Колекция антропософски сведения за Архангел Михаил и Змея

Искам да опиша исторически представите, сред които живееха най-просветените духове до 18 век, понеже само поради това, че те застават пред душите ни в своя исторически облик, можем да стигнем до нов възглед доколко тези представи могат да бъдат обновени и представени в друга форма.

Но тогава – си казваха тези хора – между духовете, чиято космическа съдба всъщност е била да са включени във волята на божествените духове, се надига определен брой същества, които в определен смисъл поискват да се откъснат от божествената воля, да еманципират своята воля от божествената воля. Тези същества се надигат с едно свръхчовешко високомерие, с желанието да получат свобода на волята си още преди да е настъпила епохата, през която свободата следва да узрее. И като предводител на тези същества е смятано онова същество, което е представено чрез образа на Дракона, когото Михаил побеждава, онзи Михаил, който остава горе в царството на духовете, които и занапред насочват своята воля според божествено-духовната воля, стояща над тях.

От това оставане в божествено-духовната воля у Михаил се поражда импулсът да предприеме правилните действия с това същество, което преждевременно посяга към свободата. Защото съществата от йерархията на архангели, ангели, архаи просто не са съответствали на едно такова същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от боговете. За това би следвало едва по-късно в хода на мировото развитие да възникне друга форма, именно човешката форма. Но всичко това се случва в епоха, в която сред взаимовръзките в космоса все още не е било възможно да се появи човешката форма. Появата на висшите животински форми също не е била възможна; а само на онези низши животински форми, които вече характеризирах. (Които днес се срещат като потомци в подобните на желе морски обитатели.)

[…]

Стига се до възникването на изпълнена с космически противоречия форма. В нея е трябвало да се излее неподчиняващият се дух. Не е могла да бъде някоя от животинските форми, възникнали едва по-късно, не и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от обикновената, така да се каже, мека материя. Възможно е било да бъде само животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на космическо противоречие – тя е трябвало да съдържа животински черти. И формата, която единствено е била възможна да бъде създадена тогава, имаме именно в образа на Дракона (Змея).

[…]

Колекция антропософски сведения за Архангел Михаил и ЗмеяНо една такава свръхсетивна форма, не е било възможно да остане в царството на съществата от висшите йерархии – архангели, ангели и т. н. Тя е трябвало да бъде свалена сред онези форми, които са можели да възникнат в хода на физическото развитие. В това се състои свалянето на Дракона от небето на Земята. Дело на Михаил е, че в известен смисъл тази форма приема облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време не може да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където е била преди своето неподчинение. Ето защо тази форма е преместена във физическия свят, но по същество остава свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължава да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните. Тя продължава да живее във всичко, което възниква като планетарно тяло на Земята. Но живее не така, че да може да бъде виждана с човешки очи, както те виждат обикновените животни.

Когато душевното око поглежда  в световете, принадлежащи на по-висшите мирови равнища, вижда в своите имагинации съществата на висшите йерархии. Когато човешките физически очи се насочват към физическата природа, виждат различните царства на природата чак до физически-сетивния човешки образ. Но ако душевното око се насочи към физическата природа, вижда противоречивия образ на противника, онзи, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона. В цялото възникване на Дракона древните хора са виждали делото на Михаил, който в царството на духовното остава в образа, съответстващ на духовния свят.

Но Земята се изгражда и заедно с нея човекът, който следва да се породи в известен смисъл като двойнствена същност. От една страна с част от своето същество, със душевно-духовната си част следва той да достига до това, което се нарича небесен, свръхсетивен свят, а с другата част на своето същество с физическо-етерната част да принадлежи на земната природа, която се оформя като ново мирово тяло, онова мирово тяло, на което е свален бунтовният дух, противодействащият. Човекът принадлежи към Земята; Драконът не принадлежи към Земята, но е поставен там.

[…]

Но човекът е така поставен в развитието си, че приема природата в себе си чрез храненето, чрез дишането, приема я – макар и по един по-духовен начин – чрез своите сетивни възприятия. Да, човекът приема външната природа в себе си по три начина: като се храни, като диша въздуха, и чрез сетивните възприятия. Изобщо той е двойнствено същество. С духовно-душевната си същност е сроден със съществата на висшите йерархии, но другата си същност трябва да изгражда от това, което се съдържа във външната природа. Това съдържание той приема вътре в себе си. И приемайки го в себе си като хранителни средства, като въздух, сетивни възприятия, дори по финия етерен начин, по който живее в процеса на възприятията, то продължава в човека онези процеси, които се разиграват във външната природа. Те се проявяват в човека като инстинкти, влечения, като животинска наслада, като цялата онази анималистична природа, която се надига от дълбините на човека.

[…]

Ето какво е чувството, с което все още са живели много от хората на 18. столетие. Те все още ясно са долавяли разликата между външната природа и онази природа, която е погълната, вдишана и сетивно възприета от човека. Те ясно са долавяли разликата между невинната, външна природа и надигащата се отвътре човешка сетивност. И тази разлика, която с чудната си и жива непосредственост е заставала пред много от хората на 18. столетие, която те описват за себе си и за своите ученици, тази разлика между природата и човека и включването на природата и човека в битката между Михаил и Дракона.

[…]

Навън в света на минералите, растенията дори в света на животните онзи дракон, който противоречи в своя образ на природата, не е възприел никоя от формите, които са възприели природните същества. Той приема онази, за нас днес така фантастична форма на дракон, която трябва да остане в свръхсетивното. Тя не може да навлезе в минерал, растение или в човешко физическо тяло. Но може да навлезе в това, което във физическото човешко тяло сега е станало от невинната външна природа във формата на вина в бушуващите нагони. Ето как в онези времена величественият образ на Михаил и Дракона е съдържал в себе си и част от познанието за човека.

[…]

Но ситуацията за хората от 18. столетие се променя в сравнение със ситуацията от предисторическата епоха, когато хората още не са съществували. В предисторическата епоха битката на Михаил с Дракона е трябвало, бих казал, да се разположи в обективния външен свят. Обаче сега Драконът не може да бъде намерен никъде във външния свят. И къде се намира сега Драконът, къде да го търсим? Навсякъде, където има хора на Земята! Там се намира Драконът. Следователно, ако Михаил иска да продължи своята мисия, започната през предисторическата епоха именно там, в обективния природен свят, където побеждава Дракона или Мировия звяр във външната природа, сега трябваше да пренасочи битката си в дълбините на самата човешка природа. Да, битката на Михаил е изместена във вътрешния свят на човека и този процес е започнал от дълбока древност, за да продължи до 18. столетие. И тези, които са говорели така, добре са знаели, че във вътрешния свят на човека е изместено едно събитие, което по-рано се разиграва в космоса.

[…]

Основното в събитията, свързани с Михаил, е, че позволяват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължила по стария начин, човекът би се превърнал в един вид автомат. След като битката е пренесена във вътрешния свят на човека, започва да бъде абстрактно третирана като битка между висшата и низшата човешка природа. Но за човешкото съзнание тя може да приеме само форма, която да поведе хората нагоре към образа на Михаил в свръхсетивните светове. И дори до 18. столетие са съществували многобройни указания за онези, които са искали да се издигнат до сферата на Михаил, за да могат с Михаиловата сила да победят Дракона, скрит в тяхната собствена животинска природа.

Колекция антропософски сведения за Архангел Михаил и ЗмеяЧовек, който би могъл да прониква навътре в духовния живот на 18. столетие, вероятно би стигнал до следното художествено изображение. Външно погледнато неговата рисунка би показала човешкия образ в долната си животинска част с Дракона, увиващ се и дори обвиващ сърцето. Но зад човека – тъй като човекът вижда в духовния свят с тилната част на главата си – би се извисявал космическият образ на Михаил, сияен и могъщ, но сдържащ своето космическо величие, отразяващ своята космическа същност във вътрешния свят на по-висшата човешка природа, така че в своето собствено етерно тяло човекът би предлагал етерно отражение на космическия образ на Михаил. И тогава в тази човешка глава би била видима силата на Михаил, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, смазваща Дракона така, че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека.

Ето какъв е бил образът, който все още много хора на 18. столетие са носели в себе си и който показва вътрешната човешка битка на Михаил с Дракона. Да, за онази епоха този образ е напомнял на хората как с помощта на горните сили могат да бъдат сразени долните сили, и как човекът се нуждае от Михаиловата сила за да поддържа своя собствен живот.

[…]

Но главата развива само интелектуалността и тъкмо тя изолира човека от света. Докато човекът все още е виждал с душата, в космоса е виждал не абстрактни мисли, които тълкуват и обясняват космическите събития, а там все още е виждал много на брой грандиозни образи като например образа, показващ битката на Михаил с Дракона. В своята собствена природа, в своето собствено същество човекът е виждал как живее нещо, което – тъй както го описах днес – сякаш е образувано от самия космос. Той е виждал как в човека, в антропоса оживява вътрешната Михаилова битка, произлизаща от външната Михаилова битка в космоса. Да, там той е виждал как антропософията възниква от космософията.

[…]

И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост. Едва тогава Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост.

В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека. В човека живее етерно отражение на Михаил и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил. В космическия Михаил все още живее онова същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.

[…]

Времената, когато Михаил свали Дракона долу на Земята, предшестват появата на човека. Но после човекът стъпва на Земята и настъпва това, което вече описах: все повече и повече се засилва вътрешната човешка битка на Михаил с Дракона. И в края на 19. столетие Михаил може да каже: «Ето, сега образът в човека се сгъстява до такава степен, че вътрешно – поне като чувство – човекът може да долови как в душата си се приближава до Победителя на Дракона.»

Последната третина от 19. столетие наистина е изключително важна за еволюцията на човечеството. В предишните епохи човекът е носил в себе си неясен образ на Михаил. Сега този образ започва да приема все по-плътни очертания. През последната третина на 19. столетие става ясно: В предишните епохи силен е бил невидимият, свръхсетивен Дракон, действащ в нагоните и инстинктите, в желанията и животинските наслади на човека. За обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си, там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в подчовешко същество; там живее той във всичко онова, което иска да принизи човека. Някога нещата са стояли така, че Михаил винаги сам се намесвал в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Но през последната третина на 19. столетие Михаиловият образ в човека става толкова силен, че само от добрата воля на човека зависи дали, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, докато сега от една страна образът на Дракона му се представя като неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред душевното му око.

Сега в чувствата си човекът усеща: «Тук в мен действа драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Но с духовния си взор виждам светещия ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми.» – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние чрез своята свързаност с Михаил да срази драконовата сила в своята подчовешка природа.

И ако достатъчно голям брой хора проявят добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, няма да се сблъскваме с болните идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде. Тогава бихме разполагали с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато действително оживява, веднага изгражда жива връзка с целия Космос. И озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят. Човешкото познание би се задълбочило в религиозен трепет. И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва е тлеело в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е поставил в края на септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.  (GA-223, стр. 96, 98. 100, 102, издание 1980 г., Годишният цикъл като дишане на земята и четирите велики празника на годината, 1923 г.)

Колекция антропософски сведения за Архангел Михаил и Змея

* * *

Погледнем ли назад към развитието на Земята, виждаме делото на Михаил и с това Михаилово дело (отблъскването на луциферическите духове) е свързано просветлението на човека с неговия разум. Каквото сега се случва, подчовешките същества (виж: бъдещия човек), които главно имат импулса, много силно е свързан с човешката воля, с човешката сила на волята, те в известен смисъл се надигат отдолу нагоре, докато свалените от Михаил пълчища или сили идват отгоре. И докато тези завладяват човешката мисловно-представна способност, онези завладяват човешката сила на волята, свързват се с нея и са същества, които произлизат от царството на Ариман. Не може да се разбере човешкия род, без да се съобразяваме с тези същества. А тези същества, които, бих казал, се вмъкват отдолу нагоре, понеже зад тях стои всъщност ариманическата същност, която им дава силна волева сила, поради това имат нещо в себе си, което далеч надвишава тяхната собствена натура и същност. Чрез това в своята поява те показват нещо, което дори когато пленява човека, действа по-силно, съществено по-силно от онова, над което слабият човек, ако не се засили чрез духа, не може да властва.

Какво искат тези пълчища? Вижте, както пълчищата, които в древността Михаил отблъсква – луциферическите пълчища, които се стремят към човешкото просветление, към изпълването на човека с разум, така тези отряди се стремят да проникнат в човешката воля. А какво искат те? Те се ровят в известен смисъл в най-дълбоките слоеве на съзнанието, където човекът днес още спи дори в будно състояние. Човекът не забелязва как те навлизат в същността на тялото и душата му. Там обаче те привличат със своята притегателна сила всичко това, което е останало луциферическо, което не е приело Христос. Това могат да го достигнат и завладеят. (GA-194, стр. 95 и сл., издание 1983 г., Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, 1919 г.)

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Коментарите са заключени.