Рудолф Щайнер: Стихийни природни събития и цивилизаторски катастрофи

След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят, и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която беше засегната още в предишната лекция. Казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси. И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.

Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, че, като цяло, човечеството малко иска да го почувства, да го долови.

Първо е достатъчно само да помислим за всичко, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това как до нас достигат вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука), че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, занимаващи хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж.

И така, ние виждаме как светогледи, които творят нещо днес – макар и това да е творчество в унищожаването, – се раждат от чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичните възгледи за света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията. Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството.

В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са най-­разнообразни. Но именно духовно-научното разглеждане, което показва как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно трябва да се разглеждат. Ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистически-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа и нямат нищо общо с никаква действителност, не се коренят никъде другаде, освен в самия човек.

След като по този начин разгледахме един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме последния път, елементарен природен факт, както се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития – земетресения, вулканични изригвания или други подобни процеси. Научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа. При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си.

От такива природни стихийни събития насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура. Ние насочваме например погледа си върху това как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие. И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, трябва да запитаме: Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, живеещо само в човека, а не външно? Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация, внезапно се прекъсва нишката на живота?

Тук се намира една от точките, скъпи приятели, където инициационната наука действително прониква дълбоко в човешкия чувствен и душевен живот. За обикновеното съзнание не възникват въпросите: Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека? Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл. Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на загинал от катастрофа човек е приключена.

Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души. Именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот. Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществявани зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете.

Защото, когато насочим поглед към задния план, виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание.

Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност е била така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възниквал въпросът, дали някой е посветен, хората са знаели как трябва да се отнесат към такъв въпрос. И когато някой сериозен човек, е срещал в живота си друг човек, който също взема живота сериозно, но двамата са на различно мнение относно посветения, в онези древни времена, когато някой се е съмнявал, дали някое трето лице е посветен, често се е чувал въпросът: А ти погледна ли и в очите му? Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно. Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор.

Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане пред хората, пред човечеството като велика загадка. Нека насочим погледа си върху състоянието на нещата. Нека обрисуваме някое състояние на нещата.

Да вземем засегната от земетресение област. Множество хора загиват заедно. Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла. Нека погледнем кармическата нишка на това, което тук стои в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели земната си карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат. Деца, намиращи се във възрастта, когато започва възпитанието им, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора. Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди, и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора. Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?

И ако разгледаме разликата, съществуваща между такова стихийно събитие и предизвикано от цивилизацията събитие, например голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, която става важна и съществена именно когато насочим разглеждането в областта на кармата.

Когато чрез земетресение обикновено групово загиват хора по току-що описания начин, в някакво отношение те са кармически свързани – както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си. Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот.

Но ако насочим поглед към железопътна катастрофа, по правило ще открием, че само малцина от хората, засегнати от тази катастрофа, всъщност принадлежат към нещо общо. Кои хора се намират заедно в един влак? По правило те не са хора, имащи нещо общо един с друг, а са били събрани, без между тях да съществува такава връзка, каквато несъмнено винаги е налице, когато земетресение засяга дадена област на Земята. Бихме могли да кажем, че в дадена местност, в определен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в железопътна катастрофа. Не виждаме ли тук съвършено различно проявяване на кармата в единия и в другия случай?

Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, предизвикана от земетресение. Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа. Чрез такова събитие хората по­скоро са били изтръгнати от тяхната карма.

Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея? Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата. Всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие. Тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго.

Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране. И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха. В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, по­благ. Той повече е представлявал трансформация, метаморфоза, отколкото скок. Земният човек, всъщност лунният човек, не е бил така материален както днешния. В духовния свят човекът не е бил така одухотворен както днешния.

Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони – природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се. Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във вселената. Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщност е вроговяване, ни насочва към минала вътрешна подвижност на Луната. Тя се проявява в земната област, когато настъпват такива стихийни събития, каквито изложих. В тези събития не действат обикновените земни природни закони, в тях започва да шуми, да трополи старата Луна, която без съмнение кръжи навън в космоса в оправданата за нея днешна форма, но е оставила в Земята сили, след като се е отделила от нея.

А сега спомнете си как обясних, че с кармата на човека са свързани онези същества, които някога са били великите праучители на човечеството, които са донесли на човечеството великата първоначална мъдрост, не са живели на Земята във физическо тяло, а в етерно, и в даден момент са напуснали Земята и днес обитават Луната, така че ние ги срещаме в началото на времето, което прекарваме между смъртта и ново раждане. Това са съществата, които с истинска душевно-духовна писменост записват в световния етер онова, което е кармата на хората.

Но във вселената съществува, бих могъл да кажа, заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използва също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение. А то се използва от ариманическите същества. И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството. И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват природни катастрофи.

В такъв случай с помощта на инициационната наука виждаме как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва. Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета. В такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.

Помислете само, скъпи приятели, какво имаме всъщност тук. Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години. Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат най­-различни събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В карматаа му, в устройството на етерното и астралното му тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години? Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан, би се извършвало бавно разграждане – субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.

Това бавно разграждане, което би обхванало още 35 години, би ставало в бавно темпо, отговарящо на по-дълъг живот, се извършва, така да се каже, в един момент, в един миг; то е сгъстено в един миг. Това може да се случи при физическото тяло. То не може да стане при етерното тяло, при астралното тяло, при азовия организъм.

И когато описаното тук се случи, тогава определен човек влиза в духовния свят не с изживяна карма, а по друг начин. Чрез това в духовния свят се внася нещо, което иначе не би съществувало там – етерно тяло, което би трябвало още да бъде на Земята, астрално тяло и азов организъм, които биха могли да бъдат още на Земята. Вместо да останат на Земята, те са пренесени в духовния свят. Нещо, което е било определено за земното съществуване, се внася в духовния свят. И така ние виждаме, че от всяка стихийна катастрофа в духовния свят се внася земен елемент. Хора, които по този начин са били отклонени от тяхната карма чрез ариманическите същества, влизат в духовния свят в такова състояние.

Сега трябва да зададем един въпрос, скъпи приятели, който произтича от това, че ако сериозно се отнасяме към духовната наука, трябва да се научим да задаваме въпроси към духовния свят, заемайки гледната точка на духовния свят и на духовните същества, както с обикновеното съзнание питаме за физическия свят и за съществата от физическия сетивен свят. Ето защо можем да зададем въпроса: Как съществата на трите йерархии приемат това, че при тях идват хора, които по този начин внасят в духовния свят нещо земно?

За тези същества тогава се поражда задачата отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред. Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в по-висше добро. Ние стигаме тогава до представата как относно някои неща в световния ред са избрани хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин. За духовните същества на йерархиите предстои следното:

Тези същества си казват: Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Но от така подготвеното се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот.

Боговете трябва да погледнат предишния земен живот и да кажат: Тук има нещо, незасегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини. И това, което е налице като неизползвани причини, боговете могат да го вземат сега, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация. Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата. Но той се ражда и с особени своеобразни способности. Защото астралното му тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползваните причини.

Трябва ли тогава да се чудите, скъпи приятели, че съществува легендата за един философ (Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр. Хр.), който сам се хвърлил в кратера на един вулкан /Етна/? Каква може да бъде причината за такова решение при някой, посветен в тайните на света? Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка воля се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябва да бъде взето бавно. И така онова, което се разказва за един такъв философ, може да произлиза от намерението му да се яви с особени качества в следващо въплъщение. Светът придобива съвършено друга форма, съвършено друг образ, когато по този начин проникнем в дълбоките въпроси на кармата.

Така първоначално виждаме как стои принципно въпросът със стихийните катастрофи. Но нека насочим погледа си към една друга страна. Нека да погледнем как в катастрофа, свързана с човешката цивилизация, чрез ариманическите сили, чрез ариманическите същества загиват хора, които не са много силно свързани кармически, които, така да се каже, са събрани вкупом, за да намерят заедно края на своя земен живот.

Тогава случаят стои съвършено другояче. И тук в действие имаме ариманическите сили, но с хора, които първоначално не са обвързани с кармически нишки в групи, които обаче точно затова биват събрани заедно. А сега настъпва нещо, което съществено се различава от случващото се при природните катастрофи.

Една природна катастрофа предизвиква в човека, засегнат от нея, много ясен спомен за всичко, което като причина се съдържа в неговата карма. Понеже, когато минава през вратата на смъртта, на човек му се припомня всичко, което се съдържа в неговата карма. Едно засилване на този спомен, по­ясен спомен се появява в човешката душа чрез природна катастрофа, в която този човек загива.

При железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на човечеството предизвиква забрава на кармата . Но чрез това, че кармата се забравя, се появява силна възприемчивост за впечатленията, които човекът получава след смъртта като нещо ново от духовния свят. И следствието от това е, че такъв човек трябва сега сам да се запита: Какво става с това, което съществува в мен като неупотребена карма?

И докато при природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните качества на човека, при катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено качествата на волята. Така действа кармата.

А сега нека оставим настрана тези катастрофи. Нека насочим поглед към емоционални прояви, развити по фанатичен начин от група хора, както охарактеризирах това в случаи, където се проявява произлизащото само от човека, ако той живее напълно в нереалното и освен това действа разрушително. Нека разгледаме една такава фантастично окарикатурена, изкривена форма на цивилизацията, каквато днес виждаме в сегашния Европейски Изток, и нека погледнем какво става, когато хора, които принадлежат на такава общност, минат през вратата на смъртта?

И тогава, както при другите катастрофи, в духовния свят се внася нещо. Но това, което се внася по този начин, е луциферическо. Внася се онова, което действа затъмняващо и опустошаващо в духовния свят. Защото при природните и при цивилизационните катастрофи от земния свят винаги се внася нещо светло в духовния свят. От заблужденията на цивилизацията в духовния свят се внася тъмнина. Хората преминават в духовния свят през вратата на смъртта като забулени в един вид тежък, тъмен облак, в който трябва да изминат своя път. Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина. В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътрешността на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят. Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята. Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман.

Това, което се внася в духовния свят чрез чисто емоционалните цивилизационни импулси, но всъщност се ражда само от заблуденото човешко съзнание, е онова, което преобразено се изхвърля нагоре от вътрешността на Земята в изригването на вулканите, в земетресенията. И от такива предпоставки ние се научаваме да поставяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята. Ние се научаваме да поставяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер. И ние трябва да се запитаме: Къде някога на Земята ще изригне, ще изхвърли пламъци или ще надигне почвата онова, което сега пламти в дивите страсти на хората?

Когато насочва поглед към някое стихийно бедствие, науката на посвещението може и трябва да постави въпроса: Кога е било подготвено това стихийно бедствие? В ужасите, в жестокостите на войната и в други страшни събития, които са ставали в цивилизационното развитие на хората. Защото така са свързани нещата. Тези неща стават зад кулисите на съществуването. Пред такова разглеждане събитията, които настъпват, не се явяват изолирани. Те се явяват във велика световна връзка. Но как се проявяват те в отделните човешки съдби? Скъпи приятели, боговете, които се намират във връзка с развитието на човечеството, са тук. Тяхната задача е винаги да превръщат ставащото по този начин, в нещо благоприятно, в нещо подпомагащо, поощряващо съдбата на човека.

Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят. Човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри. И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света зад кулисите на съществуването, бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива.

Погледът ни, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления. През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. Виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме живота на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната човешка карма на Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.

Едва когато насочим поглед върху подобно нещо, едва тогава светът, намиращ се зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие. Тогава се показва как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба. И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството.

Онзи, който е бил посвещаван в древните мистерии, първоначално е въвеждан в света на елементите. Там е  виждал как постепенно се разширява вътрешното му естество с моралните си качества. След това се е запознавал – и това са важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии е произнасял, – с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се е научавал да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, постепенно е бил посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света? За да могат боговете да сътворят от тях щастие. Защото само щастието, голото щастие, не води в дълбините на световното съществуване. Само щастието, израстващо от нещастието при преминаването на човека през света на сетивата, води в дълбините на света.

Навсякъде, където се касае до разглеждането на кармата, трябва да апелираме не само към теоретическите понятия; навсякъде, където се касае за карма, трябва да апелираме към целия човек. Защото не можем да се научим да познаваме кармата, без в процеса на познанието да участвува сърцето, цялата душа, волята на човека. Когато обаче се научаваме да познаваме кармата по правилния начин, тогава самият човешки живот се задълбочава. И едва тогава отношенията в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение.

Тогава без съмнение има моменти, които също трябва да съществуват при неповърхностния човек, в които кармата може тежко да подтиска някого. Но всички тези моменти отново ще бъдат изравнени чрез други моменти, в които кармата ще му даде крила така, че да се издигне с душата си от земните царства в божественото царство. И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.

Намиращото се около нас и в нас в един земен живот първоначално е това, което загива по пътя между смъртта и новото раждане. Но оставащото, е онова, което боговете, т. е. съществата на висшите йерархии притежават, поемат в себе си. И по отношение познаването на кармата никой няма да развие истинско душевно настроение, ако не гледа на опознаването на кармата като на протягане на ръка от страна на боговете.

Ето защо, скъпи приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. Така реални трябва да станат чувствата, когато искаме да проникнем до действителни познания за духовния свят, – а такива са познанията за кармата.

* * *

Лектор: Рудолф Щайнер

Лекция 17 от Събр. съч. 236, държана на 29. юни 1924 г.

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Коментарите са заключени.