Рудолф Щайнер — антропософски цитати за Архангел Михаил (2)

Антропософски извадки

ПЪРВА, ВТОРА, ТРЕТА, ЧЕТВЪРТА част

Всички същества се намират в прогресивно развитие и ние живеем в епохата, когато Михаил, най-главният от ранга на архангелите, преминава в ранга на архай. Той постепенно заема ръководна позиция, става водещо същество, дух на епохата, ръководещо същество за цялото човечество. Това е значителното, невероятно важното за нашата епоха, защото разбираме, че това, което още не е било тук през всички предшестващи епохи, не е било тук за цялото човечество, сега може и трябва да стане достояние на цялото човечество. Което досега се е проявявало при отделни народи – духовното задълбочаване – може вече да бъде нещо за цялото човечество. (GA-152, стр. 60, издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)

* * *

През ноември 1879 година отвъд сферата на сетивния свят – в свръхсетивното, се разиграва това, което може да се изрази по следния начин: Михаил си е извоювал силата, ако хората го подкрепят с всичко, което живее в душите им, да проникне това със своята сила по такъв начин, че да може да преобрази старата материалистическа разсъдъчна сила, която до този момент е станала така велика в човечеството, в духовна сила на разбирането, в духовно-интелектуална сила.

От ноември 1879 г. Михаил отново се появява и може да се прояви в човешкия душевен живот, ако човек потърси пътищата към него. А тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Но точно от времето, когато Михаил встъпва по този начин в отношения с човешките души, за да бъде отново непосредственият им инспиратор в течение на три столетия, демоничната противодействаща сила се надига насреща с най-голяма сила, след като преди това се е подготвяла. (GA-195, стр. 35f, издание 1962. Мировата Нова година и новогодишни мисли)

* * *

Онази сила, която е извела човешката глава от животинската същност и я е довела до сегашния й образ, е луциферическа сила. А силата, която човекът следва да чувства като божествена, трябва да се излее от нощно-сънищното състояние на останалия организъм и да се влее в човешката глава. Такова е било състоянието на това, което човекът е можел да знае в предхристиянските времена. Чрез факта, че Христовото същество навлиза в едно човешко тяло, което преминава през смъртта, в земното развитие се появява един тласък. Създава се възможността човекът постепенно да стане способен да познае своите творчески божествени сили и по време на деня, по време на обикновената будност – с обикновеното състояние на съзнанието.

Относно това днес цари само заблуда поради това, че от Мистерията на Голгота досега хората не са стигнали дотам, че и през деня, в будно състояние, да проникват в онзи свят, в който пророците на Стария завет са можели да съзерцават във времената, които те са чувствали като пронизани от откровенията на своя владетел на нощта Яхве и неговото лице Михаил. Необходимо е преходно време. Но с изтичането на 19. столетие – ориенталската мъдрост посочва от съвсем друга гледна точка важността на изтичането на 19. столетие (виж Кали Юга) – е настъпило времето, когато хората трябва да разберат: Сега способността за събуждането спи в тях, но тя е узряла да се събуди и да види в дневни откровения това, което преди е било давано като нощно откровение чрез посредничеството на Михаил. Михаил следва от нощен дух да стане дневен дух. (GA-194, стр. 37, издание 1983. Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество)

* * *

Както Михаил в известен смисъл беше наместник на Яхве в изминалите епохи, чрез функцията, която получи през 1879 година, стана наместник на Христос, на Христовия импулс. И сега на мястото на чисто естествените кръвни връзки трябва да постави духовните. Защото само чрез духовни връзки между хората може да дойде прогрес там, където виждаме упадъка. (GA-177, стр. 206, издание 1977. Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята)

* * *

Михаил се издига от народностен дух на по-висока степен, до дух на епохата чрез това, че от посланик на Яхве става посланик на Христос. Той е същото същество, което дава тон за подготовката на Мистерията на Голгота и в наше време дава тон за разбирането на Мистерията на Голгота. Михаил се изкачва от ранга на архангел в ранга на архай. Мястото му се заема от друго същество, което ще го замести. (GA-152, стр. 73f, издание 1980. Въведение към Мистерията на Голгота)

* * *

В началото на четиридесетте години на 19 век архангел Михаил се подготвя постепенно да се издигне от архангел до дух на епохата – до архай, да постигне такова развитие, че да може да се намесва в живота на хората не само от свръхсетивното, а непосредствено от гледната точка на земното. Архангел Михаил се подготвя да слезе на самата Земя, в известен смисъл да наподоби голямото събитие свързано със самия Христос Исус, да уподоби това голямо събитие: Тук на Земята да започне и да продължи да действа от гледната точка на Земята.

Затова е било необходимо, от четиридесетте години до края на седемдесетте години на 19 век да се извърши подготовка от страна на това духовно същество. И така може да се наблюдава, че през тези години протича особено важна борба в свръхсетивния свят, но в онази свръхсетивна област, която граничи непосредствено до земната. Духовните същества, които е трябвало да бъдат победени от архангел Михаил, този издигащ се до дух на епохата, винаги са взимали участие в живота и развитието на човечеството. През последните хилядолетия преди средата на 19 век те са имали задачата да диференцират хората спрямо духовния свят. Онези духовни същества, които са непосредствени привърженици на архангелите, се стремят да върнат хората назад в известен смисъл като групова душа на човечеството, да излеят единство над цялото човечество. Това не би станало, ако сами биха действали върху човечеството, в известен смисъл то би се превърнало в нещо недиферинцирано, без разлики, размито, би представлявало един вид, един тип както всъщност животинският свят е един вид, но на по-висока степен.

Духовните същества, които са се противопоставили на Михаиловия принцип, са имали задачата да извършат диференциране на човечеството, да разделят единния човешки род в раси, народи и всякакви различия, които са във връзка с кръвта, нервите, темперамента. Можем да ги наречем ариманически същества, но трябва да сме наясно, че в общия ход на човешкото развитие този ариманически принцип е бил необходим. (GA-174a, стр. 223, издание 1982. Средна Европа между Изтока и Запада)

* * *

Всичко, което се случва в световното развитие, има своята правомерност. Поради това, че чрез победата на Михаил ариманическите сили са навлезли в нас, ние отново си извоюваме къс човешка свобода. Всичко е свързано с факта, че във всички нас са навлезли пълчищата на Ариман. Ние си извоюваме късче човешка свобода, но трябва да осъзнаваме това. Не бива да разрешим на ариманическите сили да добият надмощие над нас – не бива да се влюбим в тези ариманически сили. (GA-177, стр. 153, издание 1977. Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята)

* * *

ПЪРВА, ВТОРА, ТРЕТА, ЧЕТВЪРТА част

(Цитатите са подбрани от Нели Хорински.)

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Коментарите са заключени.