Учителя Беинса Дуно за безплатния хляб (3): мъчение, труд и работа

Монетите на Новата епоха

Дошло е време да се проповядва Любовта между всички хора. Най-напред започнете с конкретните, с материалните неща. Говорете на хората за дишането, за разумното хранене и пр. Когато премине бъдещата война [1939 г.], доброто ще вземе надмощие. Тогава ще има добри условия за шестата раса, която иде. Тя е раса на братството. В новата епоха ще има любовни монети. Например, един човек ще каже на друг: „Елате да вземете хляб без пари.“ Вие ще бъдете свидетели на това. То вече се среща в света.

Кой е по-добър: който първо дава хляб, а после взема пари, или който първо взема парите, а после дава хляб? Има и такива хора, които дават хляб, без да вземат пари. Тези хора не са от този свят, нито от сегашната култура. Тези хора се отнасят към друг ред и порядък на нещата. Да даваш без да вземаш, такъв закон не съществува на земята. Да искаш да обичаш само, без да те обичат и такъв закон не съществува на земята. Обаче, в Божествения свят такъв закон съществува. Там дават хляб без да искат пари; там обичат и не очакват да ги обичат. Животът почива върху любовта.

* * *

Трите фази на човешка дейност – мъчение, труд и работа

В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява [изразходва] много енергия, а в мъчението – още повече.

Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда.

Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа. Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари. Всичко днес е за пари. Природата обича хората, които се мъчат, които се трудят и които работят, но да не стоят бездейно. Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят.

Когато човек работи безкористно, без да му плащат, тогава работи. А когато му плащат, тогава се труди. Например един дава концерт в града и му плащат – тогава се труди, а после идва на Изгрева и дава концерт без пари – тогава работи. Мъчението е най-мъчно, трудът е малко по-лек, а работата е най-лесна.

Някой казва: „Дотегна ми да се трудя.“ А да се работи е приятно. Трябва да се превърне трудът в работа. В работата вече са най-добрите условия. Сега се изисква не труд, а работа и човек да я извърши свободно, по Любов.

* * *

Да работим без пари

Има един разказ, който характеризира цялото човечество; той прилича на приказка от „Хиляда и една нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел да го наеме някой. Един му казал: „Ще ти платя, иди на лозето.“ Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.“ „Какво искаш? Скъпоценни камъни ли?“ Онзи му казал: „Та аз имам толкова много от тях!“ Другият му казал: „За Бога помагаш ли?“ Човекът отишъл с мотиката да помага.

Занапред каква ще бъде ценната монета? Думите „За Бога!“ Такава ще е бъдещата Култура. Направете една услуга, без да искате да ви платят. Изхвърлете идеята да ви се заплати, всичко трябва да бъде продиктувано от Любовта. Всички блага се включват в Любовта, трябва да работим от Любов към Бога. Ако някому му се плати за труда, то не е Божествено, понеже изразходваната енергия с нищо не се заплаща.

Ако изпълните максимите на това Учение, нито гладни, нито болни ще бъдете. Тук, в Братството, ще бъдем както в Невидимия свят – каквото и да вършим, трябва да го вършим за Бога. Това да го съзнаваме дълбоко в душата си. Каквото имаме, да бъде на разположение на Бога. Да раздаваме заради Бога.

Ако хората биха вярвали, биха имали чудни опитности! Всичко, каквото има човек – дейност, дарби и сили – да употреби за Слава Божия. Но това да бъде непреривен процес. Всеки да смята, че е касиер на Бога. Земеделецът, който оре, да смята, че за Бога работи; също и учителят, и чиновникът, и работникът, и лекарят да смятат, че всичко, което изкарват, е за Бога, а не тяхно. Ако един инженер работи със съзнание за Бога, че строи за Него, няма ли да работи присърце? И онзи, комуто работи, и нему сърцето се отваря и той дава повече. Един човек като работи за Бога, все едно, че каквото е на Бога, е и негово и той ще бъде по-богат.

Ако работиш, работи с Любов. Ако служиш, служи с Любов. Ако пиеш, пий с Любов. Яко ядеш, яж с Любов. Ако правиш добро без Любов, не го искам. Всяко нещо, което е направено от някого за мен с Любов, и той се ползва, и аз се ползвам. Това ще турим като един велик закон: „Вършете всичко с Любов и бъдете разнообразни в методите!“

Най-висшата подбуда за работа е Любовта. Не започвайте никаква работа без Любов. Пазете това правило! Трябва човек да започне да се запитва за кого работи, за кого мисли, за кого чувства и пр. Това е най-важният въпрос. Сега всичко в света се върши все с плащане. Съдията съди, но му плащат. Проповедникът проповядва и му плащат. Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но сега вършим нещата по закона на принуждението. Когато има каква да е материална подбудителна причина, то не е вече Свобода. Нека Доброто само по себе си да те привлече и то да е силно за теб.

Бих желал да ми шие дрехите шивач, който не изговаря лоши думи. Защото всеки влага нещо в това, което изработва – добро или лошо. Ако се прилага това, всяко нещо, което се прави – хляб и пр., ще носи благословение. А сега всички съзнаваме недъзите и не знаем как да ги поправим. Затова изпърво трябва да се образуват малки общества, които да прилагат тези правила; например, ще посадите една градина по тези правила.

При стария порядък тези, при които работиш, ти плащат и ти показват пътя. А при новия порядък не ти плащат нищо, но те оставят като член на своето семейство и ти дават всичко на разположение. Майката носи детето си на ръце, слугинята – също, но на нея се плаща, а майката работи от Любов. Пак и? се плаща, но по друг начин – чрез чувството на радост и на приятност, които изпитва. На слугите плащат за свършената работа, а на синовете – не. Синът даром служи.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.