Отвъд физическото оцеляване: Нека говорим и за спасението на душата

Когато се говори за подготовката за оцеляване в днешно време, обикновено става въпрос за запаси от храни, вода, материали за спешна медицинска помощ, спални чували и други подобни неща. В това по-принцип няма нищо лошо, разбира се, но то се ограничава до нещата, които са ви необходими само докато сте живи на Земята. Този земен живот обаче е само миг в сравнение с духовната перспектива и оцеляването на съзнателната ви душа. Защото многобройните случаи на пътувания извън тялото и на преживявания в духовния свят са ни разкрили, че има отвъден свят след този живот, а нашите действия тук на Земята ще бъдат оценявани от Създателя.

Какво направихте, за да подготвите душата си за отвъдния свят?

Това не е шега. Всички ние се фокусираме върху оцеляването на физическите си тела тук на Земята, но сравнително малко хора се замислят за оцеляването на своите вечни души отвъд земната реалност. Което е доста странно, защото отвъдният свят е далеч по-реален (и вечен), отколкото този земен живот (който често бива описван „тренировъчно поле“, „симулация“ или „сън“).

Независимо дали ще оцелеем или загинем при следващата криза на Земята, истината е, че рано или късно всички ще умрем и ще идем отвъд. Този факт е неотменим и затова трябва да се има предвид от всяко мислещо същество, живеещо днес.

Денят на Страшния съд ще дойде, преди да се усетите

Според почти всички световни религии, а също и според многото документирани случаи на преживявания, които са близки до смъртта, при преминаването ни от физическия в отвъдния свят, ние ще бъдем съдени според мислите и действията, които сме извършили през живота си. Ще ни преценяват според това дали сме проявили в живота си любов, скромност, състрадание и другите основни добродетели. Тези, които са живели предимно водени от алчност и желание за власт, ще бъдат съдени в негативна светлина (или иначе казано – в мрак).

Важно е да се отбележи, че вярата в отвъдния живот не е определящо условие, за да бъдете съдени след смъртта. Независимо от вярванията на човека по време на земния му живот, той така или иначе ще бъде съден, въз основа на действията и свободната си воля. С други думи, дори и да отричате съществуването на духовния свят, това по никакъв начин няма да ви помогне да „минете метър“, без да си понесете последствията. (Това може да се окаже доста неприятна изненада за тези, които живеят с измами, алчност и презрение към Създателя.)

Освен това не съществува такава програма в Духовното право, която автоматично да награждава душите със заслуги, които не са спечелили. Всяка една душа трябва сама да заслужи своето спасение, а за да се подсигури това, целия живот и всички дела на всеки един човек се записват под формата на духовно досие. Това досие е един вид хроника за всички действия, решения, опит и изобщо всичко, което сте правили през живота си. Целият този запис е отражение на действителната добродетелност на вашия характер.

Каква е вашата присъда към настоящия момент?

Това е важният въпрос, който трябва да си зададем: Ако днес умра, каква ще бъде моята присъда за живота ми до момента? Ако сте като повечето хора, е твърде вероятно да ви се прииска веднага да започнете да се храните със супер храни, само и само да живеете по-дълго, за да можете да поправите всички ужасни неща, които сте сторили. (Определено доста години ще ви трябват за това!) Междувременно, ето 10 стъпки за духовна подготовка, които ще ви помогнат да се приготвите за Деня на Страшния съд.

* * *

Десет стъпки към духовната подготовка:

1. Осъзнайте, че съществува Създател и че Вселената не е случайност

Да се отрича съществуването на Създателя, е все едно да отричате своя собствен истински произход (и следователно – да отричате самите себе си). Да се признае съществуването на Създателя и величието на всичко, което съществува наоколо (в цялата физическа Вселена), е първата крачка към духовната ни подготовка.

2. Признайте греховете си и помолете за прошка

Като хора ние постоянно грешим в своите преценки и действия. Това е част от житейския ни опит и не ни прави обречени да горим в Ада. Обаче въпреки това трябва да признаем грешките си, да помолим за прошка и да заслужим тази прошка, като посветим живота си в служба на доброто.

3. Стремете се към добродетелен живот

Това е следващата ни крачка след прошката: Да заслужим живота, който ни е подарен, като спазваме универсалните закони за добродетелност и любов.

4. Да бъдем скромни

Арогантните души не се представят много добре, когато се изправят пред страшния съд на Създателя. Скромността е най-подходящото поведение за духа, на когото е било позволено да опита дълбоката мъдрост на преживяването като човешко същество. Само човек, който не разбира собствената си същност и не знае как се е появил, би могъл да живее с арогантност и гордост. Но нито една от душите, фокусирани върху гордостта и егоизма, не може да постигне изкупление.

5. Насочете вниманието си далеч от материалното богатство

Стремежът към материално забогатяване е детински и е унизителен за вашата душа. Да се живее живот, насочен към придобиването на такива богатства, както и търсенето на начини как да се изфукате с такива материални придобивки пред другите, е признак за незрялост на душата и показва, че разсъждавате като невръстно дете.

Да подготвите душата си за духовния свят, означава да изоставите материалистичните си цели и вместо тях да се насочите към нематериалното личностно израстване, като едновременно с това служите и за великото добро на Вселената. Въпреки че парите сами по себе си не са лоши и биха могли да се използват за помагане на другите, стремежът към забогатяване заради материалните придобивки е един огромен провал за много от душите на Земята.

6. Проявявайте състрадание към всички живи същества и служете на живота

Заедно с арогантността обикновено идва и незачитането на съзнателните преживявания на другите. Важно е да се отбележи, че това не означава да се откажете от материално богатство и да се опитвате да „купите“ милостта на Бога. Безсърдечното даване на пари не е добродетел. Истинското състрадание се проявява в това да подкрепяте и напътствате другите, да бъдете лично ангажирани и да дарявате своята любов и светлина, което е много повече от даването на сухи пари.

7. Откажете се от тези вредни навици, които замърсяват умовете ви:
Телевизия, алкохол, наркотици и други зависимости

Съществуват много т.нар. „капани за душата“, които се опитват да ви попречат да постигнете духовен напредък. Тези капани могат да бъдат химически (алкохол, хапчета, наркотици и т.н.), поведенчески (пристрастеност към секс или хазарт) и дори умствени (вманиачаване по телевизията, религиозен фанатизъм и т.н.).

Капаните за душата трябва да се преодоляват посредством съзнателни усилия. Никой друг не може да свърши тази работа вместо вас; всяка отделна душа трябва да осъзнае своите собствени слабости и да преодолее тази уязвимост, която противодейства на напредъка. Например един човек, който е пристрастен към алкохола, трябва да преодолее тази зависимост, като направи личен избор и целенасочено започне да действа за своето духовно израстване. Ако някой друг насила се опита да го отдръпне от бутилката и му отнеме възможността да избере сам своя път, не може да се постигне никакъв духовен напредък.

8. Хранете се правилно, за да постигнете и духовна чистота

Яжте чисти храни от Майката Природа, а не лабораторно-синтетични. Да се консумира изкуствено създадена храна, е грях пред нашия Създател, защото Майката Природа вече е сервирала навсякъде около нас необходимите ни продукти за препитание. Да се отричат достойнствата на тези храни (зеленчуците, семената, плодовете и.т.н.), е все едно да отричаме живота на тази планета и всичко свързано с него.

Да се отказваме от природните храни, създадени от Бога, и вместо тях да консумираме такива, които са изкуствено създадени от човека, означава да се прекланяме пред човека и злините на човека: генетично модифицираните храни, химическите подсладители, изкуствените оцветители и други подобни. Консумацията на тези неща е буквално преклонение пред сатанинските сили, а понеже „ние сме това, което ядем“, тези храни са създадени умишлено, за да изместят природните субстанции и да отровят тялото ви, изграждайки го с молекули от чисто зло.

9. Прекарвайте повече време сред природата и изучавайте чудесата на света

Времето сред природата е време, прекарано със Създателя. Колкото по-дълго и по-често сте сред природния свят, възхищавайки се на мъдростта и сложността на Творението, толкова повече вашата душа ще се лекува и ще се свързва с божественото.

От друга страна, ако живеете в изкуствена и създадена от човека среда (каквито са например големите градове или офисни сгради), това ви отделя от чудесата на природата и ви отдалечава от преживяванията, за които копнее душата. Ето защо в цялата човешка история мъдрите хора винаги са залагали на живота сред природата, за да постигнат духовна чистота и връзка с боговете.

10. Помогнете за пробуждането и на другите хора

Не е достатъчно да подготвите само себе си за духовния свят. Истинското спасение означава също да се помогне и на другите в техния път към спасението. Това, разбира се, не означава да насилваме тези, които не са готови да приемат реалността на духовния свят. Много по-добре е да проявяваме разбиране към духовния живот на хората и да ги запознаваме с новите гледни точки тогава, когато са готови да ни слушат.

Усилията в помощ на другите може да включват създаване на авторски материали (статии, клипчета, и т.н.), упътване на някой, който се нуждае от съвет, разговор лице в лице с някой приятел или член на семейството ни, доброволна работа в местната църква или духовна група, и така нататък.

* * *

Да посветим живота си на доброто

Колко време е необходимо, за да подготвим душата си за отвъдния свят? Краткият отговор е: цял един живот. Така че не става дума за това, само от време на време да постъпваме с любов, състрадание и скромност в служба на другите. Напротив, ние трябва да възприемем това за лична философия и нашето поведение трябва да бъде такова всеки ден от живота ни в бъдеще, ако действително искаме да бъдем спасени.

Защото ако се откажем от такъв живот посветен на доброто, това означава да поканим злото в своя живот и в своята душа. Не може да кажеш: „От понеделник до петък ще прилагам любовта и състраданието, а след това ще се отдавам на греха в събота вечер.“ Злото, което е извършено умишлено и съзнателно, не може да бъде поправено току така с някоя добра постъпка. Такъв вид „залъгване на системата“ може и да ви позволи да заблуждавате себе си, но няма да можете да излъжете Бога.

По същия начин разсъждават и някои католици, които извършват грехове всяка седмица, а после се изповядват в църквата и молят за опрощение с ясното съзнание, че и през следващата седмица пак ще правят същите грехове. Тази идея – че църквата е едно място, където човек може да се разтовари от негативната си карма, а след това да продължи самоунищожителното си поведение с „осигурен достъп до духовното“ – е абсолютно погрешна.

Също така, да прекараш един разрушителен и зъл живот, а после на смъртното си легло да се помолиш за прошка точно преди да умреш, няма да е достатъчно, за да изкупиш душата си. Затова трябва да сме достатъчно мъдри и да започнем подготовката си за духовния свят веднага, точно сега, ако още не сме я започнали. Всеки ден, който ни е останал да живеем тук на Земята, трябва да го използваме, за да се приближим с една крачка по-близо до духовното спасение на нашите души.

Тези, които отдавна са започнали да прилагат в ежедневието си състраданието, любовта, скромността и работата в служба на Създателя, могат да очакват, че ще бъдат оценени като „достойни души“ и ще бъдат възнаградени според заслугите си. Другите, които тепърва са поели по този път, също се движат в правилната посока, но ще им трябват доста години да работят, за да компенсират духовните дългове, които са натрупали преди това в живота си.

Независимо къде се намирате вие от гледна точка на изкуплението, би било мъдро СЕГА да започнете да се движите в правилната посока, защото не знаете колко точно дни са ви останали да живеете на Земята. Подготвяйте физическото си тяло да оцелее във физическия свят, но подготвяйте и душата си, за да оцелее в духовния свят.

* * *

Автор: Майк Адамс @ Natural News

Превод: Захи

Споделете публикацията

Google1

9 коментара за "Отвъд физическото оцеляване: Нека говорим и за спасението на душата"

  1. bigstoyan  25.11.2012 г. | 20:58 ч.

    Браво. Хубава статия – проста, лесна, целенасочена.
    Чудесна за начинаещите и желаещи да променят нещо у себе си хора… Все повече хора като че ли се събуждат. Днес например ме вози един таксиметров шофьор, който леко плахо взе да разправя за Бог, за това как църквата се е изродила, чудеше се как може да отричат Дънов и т.н. На все повече такива хора попадам и се надявам, все повече хора да осъзнават простите истини от живота, вместо да живеят като скотове в плен на „демокрацията“ и „икономиката“.
    Успех на всички. И мерси на Стопанина!

  2. Стопанина  25.11.2012 г. | 21:08 ч.

    Стопанина свърши само техническата работа по статията. Голямото „мерси“ е за Захария, която е намерила статията и я е превела.

    Що се отнася до самия текст, наистина е за начинаещи. Според мен Адамс отдавна е готов за Антропософията. Да видим колко време ще му трябва, за да я намери.

  3. giordana  26.11.2012 г. | 00:50 ч.

    Захи, благодаря! Чудесен превод!
    Благодарности преди всичко на автора – Майк Адамс, а и на Стопанина за “техническата работа“!
    Точно в този период имах нужда от тази статия. “Пътят“ вече съм го намерила и се старая да го следвам,, но от време на време, трябва да ми го припомнят…

  4. nraykov  26.11.2012 г. | 22:55 ч.

    Принципно статията е хубава, но не мога да се съглася с елемента на „страшния съд“. Според това, което съм чел (и се съгласям) в духовния свят не съществува осъждане, в смисъла, който ние му придаваме на добро/лошо, правилно/неправилно и т.н. дуалистични представи. Душата има определени уроци и на нея и е предоставено колкото време и е необходимо, за да ги осъзнае, чрез инструмента на кармата и преражданията. Важно е хората да поемат отговорност за своя живот, но не е нужно да се плашат със страшен съд, макар че кармата може да изглежда на някой като вид наказание, тя просто дава възможност на душата да изживее това, от което има нужда, за да постигне по-високо ниво на осъзнатост.

  5. Дорина  01.03.2014 г. | 20:06 ч.

    ПРОШКАТА

    „Ако всеки знаеше всичко за другите, би прощавал с лека ръка.“
    Хафез, персийски поет от XIV век

    За способността да простим /моите разбирания/

    „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а са радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…”

    В буквалния смисъл това е способността ни да надскочим завистта, злобата, користта, горделивостта, гнева, дребнавостта, злорадството, лъжата и егоизма за сметка на един живот, изпълнен с вяра, надежда, търпение, безкористност, доверие, доброта и човеколюбие. Това не значи да забравим себе си, напротив, това е начинът да се погледнем в собственото си огледало.

    Често изпадаме в ситуации на конфликти, противоречия, неразбирателство… Те пораждат в нас чувствата на омраза, яд, раздразнение, ревност, болка, огорчение, ненавист, недоверие, безразличие, антипатия… С една дума в нас засяда огромно кълбо от негативизъм. Пътят към неговото разплитане често е бавен и мъчителен и невинаги можем да го извървим сами. Той включва осъзнаването, готовността да изразим и осмислим в думи, във външно изразени чувства и мисли този негативизъм. Тогава достигаме именно вътрешен душевен катарзис – пречистване. Отприщената, пенлива река постепенно се отича, влиза в коритото си и потича спокойно…

    Да простим – не означава да преглътнем и да замълчим. Това е по-скоро осъзнаване на нашите и чужди грешки, тяхното спокойно и мъдро приемане. В такъв момент е нужно да се дистанцираме от дребното, незначителното, пошлото. Това ни дава възможност да погледнем на ситуацията от по-различна плоскост – със зрели и мъдри мисли, без да се страхуваме, че това ще ни отнеме нашата идентичност.

    Подреждайки мозайката от чувствата и мисли, ще подредим отношенията си си хората. Хармонията в нашия вътрешен свят неминуемо ще се отрази в един външен позитивизъм, топлота, спокойствие и зрялост. Всеки сам трябва да достигне до това, сам да овладее себе си и да произнесе думите: „Аз искам да живея в хармония със себе си и с околните! Аз искам да простя!”

    За окултното значение на прошката
    по „Окултното значение на прошката“ – Сергей Прокофиев

    За да може всяко човешко деяние, чувство или мисъл, рано или късно, като абсолютна необходимост да получи своето възмездие, в изпълнението и механизмите на този закон участват всичките девет Духовни пояснения. Ето какво казва в тази връзка д-р Рудолф Щайнер:

    „Засега пред тази човешка карма е спусната една плътна завеса, едно було. Вгледаме ли се обаче зад тази завеса, ще видим как там тъкат и работят, и действат, и вършат Архаи, Архангели, Ангели, Господства, Сили, Власти, Серафими, Херувими, Престоли. Но се оказва, че на всички изброени Йерархии не им е безразлично дали единият човек прощава на другия, който се е провинил пред него или му е причинил зло. Ако той не прощава, някак си „принуждава“ Йерархиите да формират в бъдеще световна карма и зависимото от нея предстоящо развитие на света и човечеството в точно съответствие със закона за кармичната необходимост, който предизвиква, рано или късно, справедливо, пълно изравняване на всяка лоша постъпка. Безкрайно много духовни сили на всичките 9 Йерархии трябва да бъдат изразходвани в този случай за създаване на такива ситуации в земното развитие, които биха позволили да се осъществи това изравняване. Затова може да се каже, че всяко непрощаване спомага за засилване мрежата на желязната необходимост на кармата, обхващаща нашия Космос.“

    Според съществуващите в Духовния свят закони след смъртта на човека Ангелът-хранител има за своя главна задача да приведе неговия живот след преминаване портата на смъртта в хармония или поне в някакво съзвучие с целия духовен Космос. Ако човешката душа в следсмъртното си пребиваване обаче се окаже обременена с прекалено голям товар от негативна карма и с всички сили се съпротивлява на откриването на собствената си вина, то тогава такава душа е застрашена от мъчителни вътрешни страдания, предизвикани от нейната постоянна дисхармония с Космоса.

    Би могло да се каже и че чрез прошката ние един вид облекчаваме работата на нашия Ангел-хранител по отношение на собствената ни карма.

    Самият акт на прощаването може да доведе човек до реално изживяване на Христос в собствената си душа. Това е истинското разбиране и призвание на християнството, съзнателно следване по пътя на Христос. Колкото до всеки отделен човек, способността да прощава и да приеме докрай собствената си съдба му носи като последствие, че след своята смърт минава през изключително лек период на пречистване. В Камалока, съзерцавайки в Хрониката на Акаша своя изтекъл земен живот, на мястото на всяка прошка, дадена от него на Земята, той вижда нещо като възникване на свободно пространство, което постепенно се запълва със субстанцията на Христос.

    Може да се каже, че на мястото на всяка прошка, дадена от него през изминалия му живот, му се явява самият Христос. Тази лична среща с Бога чрез акта на опрощение на Земята може да доведе до това, че такъв човек след смъртта си, вече в Камалока, да стане Негов непосредствен посредник и служител, вестител на Неговата воля и милосърдие спрямо онези, на които този човек от все сърце е простил на Земята. Такава е духовната сила на истинската прошка, тя дава на душата на простителя след смъртта да носи в себе си Христовата Светлина.

    Трябва да знаем, че във всяка истински дадена прошка вече се съдържа началото на поемането от единия човек на кармата на този, комуто е простено. Това позволява на простителя, след смъртта на двамата, да стане светлина и пътеводна звезда в мрачния хоризонт на този, който е простен. Затова човек, прощавайки на Земята, приема в своята душа импулса на Христос и след смъртта може да носи силите на Христовото Слънце в духовното пространство, обхванато от законите на кармата, където да помага и дейно да участва за тяхното постепенно преобразуване в благодат.

    Така с всяка прошка човек превръща част от световното поле на кармата, обхващащо нашия Космос, в плътната мрежа на желязната необходимост, в ново поле за дейността на Христос като Господар на Кармата.
    /допълнено от Л.Антонова/

    В картината на посветения Рембранд „Завръщането на блудния син“, може да видите реалните Духовни същества, които извън изрисуваните физически образи населяват пространството, в което се извършва акта на искането и даването на прошката!

    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzSDZIWE5zV1VxclU/edit?usp=sharing

  6. Дорина  05.05.2014 г. | 18:08 ч.

    Всичко онова, което се случи в последните дни в Одеса, снимките на обгорелите и поругани човешки тела, мисля, че на много хора им дойдоха в повече. Видях тези снимки още в самия ден на събитието, публикувани във фейсбук. Тези картини продължават да стоят пред очите ми, не че не съм виждала ужаси на снимки, не че не съм се срещала със смъртта и ужаса в живота си, но една голяма тежест стои в мен. Знам, че реакцията ми е емоционална, а не рационална, и знам още колко път има да върви човечеството, и как тепърва ще стават ужасиите, в това число и ужасиите в близка нам по душа страна, за да се въздигне отново славянството! Тежко му, ако това е само началото!

    И все в душата ми и пред очите ми е една картина на фламандския ренесансов художник Ханс Мемлинг – „Страшният съд“.

    https://drive.google.com/folderview?id=0B8ixxinWehqzX21CUEhkSTlHbms&usp=sharing

    В лявото крило на триптиха са портите на Рая, в който влизат праведните, посрещнати на стъкленото стълбище от св.Петър и ангели, и група от свирещи ангели горе на кулите. А в дясното крило са онези, които поемат пътя към Ада – прокълнатите. И при едните и при другите в централния панел се вижда чернокож човек, което говори, че визията на Мемлинг е за равнопоставеност в онзи момент, без разлики по расов принцип. След претегляне на везната на арх.Михаил грешните души са подкарани към Ада от черни, хибридни, зооморфни демони, които носят най-различни оръжия и нажежени инструменти за изтезания. Адът е под формата на вулкан в планински район.

    Върху централния панел виждаме Христос, седнал върху дъга, с крака върху златно кълбо /земята/, със символите на бялата лилия /лилията на милостта/ отляво и мечът /на правосъдието – Словото/, нажежен до червено, на нивото на ларинкса, обграден от 12-те апостоли, и молителите за човешките души – Дева Мария и Йоан Кръстител. Те се намират върху облак, който свързва лявото и дясното крило – Рая и Ада – т.е. Адът и Раят са част от единосъщността на целия Божествен свят. Така както Доброто и Злото съществуват заедно и в молитвата „Отче наш“, се казва: „Не ни въвеждай в изкушение!“ – Бог е единосъщ! Той съдържа и излъчва онова, което ние хората наричаме „добро“ и „зло“, за Него и в Него същността е ЕДНА!

    С двете си ръце Христос благославя. Дъгата разделя двата свята и техните различни задачи. Етерно-златистото пространство на Божието царство се появява в горната част, докато на земята е представена като широка равнина, която граничи в далечината с верига от планини.

    Фигурата на арх.Михаил се намира на земята точно под Христос, на разделителната линия между зелената почва отляво и безплодната кафява почва отдясно. Той е облечен в доспехи в същия блестящ златен материал, наподобяващ златното кълбо, под краката на Христос. Дреха от червен брокат се спуска по раменете му, подобно на Христос. В този момент той отсъжда, а мъртвите около него възкръсват от гробовете си…

    А ето какво казва Щайнер за Ренесанса, за ренесансовите творби и художници – те са били посветени и са виждали напред в бъдещето:

    „Михаил насочва всичките си сили назад в космическото развитие, за да дoбие сила да държи в равновесие змея в нозете си. Именно под такива напрежения на силите от страна на Михаил
    са се родили най-великите творения на Ренесанса.“

    „През 14. – 15. в. хората са били наясно с процесите, протичащи зад сетивния свят, но са говорели за тях с намеци..“

    „Всички велики произведения на живописта и другите изкуства не са се появили на света въз основа на човешкия произвол. В противен случай те едва ли щяха да бъдат привлекателни за хората в продължение на столетия, дори хилядолетия. Те се появиха от истинското разбиране на това, което живее и действа там навън и което живее и действа също и в хората.”

  7. Стопанина  06.05.2014 г. | 14:15 ч.

    Дорина,

    ако ренесансовите художници действително са били посветени, защо всички до един рисуват Страшния съд и Възкресението по възможно най-буквалния начин? Имам предвид – буквално излизане от гробовете, буквално обличане на кокалите с ново месо и т.н. За мен това е абсурд и говори за вяра в безсмислиците на т.нар. Църква, а не за мироглед на посветени хора.

  8. Дорина  06.05.2014 г. | 14:43 ч.

    Питаш ме нещо, върху което и аз съм мислила и търсила. Разбира се, не можем да гадаем кой творец до колко е бил „посветен“, по-важно е да усетим Духа на самата епоха. Щайнер го проследява прекрасно, няма нужда да го преразказвам. Малко е дълго, съжалявам:

    Лекция 3, Антропософията като Космософия, част 2, Р.Щайнер:

    „Но все пак, и в Гърция, и в Рим – вклю­чи­тел­но до за­зо­ря­ва­не­то на на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха – се за­па­зи нещо, ко­ето мо­жем да на­ре­чем „тра­ди­ция на древ­на­та мъдрост“. И та­зи древ­на мъд­рост е за­па­зе­на в мно­го по­-го­ля­ма степен, от­кол­ко­то си мис­лят днеш­ни­те хора.

    По то­зи на­чин обаче, онова, ко­ето пре­ди се на­ми­ра­ше под въз­дейс­т­ви­ята на един под­чер­тан лу­ци­фе­ри­чес­ки елемент, се­га прие един вън­шен ари­ма­ни­чес­ки характер. Но то­ва е са­мо фасадата. В дейс­т­ви­тел­ност тук про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят елемент. И това, ко­ето през след­ва­щи­те сто­ле­тия се ут­вър­ди ка­то рим­с­ка цивилизация, ма­кар и под сил­ния на­пор на гер­ман­с­ки­те племена, ус­пя да съх­ра­ни в се­бе си един не­съм­нен лу­ци­фе­ри­чес­ки елемент. Впрочем лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят еле­мент про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва и по-нататък.

    Естествено, по­ра­ди факта, че про­ник­на в чо­веш­ко­то мислене, той зна­чи­тел­но проме­ни своя пър­во­на­ча­лен характер.

    В гръц­ко­то из­кус­т­во то­зи еле­мент бе­ше все още осе­за­емо жив. Но пос­ле той мал­ко или мно­го замря, та­ка че из­вън­ред­но ин­те­рес­но е да проследим, как то­зи еле­мент про­ник­на в теологията, ко­ято пред­с­тав­ля­ва ед­но учение за свръх­се­тив­ни­те светове, за да се ока­же накрая, че тя, теологията, изоб­що не раз­по­ла­га с те­зи свръх­се­тив­ни светове, а го­во­ри за тях са­мо с мър­т­ви­те пох­ва­ти на за­ва­ре­на­та традиция. Ето как въз­ник­ва оно­ва ду­хов­но течение, ко­ето в ос­но­ва­та си е раз­но­вид­ност на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, и ко­ето пре­вър­на древ­ния яс­но­виж­дащ поглед към свръх­се­тив­ния свят в скуч­на те­оло­гич­на риторика.

    Християнството се теологизира. Както ла­тин­с­ки­ят език бе прев­зет от логиката, та­ка и хрис­ти­ян­с­т­во­то бе прев­зе­то от теологията. Обаче на­й-­истин­с­ки­ят и жиз­не­ус­тойчив еле­мент на хрис­ти­ян­с­т­во­то пре­ми­на имен­но в спо­ме­на­тия лу­ци­фе­ри­чес­ки елемент, кой­то от своя стра­на бе на­дя­нал ед­на из­мам­на ари­ма­ни­чес­ка маска. Вместо ис­тин­с­ко­то християнство, над све­та се по­не­се теологията, или с дру­ги думи: ед­на раз­но­вид­ност на културата. Но ма­кар и по един ин­с­тин­к­ти­вен начин, под то­зи ви­дим пласт про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва тък­мо лич­но­то участие, лич­на­та ини­ци­ати­ва на човека. Разби­ра се, тя не мо­же­ше на­пъл­но да се съ­еди­ни с това, ко­ето ид­ва отгоре. И за нас е из­вън­ред­но ин­те­рес­но да просле­дим то­зи про­цес в не­го­ва­та бляс­ка­ва и, – та­ка да се ка­же – офи­ци­ал­на фаза, фа­за­та на Ренесанса.

    Да, що се от­на­ся до тра­дици­он­ния ду­хо­вен живот, през Ренесанса всич­ко бе­ше на мяс­то­то си. Това, ко­ето Рим съх­ра­ни под фор­ма­та на теология, бе­ше не друго, а са­ма­та прад­рев­на мъдрост, нав­ляз­ла оба­че твър­де „долу“, къ­де­то са чо­веш­ки­те по­ня­тия и представи. Луциферически за­ре­де­на­та древ­на мъд­рост про­дъл­жи да жи­вее в све­та на представите. И кол­ко чуд­но е, че до­ри и днес мо­жем да прос­ле­дим те­зи те­оло­ги­зи­ра­щи елементи, раз­г­леж­дай­ки нап­ри­мер кар­ти­ни­те на Рафаело в Рим, и осо­бе­но ед­на от тях, на­ре­че­на „Атинската школа“. Дълбоката мъд­рос­т,­ко­ято мал­ко или мно­го пре­ми­на в све­та на думите, не мо­же­ше да по­раж­да ве­че но­ви представи. Обаче за хората, ко­ито мо­жеха да я свър­з­ват в ед­но ця­ло с но­ви­те представи, та­зи мъд­рост на­ис­ти­на си ос­та­ва­ше на­й-­вис­шия дар от Боговете.

    Нека обобщим: В те­оло­ги­ята пул­си­ра един мо­гъщ лу­ци­фе­ри­чес­ки заряд; той впро­чем пул­си­ра и в изкуството, ко­ето тър­си сво­ите ху­до­жес­т­ве­ни фор­ми го­ре в „неусвоения“ от чо­ве­ка свръх­се­ти­вен свят. И там, къ­де­то то­зи свят сли­за до човека, ние го виж­да­ме ка­то по­то­пен с един не­уло­вим скок тък­мо в сфе­ра­та на ин­с­тин­к­тите. Защото ре­не­сан­со­ви­ят жи­вот зас­та­ва пред нас така, ся­каш е при­ютил в се­бе си са­мо­то не­бе – но не под форма­та на съзерцание, ви­зи­онер­с­т­во или не­що подобно, а под фор­ма­та на чу­дес­ни и жи­ви ху­до­жес­т­ве­ни представи.

    А ето тук още малко по въпроса…

    „Но от ста­ри­те вре­ме­на ос­та­ва все пак един ос­та­тък на то­ва яс­но­вид­с­т­во чак до вре­ме­на­та на пет­на­де­се­то­то столетие, ос­та­ва не са­мо­то ясновидство, – ко­ето от­дав­на бе­ше изчезнало, – но това, ко­ето бе­ше останало, бе­ше ед­но чув­с­т­во за връз­ка­та на чо­веш­ка­та ду­ша с ду­хов­на­та пър­во­ос­но­ва на света.
    Това, ко­ето ня­ко­га ду­ши­те са виждали, то­ва чув­с­т­ву­ват те по-нататък; и въп­ре­ки че то­ва чув­с­т­во бе­ше ве­че отслабнало, все пак ду­ши­те чувствуваха, че в тех­ния цен­тър те са свър­за­ни с духовното, ко­ето про­ник­ва със своя жи­вот и със сво­ето тъ­ка­не в света…“

    „Ние сти­га­ме до ед­но пра­вил­но впе­чат­ле­ние ед­ва тогава, ко­га­то към течението, ко­ето ста­ва във външ­ни­те съ­би­тия на човечеството /по времето на Ренесанса – бел.моя/, при­ба­вим ед­но свръх­се­тив­но течение, един свръх­се­ти­вен по­ток и кажем: ус­по­ред­но със се­тив­но­то те­че­ние ста­ва не­що и та­ки­ва ду­ши са по­то­пе­ни в свръхсетивното; те тряб­ва да жи­ве­ят в него, за да бъ­дат свър­з­ва­щи­те зве­на меж­ду се­тив­но­то и свръхсетивното.“

    „Каквото и да е да­ла тя на света /Леонардовата личност – бел.моя/, това, ко­ето тя е изживяла, ко­ето е из­пи­та­ла вътрешно, то при­над­ле­жи на един друг свят, кой­то по от­но­ше­ние на то­зи свят е един свръх­се­ти­вен свят!“

  9. Дорина  30.05.2014 г. | 09:37 ч.

    Беинса Дуно, Сегашното положение на човечеството

    „И сега Господ наново пита пророка: „Тия кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божието царство на Земята?“ И пророкът отговаря: „Може, Господи, ако Ти кажеш“. И този живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Моето име“. И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята.
    На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите.
    Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе. Нека като този старовременен пророк всеки да изказва това мощно слово с вяра от ума си, с любов от душата си, с надежда от сърцето си. Това е великото бъдеще, което предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество – законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин на работа.“

    Благодаря на Светльо Йорданов, че „без да иска“ ме насочи към този цитат!
    На мен „картината“ с „костите на съвременното човечество“ изключително много ми напомня на голите тела и излизащите от гробовете си в картината на Мемлинг – единият вижда „далеч напред“, другият е реално „наш съвременник“. В Духа обаче „казват“ едно и също! Защото земните години тук не играят роля.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.