Рецензия и коментари за окултния роман „Врил: Силата на идващата раса“

Първото издание на „Силата на идващата раса“ (27 MB, PDF) от британския писател и политик Едуард Булър Литън излиза през далечната 1870 година. Това е години, преди Елена Блаватска да постави основите на теософията и съвременния окултизъм с революционната си книга „Разбулената Изида“. Дебютът на „Врил“, както впоследсвие става по-известна „Силата на идващата  раса“, се появява и десетилетия, преди Рудолф Щайнер и Учителя Беинса Дуно да започнат да проповядват и да изнасят окултни беседи и лекции. И все пак… „Врил“, макар да е публикувана години преди възхода на теософията и антропософията, ни занимава с изключително любопитни възгледи, с които ни занимават и всички сериозни съвременни течения на окултизма.

Как се получава това?

Отговорът го дава Рудолф Щайнер в Събр. съч. 93, като отбелязва, че авторът е имал представа за Розенкройцерските Мистерии. Не се знае до каква степен Литън е бил посветен в тези Мистерии или просто е имал информация за тях. Важното е, че д-р Щайнер се изказва добре за книгата и дори дава пояснения за енергията „Врил“, която в един момент става и алтернативно заглавие на творбата:

„Всичко, което някога преди е било представено в света, отново ще се върне. Силата Врил е в основата на нещо много специално. Понастоящем човек може да използва само силите на минералното царство. Гравитацията е минералната сила, електричеството – също. Изграждането на железниците го дължим на въглищата. Онова, което човекът не знае да използва обаче, е енергията на растенията. Силата, която подтиква стръковете на житото да вървят нагоре в една нива, е все още латентна сила, която човек един ден ще използва в своя служба, както силата на въглищата. Това е Врил. Това е същата сила, която факирите (от Изтока) все още използват. Те живеят в атавизъм – белег на едно прародителско състояние.“ (Събр. съч. 93)

Д-р Щайнер говори и в други лекционни цикли за Врил, без да дава специално име на тази енергия. Нарича я „растежна сила“, а понякога и „растителна сила“. Следният цитат от цикъла „Акашовата летопис“ пояснява защо използва тези термини:

През време на атлантската епоха растенията се отглеждаха не само за да бъдат използвани като хранителни средства, а също, за да се поставят дремещите в тях сили в служба на съобщенията и на индустрията. Както ние имаме устройства да превърнем дремещата в каменните въглища сила в двигателната сила на нашите локомотиви, така и атлантците имаха съоръжения, които – така да се каже – те отопляваха с растителни семена и в които жизнената сила се превръщаше в технически използваема сила. Така бяха поставени в движение летящите на неголяма височина над Земята превозни средства. Тези превозни средства се движеха на по-малка височина от височината на планините от атлантската епоха и те имаха механизми за управление, чрез които можеха да се издигат над тези планини.

[…]

И благодарение на тази (физическа) рядкост на водата (през Атлантската епоха), чрез използваната от тях сила на семената, атлантците можеха да насочват по такъв начин водата, че тя да служи за технически цели, които днес са невъзможни. Чрез сгъстяването на водата (в сегашната следатлантска епоха) е станало невъзможно тя да бъде движена и направлявана по такъв изкусен начин, както това е било възможно през онези времена. От това достатъчно добре се вижда, че цивилизацията на атлантската епоха е била съвсем различна от нашата.

И по-нататък става разбираемо, че също и физическата природа на един атлантец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантецът пиеше вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин, отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Поради това атлантецът можеше да използва по своя воля своите физически сили съвсем различно от днешния човек. Той разполагаше, така да се каже, със средствата да умножава в самия себе си физическите сили, когато се нуждаеше от това за извършване на своите действия.“

Както е известно от антропософията, именно злоупотребата с растежната сила Врил става предопределяща за края на Атлантските цивилизации и за израждането на някои от тогавашните раси. Неправомерното използване на Врил е причината някои от тогавашните човешки същества буквално да се изродят и да станат огромни на ръст – това са „исполините, славните мъже от стария свят“, за които четем в Библията, а и в някои от по-късните древногръцки митове за гигантите.

Както и да е, по внушение на д-р Щайнер книгата „Врил“ през 1922 г. е издадена и на немски език

Защо? Защото е важна! И както казва самият Щайнер, „всичко, което някога е било представено в света, отново ще се върне“. Разбира се, ще се върне в силно изменена форма – точно за тази изменена форма се говори и в творбата на Литън. За същото говори и Учителя Беинса Дуно в редица беседи, а особено конкретно в тази от 19.08.1927 г.:

„Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един перпетум мобиле. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира.“

Мнението на вашия понякога четящ Стопанин за тази книга

То е силно позитивно! Може да се каже, че Литън е описал в изключителни детайли облика, културата и социалния строй на човечеството – такива, каквито ще бъдат през идните столетия и хилядолетия, преди да се появи Шестата раса. За наченките на новата коренна раса – светещата, както я нарича още Учителя – четем и във „Врил“. Научаваме, че всички племена от тази раса ще говорят един език, ще са ревностни вегетарианци, ще практикуват човеколюбива форма на евгеника, като ще има и сериозни физиологични изменения в двата пола. Както е известно в окултизма, тези изменения са неизбежни и предшестват идването на Шестата коренна раса, която вече ще е безполова и ще се размножава по съвършено нов начин.

Особено интересно за мен беше описанието на културата и на социалния строй. Чувството за дежа-вю ще е неизбежно, особено ако имате обща представа за пророчествата на Учителя – че хората на бъдещето ще гледат на сегашната цивилизация като на дивашка. Дори по интересен начин е описан и Троичният социален организъм, за който много по-късно започва да говори Щайнер на фона на ужасите от Първата световна война.

Ако трябва да бъда напълно честен, две идеи, изложени във „Врил“, леко ме смутиха. Едната е оправдаването на насилието, когато е изложено на опасност добруването на обществото. За нещо подобно загатва и Учителя – как Шестата раса щяла да „приспива“ вражеските армии и да воюва срещу тях, като работи върху съзнанието им. Е, в книгата на Литън енергията Врил понякога се използва за това, парализирането на диваците, но не се изключва и физическото им изтребление. Дали това ще е характерно за вековете на преход към Шестата раса – тепърва ще разберем. Но в книгата категорично е предсказано предстоящото разделение на човечеството на две противоположни общества: Врил-я, използващи бялата магия, и диваците, поели по пътя на (само)унищожението.

Другото, което ме смути, беше идеята, че в идващата раса децата от съвсем малки работят тежък физически труд. Съвсем не смятам, че децата не трябва да се учат на работа от малки, но примерите, които са дадени във „Врил“, меко казано, ме озадачават. По-стряскащото беше твърдението, че децата са по-жестоки и затова са използвани за мръсната работа – борбата с диваците и по-специално тяхното екстерминиране. Ще се радвам, ако всеки, прочел книгата, сподели възгледите си по тези и други въпроси по-долу в коментарите.

* * *

ПРИЗИВ

Книгата в електронен формат е направена по печатното издание на изд. „Шамбала“ от 2008 г. Причината да я сканирам е, че тази творба в момента се намира изключително трудно. Но ако я намерите и можете да отделите 10 лева да си я купите, ще направите добро на издателите и особено на хората като преводача Ивайло Петров, който е свършил чудесна работа. Самият аз съм преводач и знам колко неблагодарна може да бъде тази професия. Ако повишеният интерес към „Врил“ доведе до второ или трето българско издание, от това ще спечелят и издателството, и преводачът, и редакторите, и изобщо всички, които се интересуват от истински окултизъм…

Във връзка с тази книга се тиражират и много глупости, дегизирани като окултизъм. Всъщност става дума за обичайните щуротии на „Паралелна реалност“, които свързват енергията Врил с Черното слънце, с война срещу извънземни от Алдебаран и обичайните повърхностни конспиративни теории за интересите на Третия райх. Рекох си – време беше и за една по-различна рецензия с коментари от сериозния окултизъм. Как съм се справил, оценявайте вие. – Стопанина

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

40 коментара за "Рецензия и коментари за окултния роман „Врил: Силата на идващата раса“"

  1. zaharia  03.11.2012 г. | 22:49 ч.

    @Van

    На опонентите ми по-горе, които използват най-великия авторитет – Христос, ще кажа, че рискуват много дълго да останат слепи за релаността, ако не се интересуват от нея и я маскират от идеали и мечти.

    И въпреки това, аз предпочитам да имам Христос за идеал, да мисля за Него и да се стремя към Него, макар и да рискувам да остана „сляпа за реалността“. Ти щом предпочиташ да имаш за идеал някакво съмнително подземно племе от още по-съмнителен „окултен“ роман и вярваш, че това ще те направи подготвен за реалността – твоя воля! Каквото поискаш – това ще ти се даде!

    Така, че за любителите на този вид спор ще кажа – щом не знаете кога да отсечете дърво, няма да имате плодове.

    Това пък откъде го измисли? Да не би да чакаш отсеченото вече дърво да ти даде плод? 😀

    Щом се имате за Христос, когато сте обикновени смъртни, очаквайте да бъдете приземени.

    Не се имам за Христос и отдавна съм „приземена“, но това не ми пречи да имам високи идеали. 😉

    Зло е всичко, което се прилага в неподходящо време.

    Аз се опитвам да прилагам Любовта и мисля, че точно сега е най-подходящото време за това, защото виждам, че у някои хора Тя вече е започнала да охладнява!

    12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
    13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.

    И изобщо не обичам споровете, само коментирам, а всъщност уважавам твоето мнение, Van, защото знам, че Господ е вложил в теб такива възгледи, каквито трябва да имаш, за да свършиш определена работа в този твой живот, да дадеш необходимите плодове. Но този Господ е вложил и в мен моите възгледи, за да свърша и аз моята работа и да дам други плодове. Всеки от нас, както и всеки друг човек на Земята, независимо колко е изостанал или напреднал, си има своето място във Великия Божествен План, и не е наша работа да съдим кой е добър и кой е лош. Според мен не е правилно да се убиват други човешки същества, независимо дали е за самозащита, за „опазване чистотата на расата“ или поради някаква друга причина. Само нашия Създател има право да прави това и да унищожава своето творение, когато намери за необходимо, но не и ние хората, не и на този етап от еволюцията ни. Възможно е да се заблуждавам и да живея в „идеали и мечти“ както ти казваш, но то си е за моя сметка, а аз вярвам, че Бог одобрява тези мои възгледи и че Той е с мен във всичко…

  2. kalmar  04.11.2012 г. | 10:14 ч.

    Щом се имате за Христос, когато сте обикновени смъртни, очаквайте да бъдете приземени.

    Сократ казва : „Познай себе си!“ Тези клетки от организма на човека, които са познали в себе си низшето са станали вегетарианци, месоядни или се самоизяждат. Но има и такива клетки в организма на човека, които като са чули гласа на Христос са познали в себе си висшето, Божественото и са започнали да се хранят със светлина. Един ден, когато всички клетки усвоят този нов начин на хранене със светлина ,те ще се организират по нов начин и ще създадат новото светещо тяло на човека, в което свързващият принцип ще е принципът на Божествената Любов, който изключва всяко насилие и смърт.

  3. Ich  03.09.2013 г. | 11:03 ч.

    По-стряскащото беше твърдението, че децата са по-жестоки и затова са използвани за мръсната работа – борбата с диваците и по-специално тяхното екстерминиране.

    В един форум наскоро прочетох мнението на една 24-годишна жена, която пише:

    (като дете) аз горях с лупа бръмбар веднъж и знам какво ме подбуди, беше ми супер интересно как точно лупата може да запали това нещо… Мда, децата имат голяма доза жестокост, може и така да се учат на обратното не знам. А сега и муха не мога да убия, съвсем буквално

    Виждаме, че твърдението за жестокостта на децата не е неоснователно. Според мен тя се дължи на недостатъчната връзка на детето с неговия Аз, в резултат на което то действа под други влияния, които могат да го тласнат както към любвеобилност, така и към жестокост. Освен това те не осъзнават ясно същността и ценността на живите същества, често ги възприемат като някаква играчка, средство за развлечение. Оттам и липсата на състрадание към тях.

  4. Христо  15.11.2013 г. | 02:28 ч.

    Децата май наистина са жестоки. Като дете съм убивал мравки и най – вече мухи за удоволствие.

  5. Богатир  23.06.2014 г. | 22:45 ч.

    Преди година и нещо прочетох тази книга, на един дъх и постоянно ме глождеше впечатлението, че това не е просто роман.

  6. Агамемнон  28.10.2017 г. | 20:47 ч.

    Някой чел ли е „Занони“ на същия автор? И ако е, от къде го е прочел – в електронен вариант, или на хартия – и откъде може да се намери, ако изобщо е възможно?

  7. Стопанина  28.10.2017 г. | 21:02 ч.

    Имам я на хартия, но не съм я чел цялата – не ме увлече. Можеше да се намери от езотеричната книжарница на ул. Солунска, площад Р. Даскалов.

  8. Агамемнон  28.10.2017 г. | 21:56 ч.

    Езотерична книжарница? Не знаех, че съществува такова нещо. Работи ли все още тази на улица Солунска?

  9. Lupo  28.05.2018 г. | 23:57 ч.

    Към Стопанина: може ли да публикувате при възможност книгите не само в PDF формат, който е изключително труден за четене на смартфон. Ако може да конвертирате достъпните Ви текстове към .epub, fb2, mobi формати итн. Лично аз конвертирах някои от PDF към epub посредством софтуера Calibre, но проблема е че при някои pdf документи не се получава.

  10. Стопанина  29.05.2018 г. | 09:09 ч.

    Lupo, щом при вас не се получава конвертирането, едва ли ще се получи и при мен. Много от PDF-ите са на други автори, които държат да се използват определени шрифтове и форматиране – по принцип според договореностите ни за разпространението нямам право да правя модификации по файловете им. Общата ни идея по-скоро е да предлагаме PDF-и, които са предвидени и за принтиране, а когато се четат на лаптоп или настолен компютър да са близки до печатните издания.

    В случая с горната книга дори имаме едно апокрифно издание. Книгата е сканирана без OCR разчитане на текста. Текстът е вграден в изображенията и няма как да се конвертира.

    Благодаря за финансовата подкрепа.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.