Пазачът на прага — подбрани сведения 2

СС 13, стр. 376f
В обикновения физически свят човекът развива своето аз, своето самосъзнание. Този аз действа като един притегателен център за всичко, което принадлежи на човека. Всички негови склонности, симпатии, антипатии, страсти, мнения и др. се групират около този аз. И този аз е притегателната точка за всичко, което се нарича карма на човека. Види ли се този аз незабулен, ще се забележи, че определен вид съдби ще трябва да се изпълнят още в това или в следващото прераждане. Всичко, което е така залепено за аза, трябва да се изправи като пръв образ пред човешката душа, когато тя се издигне в душевно-духовния свят.

Според един закон на духовния свят този двойник на човека преди всичко друго трябва да пристъпи насреща му като първото му впечатление в този свят. Можем лесно да си изясним закона, който се намира в основата, когато разберем следното: Във физическо-сетивния живот човекът дотолкова се възприема сам, доколкото вътрешно се изживява в своето мислене, чувстване и воля. Чрез вътрешното възприятие човекът се учи само отчасти да се познава, защото има в себе си нещо, което му пречи да достигне именно до едно по-задълбочено самопознание. Когато трябва да признае даден недостатък чрез самопознанието и ако не иска да се подава на заблуждение по отношение на себе си, той изпитва порив да преобрази този недостатък. Но когато човекът проникне в себе си и без да се заблуждава, забележи един или друг недостатък, той или ще може да го поправи, или в настоящата жизнена ситуация няма да може. В този случай в душата му ще се промъкне чувство на срам.

* * *

СС 13, стр. 378f
Срамуването е една сила, която кара човека да заключи нещо в душата си и да не го остави да бъде възприето външно. Когато това наистина се вземе под внимание, ще се разбере, че духовното изследване придава много по-широко въздействие на едно вътрешно душевно изживяване, което е почти напълно сродно с чувството за срам. То намира, че в най-скритите дълбини на душата се намира един вид скрит срам, който във физическо-сетивния живот не стига до съзнанието на човека. Това скрито чувство обаче действа подобно на познатото в обикновения живот, то пречи пред човека открито да застане неговата вътрешна човешка същност като един възприемаем образ. Ако това чувство не съществуваше, човекът сам щеше да възприема какво наистина представлява. Той щеше не само вътрешно да изживява своите представи, чувства и воля, а да ги възприема както възприема камъните, животните и растенията. Това чувство скрива човека от самия себе си. И с това то скрива от човека и целия духовно-душевен свят.

Щом собствената вътрешна същност на човека се скрива от него, той не може да възприема въз основа на какво трябва да изгради методи и средства, за да опознае духовно-душевния свят. Той не може да преобрази своята същност така, че да развие духовни възприемателни органи. Ако човекът пожелае да направи само една крачка, за да навлезе в този свят, това появяващо се веднага, но нестигащо до съзнанието чувство на срам скрива тази част от духовно-душевния свят, която трябва да се види. Специалните упражнения обаче разкриват този свят. Но нещата стоят така, че това скрито чувство действа като голям благодетел на човека. Защото чрез всичко това, което без духовно-научно обучение постигаме като сила за преценка, чувствен живот и характер, ние не сме в състояние така лесно да понесем възприятието на собствената същност в нейния истински образ. Чрез това възприемане бихме изгубили всякакво самочувствие, доверие в себе си и самосъзнание.

* * *

СС 13, стр. 380f
Който по правилен начин е разбрал чрез разума си закона на кармата най-напред във физическия свят, няма да бъде особено разтърсен, когато види зародишите на съдбата си в картината на своя двойник. Който се е запознал с развитието на света и човечеството чрез силата на разума си и знае как в определен момент на това развитие силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, няма да му бъде тежко, когато съзре, че тези луциферически същества, с всичките им въздействия, се съдържат в образа на неговата собствена същност.

Но от това се вижда колко е необходимо човек да не иска да навлезе в духовния свят, преди с обикновената си способност за преценка, развита във физическия сетивен свят, да е разбрал някои истини за духовния свят. Но при описаното навлизане в сетивния свят човекът среща този Пазач на прага още при преминаването му през физическата смърт. Той постепенно се разкрива в течение на душевно-духовнотото развитие на човека между смъртта и едно ново раждане. Но там срещатата не може да потисне човека, понеже там знае за другите светове повече, отколкото в живота си между раждането и смъртта.

* * *

Пазачът на прага — подбрани сведения 2СС 13, стр. 387f
Когато духовният ученик е загърбил срещата с Пазача, при издигането в свръхсетивните светове му предстоят и други изживявания. Предстои му един вид борба срещу двойника. Последният постоянно ще се стреми да победи. Да се постави в правилни отношения с него, да не го остави да прави нещо, което не се намира под влиянието на новородения «аз», засилва и укрепва силите на човека.

Във висшите светове самопознанието изглежда в една определена посока различно от тук, във физически-сетивния свят. Докато самопознанието тук се проявява като вътрешно изживяване, новороденият аз се представя същевременно като външно душевно явление. Човек вижда своя новороден аз като едно друго същество пред себе си. Но той не може напълно да го възприеме. Защото, каквато и степен да се достигне по пътя към свръхсетивните светове, винаги има по-високи степени. На тях човек все повече ще възприема от своя «по-висш аз». Но изкушението, което човек изпитва, когато съзре нещо от своя висш аз, да го разглежда същевременно от гледната точка, която има във физическия сетивен свят, дори е добро и трябва да се появи, ако развитието трябва да протече правилно.

Човек трябва да разглежда това, което пристъпва като двойника, като Пазача на прага, и да го постави пред висшето себе, за да се забележи разликата между това, което представлява човекът, и това, което той трябва да стане. При това разглеждане Пазачът започва да приема друг образ. Той се представя като образ на всички пречки, заставащи пред развитието на висшия аз. Човекът възприема какъв товар мъкне с обикновенния си аз…

* * *

СС 13, стр. 389f
И ако човек не е достатъчно силен чрез своята подготовка да си каже – „Аз няма да остана само на тази степен, а непрестанно ще се развивам нагоре до висшия ми аз“ – ще се отпусне и уплаши от това, което му предстои. Той може да е навлязъл в душевно-духовния свят, но престава да работи по-нататък. Тогава става пленник на образа, който чрез Пазача на прага стои пред душата. Значимото е, че при това изживяване човек няма чувството да е пленник. Той много повече вярва, че преживява нещо друго. Образът, който предизвиква Пазачът на прага, може да създаде впечатлението в душата на наблюдателя, че в картините, появили се на тази степен на развитието, той вече има всички възможни светове пред себе си, че е достигнал върха на познанието и не е нужно да продължава да се стреми по-нататък. Вместо като пленник човек се чувства тогава като безмерно богат притежател на всички световни тайни.

Образът, който се възприема на тази степен на развитието, показва на духовния ученик нещо по-различно от това, под което се е представил в началото Пазачът на прага. В този двойник можеха да се възприемат всички онези качества, които обикновеният аз на човека има като следствие от влиянието на силите на Луцифер. Но в течение на човешкото развитие чрез влиянието на Луцифер в човешката душа е навлязла и силата на Ариман. Това е тази сила, която в сетивното физическо битие пречи на човека да възприеме лежащите зад повърхността на сетивното духовни същества на външния свят. Това, което е станало от човешката душа под влиянието на тази сила, показва картинно образът, появяващ се при съответните изживявания.

Който истински подготвен пристъпва към това изживяване, ще може правилно да го изтълкува и скоро след това ще се покаже един друг образ, онзи, който се нарича «големият пазач на прага», за разлика от «малкия пазач». Той съобщава на духовния ученик, че не бива да остава на тази степен, а енергично да продължава да работи по-нататък. Той предизвиква в наблюдателя съзнанието, че светът, който е завладян, ще стане истина и няма да се превърне в илюзия, когато работата бъде продължена по съответния начин. Но който поради неправилно духовно обучение се доближи до това изживяване, когато се приближи до големия пазач на прага, в душата му ще се излее нещо, което може да се сравни само с «чувството на безмерна уплаха», един «безграничен ужас».

* * *

СС 13, стр. 390f
Както срещата с малкия пазач на прага дава възможност на духовния ученик да се изпита дали не се поддава на заблуждения, които могат да се породят поради пренасянето на неговата същност в свръхсетивния свят чрез изживяванията, които накрая водят до големия пазач, той може да се изпита дали е надрасъл онези заблуждения, които бяха описани по-горе като произлизащи от втория извор. Успее ли да се противопостави на огромната илюзия, която, докато е само пленник, постигнатият образен свят му представя като богато притежание, той и в по-нататъшното протичане на развитието си ще бъде в състояние да не взема привидността за действителност.

Пазачът на прага до известна степен приема индивидуален образ за всеки отделен човек. Срещата с него съответства именно на онова изживяване, чрез което личният характер на свръхсетивните наблюдения са преодолени и се открива възможността да се навлезе в областта на изживяването, която не е лично оцветена и важи за всяко човешко същество. Когато духовният ученик е имал описаните изживявания, той става способен да отличава в душевно-духовното обкръжение това, което е самият той, от това, което е извън него.

* * *

СС 147, стр. 137f
Когато човекът напусне своето физическо тяло, където го заобикаля физическият свят, пристъпва в елементарния свят и когато елементарният свят стане неговата околна среда, той живее в етерното тяло. Когато чрез ясновидството излезе от етерното тяло, тогава живее в астралното тяло и като околна среда има духовния свят (виж долния или низшия девахан). Човекът може да излезе и от своето астрално тяло и да бъде в своя истински аз. Тогава неговата околна среда е висшият, свръхдуховният, горният духовен свят (виж горен девахан).

След като човек е пристъпил в тези светове, накрая достига до това, което винаги съществува в душевните му дълбини, до своя истински аз, докато в духовния свят, долния девахан, достига до начина, по който се разкрива истинският аз, именно обвит от мисловна същност. Ние носим този истински аз в нас като наш постоянен придружител. На прага на духовния свят този истински аз може да се облече във всички наши слабости, недостатъци, във всичко, което, така да се каже, ни прави склонни с цялото си същество да се привържем към физическия сетивен свят или най-малкото към елементарния свят. И това друго себе се облича в нашите слабости, във всичко, което ние всъщност трябва да напуснем, но не искаме да го напуснем, когато искаме да прекрачим прага, понеже като физически-сетивни хора сме свикнали с него.

Всъщност на прага на духовния свят срещаме едно духовно същество, което се различава от всички други духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове. Всички други духовни същества повече или по-малко се появяват в обвивки, които повече съответстват на тяхната същност, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага. Той се облича в това, което събужда в нас не само грижа и мъка, но често погнуса и отвращение. Той се облича с нашите слабости, с това, за което можем да кажем, че ни разтърсва от ужас. Ние не можем да се отделим от него и не само се изчервяваме, но дори почти се стопяваме от срам, когато трябва да погледнем това, което сме и в което се облича Пазачът на прага.

* * *

СС 147, стр. 138
Пазачът на прага — подбрани сведения 2Така лесно не се минава покрай Пазача на прага. Може да се каже, че в сравнение с истинското правилно съзерцание на духовния свят е лесно общо взето да се получи някакво съзерцание на духовните светове. Да получим някакви впечатления за духовния свят, особено в днешната епоха, всъщност не е особено трудно. Но да навлезем в духовния свят така, че да го видим в истинския му образ, е необходимо, макар и при някого да стане по-късно, да срещнем Пазача на прага, като предварително добре сме се подготвили да изживеем тази среща по правилния начин.

Повечето хора стигат до Пазача на прага. Но въпросът е да се дойде до него съзнателно. Несъзнателно ние заставаме всяка нощ пред него. Този пазач на прага всъщност е наш много голям добродетел, който не се показва, защото хората няма да могат да понесат гледката. Да можем съзнателно да узнаем това, което всяка нощ изживяваме несънателно, представлява срещата с пазача на прага.

Обикновено хората стигат, така да се каже, до границата, където стои Пазачът. Душата изживява този момент именно в съноподобно състояние между съзнателност и несъзнателност, но не го оставя напълно да достигне до съзнанието. Тя клони сама да се съзре на границата такава, каквато е и както е привързана за физическия свят с нейните слабости и недостатъци. Но тя не може да понесе всичко това и преди то да стигне до съзнанието й, така да се каже, го замъглява чрез отвръщението, което има в себе си. А такива моменти, когато душата заглушава съзнанието си, предоставят най-добрата възможност за нападение от страна на ариманическите същества.

Ние действително стигаме до Пазача на прага, когато с особена сила и твърдост например сме изградили нашето самочувствие. Това самочувствие трябва да го засилим, когато искаме да се издигнем в духовния свят. Със засилването на самочувствието се засилват и всички склонности и навици, слабости и предразсъдъци, които иначе се ограничават и възпират от възпитанието и навиците, получени във външния свят, както и чрез външната култура в нейните граници. На прага на духовния свят отвътре навън се проявяват луциферичните импулси и когато човешката душа има тенденцията да заглушава съзнанието си, тя веднага се свързва с Луцифер и Ариман, а резултатът е, че на човека се отказва достъпът в духовния свят.

Но когато е налице особена жажда да се навлезе в духовния свят, тогава човек опитва, «отхапва си» от него. И това, което си е «отхапала», Ариман го сгъстява така, че то започва да изглежда точно като подобие на физическите впечатления. Накратко, човекът има халюцинации, илюзии и вярва, че стои пред духовния свят. А «отхапаното» се сгъстява до това, което наистина може да съдържа действителни образи от духовния свят, но не съдържа най-важното, чрез което душата може да получи ясни възгледи за истината и ценността на това, което вижда.

* * *

СС 124, стр. 103
Вечер, когато заспим заставаме пред един Пазач, който е големият пазач на прага, който не ни допуска в духовния свят (макрокосмос), докато не узреем.

* * *

СС 124, стр. 95
В момента, когато човекът се събужда сутрин, пристъпва през портата на своето собствено същество (микрокосмос). На тази порта стои един Пазач; този Пазач е малкият пазач на прага. Той не оставя човека да пристъпи в своята собствена същност (в микрокосмоса), а веднага го отклонява към външния свят. Всяка сутрин човекът среща този малък Пазач на прага.

* * *

СС 119, стр. 102
Когато оставим да заглъхнат всички външни впечатления, тогава минаваме покрай малкия пазач на прага…

* * *

СС 113, стр. 43
По съвсем друг начин се преодоляват страх и загриженост (при срещата с Пазача), когато преди това сме се занимавали с разказите за висшите светове. Но тогава, когато човек е имал това изживяване, да застане насреща на самия себе си, когато следователно е срещнал Пазача на прага, светът започва да му изглежда съвсем различен. Всички неща в света получават един нов образ.

* * *

СС 227, стр. 112
Двете предупреждения на пазача са много различни. При встъпването в духовния свят Пазачът на прага говори: «Забрави физическо-сетивния свят в моментите на твоето духовно познание.» При излизането от духовния свят и навлизането във физическо-сетивния пазачът говори: «Никога не забравяй и във физическо-земния свят постоянно си припомняй изживяването в духовно-небесния свят.»

* * *

СС 233, стр. 151
Понятията и идеите, с които човекът днес трябва да израсне, имат своеобразието, че когато с тях – такива, каквито са станали чрез съвременната цивилизация и училището – се пристъпи в духовния свят, човек душевно се парализира. Защото такъв е светът на абстрактните идеи, с които човек днес свързва всичко, че той може да влезе с тях в духовния свят, но не може отново да излезе с тях. И когато види тази сцена, която днес много повече души, отколкото обикновено се вярва, изживяват в съня си, човек си казва:

«О, ако само е възможно да се предпазят тези души, за да не трябва да изживеят и след смъртта това, което изживяват в съня си!»

Защото, когато човешката цивилизация остане дълго под влиянието на това, което днес се възприема в училищата, което може да се получи от цивилизацията, и състоянието, което така се изживява пред Пазача на прага трае доста дълго, това означава, че сънят ще се превърне в живот. Човешките души ще преминават през портата на смъртта в духовния свят, но няма да могат да внесат никаква сила на идеите в следващия си земен живот. Накрая то ще предизвика раждането в бъдеще на едно човешко поколение, което няма да има разум и възможност да приложи идеи в живота и мисленето. Животът в идеи ще изчезне от Земята. Един болен, само движен от инстинкти човешки род ще населява Земята.

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Коментарите са заключени.