти, BTW = By the way = Между другото, Впрочем

  11. Savana Blue  17.01.2013 г. | 22:08 ч.

    Благодарности Огнян (Мислещ), учил съм немски и руски език навремето. И от време на време се затруднявам с тези нови абривиатури. Жив и здрав!

  12. Огнян (Мислещ)  07.02.2013 г. | 16:34 ч.

    Частните детски градини и училища ще получават държавна субсидия

    Със 73 гласа „за“ депутатите решиха частните детски градини и училища да имат право на държавна субсидия.
    Според приетия на второ четене текст от Закона за предучилищното и училищно образование „за осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, както и за училищното образование на учениците частните детски градини и частните училища може да получават държавна субсидия“.

    Ккаво излиза, че от 240 депутата , 73-ма темерути са За????? с една трета численост приемат закони. Ми … да ги съкратим тогава на 80 ДУПЕТА-та!
    А къде са останалите, когато се гласува важен закон?

    Може ли някой да ми даде поне един смислен и добре аргументиран мотив, с който да ме убеди мен и вас, че НИЕ в лицето на държавата трябва да финансираме изключително Частни интереси в лицето на собствениците на тези частни градини и училища? То така както е тръгнало, няма да се учудя ако утре и частните университет почнат да ги финансират по същата схема.

  13. Светльо  07.02.2013 г. | 16:47 ч.

    Това е класика за контрол над частните училища Оги.

  14. Дорина  18.02.2014 г. | 21:22 ч.

    Това е идеята за т.нар. „демократично образование“ или „демократично училище“. Появи се нещо като техен „документ“, който постулира „кои са те“, обаче според мен по един доста некоректен начин, чрез обяснение „какво не са“ като правят сравнения с Валдорф образованието, Монтесори и т.н. По скоро аз виждам един миш-маш в цялата идея – взето отвсякъде… , обаче целенасочен миш-миш, всяващ хаос и объркване сред деца и родители. Бих била благодарна да чуя мненията ви!

    Не ми е ясно откъде са черпили за Валдорфскоо образование, но имам сериозни възражения както и спрямо „репликата“ им, така и спрямо собствената им „философия“ в определени принципи!!!
    Ето го и целият документ, както и „репликата“ за Валдорф системата…

    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzU3NpaHNma3NRWnM/edit?usp=sharing

    …Валдорф училище?
    Също като Валфдорските училища, Съдбъри училищата се грижат за цялостната същност на детето. Ние не сме заинтересувани само в постигането на някакви академични успехи, знания и научаване, но и в щастието и разгръщането на пълния човешки потенциал на всеки индивид. Също като Валдорфските училища, ние не насилваме децата да четат рано, както традиционните училища правят. И двата училищни модела ценят високо играта – дълбоката игра с интензивно участие и внимание, като жизненоважна за развитието на умствената, физическа, емоционална и духовна същност на детето, всъщност като фундаментална, основна „работа“ на децата. И двата модела уважават интуитивната мъдрост на децата и приемат сериозно техните възгледи и интереси.

    Но Съдбъри моделът не възприема конкретен път на духовно и емоционално израстване. Вместо да слушаме децата, за да можем по-добре да ги насочваме, ние ги слушаме, за да отговорим адекватно на техните индивидуални самопоставени цели. За разлика от Валдорф обучението, ние нямаме предварително определен план. Вярваме на децата да правят своите собствени грешки, да отработят собствените си проблеми и да достигнат до собствените си изводи и решения – с помощ, когато е необходима, но без допускането, че ние знаем най-добрият изход. Валдорф педагозите се стараят да движат децата и обществото като цяло в определена посока и се стремят да създадат среда, която да поощрява такава социална трансформация. В контраст с това, Съдбъри училищата правят усилие да създадат среда, в която децата да имат възможност да разпознаят и преследват собствената си лична мисия, роля, цел /не някаква обща, поставена от горе, трансформираща обществото в определена посока/. Децата и възрастните заедно преценяват и променят атмосферата в училището посредством училищните събрания. Демократичният процес в Съдбъри училище може да бъде силен, спорен, конфликтен, то включва различни групи по интереси, които се сблъскват, оценки, ответници. То е „реално“ и не задължително очарователно /макар че винаги е уважително/. Моделът Съдбъри просто има за цел да осигури на децата достъп до цялата сложност на живота, и любопитство, увереност и компетентност да участва в – и може би да промени – обществото според собствените си интереси, опит, знания и цели.

  15. Agape  19.02.2014 г. | 12:21 ч.

    Валдорфската педагогика и дори Монтесори са завършени педагогически системи, отговарящи на определени цели, докато демократичното има само 2 основни. Намираме ги тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Sudbury_school

    Sudbury училищата се основават на убежденията, че:
    1) деца вече имат основното поведение, необходимо в зряла възраст,
    (Това твърдение е лъжа, всеки, който е отгледал поне едно дете го знае.)

    2) Да имат пълни демократични права в детството, е най-добрата подготовка за живот в условията на демокрация.
    (Никъде децата нямат „пълни демократични права”, например правото да гласуват, точно защото са незрели и поради това, могат да бъдат лесно манипулирани.)

    „Съдбъри училищата правят усилие да създадат среда, в която децата да имат възможност да разпознаят и преследват собствената си лична мисия, роля, цел /не някаква обща, поставена от горе, трансформираща обществото в определена посока/.”
    (За откриване на личната мисия е необходима зрелост и много информация. За дете, това е невъзможно.)

    „Децата и възрастните заедно преценяват и променят атмосферата в училището посредством училищните събрания. Демократичният процес в Съдбъри училище може да бъде силен, спорен, конфликтен, то включва различни групи по интереси, които се сблъскват, оценки, ответници.”
    (Как си представяте група от лекар, счетоводител, войник, шлосер, магазинер и техните деца да обсъждат училищна програма? И то без да положат усилие за някаква подготовка по психология и поне една педагогическа система? Та това са група дилетанти и могат да родят само някоя нереална идея.)

  16. Траята  19.02.2014 г. | 12:53 ч.

    Последните дни за „Демократично училище“ може да се чуе почти във всяка телевизия и да се прочете доста за създателя му и за това, колко е зле нашата образователна система. С последното съм напълно съгласна, но тъй като никъде не видях и чух нищо конкретно за методите на демократичното, а само какво не е, както и че ще има демократичен подход при вземане на решенията, реших да намеря някакви снимки, филм…, нещо което да ме ориентира, какво се случва вътре, как изгледа. Ето какво намерих: http://www.youtube.com/watch?v=91TfXsmW_aA
    Когато го гледах, единственото което чувствах беше хаос, отворени стаи, в които непрекъснато влизат и излизат деца, някои играят шах, други карти, не видях никакъв обучителен процес…
    Може би някои си представят точно така ежедневието на децата си, но не и аз.

  17. Дорина  19.02.2014 г. | 21:51 ч.

    Съгласна съм напълно с коментарите в скобите, Agape.

    Бих искала да допълня нещо. По принцип в една образователна система като нашата, в която десетилетия наред е бил познат един-единствен модел, е нужно да се даде възможност на доказани и с традиции алтернативни форми да посеят семена и стъпка по стъпка да се развиват. Случаят е такъв. Въпросното „демократично училище“, макар и твърде „младо“ също има право да съществува. Но не дотам, че да съществува благодарение на неетичност по отношение на други вече утвърдени по света форми. И целият този документ мен лично ме кара да гледам много подозрително на една такава инициатива, която започва „живота“ си сред нас по този начин.

    По отношение на Валдорфската педагогика ще кажа нещо, което за мен е съществено важно, освен другите нейни важни характеристики. Лично аз не искам да коментирам българските валдорфски инициативи – смятам, че всеки си носи отговорност за това кое как и защо го прави, и родители, и учители, и антропософски „лидери“. За мен най-ценното в педагогиката е, че тя носи в себе си дълбокото разбиране за ритъма, в който живее човекът – космически, земен, природен… Това е здравословното ядро на цялата Валдорфска система. И едно огромно човеколюбие и разбиране към съществото на детето!
    И ето тук преди време съм споделила вижданията си, да не се повтарям:

    http://zdravjivot.org/9164/%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D1%80%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BA%D0%B0-2/

  18. Даскал  20.02.2014 г. | 17:36 ч.

    Във връзка с тази „нова“ вълна в България, наречена „демократично училище“ ще е ценно мнението и гледната точка на Стопанина, за което предварително благодаря.

  19. Дорина  21.02.2014 г. | 09:38 ч.

    Траята
    Последните дни за „Демократично училище“ може да се чуе почти във всяка телевизия…

    Виж чии са телевизиите и чии политически интереси защитават. Разбира се, конците се дърпат отвън.

  20. Даскал  21.02.2014 г. | 20:40 ч.

    Дорина
    За мен най-ценното в педагогиката е, че тя носи в себе си дълбокото разбиране за ритъма, в който живее човекът – космически, земен, природен… Това е здравословното ядро на цялата Валдорфска система. И едно огромно човеколюбие и разбиране към съществото на детето!

    ЗНАЦИ И СИМВОЛИ НА КОЛЕДНИЯ ПРАЗНИК
    Берлин, 17 декември 1906 г.
    Р.Щайнер

    „Всичко в космоса следва своя ритмичен ход. Всички звезди също като Слънцето следват един велик ритъм. Ако Слънцето би напуснало само за момент този ритъм, само за момент да се отклони от орбитата си, това би било революция от невероятно голямо значение за целия космос. Ритъмът владее цялата природа, от безжизнената до човека. Той се намира в света на растенията. Теменужката, лилията и др. разцъфват всяка година по същото време. Животните мътят и раждат в определен сезон от годината. Едва при човека нещата се променят. Ритъмът, който цари в хода на годишните времена до животното, в силите на растежа, възпроизвеждането и т. н., престава да действа в човека!
    На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и започва да цари хаос в него. Тогава обаче човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена инициатива. Той трябва от своята воля така да изгражда живота си, че той да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота.

    При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез силата на родения в него висш човек, той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път.“

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.