Светлината струи нагоре

Преди време срещнах в цикъл лекции от д-р Рудолф Щайнер за мистерийни  центрове в  Европа изключителни методи за вътрешна работа, които смятам че може да са ценни и за други хора и искам да ги споделя чрез авторски превод-преразказ, в който е запазен смисъла – почти дословно. Доколкото ми е известно издаването на целия лекционен цикъл на български предстои, и призовавам всеки, който почувства за нужно, да се запознае с него.

Автор: Димо (Астролог)

Д-р Рудолф Щайнер е говорил за тайна езотерична школа в Европа, където е можело да се наблюдава наистина майсторско обучение на учениците от Учителите на Тайната Наука на базата на древните символи – символи, дошли още от прадревните мистерии, и състоящи се от определеми геометрични фигури.

Светлината струи нагоре

Истинското значение на такива символи се разкрива само тогава, когато ги намираш отново в собствения организъм.

Такъв е бил именно този символ, който е играл огромна роля в тази община. Виe ще получите този символ, ако нарисувате ключа на Соломон. Споменатите Учители предлагали на членовете на своята малка школа да заемат определени пози, такива, които позволявали на този символ в някакъв смисъл да се впише в техните тела,  да заемат такава позиция, че краката им да бъдат малко разкрачени, а ръцете над главата да бъдат разтворени така,  че ако линията на ръцете се продължи в посока надолу, а линията на краката в посока нагоре, то се получавали именно такива четири линии (вижте пресечените линии на картината вдясно). Едната линия свързвала долу краката, а другата горе ръцете. Тези две други линии се осъзнават като реално действащи силови линии, при което на ученика става ясно: от краищата на пръстите на лявата ръка към краищата на пръстите на дясната ръка и аналогично от левия крак към десния протича нещо като електромагнитен поток. Така че фактически сам човешкия организъм вписва в пространството тези два поглъщащи един друг триъгълника. След това ученика се е учил да възприема това, което е заложено в словесната формула: Светлината струи нагоре, тежестта тегли надолу.

Това ученика трябва да преживее в дълбока медитация, съхранявайки описаната поза. Следствие на това той постепенно навлиза в такова състояние, когато Учителят може да му каже: Сега и ти преживяваш нещо, което фактически постоянно се е практикувало в древните Мистерии. И действително те преминавали през това преживяване – те преживявали осъзнаване на сърцевината на костите на своите ръце и крака до мозъка на костите, преживявали вътрешността на своята костна система.
Ако човек плува по течението и приема само чисто абстрактно мислене, той остава на повърхността и се лишава от живо съдържание. Пълна противоположност на това  се явява осъзнаването на вътрешността на костите.

Човек мисли не с помощта на мозъка, а всъщност с помощта на костната система – в този случай, когато мисленето протича в строго очертани граници. Учениците от тези мистерии се учили да усещат вътрешността на костите. И благодарение на това едни от последните преживявали това, което било в цялото си многообразие прието в древните мистерийни школи: изкуството да преживяват символа, превръщайки в този символ собствения си организъм, тъй като само по такъв начин символът може да бъде реално преживян. А тълкуването на символите само по себе си е безсмислено занимание. Правилното отношение към символите, а и към митовете, легендите и приказките се състои в това, че те трябва да се възприемат не абстрактно, а да се идентифицираме с тях. Във всеки човек има способност да се вживява във всички приказни персонажи и да се отъждествява с тях. Така стои и въпросът с истинските символи, излезли от духовните познания на древните времена.

И така, учениците се учили да преживяват вътрешността на своите кости. Но когато започва такова вътрешно преживяване, човек вече не се намира в себе си.  Вие се потапяте навътре, но при това излизате навън. Вие действително излизате извън своите граници. Именно на такова излизане извън самия себе си, на такова възхождане към боговете, на такова влизане в духовния свят се учили учениците в уединени малки школи. По такъв начин, те изучавали линиите, които били начертани от боговете в този свят, когато те основавали този свят. По такъв начин те придобивали пътя към боговете. И Учителя обобщавал преживяванията на учениците в такъв парадоксален тезис, тезис, който на много хора в наше врем еще се стори смехотворен, но който съдържа дълбока истина, когато тя е позната по указания начин:

Взирай се в скелета,
И ти ще видиш Смъртта.
Взирай се във вътрешността на костите,
И ти ще видиш Пробудителя.

Пробудителят на човека в Духа, съществото, което свързва човека със света на Боговете.

В същата лекция става въпрос и за работа с центъра между веждите, с който също се е работило в тази западноевропейска тайна школа. На Изток също се концентрират на корена на носа, на точката между веждите. Така се указва мястото за концентрация. Но всъщност това е концентрация на едно човече, което се намира там и може да бъде възприето по астрален начин. И когато той се възприема астрално, когато медитацията е насочена така, че в указаната област да бъде възприето нещо, това е сродно с процеса на създаване по вътрешен начин в тази област, сякаш на ембрионално ниво, на малко човече. Такова указание получавал ученика в описаната школа – подтик към фактическо ембрионално съграждане на човечето с помощта на силна концентрация на мислите.

Благодарение на това учениците, притежаващи съответстващи способности, изграждали двулистния център между веждите. По този начин човек придобива способност да предизвиква постоянен взаимообмен с астралното и да възприема с помощта на двулистния център това, което непрекъснато вписва в астралния свят, това, което се съдържа в неговите мисли. А придобиването на на способност за виждане му дава възможност само да възприема вписаното от него самия, като същевременно към това възприятие се включва и нещо друго – а именно способността за истинско различаване на доброто и злото.

Накрая искам да завърша статията с няколко извадки от беседи на Учителя Беинса Дуно, които според мен в нейния контекст не се нуждаят от коментар. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов.

Амин

* * *

Когато вдигнеш ръцете си нагоре, ти представяш човек, готов вече за работа. И като се молиш, пак вдигаш ръцете си нагоре. Като спуснеш ръцете си надолу, ти дохождаш до Сатурна, до противоречията на живота. Самото вдигане на ръцете има отношение към крайния предел на Вселената. Затова вдигни ръцете си нагоре и и кажи: „Господи, Творец на Вселената, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ („Събуждане“, ООК, год.11, том 1, София 1944 г., стр. 301-302)

* * *

Светлината струи нагоре

Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето?“ Чудни
сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия?“ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината, като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение, как ще я възприема. От мене зависи, тя сама иде. Аз, като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си отстрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим?“ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен. Каквото има да даде, дава го и каквото има да вземе, взема го. („Приготовленията на сърцето“, НБ, Соф. 1999 г., стр. 19)

* * *

Когато издигнете ръцете над главата си така, че да се образува еврейската буква шин (?), това значи, че искате да растете към Бога, то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага. Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени съзнателно. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. („Беседи обяснения и упътвания“, 1919 г., второ фот. изд., стр. 31-32)

* * *

Светлината струи нагоре
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?“ Мълчаливият казва: „Има.“ – „Къде е той?“ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ – „Има.“ – „Де е той?“ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши. (Десета неделна беседа, 27 ноември 1932 г., неделя, 10 часа, София, Изгрев) 

* * *

Ще имате предвид следното правило. Когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирате ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите има празнина, наречена „Празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина, ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към слънцето, т.е към централното слънце на духовния свят. Ние определяме че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. (???)

Споделяне на публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.