Учителя Беинса Дуно: Колекция цитати за Архангел Михаил (2/2)

Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил — с духовния.

Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества. (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа“)

* * *

Та сега основната мисъл коя е? Защото всеки един от вас усеща жажда. Всичките неща се отличават. Можеш да имаш глад за знание. Всичко това е една вътрешна жажда, един вътрешен стремеж. Онзи закон, да можеш да задоволиш своя глад и своята жажда – иде вече знанието. А същността на знанието седи в ДОБРОТАТА! За това Доброто в света е Бог; ако нямате ясна представа за доброто, вие нищо не можете да постигнете. И затова всякога трябва да имате една голяма картина, да представлява ДОБРОТО. И всеки един от вас да се спира по малко.

Тук запример, (в салона картините, архангел Михаил) – какво представлява онзи архангел Михаил? Израз на сила, която подчинява неразумното в света. И той, човекът го е победил по единствената причина, понеже има светлината на своята страна; а да се бори в светлина, това е най-мощната сила. А тъмнината има обич към светлината, да я обгърне, да я вземе на страната и да я ограничи. (Гладът – доброто – разумното слово. Лекция на мл. ок. Клас от 23 януари 1931 г., петък, 6 ч. с.)

* * *

Архангел Михаил и Сатана спорят за тялото на Моисей
Художник: Николай Абилдгаардс

Когато архангел Михаил отишъл да вземе душата на Моисей, той видял дявола, който също се готвел да му вземе душата. Архангелът не отправил нито една обидна дума към дявола, но му казал: „Господ да ти забрани да сториш това!“

Като не разбират разумните закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш.“ Когато дяволът иска да убеди човека, че не е на прав път, ще му донесе ред доказателства, докато постигне целта си. Той се отличава с голямо постоянство. Ученикът може да изслуша всичките доказателства, но не трябва да се поддава на тях. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Това е един от законите на Божествената школа.

Който влезе в школата, трябва да пази абсолютна хармония в мислите, чувствата и постъпките си. Ученикът няма право да спори в школата. Спорът е достояние на съществата на тъмнината. Обаче, като влязат в школата, и те спазват правилата. И те се учат, както братята на светлината, но се различават от тях, че работят само за своите лични интереси. Те нямат предвид общото благо на човечеството. И те са напреднали същества, но си служат с методи, диаметрално противоположни на тия, с които си служат Белите Братя. Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на космоса. За да върви развитието правилно, нужни са два процеса, които се извършват в противоположни посоки. Казано е в Писанието: „Има съд за почести, има съд за безчестие.“ Човек има нужда едновременно от два съда: единият за нечиста вода, а другият – за чиста. Къде е вината в дадения случай: в съдовете, или в човека, който си служи и с двата съда? Нито в съдовете, нито в човека. Всеки съд извършва специфична служба, която е на мястото си.

Следователно дали се разговаряте с брат на светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. Широки възгледи трябва да имате, да не се спъвате от нищо. Докато се нуждае от светлината и от тъмнината, човек си служи и с двата съда. Щом си свърши работата, туря ги настрана. Тъй щото, при сегашното развитие на човека, понятието за добри и лоши хора, за светли и тъмни същества, представят идейни схващания. Сам по себе си, човек не е нито добър, нито лош; той не е нито светъл, нито тъмен. Обаче методите, с които хората си служат, са различни, поради което едните минават за добри и светли, а другите – за лоши и тъмни. (Качества на ученика. Лекция на общия окултен клас, 4 април 1922 г., вторник, София.)

* * *

По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея. Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея. Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път, като го кара господарят му, да каже: „Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен.“ Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: „Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна.“

И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко. Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня. Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване. След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри. (Десетях възпитани деца. Лекция на мл. ок. клас, 9 октомври 1931 г., петък, 6 ч. с.)

* * *

Днес хората воюват, но с помощта на топовете. И те станаха като Бога. Отгоре започнаха да гърмят. Вие слушали ли сте какъв гръм се разнася от онези 42 сантиметрови оръдия? Като ги слуша, човек трябва да легне на земята, да отвори устата си, за да не се пукне тъпанчето му. Земята дори се тресе от тези големи топове. Съвременните хора са станали богове, но от кои? Като лъжливите богове. Бог иска да освободи хората от заблужденията на тия лъжливи богове.

Мнозина мислят, че чрез сила всичко става, но за да стане всичко, човек трябва да бъде разумен. Разумност се иска днес от хората. Ако раждате един човек, за да умре, това раждане не е на място. Ти не си родил този човек, както трябва. И ако той умира, за да не възкръсне, и това умиране не е на място. Ако някой умъртвява един човек, за да не живее повече, той не го е умъртвил, както трябва. Като умъртвиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност да живее. Като родиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност, да победи.

Значи, две раждания има в света. Онзи, който се ражда трябва да бъде в състояние, да надвива смъртта. Такъв човек, като отиде на бойното поле, като му откъснат ръката, той ще я хване, ще я тури пак на мястото си, ще вземе отново ножа и ще отиди да се бие. Ще му отрежат крака. Той ще вземе крака си, ще го тури на място и пак ще се бие. Ще му откъснат ухото. Той ще го залепи и пак ще се бие. Какво ще правите с този човек? Той все напред върви. За да направи това, човек трябва да има знания. Това е бъдещето на човека. Такива хора наричаме ние светии. Като види, че някой измъчва хората, архангел Михаил изважда ножа си, поваля го на земята и се разправя с него. Той рита, рита, докато разбере урока си. Той му дава един добър урок. (Да види царството Божие. Неделна беседа, държана на 5 март 1939 г.)

* * *

Сега ще ви приведа един пример, има една приказка. Едно време, когато Господ турил архангел Михаил да взема душите на хората, казал на Господа: „Ти ми даваш една мъчна служба, всички ще ме намразят заради тази служба: да вземам душите им.“ „Те няма да знаят, че им вземаш душите.“ Този въпрос се е уредил. Един ден Господ го изпратил да вземе душата на една вдовица. Той намерил две деца, които прегръщали майка си и плачели. Той, като видял, смилил се и си казва: „На кого ще остави тези деца?“ Върнал се при Господа и казва: „Дожаля ми.“ „Хубаво си направил.“

Тогава го пратил Господ в дъното на океана да вземе едно камъче. Донесъл камъчето, разчупил го и вътре имало едно червейче живо. Господ казал: „За този червей кой се грижи? Затворено е. Ако ти беше вземал душата на тази жена, положението на децата не щеше да се влоши, но щеше десет пъти да се подобри. Сегашното положение е десет пъти по-лошо.“ (Радостта. Неделна беседа от 2 април 1933 г., неделя, 10 часа)

* * *

Срещате млада, красива мома, едва навършила 19 години. Тя е добра, послушна дъщеря, обича науката, занимава се добре. По едно време един млад момък започва да върви след нея, иска да се запознаят, да я вземе за своя жена. Той й пише любовни писма, иска отговор от нея. Като послушна и добра дъщеря, на първо време тя се свързва с родителите си, които настояват да продължи учението си, да не отклонява мисълта си от правия път. Тя иска да вземе под внимание техния съвет, но момъкът продължава да й шепне на ухото, да й обещава щастлив живот. Тя постепенно се увлича по момъка и става разсеяна. Майка й говори нещо, но тя нищо не чува. Защо?

Едновременно двама души й говорят: на едното ухо говори майката, а на другото – момъкът. Тя не знае кого да слуша. Най-после тя се отегчава от родителите си и пожелава да напусне бащиния си дом. Тя иска да бъде свободна и тръгва след момъка, който нищо не е дал за нея. Той й е писал любовни писма, пълни с ласки, и тя му вярва. Най-после двамата решават да бягат заедно, да напуснат бащиния си дом.

Какво представлява напущането на бащиния дом от страна на момата и момъка? Бащиният дом представлява раят. Момъкът и момата са Адам и Ева, които отиват в света. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката – на архангел Михаил, който стои с меч пред райската врата, да не би момъкът и момата да се върнат назад. Те отиват в света, място на изпитания и страдания, но след няколко години пак се връщат в рая. Те се молят, плачат, обещават, че ще слушат, искат да се върнат назад. Най-после майката и бащата ги приемат в своя дом, прощават погрешката им, направена от непослушание. (Абсолютната и относителната реалност. Утринно слово, държано на 9 декември 1934 г., София)

* * *

Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление почнало много по-рано, и то главно на физическото поле. Тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифер.

Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре. Но тя била така направена, че той не могъл да излезе. Тогава Азембу му казал: „Понеже изневери на Братството, ти си затворен в тази каса и не можеш вече да излезеш от нея. Аз ще ти дам един от моите ученици да те придружи и изнесе вън от Братството. Ако желае, той може да остане с тебе, ако пък не иска, може да се върне назад.“ Той извикал един от способните си ученици, голям привърженик на неговото учение, и му казал: „Поверявам ти един опасен затворник, да го изнесеш от тук на гърба си. Ще бъдеш много внимателен, като носиш касата. Ще ти дам една формула, която ще ти помогне при свалянето на касата. Ако забравиш формулата, не можеш да свалиш касата от гърба си и ще станеш неин роб.“

Учителят повторил три пъти формулата. След това го запитал: „Запомни ли формулата?“ – „Запомних я.“ Ученикът турил касата на гърба си и тръгнал да я изнесе. От време на време жрецът се разговарял с ученика. По едно време той искал да свали касата от гърба си, но забравил формулата. Касата стояла на гърба му и той не могъл да я свали. Той си помислил: „Поне да можеше касата да стане по-лека!“ Тъй като нямало кой да му помогне, той се обърнал към жреца с думите: „Знаеш ли някакъв начин да ми помогнеш?“ – „Аз мога да ти помогна, но с условие, че ще станеш мой ученик. Както виждаш, тази каса е скъпоценна, аз ще ти я подаря. От тебе се иска само да я отвориш.“ Така ученикът напуснал своя Учител, забравил формулата, дадена от него, и не се върнал вече назад.

Дотук аз спирам разказа. Той представя слизането на човешката душа на земята. Всяка душа е слязла на земята с известна мисия, но се обърква, понеже се е нагърбила с непосилната задача да носи златната каса на гърба си.

В Стария Завет, във Второзаконието, се разказва за смъртта на Моисей. Започнал се спор между архангел Михаил и Сатаната за тялото на Моисея – на кого от двамата принадлежи то. Защо трябвало да става спор между архангел Михаил и Сатаната? Ще се разправят за едно мъртво тяло! То представя касата, в която Моисей бил затворен. Като напуснал Моисей касата, започнала се борба кой да я вземе. И до днес още се водят спорове и борба за човешките тела. Докато продължавал спорът, Моисей не могъл да се освободи от касата. Казано е в Евангелието, че Илия и Моисей се явили при Христа. – Защо се явили при Христа? – За да разреши Той въпроса. Как е разрешен въпросът, няма да кажа, но Моисей е свободен днес. – Кой го разрешил? – Христос! (Който слуша вас, Мене слуша. Беседа от Учителя, държана на 15 юли 1923 г. в София)

 

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Коментарите са заключени.