Валдорфска педагогика: Как да сътворяваме и разказваме приказки на децата

Лекция на Рудолф Щайнер от 15.08.1924 г. Източник: WaldorfBG.org.

Превод от английски език: Веселина Радкова.

Ориг. лекция: GA-311, Die Kunst des Erziehens aus dem Erfassen der Menschenwesenheit.

* * *

В периода между смяната на млечните зъби на детето с постоянните и неговата 9-а и 10-а година трябва да преподавате чрез описателни и образни картини, тъй като това, което децата получават от вас в този период, ще продължи да живее и да се развива в техните умове и души по един естествен начин в продължение на целия им живот занапред. Това, разбира се, може да се случи единствено ако чувствата и идеите, които вашето преподаване събужда в децата, са живи, а не мъртви. За да постигнете това, трябва преди всичко лично да добиете усет за вътрешния живот на душата. Всеки учител трябва да бъде преди всичко търпелив спрямо своето собствено обучение, спрямо пробуждането в неговата собствена душа на онова, което може истински да израсте и да се развива. Тогава вие ще придобиете способността да направите най-невероятните открития и ще бъде необходимо да не загубите кураж при своите първоначални усилия в тази посока.

Защото, нали разбирате, винаги, когато човек начева дейност от духовно естество, той трябва да може да понесе съпровождащите моменти на затруднение и несъвършенство. Човек, който не може да понесе да бъде несръчен и да прави нещата несъвършено, не би могъл никога да бъде способен накрая да ги направи съвършено, извлечени от неговата вътрешна същност. И с особена сила в сферата на образованието важи да запалим най-напред в нашите собствени души онова, което след това трябва да открием за себе си. Но преди да бъде открито, то трябва да бъде разпалено вътре в душата. Ако един-два пъти сме успели да измислим и подготвим образно представяне на даден урок и виждаме как с това сме успели да впечатлим децата, тогава ще направим забележително откритие за самите себе си. Ще забележим как за нас става все по-лесно и по-лесно да изберем подобни образи, как постепенно се превръщаме в находчиви хора по начин, за който до момента не сме мечтали. Но за тази цел вие трябва да имате куража, че в самото начало ще бъдете далеч от съвършения резултат.

Вероятно бихте казали, че ако трябва да се представите пред децата в това си несъвършенство (несръчност), то вие никога не би трябвало да станете учители. Но в действителност именно тук антропософският възглед е този, който ви помага да продължите напред. Вие трябва да си кажете: Нещо ме отвежда при децата по стечение на кармата така, че аз мога да бъда техен учител, независимо че все още съм несъвършен и несръчен. И тези, пред които следва да не се представям като несъвършен и несръчен – тези деца, аз ще срещна след години отново по стечение на кармата. [Бел. пр.: Д-р Щайнер запазва употребата на древното източно название „Карма“ във връзка с обозначаването на въздействието на човешката съдба в поредица земни животи.] Учителят или възпитателят трябва да подходи с решителност към своя живот, защото всъщност цялостният въпрос за образованието не е въобще въпрос за учителя, а въпрос за детето.

Нека да дам един пример за нещо, което може да проникне в детската душа така, че да се развива заедно с израстването на детето – нещо, към което човек може да се върне години по-късно и да използва, за да събуди определени чувства в себе си. Нищо в преподавателската дейност не е по-плодотворно от това, във възрастта между 7-мата и 8-мата година на децата да се поднесе образ, към който по-късно, например на възраст 14-15 години, да се върнем по един или друг начин. Тъкмо поради тази причина във Валдорфското училище ние се стремим учениците да работят възможно най-дълго с един и същ учител. Даден учител приема децата, когато започват училище на 7-годишна възраст, и работи с тях възможно най-дълго време, защото за децата е добре нещата, вложени като зародиш у тях, да могат отново и отново да бъдат надграждани в процеса на обучение.

Нека сега за момент да предположим, че в 7- или 8-годишната възраст на едно дете ние му разказваме една образна история/приказка. Тогава за детето не е необходимо отведнъж да постигне разбиране за всички образи, съдържащи се в приказката. Защо това е така, ще обясня малко по-късно. Всичко, което има значение, е детето да изпита удоволствие от разказаната приказка, защото тя е поднесена с благоговение и обаяние. Да си представим, че аз съм разказал следната приказка:

* * *

Имало едно време в гората, където слънцето надничало през дървесните клони, една теменужка. Израснала под едно дърво с големи листа, тя била много скромна. Теменужката гледала света през една пролука в най-високите клони на дървото. Като гледала през широката пролука на върха, теменужката видяла синьото небе. За пръв път в тази утрин теменужката видя синьото небе, защото току-що беше разцъфтяла. И сега, когато видя синьото небе, тя се изплаши. Страхът я завладя, но тя все още не знаеше защо. Тогава край нея притича едно куче. Но то не беше добро куче – имаше хаплив нрав. И виолетката се обърна към него:

– Кажи ми, какво е това там горе, което е синьо също като мен?

А небето беше синьо на цвят, досущ като теменужката. Кучето й отговори злонамерено:

– О, това е една огромна, гигантска теменужка като теб. И тази гигантска теменужка е пораснала толкова много, че може да те смачка.

И тогава теменужката се изплаши още повече, защото повярва, че теменугата в небето е израснала толкова голяма, че може да я смачка. И тогава теменужката сви малките листенца на цветчето си и не искаше да поглежда повече към огромната теменуга в небето, а вместо това се скри под едно голямо листо, което повеят на вятъра току-що откъсна от дървото. Там тя остана през целия ден – изплашена и скрита от голямата теменуга в небето.

Когато настъпи утрото, теменужката не беше спала нито за миг, защото цяла нощ се чудеше какво да мисли за огромната синя теменуга в небето, която, както й беше казано, може да я смачка. И всеки миг тя очакваше първия удар. Но това така и не се случваше. На сутринта теменужката се показа навън. Тя ни най-малко не беше изморена, защото цяла нощ само размишляваше и беше свежа (понеже теменужките се изморяват, когато спят, а не, когато не спят!). И първото нещо, което малката теменужка видя, беше изгряващото слънце и розовата зора. И когато видя как розовее зората, тя не се изплаши. Сърцето й се зарадва и теменужката беше щастлива да зърне зората. А с избледняването на зората бледосиньото небе отново се показа постепенно и непрекъснато ставаше все по-синьо и по-синьо. И малката теменужка отново си спомни как кучето й беше казало, че това е огромна теменуга, която може да дойде и да я смачка.

В този момент наблизо дойде агънце и малката теменужка почувства отново, че трябва да попита какво може да е това нещо над нея.

– Какво е това там горе? – попита тя агънцето.

– Това е огромна теменужка, синя досущ като теб.

Тогава страхът отново обзе теменужката, която си помисли, че ще чуе от агънцето точно същото, което й каза и кучето. Но агънцето беше добро и благородно и понеже имаше толкова добри и мили очи, виолетката отново го попита:

– Мило агънце, кажи ми, ще дойде ли голяма теменуга там горе при мен, за да ме смачка?

– О, не! – отвърна агънцето. – Тя няма да те смачка. Това е голяма теменуга, чиято любов е много пъти по-голяма от твоята любов, точно както тя е много по-синя от теб, която си по-мъничка.

И теменужката изведнъж разбра, че има една огромна теменуга, която не би я смачкала, а която е толкова синя, защото има повече любов в себе си. Разбра и че голяма теменужка ще защитава малката от всичко на света, което може да я нарани. Тогава малката теменужка се почувства много щастлива, защото голямата теменуга в небето, която тя виждаше, изглеждаше за нея като Божествена Любов, която струи към нея от всички страни. И малката теменужка гледаше през цялото време нагоре, сякаш искаше да отправи молитва към Бога на теменужките.

* * *

И сега, ако разкажете на децата една приказка като тази, те със сигурност ще слушат внимателно, защото те винаги слушат такива истории. Но вие трябва да разказвате с подходящо настроение –когато децата чуят приказката, някак да почувстват необходимостта да живеят с нея и да я преповтарят вътрешно в своите души. Това е изключително важно и изцяло зависи от това, доколко учителят е способен да поддържа доброто поведение в клас чрез своето собствено настроение.

Ето защо, когато говорим за неща като това, което току-що описах, ние трябва да вземем предвид и темата със запазването на дисциплината в клас. Веднъж във Валдорфското училище имахме един учител, който умееше да разказва най-прекрасните приказки, но не успяваше да създаде у децата такова впечатление, че да питаят към него уважение и безусловна любов. Какъв беше резултатът? Когато първата вълнуваща история биваше разказана, децата веднага пожелаваха следваща приказка. Тогава учителят отстъпваше пред това желание и сътворяваше втора. Децата веднага пожелаваха трета, учителят отстъпваше и подготвяше трета приказка за тях. И след време се случи така, че този учител просто не можеше да подготви достатъчно приказки. Но ние не трябва непрестанно да „натъпкваме“ децата като помпа под налягане; трябва да има промяна и в даден момент трябва да направим стъпка напред – да позволим на децата да задават въпроси; трябва да бъдем способни да прочетем по лицето и жестовете на детето, че то би искало да зададе въпрос. Тогава му позволяваме да зададе своя въпрос, а след това го обсъждаме във връзка с приказката, която току-що е била разказана.

В този случай едно малко дете вероятно ще попита: Но защо кучето е отговорило на теменужката по толкова ужасен начин? И тогава по простичък и близък до детето начин вие ще имате възможността да му посочите, че кучето е такова същество, чиято задача е да бъде пазач, което трябва да може да сплашва и е свикнало да кара хората да се страхуват от него. И тогава ще можете да обясните защо кучето е дало такъв отговор.

Можете също да обясните на децата защо агънцето е отговорило по този начин. След като разкажете приказката, може да продължите да говорите на децата по такъв начин известно време. Тогава ще откриете, че един въпрос води до друг и най-накрая децата ще зададат всички възможни въпроси. Вашата задача чрез това е да внесете в класа безусловния авторитет, за който все още имаме твърде много какво да говорим. В противен случай ще се случи това, че докато вие разговаряте с едно дете, останалите ще започнат да се шегуват и да правят всевъзможни пакости. И ако тогава се наложи да се обърнете и да направите забележка, вие сте загубени! Особено по отношение на малките деца човек трябва да има дарбата да оставя много неща да останат като незабелязани.

Веднъж например изключително се възхитих от начина, по който един от нашите учители се справи в една ситуация. Преди няколко години той имаше в класа си един същински пакостник (който сега е напреднал изключително много). И забележете – докато учителят беше зает с някое от децата в класа, което стои на по-преден ред, момчето скачаше от мястото си и го удряше с юмрук в гръб. И сега, ако учителят реагираше остро в тези ситуации, момчето щеше да продължи да се държи невъзпитано, но той просто не обръщаше никакво внимание на това. В определени случаи е по-добре да не се обръща никакво внимание, а работата с другото дете да продължи по позитивен начин. По принцип действително не е никак добре да се насочва вниманието към нещо, което е негативно.

Ако не можете да поддържате дисциплината в клас, ако не притежавате този безусловен авторитет (а как да се постигне той, ще обясня по-късно), тогава резултатът ще е точно същия като в случая, когато учителят разказваше приказка след приказка и децата бяха винаги в настроение на напрегнато очакване. Но затруднението се изразяваше в това, че това напрегнато настроение не можеше да бъде уталожено, защото винаги, когато учителят искаше да направи преход към нещо друго, за да намали напрежението (което е необходимо да се прави, за да не се превърнат накрая децата в топка от нерви), едно дете ставаше и започваше да си играе, друго ставаше и започваше да пее, трето – да прави евритмични движения, а четвърто – удряше седящото до него другарче и излизаше от стаята. И настъпваше такова объркване, че беше невъзможно децата да бъдат събрани, за да чуят следващата вълнуваща история.

Вашето умение да се справяте с това, което се случва в класната стая – и доброто, и негативното – ще зависи от вашето собствено душевно настроение. Бихте могли да преживеете най-различни неща в тази връзка и това е въпрос най-вече на това, дали учителят носи в себе си достатъчно увереност или не. Учителят трябва да влезе в класната стая с такова настроение на душата и ума, което може действително да проправи своя път до сърцата на децата. Това може да бъде постигнато само ако познавате добре вашите ученици. Ще откриете, че можете да постигнете това относително бързо, дори и да имате 50 или повече деца в класа си; можете да опознаете всички тях и да създадете в съзнанието си представа за всяко едно дете. Вие ще знаете какъв е темпераментът на всеки ученик, какви са неговите по-специални дарби, неговите външни прояви и т.н.

По време на срещите на нашите учители, които са сърцето на цялостния училищен живот, индивидуалността на всяко дете се обсъжда задълбочено и онова, което самите учители научават от тези срещи, седмица след седмица, е извлечено преди всичко и най-вече от това разглеждане на индивидуалността на всяко дете. Това е начинът, по който учителите могат да се самоусъвършенстват. Детето предоставя поредица от загадки и от тяхното разрешаване израстват чувствата, които педагогът трябва да отнесе със себе си в клас. Ето по какъв начин често се случва, че ако един учител не е вътрешно проникнат от това, което живее в децата, тогава те на мига се впускат в бели и започват да се бият, въпреки че урокът едва е започнал. (Знам, че тук нещата са по-добре, но в момента имам предвид как те се случват в Централна Европа). Това може лесно да се случи, но тогава става невъзможно да се продължи с такъв един учител и вие сте принудени да поставите друг на негово място. С новия учител класът е модел за безупречност още от първия ден!

Лесно можете да придобиете тази опитност; тя чисто и просто зависи от това, дали характерът на учителя е такъв, че да притежава нагласата да позволи на цялата група деца, с всички техни чудатости, да се изправят пред него всяка сутрин при медитация. Ще кажете, че това би отнело цял час. Това не е така, защото ако тази дейност отнемаше един час време, вие не бихте я практикували, но ако изисква 10 минути или четвърт час, тя може да бъде извършена. Но учителят трябва постепенно да гради един вътрешен усет за умовете и душите на децата, защото това е нещото, което ще му позволи да разбере отведнъж какво се случва в класа.

За да постигнете правилната атмосфера за това образно разказване на приказки, вие преди всичко се нуждаете от добро разбиране за детските темпераменти. Ето защо подходът към децата в зависимост от техния темперамент заема толкова важна роля в процеса на преподаване. И вие ще откриете, че най-добрият начин да започнете е да поставите децата с един и същ темперамент да седят едно до друго. Учителят преди всичко разполага с много по-ясен поглед над нещата, ако знае, че ето тук са холеричните, там меланхоличните, а ето тук – сангвиничните деца. Това дава на учителя позиция на предимство, от която той може да наблюдава целия клас.

Самият факт, че правите това – изучавате децата и ги подреждате да седнат спрямо техния темперамент – означава, че вие сте работили със себе си по начин, който ще ви помогне да запазите безспорния си авторитет в клас. Тези неща обичайно произхождат от източници, които най-малко очаквате. Всеки учител и възпитател трябва да работи вътрешно над себе си.

Ако поставите флегматичните деца да седят заедно, те по естествен път ще се коригират едно друго, понеже те дотолкова ще се отегчат едно от друго, че със сигурност ще развият антипатия към своята собствена флегма и с всеки следващ път ще бъде все по-добре и по-добре. Холеричните непрекъснато си разменят удари и плесници и най-накрая се изморяват от атаките, които получават от останалите холерици. И по този начин децата, изявяващи определен вид темперамент и поставени да седят едни до други, по забележителен начин взаимно изглаждат ръбовете си. Но самият учител, когато например обсъжда приказката, която току-що е била разказана, трябва с течение на времето да развие в себе си инстинктивната дарба да се отнася към всяко дете в зависимост от неговия темперамент.

Да си представим, че имам пред себе си едно флегматично дете. Ако искам да разисквам подробно с такова едно дете история като тази, която преди малко разказах, аз трябва да се отнеса към детето с дори по-голяма флегма, отколкото то самото проявява. При едно сангвинично дете, което винаги прехвръква от едно впечатление на друго и не може да се задържи над нито едно от тях, аз трябва да се опитам да преминавам от едно впечатление на друго дори по-бързо, отколкото това се случва при самото дете. При холеричното дете трябва да се опитате да преподавате нещата по бърз и придружен с емпатия начин – така че вие самите да се проявите като холерици, и тогава ще видите как, виждайки холеризма на учителя, детето развива антипатия към собствените си холерични наклонности. Подобното трябва да се третира с подобно, но до степен, в която все още не изглеждате абсурдно.

Ето по този начин вие постепенно ще съумеете да изградите атмосфера, в която една приказка като тази ще може да бъде не само разказана, но и обсъдена. Но вие трябва да направите обсъждането, преди да позволите на децата да преразкажат историята. Възможно най-лошият подход би бил да разкажете една приказка и след това да кажете: А сега, Едит Милът, излез и разкажи отново приказката. В това няма никакъв смисъл. Чрез обсъждането детето прави от това нещо собствено (овътрешнено), а след това, ако искате, можете да му позволите да разкаже отново приказката, но това е от по-малко значение, защото в действителност не е важно дали детето ще запомни една такава приказка или не. Всъщност за детето във възрастта, за която говоря – между смяната на млечните зъби и 9-тата година, това съвсем не е важно. Оставете детето да запомни онова, което може, а онова, което е забравило, не е от никакво значение. Упражняването на паметта може да се осъществи в рамките на други предмети, различни от разказването на приказки, както ще покажа по-нататък.

Нека сега насочим внимание към следния въпрос: Защо аз избрах приказка с точно такова съдържание? – Защото мисъл-образите, които се представят чрез тази приказка, могат да израстват заедно със самото дете. В тази приказка има всякакъв вид неща, към които можете да се връщате по-късно. Теменужката се бои, защото съзира огромната теменуга в небето над нея. Не е необходимо да обяснявате това на малкото дете, но по-късно, когато се занимаете с по-сложна за преподаване материя и въпросът за страха се появи отново, вие можете отново да припомните тази история. В тази приказка са вложени малки и големи неща, защото в действителност малките и големите неща идват отново и отново в живота и работят едно над друго. По-късно бихте могли да се върнете към това.

Най-същественото в първата част на приказката е сприхавият отговор на кучето, а по-късно – любящите думи, казани от агънцето. И когато детето е пораснало и достигнало вече до там, че да може да цени тези неща в своето сърце, ето как лесно можете чрез тази история да го поведете към размислите за добро и зло и за тези противоположни чувства, вкоренени в човешката душа. И дори при много по-големи ученици вие все още можете отново да се връщате към тази история; вие можете ясно да покажете как ние често се страхуваме от разни неща само защото не ги разбираме и защото са ни били представени по грешен начин. Това разцепление в живота на чувствата, което може по-късно да се обсъжда във връзка с този или онзи урок, може да бъде демонстрирано по най-чудесен начин, ако се връщате към тази разказана история и в по-късна училищна възраст.

В часовете по религия по-късно тази приказка може също да бъде много добре използвана, за да покаже как детето развива религиозно чувство чрез онова, което се представя като велико, защото великото закриля малкото. И човек трябва да развива истинното религиозно чувство чрез намирането в себе си на онези елементи на великото, които носят в себе си импулса на закрилата. Малката теменужка е малко синьо същество. Небето пък е огромно синьо същество и следователно синьото небето е големият Бог на теменужките.

Приказката може да ви послужи на различни етапи от обучението по религия. Човек може да извлече една прекрасна аналогия като покаже как човешкото сърце само по себе си е божествено. Бихте могли да кажете на детето: Погледни тази голяма небесна теменуга – Богът на теменужките целият е син и се разпростира до безкрай във всички посоки. Сега си представи, че вземем малко парче от нея – това е малката теменужка. Значи Бог е също толкова голям, колкото и световният океан. Твоята душа е капка в този океан на Бога. Но също както капката океанска вода е същата вода като тази на великия океан, така и твоята душа е идентична с великия Бог, само че е една малка капка от Него.

Ако откриете правилните образи, вие ще можете да работите по този начин с децата през цялото време в ранна възраст, защото вие ще можете да се връщате към тези образи отново в по-късната възраст на детето. Но самият учител трябва да намира удоволствие в създаването на образи. И вие ще видите как, когато чрез своите собствени сили, с които правите открития, вие сте създали дузина такива приказки, вие просто не можете да се изтръгнете от тях – те идват и ви връхлитат, независимо къде се намирате. А това е така, защото човешката душа е непресъхващ извор, който може да излива непрестанно своите скъпоценности още след като първият импулс е бил породен в него. Но хората са така лениви, че те не биха направили първоначалното усилие, което да изведе навън всичко онова, което е вложено в душите им.

Сега ще насочим внимание към друг аспект на този образен метод на възпитание. Онова, което е необходимо да имаме наум, е, че при малкото дете интелектът, който при възрастните има свой собствен живот, все още не трябва да бъде култивиран, а мисленето в цялост трябва да бъде развивано по образен път и чрез фантазията. Така например дори с деца на възраст около 8 години можете успешно да правите упражнение от следния тип. Без значение е дали децата ще са първоначално несръчни. Например рисувате ето тази картина за детето (вж. рисунка „а“) и трябва по всички възможни начини да го накарате да почувства вътрешно, че тя е незавършена, че нещо в нея липсва.

Как ще постигнете това, разбира се, зависи от детската индивидуалност. Можете например да кажете на детето: Виж, ето тази линия слиза чак до долу (лява половина), но тази свършва още тук (дясна половина, непълна). Но по този начин не изглежда добре – линията слиза надясно и надолу до тук, а другата част до тук.

По този начин постепенно ще насочите детето да довърши тази фигура; то наистина ще придобие чувството, че фигурата е незавършена и най-накрая ще добави свързващата линия към фигурата. Аз ще нарисувам това в червено. Детето, разбира се, може еднакво добре да направи това и с бяло, но аз просто отбелязвам в друг цвят какво ще бъде добавено. В началото детето ще бъде непохватно, но постепенно чрез подобно балансиране на формите то ще развие в себе си наблюдателност, проникната от мисъл, и мислене, проникнато от образна наблюдателност. Неговото мислене ще се характеризира изцяло с образност.

И когато съм успял да накарам няколко деца в класа да довършат фигурите по този простичък начин, аз бих могъл да продължа по-нататък с тях. Ще нарисувам такава фигура (като тази от рисунка „b“, лява страна), а след като насоча детето да почувства, че тази сложна фигура е незавършена, аз ще го доведа до желанието да добави това, което ще й придаде завършеност (дясната страна на рисунката). Чрез това аз ще пробудя в детето чувството за форма, което ще му помогне да придобие опитност за симетрия и хармония.

С това може да се продължи още. Бих могъл например да събудя у детето чувство за вътрешните закони на ето тази фигура (вж. фигура „с“).

Детето ще забележи, че от едната страна линиите се събират, а от другата – разделят. Това затваряне и събиране на линиите отново е нещо, което аз бих могъл лесно да изведа като опитност на детето.

След това преминавам към следващата фигура (вж. фигура „d“). При нея изправям заоблените линии като поставям ъгли, а детето трябва да уеднакви вътрешните линии. Това би било трудна задача за едно дете на осем години, но тъкмо на тази възраст е едно чудесно постижение, ако учителят може да насочи децата да направят това с различни фигури, дори и ако им покаже как да го направят преди това. По-добре е да оставите децата да довършат вътрешните линии сами; линиите трябва да придобият характера на тези в предишната фигура, но да бъдат формирани единствено от прави линии и ъгли.

Това е начинът да вложите у детето истински усет за форма, хармония, симетрия, съответствие на линии и т.н. И от тази изходна точка можете да пристъпите към концепцията как се отразява един обект.

Ако това, да речем, е водна повърхност (виж. рисунка „е“) и тук имаме един обект, вие трябва да събудите в детското съзнание, една картина за това, как този предмет ще изглежда в отражението. По такъв начин вие можете да доведете децата до усета за други примери на хармоничност, които могат да бъдат открити в света.

Можете също така да подпомогнете детето да придобие повече умение и подвижност на своето образно мислене като му кажете: Докосни дясното си око с лявата ръка! Докосни дясното си око с дясната ръка! Докосни лявото си око с дясната ръка! Докосни лявото си рамо с дясната си ръка, отзад!  Докосни дясното си рамо с лявата ръка! Докосни лявото си ухо с дясната ръка! Докосни лявото си ухо с лявата ръка! Докосни големия пръст на десния си крак с дясната ръка и т.н. По този начин можете да подканите детето да направи най-различни любопитни наглед упражнения като например: Опиши един кръг в посока наляво с дясната ръка! Опиши един кръг в посока надясно с лявата ръка! Опиши с две ръце две окръжности, които се пресичат! Опиши две окръжности – с едната ръка в едната посока, а с другата – в другата посока! Прави това все по-бързо и по-бързо. А сега раздвижи много бързо средния пръст на дясната си ръка. А сега палеца, сега кутрето.

Така детето може да се научи да извършва най-различни упражнения по-бързо и концентрирано. Какъв е резултатът? Ако детето, когато е на около 8 години, прави този тип упражнения, това ще го научи как да мисли – как да мисли през целия си живот. Приучването към мисленето на главата не е начинът на мислене, който може да придружи човека през целия му по-нататъшен живот. Чрез него на един по-късен етап човек ще бъде изтощен от мисли. Но, от друга страна, ако детето е насочено да извършва със своето тяло дейности, които изискват силна концентрация, за да бъдат изпълнени, и които е нужно първо да се обмислят, в по-късна възраст то ще подхожда с мъдрост и благоразумие в житейските си дела и ще има забележима връзка между благоразумието на такъв един човек в неговите 35-36 години и упражненията, които е изпълнявал като дете на 6 или 7 години. По такъв начин отделните епохи в човешкия живот са свързани една с друга.

Извън познанието на човека е, че той трябва да отработи това, което иска да представи в клас по време на обучение.

По същия начин човек може да постигне определена хармония във връзка с цвета. Да предположим, че правим упражнение с детето, като за начало рисуваме нещо в червено (вж. рисунка „а“ долу).

Сега извикваме у детето чувство за това, как една зелена повърхност в съседство до червената би била много хармонична. Това, разбира се, трябва да се осъществи чрез изобразяване с бои, за да бъде лесно за онагледяване. А сега може да опитате да обясните на детето, че ще обърнете процеса: Ще използвам зеленото тук, отвътре (вж. рисунка „b“); ти какво ще сложиш около него? Тогава детето ще рисува с червено около зеленото. С примери като този вие постепенно ще доведете детето до усета за хармония на цветовете. Детето успява да види, че първоначално имаме една червена повърхност в средата и зелена около нея (рисунка „a“), но ако червеното се превърне в зелено, то зеленото трябва да премине в червено.

От изключителна важност точно във възрастта около 8 години е да позволим съответствията на цветовете и формите да работят над децата. По такъв начин всички поднесени от нас уроци трябва да получат една определена вътрешна форма. И ако подобен метод на преподаване следва да преуспее, единственото необходимо нещо – изразено чрез отрицание, – е да липсва придържане към обичайната програма. Във Валдорфското училище ние имаме т.нар. „преподаване на епохи“ и не залагаме на фиксиран учебен план. Взимаме един предмет и работим основно с него от 4 до 6 седмици. Ние нямаме в програмата от 8 до 9 ч. – аритметика; 9-10 ч. – четене; 10-11 ч. – писане; ние взимаме един предмет, с който се занимаваме продължително време в рамките на главния урок за деца сутрин след сутрин, в продължение на 4 седмици, и когато децата са напреднали достатъчно по този предмет, преминаваме към следващ. Така че ние никога не редуваме предметите като например аритметика от 8 до 9 ч. и четене от 9 до 10 ч., а изучаваме само аритметика в продължение на няколко седмици, след това по подобен начин друг предмет, в зависимост от това кой е подходящ.

Има все пак определени предмети, за които ще поясня по-нататък, които изискват да са част от редовна седмична програма. Но като правило в т.нар. „основен урок“ ние се придържаме към метода на преподаване на „епохи“. По време на всяка епоха ние боравим само с един учебен предмет, но в уроците могат да бъдат включвани всякакви теми, свързани с основния предмет. Чрез това ние спасяваме децата от онова, което може толкова много да навреди на техния душевен живот – това, че в рамките на един урок децата трябва да усвоят неща, които биват изличени чрез друг урок, който следва веднага след това. Единственият начин да предпазим децата от този краен резултат е да въведем обучението на „епохи“.

Със сигурност много от вас ще възразят, че чрез такъв начин на преподаване (на епохи), децата ще забравят наученото. Това е вярно само за материята на отделни предмети, например аритметиката, и може да се отработи чрез чести кратки резюмета. Въпросът за забравянето на преподадената материя има много малка тежест в сравнение с всичко онова, което детето печели чрез концентрирането върху даден предмет и придържането към него за известен период от време.

 

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Коментарите са заключени.