Пазачът на прага — подбрани сведения 1

СС 324a, стр. 37
Представете си как две взаимопроникващи се течения — едното идващо от миналото, а другото от бъдещето – се кръстосват във всяка точка. Представете си едно червено течение в едната посока и едно синьо течение в другата посока. И представете си например четири точки в това смесване. Тогава във всяка от тези четири точки имаме взаимно действие на червеното и синьото течение. Това е една картина за взаимодействието на четири последователни инкарнации, където във всяка инкарнация идва по нещо от едната и от другата страна. Тук винаги можете да си кажете, че едното течение идва насреща ви, а другото донасяте със себе си.

Човешкият живот се състои от тези две течения. Вие си изграждате една представа, когато по този начин мислите за тези неща. Днес седите тук, имайки различни изживявания, утре по същото време ще имате други изживявания. Представете си, че събитията, които ще изживеете до утре, са вече пред вас. Това би било същото, както ако разглеждате една панорама. Това би представлявало същото, сякаш отивате към тези събития, сякаш тези събития пространствено ви пресрещат. Представете си как потокът, идващ към вас от бъдещето, ви донася тези събития и в този поток се съдържат изживяванията ви между днес и утре. Идвайки от миналото, оставяте към вас да дойде бъдещето. Във всеки отрязък от време вашият живот е взаимопроникване на тези потоци, от които единият идва към настоящето от бъдещето, а другият отива от настоящето към бъдещето. Където двете течения се срещнат, настъпва задържане.

Човекът трябва да съзре пред себе си като астрално явление всичко, което още му предстои. То е нещо, което прави невероятно впечатление. Представете си, че ученикът на духовната наука е достигнал в развитието си до момента, когато може да погледне в астралния свят, когато сетивата му се активират така, че може да види като външно събитие появата в астралния свят на това, което следва да изживее до края на сегашния период. Това е съзерцание, което оставя силно впечатление при всеки човек. Трябва да кажем, че е важна стъпка в окултното обучение, когато човекът съзре насреща си като астрална панорама, като астрално явление това, което има да изживее до средата на шестата коренна раса – защото нашите инкарнации ще протичат дотогава. На него му се разкрива пътят. Никой ученик на тайната наука няма да изживее по друг начин това, което му предстои в близко бъдеще и до средата на шестата коренна раса, освен като външно явление, заставащо насреща му.

Когато ученикът напредне и достигне до прага, пред него се поставя въпросът: «Искаш ли да преживееш всичко това във възможно най-краткото време?» Защото за това става въпрос при този, който иска да получи посвещението. Когато премислите това, в един момент имате пред себе си вашия собствен бъдещ живот като външна панорама. Това от своя страна е същото, което е характерно за съзерцанието на астралния свят. За някой човек то е такова, че той си казва: «Не, там няма да вляза.» При друг е така, че си казва: «Аз трябва да навляза там.» Тази точка в развитието се нарича «прагът», решението и явлението, което човек има там, което е самият той с всичко, което има още да изживее и узнае. Тя се нарича «Пазач на прага».

Пазачът на прага не е нищо друго, освен нашият собствен бъдещ живот. Това сме самите ние. Нашият собствен бъдещ живот се простира зад прага. Отново виждате една особеност на астралния свят, че този, на когото астралният свят изведнъж се е разкрил чрез някакво събитие – а има такива събития в живота, – първоначално трябва да застане пред нещо неразбираемо. Това е ужасен момент, който е объркващ за тези хора, на които астралният свят изведнъж се разкрие чрез някакво събитие. Поради това е извънредно важно да се знае това, което обсъдихме сега, да се знае какво да се прави при такава среща с астралния свят. Може да бъде патологично събитие, разхлабване на връзката между физическото и етерното тяло или между етерното и астралното тяло. Чрез такива събития човекът може да бъде поставен в положението непосредствено да навлезе в астралния свят, да хвърли поглед в астралния живот. Ако това се случи, той разказва, че вижда едно или друго явление. Той го вижда, но не знае как да го разбере, както не знае, че трябва да го разчита симетрично, че във всяко диво животно, което го напада, трябва да вижда отражението на лежащото в самия него.

Наистина, астралните сили и страстите на човека се появяват в камалока под най-разнообразните форми на животинския свят. Не е особено хубава гледка, когато в камалока видим човека, който току-що е напуснал тялото си. В този момент виждаме всичките му страсти, пориви, инстинкти, желания и мечти. Един такъв човек в камалока няма вече своите физическо и етерно тяло, но в астралното си тяло все още има всичко, свързвало го досега с физическия свят. В астралния свят инстинктите и страстите приемат животински образи. Докато човекът е въплътен във физическото тяло, астралното му тяло се нагажда по формата на това физическо тяло. Но когато външното тяло го няма, тогава инстинктите, поривите и страстите, каквито са в своята животинска природа, излизат на показ под своя собствен образ. Човекът е отражение на своите инстинкти и страсти в астралния свят. Той може лесно да свикне правилно да чете там, ако се упражнява да изгражда математически или геометрически представи.

* * *

СС 324a, стр. 34ff
Който достигне до определена степен на окултното развитие, трябва да се научи да вижда в астралния свят всичко, което кармически е заложено в него като радост, удоволствие болка и др. Когато мислите духовно-научно в правилния смисъл, ще ви стане ясно, че външният живот, нашето тяло, не е нищо друго в съвремието, освен резултат, смесване на две течения, които идват от противоположни посоки и се проникват.

* * *

Пазачът на прага — подбрани сведения 1СС 54, стр. 377

Във всички тайни учения има посветени. Днес, когато надраснат своя низш аз, развият в себе си духовната си същност и още в този живот станат граждани на един по-висш свят, такива посветени изживяват същото както някога. Но по същото време разбираме, че цялата им низша природа в определен момент застава пред тях. Във всеки човек се намира сума от страсти, инстинкти и желания, които представляват неговата низша природа. Човекът първо трябва да се отдели от всичко това. Тогава то застава пред него като едно същество. Тази отделена същност се нарича Пазач на прага. Редом с човека застава като едно същество неговата низша природа и той трябва да си каже: «Това си ти! Ти трябва да го отхвърлиш!»

При всички посвещения това се нарича слизане в ада. Тук човекът е другар със силите на ада, слиза в дълбините на света, понеже там е вплетен с низшата си природа, а неговата висша природа само отчасти живее в него. Тази същност се нарича Пазач на прага, понеже хората, които нямат смелост и духовно присъствие, не могат да преминат оттатък. Тези, които прекрачат прага, се наричат посветени.

* * *

СС 138, стр. 133f
Защо пазачът стои там? Защото, ако човешката душа прекрачи в свръхсетивните светове, без да е узряла – което не може да се случи по правилния окултен път, – тя ще изпадне в безкраен ужас, безкраен страх, понеже поради своята малоценност, незрялост, наклонност и любов към сетивния свят няма да може да понесе всичко, свързано с навлизането в свръхсетивните светове.

* * *

СС 94, стр. 43
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа в човека. Тяхната връзка потиска страстите, одухотворява ги и ги овладява според степента на разума и волята. Тази връзка е от полза за човека. Но той заплаща това предимство със загубата на своето ясновидство. Нека си представим зелена течност, в която са смесени жълт и син цвят. Ако ви се удаде да разделите цветовете, ще видите например, че жълтата течност се утаява на дъното, докато синята се издига на повърхността. Подобно е и при човека, когато при посвещението животинската душа се отдели от висшата душа. От това при висшата душа се появява ясновидството, но оставената сама на себе си животинска душа, когато не е пречистена чрез аза, се отдава без контрол на ексцесиите на страстите. Този факт често може да се види при медиумите. Предотвратяването на тази опасност понякога при посвещението се означава като Пазач на прага.

* * *

СС 17, стр. 50
Може да се каже, че в човека се крие същество, което грижливо застава като страж на границата, която трябва да се прекрачи при навлизането в свръхсетивния свят. Тази скрита в самия човек духовна същност, която сме самите ние, но която така малко можем да опознаем с обикновеното съзнание, както малко окото може да се види сам?, е Пазачът на прага. Човекът може да го съзре в този момент, в който застане срещу него външно, като пред друго същество…

* * *

СС 35, стр. 356
Действащите в областта на сетивния свят сили формират човека като сетивен човешки образ. В духовната среда той още не е човек. Той е същество, което имагинативно се представя под животинска форма. Каквото като инстинкти, афекти, чувствени и волеви импулси живее в сетивното битие на човека, се държи в окови чрез свързания със сетивното тяло живот на възприятията и мисловните представи, които сами са резултат на сетивния свят. Ако човекът иска да излезе извън сетивния свят, трябва да осъзнае какво в него е свързано с даровете на сетивния свят и трябва да бъде доведено до правилния път чрез нови дарове от духовния свят. Човекът трябва да се погледне на фона на сетивното човешко развитие.

* * *

СС 113, стр. 40f
Когато човекът излезе от физическото си тяло, не е същество с по-висша, по-благородна и по-чиста форма от тази, която е имал във физическото тяло, а е същество с всички несъвършенства, с които е натоварил своята карма. Всичко това остава невидимо, доколкото храмът на тялото държи в себе си етерното и астралното тяло и нашия аз. То става видимо в момента, когато с висшите съставни части на нашето същество излезем от физическото тяло. Така да се каже, ние сами заставаме срещу себе си душевно-духовно голи, когато при напускането на тялото станем ясновидци.

Това ще рече, така да застанем пред духовните си очи, че узнаваме доколко сме станали по-лоши, отколкото щяхме да бъдем, ако бяхме достигнали до съвършенството, което имаха боговете, за да могат да построят чудната форма на нашето физическо тяло. В този момент виждаме колко сме далеч от онова съвършенство, което трябва да стои пред нас като бъдещ идеал на нашето развитие. Това е изживяването, свързано с просветлението. Това е изживяването, което се означава като Пазач на прага.

* * *

СС 227, стр. 112f
В душата на хората от преди 3–4000 години, когато отиваха да спят, като сън се появяваше образът на Пазача на прага. Те преминаваха покрай него. И този образ отново се появяваше, когато се завръщаха от съня в обикновения живот. Те не се изправяха пред такова ясно предупреждение, както днес става при влизането им в духовния свят. В това се състои разликата именно на прогреса в развитието на човечеството, че човекът е изгубил онова спящо, сънуващо будно състояние, онова състояние между сън и будност, при което както при заспиване, така и при събуждане можеше поне съноподобно да вижда величествения Пазач на прага. Днес при заспиване и събуждане човекът преминава покрай този пазач на прага, но го игнорира, не го взима под внимание. И поради това навлиза в напълно разбъркан сънищен свят.

* * *

СС 94, стр. 56
Разделянето на чувство, разум и воля в течение на посвещението предизвиква изменение в мозъка, което в християнското посвещение се характеризира с трънния венец. За да се изпълни то без опасност, е необходимо силите на личността да са достатъчно засилени и напълно уравновесени. Ако това не се направи или ученикът има лош предводител, тази промяна може да доведе до лудост. Лудостта почива именно на разцеплението, което се извършва във волята, без единството да може отново да се постигне чрез вътрешна волева сила.

В течение на етапа, който в християнското посвещение е наречен „трънния венец“, се появява предизвикващ ужас феномен, който се означава като Пазачът на прага и може да се нарече поява на двойника. Духовната същност на човека, образувана от волевите потоци, желанията и разума, се появява пред посветения както картината в сънищното съзнание. И тази картина понякога е отблъскваща и предизвиква ужас, защото е резултат от неговите добри и лоши качества и от кармата му. Той е създадената от всичко това картинна персонификация, появяваща се на астралния план.

* * *

СС 93a, стр. 141
След като в лемурийската епоха човешкото същество, тогава подобно на влечугите, се изправя, става видимо напълно отвореното напред подобие на глава, от което излиза огнен облак (огнено дихание). Това дава основание на разказите за дракона. То е гротескната форма, която по това време имаше самият човек. Пазачът на прага, низшата природа на човека, обикновено се появява под подобен образ. Това е низшата природа с отвореното подобие на глава.

* * *

СС 181, стр. 426
Херакъл: Пазачът на прага — подбрани сведения 1Това е лошият превозвач в смъртната книга на египтяните. Човекът трябва да го победи, за да намери своя висш аз. Пазачът на прага, един феномен на ясновидството от най-древните времена, е истинският произход на всичките митове за борбата на героя с чудовището, на Персей и Херакъл с Хидра, на свети Георги и на Зигфрид с дракона…

* * *

СС 94, стр. 56f
Преждевременното настъпване на ясновидството и внезапното появяване на двойника или на Пазача на прага може да доведе до лудост този, който не следва подготовката, която се дава на ученика и не взема предпазни мерки.

* * *

СС 98, стр. 37
Срещата с Пазача на прага е трагична жизнена борба с Ариман и Луцифер по отношение на всички понятия на познанието, всички закони на познанието и взаимовръзката на човека с духовния свят. Тази катастрофа в живота трябва да настъпи, когато човек иска да срещне Пазача.

Когато в определен момент погледнете назад и можете да видите всичко, съществуващо в астралното ви тяло като отпечатъци, които трябва да преобразите преди да се издигнете на определена висота в окултното развитие, ще видите всичките си дългове. Ученикът среща и трябва да срещне именно това в символично-картинен и близък образ. То е, което трябва да преобразим и което още ни е пречка – нашата неуравнена карма. Това е Пазачът на прага.

Следва »

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Коментарите са заключени.