На Прага

Този увод има отношение към една рядко осветлявана страна на духовното повдигане, която е неотменима част от предопределения път на човека. През изминалите хилядолетия тази тематика е била запазен периметър само за най-вътрешния кръг от посветени, пръснати из мистични ордени, елитарни общества и тайни братства. В някаква степен би могло да се твърди, че след трудовете на Елена Блаватска и Р. Щайнер тази ревностно пазена информация от монаси, вътрешни и адепти е добила публичност в достатъчно голяма степен, така че днес тя е възприета и осмислена от далеч по-широка аудитория и дори често бива обект на съвсем открити дискусии.

В този увод ще стане дума за малцината, които са изправени пред дилемата – дали да прекрачат дверите, зад които се навлиза в Духовната реалност или да останат още известно време в обятията на илюзорната „сигурност“ на материалния свят. В типичния случай обикновеният човек е принуден да тъпче цял живот на едно място, пред „портите на Закона“, без да намери начин да проникне в зад тях (виж „Пред Закона“ – Франц Кафка).

Пазачът на Прага

Автор: Петър Иванов
Художник на илюстрациите: Тимотей Степанов

В окултния разказ на Н. Райнов „Мъртви ангели“ имаме пред очите си друг пример, т.е. изключителния случай, когато надмогналия себе си герой триумфално прекрачва Прага, за да навлезе в дебрите (в разказа: „за да навлезе в улиците“) на Духовния свят. Всъщност прекрачването на Прага не е излизане навън, а точно обратното… Пред Портата стои „страховито същество“, което не ни позволява да преминем през Прага, до момента в който бъдем напълно готови за това.

От написаното в „Богомилство и богомили“ от Н. Райнов става ясно, че богомилите също са познавали и ползвали термина „Пазач на прага“:

„„Митарствата на душата“, която в едно апокалиптично разпределение от 22 глави дава страшните картини на онова, което средновековната магия нарича Велико Дело. Иисус слиза в ада, пазен от Голям Змей, за да посети местата на митарствата. Над всяка врата стои съответен надпис, разясняваш стадиите, през които минава душата. Всички врати са 21: толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух.

Донякъде близо до тази книга стои старо пелеагическо предание за Подвизите на Херкулес. Тя е също изписана с рисунки: Пазача на прага стои, по-приличен на гущер, отколкото на Змей, а пред него рицар с тогавашната българска дворянска носия, му дава стрела и пентакъл. И редят се всички фигури на Великото Дело – шест български, оригинални, с кратки, едро написани пояснения.“

В „Мъртви ангели“ Н. Райнов разкрива иносказателно множество духовни феномени, някои от които са добър ориентир за внимателния читател, напр. „дрехите на душата“:

„Те вървяха редом с хората на порока, всеки миг изменяха облика си (ставаха ту прозрачни като мъгла, ту плътни като скала), но не оставаха назад от шествието. Хората не ги виждаха, но те бяха сляни с тях — бяха дрехи на душите им. Чудовищата се мъкнеха и люшкаха заедно с тях, шепнеха им безсрамни думи и безочливи помисли, подстрекаваха ги към престъпления.“

В други свои текстове Райнов използва за същата цел сходен идиом – „рухо на греха“.

Пазачът на Прага

Рухото е грубо древно облекло, съшито предимно от рунтави, дългокосмести кожи на убити животни, т.е. то пак е препратка към животинските страсти и нагони, които примитивния човек навлича отгоре си подобно на дреха (сиреч духовната му атмосфера). Богомилите имат едно напътствие в тази посока: „Пази душата си да не роди чудовища!“. Това са надеждни подсказки, които могат да ни бъдат от ползва, когато се озовем лице в лице с Пазача на прага, а също и да си отговорим на въпроса от какво всъщност той ни пази. На това място няма как да не цитираме Р. Щайнер:

„Вече описахме какво огромно значение има за човека срещата му с първия Пазач на прага и как в него той вижда едно свръхсетивно Същество което, така да се каже, той сам е призовал. Тялото на това Същество е съставено от невидимите дотогава последици от неговите собствени действия, чувства и мисли. Обаче тези невидими сили изковават неговата съдба и неговия характер. Сега за него е вече ясно, как в миналото той сам е изградил предпоставките за своята сегашна същност и тя до известна степен е открита пред него. Естествено, той има определени влечения и навици. Но сега той може да си обясни откъде идват те. Сполетяват го удари на съдбата: сега той знае тяхната причина. Постепенно той проумява, защо в един случай обича, а в друг – мрази, защо веднъж е щастлив, а друг път – нещастен. Видимият живот става за него разбираем с помощта на невидимите причини. Пред погледа му се разкриват и големите събития на човешкия живот, болестта и здравето, раждането и смъртта. Той забелязва, че още преди раждането сам е изтъкал причините, които по необходимост отново ще го потопят във физическия живот.“ (GA-10)

За момент ще изоставим темата за „Пазача на прага“ и ще отправим взор към по-важния етап, когато човек вече е преминал през Прага. Тогава той неминуемо ще привлече вниманието на част от свръхсетивните Същества (от висшите Йерархии), както и на рояк низши същества, витаещи понякога (или винаги) около него. Ето какво казва Щайнер в тази връзка:

„Аз ви описах, как започва духовното ясновидство, правилното ясновидство, как при това правилно ясновидство трябва да настъпи у ясновидеца едно съвсем друго отношение към света. Аз казах: когато на физическия свят стоим срещу съществата и предметите, нещата са вън от нас, за нашето познание те са навън. Ние стоим срещу нещата и в нашето възприемане взимаме един вид нещо от предметите вътре в нас. Нашият аз знае за нещата, той застава пред нещата. А това е основното преживяване на всяко познание и възприемане на физическото поле, че аз си образувам представи за нещата на физическото поле, познавам ги.

Казах, че това основно преживяване се изменя веднага щом човек се издигне в духовните светове. Там настъпва съвсем друго отношение: там човек сам става обект. Както нещата стоят спрямо аза на физическия свят, така сега самият аз стои спрямо съществата на висшите светове: човек не възприема вече, но изпитва, че самият той е възприеман. Духовните същества на висшите йерархии го гледат. И това става изживяване: аз съм възприеман, гледат ме Архангелите и т.н.“ (Из „Ясновидската дарба на Сведенборг“)

Тъй като основен предмет на този материал са потенциалните опасности, които по правило съпътстват преминалия през Прага, би било удачно да се разгледат определени класове низши духове (разбира се, доколкото това е възможно и по силите на автора). Би могло да се приеме като аксиома, че духовната „атмосфера“ около всеки човек е непрекъснато изменяща се по своя състав и качество. Тази динамика се дължи на мисловния и чувствен живот на човека, но също така има голямо отношение и към движенията на небесните тела, които като гигантски часовник отмерват за какъв срок се дава власт на едни духовни Начала (и свързаните с тях Същества/същества) и в същото време се отнемат (или ограничават) прерогативите на други – конкуриращи ги в основните аспекти на битието (т.е., това са Вселенските ритми, разгръщащи се под формата на преливащи един в друг микро и макро цикли).

Защо низшите духове като цяло са враждебно настроени към човека, особено към онзи, който е успял да развие частично или пълно ясновиждане спрямо тях? Отговорът трябва да се търси в потенциалната възможност на хората да ограничават техните въздействия и дори да ги подчиняват за свои или по-висши цели. Някои класове духове са непримирими врагове на човечеството, но тяхната опозиция следва да се разглежда като еволюционно обусловена необходимост (или даденост) за нас.

И така – какво би било добре да се държи поне в „полезрението“ на нашето внимание? На първо място това са мисъл-формите, които ние самите „произвеждаме“ и мисъл-формите, които предизвикваме в другите (с нашето поведение и действия). Те са полуразумни елементални същности, преобладаващата част от които са деструктивни и зложелателни по своята природа (предимно на тях се дължат множеството битови инциденти и лични драми на хората). В тази посока някои духовни авторитети съветват да не се придобиват скъпи или редки вещи, които могат да породят неволна завист у другите, да се води скромен и тих живот, който да хармонира с останалите…

На второ място следва да се има в предвид един относително неизвестен факт – понякога основни противници на прогреса за въплътените хора, може да са астралните останки от предишните им личности. За този духовен феномен може да се каже следното – след смъртта на човека неговите фини тела имат различен срок за разпад, но чувственото (астралното) тяло може да оцелее и да остане да витае в долните слоеве на Астрала, изчаквайки следващото въплъщение на дадената душа. Това се случва по кармични причини и има своите сериозни последствия в земния живот на новата личност. С времето такъв човек започва да разбира, че през определен интервал бива посещаван от някаква сила, която изисква от него да извършва определени действия или да преминава през определен регистър от емоционални състояния, които по правило са свързани с някакъв таен грях или робуване на изгарящи страсти. Това е най-често срещания случай на периодично „обсебване“ (поставени са кавички, защото това не е обсебване в тесния смисъл на думата). Тъй като старата астрална същност има в разположение неподправен, естествен „ключ“ за входа към съкровенните структури на висшата нервна система на потърпевшия от миналото си човек, проникването почти винаго остава незабелязано (освен за напредналия окултен ученик, напр.). Изходът от този омагьосан кръг е в абсолютното и неотменимо прекъсване на енергийно подхранване на астралния призрак, който с времето неминуемо ще изтлее, подобно на стар астрален труп, какъвто всъщност е. При по-деградиралите хора обсебването вече е истинско и се дължи на чужди, а не на породени от тях самите духовни обекти.

Как бихме могли успешно да се браним от набезите на низшите свръхсетивни същества, особено когато дръзко (от тяхна гледна точка) и осъзнато (от наша гледна точка) сме прекрачили прага на Свят, който в обичайния случай е тяхна пълновластна стихия? Поелият по самотния и трънлив път на познанието човек, трябва да си припява за кураж песента на Вятъра (т.е. Духа):

Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе.
Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене.
Аз отправям своята благодарност към Тебе.
На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Да възлезе молбата ми към Тебе!
Беинса Дуно

Този друм низхожда от човешкия свят и възхожда към звездите! Но преди да навлезе е градините на Живота, пътят задължително минава през пустинята, където жарки симуни изпиват и последната влага останала в тялото. В много културни и посвещенчески традиции Духът се изобразява алегорично като „вятър“ – никой не знае откъде идва и накъде отива… Не са случайни въпросите на „смуглият“ към „белият“ от разказа „Вятърът“ на Н. Райнов:

– Що дириш при черните, сахеб?

– Дойдох да видя безмълвието на горещи пясъци и да чуя звъна на слънчеви лъчи.

– Кой те доведе в Пустинятa, сaхеб? 

– Вятърът, който носи хорските усмивки, късa песните нa момите – и фърля шепи пясък върху Мечтaтa нa всеки жив и върху Гробa нa всеки мъртвец.

Над широкото пясъчно море съскаше баграта игра на лъчите. А те стоеха там, сред Пустинята – само двама: белият и смуглият. И те се гледаха един другиго – гаче ли бяха дошли да делят Слънцето: гледаха се като два властелина, които си оспорват Светлината.

Бягството в пустинята и минаването през нейните изпитания е неизбежен етап от пътя. Днес оттеглянето в „пустинята“ е изцяло вътрешно действие, което символизира отдръпването на помъдрелия човек от света и неговите порядки. Някога първите пустинножители в християнството са продължили прадревни традиции и техники, част от които все още се практикуват от съвременните монаси. Разбира се тези техники не винаги са приложими за нас и в известна степен са опасни за хората, живеещи „извън стените на манастира“. Може би, следващите редове биха могли да обогатят с нещо нашето познание… Във всеки случай е нужно да се чете внимателно и с разбиране! Продължава »

Страници: 1 2 3

Споделяне на публикацията

Google1

За Петър Иванов

peter@otizvora.com | Петър Иванов

Всички публикации

10 коментара за "На Прага"

  1. giordana  27.12.2012 г. | 19:35 ч.

    Комплименти, Петър !
    Още един изключително интересен материал !Трябва, според мене, да се чете повече пъти, по-бавно и задълбочено, за да се вникне и разбере правилно същността на изложените аргоменти.Лично мен,ме наведе на дълбока размисъл и автоанализи. Благодаря!

  2. Петър Иванов  28.12.2012 г. | 10:04 ч.

    @ giordana

    Стопанина много допринесе като рецензент, за написването на текста в този му вид. Доста дълъг се получи материала, затова всеки, който успее да достигне до финала му, заслужава награда. 🙂

  3. Стопанина  28.12.2012 г. | 20:39 ч.

    Няма проблем, че е дълъг, след като е съдържателен. Без да правя поредните четки на Петър, излишни са, мога да заявя, че няма друг текст, който да е въздействал на волята ми в такава степен – да трепя змийчетата още в мига, когато се надигнат от сърцето ми.

    Подобни напътствия съм чел и на много други места, но никога не съм ги приемал толкова… присърце. Не знам, може би просто е било назряло времето. А може би просто Петър си е свършил чудесно работата. И се радвам, че съм му бил полезен с „рецензенството“, въпреки че текстът беше повече полезен за мен.

  4. giordana  28.12.2012 г. | 23:59 ч.

    @ Петър

    На мен въобще не ми се стори дълъг материала. Беше толкова интересен, че, го изчетох на един дъх! ( аз не съм от тия, дето имат търпение, да четят винаги всичко до края).

  5. faleg  29.12.2012 г. | 00:12 ч.

    Поздравления и от мен, Петър !
    Добавям, че в брой 28 на Антропософски вести има малко материалче на човек като нас, озаглавено „Срещата с малкия пазач на прага“.

  6. Gesha  31.12.2012 г. | 18:20 ч.

    Много добър материал! Целият е много интересен,но особено ме грабна и ми въздейства втората част. Наистина е леко обемист,но си заслужава всяка отделена минута. Определено имах нужда да прочета нещо такова и за пореден път се убеждавам,че няма случайни неща в живота.В деня на публикуването на материала се колебаех дали да го прочета веднага или да оставя за по-късно,реших да отложа чете му за някой от следващите дни.И точно в този ден се върнах за малко към един лош навик,с който мислех,че съм се справил.Ако не бях отложил четенето за по-късен етап, щях доста да се замисля дали да се поддам на този момент на слабост,но както се казва всеки сам е отговорен за своите действия и сам ще си носи последствията от тях. 🙂

  7. Петър Иванов  03.01.2013 г. | 20:42 ч.

    Много навреме се появи „Пазачът на прага — подбрани сведения 1“. 🙂
    Вече обмислях евентуално продължение на темата и Нели се включи с отлично подадена „топка“, което би направило прехода към „На Прага – II част“ съвсем плавен и закономерен.

    Размишлявах около възможността за евентуално продължение на горния текст, тъй като доста от съществените проблеми останаха бегло засегнати или съвсем неизказани (особено за скритото послание на „Мъртви ангели“).

    Радвам се, че текст като този може да предизвика подобен жив интерес. 🙂

  8. Стопанина  03.01.2013 г. | 20:51 ч.

    Подбраните сведения от Нели ще имат още поне две-три продължения в този вид, както и други в малко по-различен вид. Темата за Пазача ще е много централна за сайта (и за мен персонално) тази година, така че, Петре, очаквам(е) с (не)търпение следващите ти материали.

  9. FCB  04.01.2013 г. | 17:56 ч.

    пазачът на прага ми се струва че има доста прилики с Dahaka от играта Prince of Persia
    „В Принцът на Персия: Warrior В играта Dahaka служи като физическо проявление на неизбежността на съдбата и е основен антагонист във втория край. Dahaka е огромно, черно създание с рога. Dahaka има слабост към водата, и може да бъде убит от легендарния меч Вода, от принца, ако играчът получава всички жизнени ъпгрейди, отключване на втория край на играта. Звярът е пазител на времевата линия, и изглежда да се появяват само когато е прекъсната рогата на Dahaka са , извити по различен начин, като по този начин се показва символ на безкрайността. Смята се, че това е почти безсмъртно създание“

  10. Нели  08.01.2013 г. | 14:57 ч.

    Сърдечно благодаря за труда ви Петър! Днес изчетох изложението и то навлезе право в сърцето ми. Желая ви по-нататъшни инспирации и воля за осъществяването им!
    Благодаря и на Стопанина за подбора на материалите, за неуморното редактиране, коментиране, собствени статии, и изобщо за стремежа му да направи сайта От извора, истински извор на духовна светлина, който подтиква и подкрепя човешката воля да действа в името на навлязлата в човешкото развитие най-велика същност – Христос!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.