За домашно приготвената храна, земеделието и съвременния живот

Съвременните хора са вечно забързани, образовани – с по няколко висши, понякога от университети в Америка или Западна Европа – с лаптопи и айфони на ухо, елеганто облечени, с лъснати обувки… Често хапват на крак или на тревата в градската градинка или пред офиса. Разбира се, в днешно време хората не работят само в лъскави офиси, има такива, които се трудят от сутрин до вечер на улицата, в цеха, зад волана и къде ли не още – ежедневие. Но в това ежедневие човек трябва и да се храни. А виждаме ли днес с какво се храним, та и не само ние, ами и нашите деца – в детските градини, в училище, в университета, на работното място, че и в дома.

Автор: Светлан Бонев

Колко от нас напоследък грабват от супермаркетите или магазините готова храна, колкото да се натъпчем и хайде в леглото, когато всичко се повтаря на другия ден. И да си купим продуктите от претъпканите със стока супермаркети, какво отново поглъщаме? Забързаното ни ежедневие и липсата на каквито и да било познания и умения относно правилното хранене, ни лишава от едно от най-големите блага. А то е да отглеждаме и да приготвяме сами храната, която слагаме на масата си – за себе си и близките ни.

Отглеждането на зеленчуци и овошки, производството на мляко и млечни продукти и много други храни – това бавно умира с нашите родители, баби и дядовци. А много българи вече са забравили вкуса на пресните градински зеленчуци и плодове и доколкото ги има бабите и дядовците по пазарите и селата, все още има и истинско кисело мляко, сирене и кашкавал, домашна туршийка. Преди имаше разорани ниви, стройни зеленчукови и овощни градини, натежали лозя. Днес има „Кауфланд“, „Лидл“, „Метро“ и разни други.

Ако не е шарената опаковка с големите надписи и ситен шрифт за съдържанието, понякога трудно можете да разпознаете каквото точно ви предлагат за ядене.

Няма да се спирам на изключително съмнителните вкусови качества на хранителните продукти, заливащи магазинната мрежа. Важното е, че те са наблъскани с консерванти, оцветители, подобрители и разни други химийки. След като забравихме последната Нова година киселото мляко в хладилника, се чудя дали няма да можем да забъркаме следващата новогодишна баница с него! Почти съм сигурен, че ще свърши работа.

Големите хранителни вериги, наскоро навлезли у нас, се роят като пилци по всевъзможни места. Претъпкани със стоки от всички места по света, предлагат на нас – българите, грозде от Чили, пъпеши и дини от Южна Африка, ябълки от Австрия и Италия, домати и краставици от слънчева Турция. Ако ни завържат очите, едва ли бихме разбрали какво от тези продукти ни дават да опитаме – грозде ли е, диня ли е, домати, краставици или тиквички?Да не говорим за странните яйца от стероидно ощастливени кокошки! Виното се надпреварва да идва от Австралия, Чили, Нова Зеландия и къде ли не. Сирена и масла вече се произвеждат къде ли не, та чак в Япония.

Ако човек отиде някъде по света, ще може да си купи всичките тези стоки, еднакви в същите опаковки, едвакви и на вкус. Това ме кара да се замисля, откъде се взе толкова мляко в Германия или Франция, че наводниха целия свят с масло, сирена и млечни продукти – ами няма, това е простият отговор на този мой въпрос. Друг въпрос вече е: какво тогава ядем?

Какво да направим в такъв случай?

Ето, виждаме, че има проблем. И да имаме пари да си купим храните, няма да ги има. За истинските храни говоря. Защото, когато бабите и дядовците ни си отидат от този свят, те ще си отидат и с уменията и знанията как да произведем и приготвим нашата си храна. Тогава лека-полека ще забравим и вкуса на истинските плодове и зеленчуци, на истинското кисело мляко и уханния пресен (не замразен, изпичащ се за 15 мин.) хляб.

Така че, мили другарчета, да се хващаме на работа и кой откъдето може да събира семена, да събира умения, знания, рецепти… Да се учи от родители, баби, дядовци, познати: как се оре, как се копае, как се разсажда, засажда, как се режат дръвчетата, за да дадат по-вкусни и повече плодове… И да не забравяме, че нашата земя ражда най-вкусната храна! Не е далече времето, когато парченце земя ще е много по-ценна от най-добрия апартамент, наблъскан с най-скъпата техника и намиращ се в най-шикозния град.

Засега много българи имат по някое местенце – я лозе, я овощна градина, я земичка на село. Да не ги оставяме да буренясват, а да ги засадим с наши си семена, та да роди тази земя чудна храна. Нека всеки от нас, колкото му стигат силите, разбира се, се опита да произведе нещо сам, за себе си, за семейството си. След това да даде на близките си, ако пък му остане нещо, нека да даде на човек или хора, които имат нужда от храна: може да е детска градина, може да за стар човек, може и на бездомник. Ако ли и тогава му остане от произведената храна, нека я продаде, ако може.

Ако повечето от нас започнем да си произвеждаме храната на този принцип, само помислете колко много хора ще забравят какво е глад. Ех, трудно е – ще си кажем. Не е лесно, никак даже. Ще се наложи да се цапаме с пръст, ще се поокаляме. Някоя и друга дреха ще съдерем, че и може да се нараним. Някой ще каже: „Нямам земя. Откъде толкова време, че и за кърска работа, по цял ден в офиса, децата след това, готви, чисти, работи, ехх….“ Какво тогава да кажат нашите баби и дядовци, които само с две ръце и по някоя животинка са отглеждали декари земя – не са имали днешните хипермаркети, нито пари на кредит? Много често даже семействата са били с по три, четири пет и повече деца, а и земи под аренда са работили даже.

Хайде сега обаче, когато зафучи навън баба Зима, да замесим тестото и да се размирише на пресен хляб из цялата къща. Бобът да закъкри (не аржентинският от „Кауфланд“, а този от нашето място), после да извадим туршийката от качето и да налеем от домашното винце… И еххх… нека да валят парцалите и да трупа ли, да трупа. Аз ще си седя тук, край огъня. А който иска, нека спи по летищата – там ще има осигурени найлонов спален чувал, „Макдоналдс“ и „Кока Кола“ за Бъдни вечер!

Заключвам офиса и отивам на нивата.

Ако искате, заповядайте с мен! — Светльо

Споделете публикацията

Google1

За Светльо

sbonev@otizvora.com | Автор на свободна практика за „От Извора“. „Ако не е оживена от дела, вярата сама по себе си е мъртва.“

Всички публикации

26 коментара за "За домашно приготвената храна, земеделието и съвременния живот"

  1. Viva  19.09.2012 г. | 13:18 ч.

    Ееех 🙂 Толкова заразителна статия 🙂 Още сега ми се прииска да вали сняг, камината да бумти, а из дома да се разнася миризмата на току-що приготвен хляб и вкусен бобец …. Звучи толкова истинско и уютно 🙂

    Всъщност това което пишеш е много важно – осъзнаването, че си абсолютен РОБ на пластмасовата храна от супермаркета е първата стъпка. Аз смятам, че има много хора, много млади хора също, които осмислят тази ужасна зависимост – поне аз познавам мнозина такива.

    Втората стъпка обаче според мен е много трудна – да се оплаква, че яде лоша храна всеки може и го прави, всеки ден. Решението да промениш това твърдо и окончателно, и да приведеш това свое решение в изпълнение – е това вече е проблем.
    Едва ли много от съвременните работоспособни българи ще успеят да се потопят в това ежедневие, което описваш. Наистина е трудно. Времето не достига. Не можеш да копаеш на лунна светлина – преди това си на работа, имаш задължения към децата. Не можеш да обръщаш внимание на градината само събота и неделя – ще погине или просто няма да роди нищо. Приемам тези аргументи на всеки, който би ги изтъкнал, разбирам го/я.

    Но в крайна сметка, смятам, че Светльо е прав – това е важно и добро за нас и за нашите деца. Така че, ако има желание, има и начин. Не е нужно да си зарязваме службите и да стоим на нивата от сутрин до вечер (макар че ако ти се наложи и настанат такива времена добре ще е да има нива и да знаеш какво да правиш на нея!)
    Какво имам предвид. Има хора, чиито семейни земи са далеч от населеното място, в което работят и живеят. Затова, ангажират съседите или някой местен, срещу прилично заплащане или пък част от продукцията, да се грижи за земята и насажденията. Имам познати (работят, с две деца), които са организирали на мястото си система за какпково напояване, защото нямат време да поливат всеки ден. Ако щете, има хора, които просто отиват и си купуват месо, мляко, зеленчуци и плодове от някое близко село, от някоя баба или дядо, а не от Кауфланд например. Дори те, макар и да не са започнали сами, с двете си ръце да се занимават със земеделие за лични нужди, все пак са осъзнали своята зависимост, решили са, че това няма да продължава така и са предприели стъпки според възможностите си да променят начина си на живот. Мисля си, че всеки може да направи поне това …..

    При това, храненето със здравословна и прясна храна не бива да се превръща в самоцел. Мисля си, че това освен очевидните ползи, носи и много други ползи, в духовен аспект. Времето прекарано със семейството в градината, грижата за зеленчуците, плодовете или животните, близостта до земята, природата, спокойствие, увереност, сигурност – ето това са истинските ползи, които бихме получили от един подобен начин на живот. Не на последно място е и свободата от пластмасовата храна!

    Така, че приветствам всеки, който има време, сили, желание да промени живота си в такава посока! И приемам идеи, варианти и предложения как това да стане :)))

    PS: Много ми харесаха снимките към статията – сигурна съм, че всеки е усетил разликата в чувствата, които е изпитал поглеждайки първата, а после втората и третата картинка 🙂

  2. FCB  19.09.2012 г. | 13:32 ч.

    разликата между селския домат и който и да е от супермаркетите е фрапантна ❗

  3. Стопанина  19.09.2012 г. | 13:37 ч.

    @ FCB

    Аз предпочитам доматите от супермаркетите. Тъй като съм вегетарианец, ми липсват някои хранителни вещества. Мога да си ги набавя само от домати, „усъвършенствани“ лабораторно с изкуствено добавяне на свински и телешки гени. Край на сарказма – „Монсанто“ да са живи и здрави поне колкото клиентите на техните продукти. 😉

  4. Мандара  19.09.2012 г. | 13:52 ч.

    Родителите ми, както и техните, живеят на село и аз съм имала привилегията и късмета да ям домашна храна. Сега покрай отглеждане на детенцето ми дори майка ми сади семенца на зеленчуци, които дотогава не е отглеждала, за да яде той истинска храна, приготвя и домашна лютеница (нещо, което не правеше от години).
    Имам доста контакти с майки на дечица, повечето от тях обръщат голямо внимание на храната, тези които нямат роднини на село купуват от близките села.
    С всичкото това искам да кажа, че според мен българина носи в съзнанието си усета за хубавата домашна храна и съзнателно или не я търси и набавя, доколкото може.
    Надявам се това да се запази, тъй като и хората, за които Духовния свят е „празни приказки“ за „изкукали хора“ се стремят да си набавят храна от село. Даже се получава парадокс – тъпчат децата си с имуностимуланти от рода на коластра и т.н., но за храната държат да е от някоя баба на село.

  5. Savana Blue  19.09.2012 г. | 20:42 ч.

    Домашно отгледаните зеленчуци, плодове, варива /боб, леща, грах, бакла/, производството на истинско кисело мляко, истинския хляб, истинската боза, дори живата бира и виното от грозде са все повече лукс в сравнение с годините, когато всички те бяха наше ежедневие преди 24 години.
    За да се върне всичко това, като качество и производство в предишните мащаби е просто немислимо за сега и в следващите очертаващи се усилни десетилетия.
    За тези, които все още имат условия за натурално отглеждане и производство на храни в лични малки стопанства /а това е малък процент от населението на България/ нека да поддържат традициите и да помагат на когото могат.
    Селата се обезлюдиха тотално! Но все още, там, където българския дух е силен, има бостани, градинки, пчелини, овошки…
    За сведение:
    ядем хляб с най ниско качество в Европа / по обясними причини относно цената на насъщния/
    бирата е консервант
    няма истинска боза
    няма истинско кисело мляко
    вината само от грозде тепърва си пробиват път на пазара /тук има светлина в тунела/
    плодовете и зеленчуците на пазара са като от найлон
    варивата са внос от китай, аржентина, канада, киргизстан
    соевите продукти никой не контролира, те са внос, а соята в света е на 80% генномодифицирана култура.В България вече не се отглежда соя!
    Явно, домашната градинка ще е лично занимание за малък кръг от хора години наред!

  6. Огнян (Мислещ)  19.09.2012 г. | 22:22 ч.

    А аз си мислех, че съм единствения ентусиаст, който преоткрива селото, градината и удоволствието от селскостопанската работа 😀 От два месеца и половина сме на собствени домати и краставици. От две седмици хапваме страхотното ни десертно грозде, малките но вкусни праскови. Картофите ще бъдат извадени следващите почивни дни. За магданоза, копъра и лука (кромит и чесън) няма да говоря, тях си ги хапваме от пролетта. А след някоя и друга седмица ще оберем и късните ябълки. И това е само началото, като се има в предвид, че ми е за първа година. Но не и за последна! 🙂

  7. Rosen Chakarov  19.09.2012 г. | 23:04 ч.

    Ахх, какви думи, какви мисли… Поздравления приятелю за написаното! Все още съм развълнувам от прочетеното, изразяващото апелите ми от последните няколко години. Това което ти си написал е това за което аз апелирам и разбира се давам като личен пример. Живея в Кипър от години, но тази беше първата в която успях да осъществя моето желание, нужда и разбиране за екологично чист живот и храна – да имам собствена градинка. Може би, раждането на детенцето ми отприщи насъбралите се мисли и ги приведох в дела. С помощта на тъста ми, малката ми градинка ни донесе доматки, чушки, краставички, патлаждани, ягодки, чери домати, над 10 вида свежи подправки, марулки, пресен лук… Преоткрих това което, честно казано, ме отегчаваше докато бях дете и всяка събота и неделя ходихме на село за да работим. Именно – селската, честна и природосъобразна работа върху градинки, а защо не и с животни. Но разбира се всичко с времето си. И сега, когато чета написаното и коментарите за него, ме изпълват радост и съмишленост. Следя от години сайта любим, макар да съм пестелив в коментарите и да съблюдвам повече развитието, което напътствано да се извършва, отколкото да взимам активно участие. Аз си имам своите поприща в които изразявам духовността си. А може би съм чакал такава статия, такова разбиране, за да добавя и аз нещо по темата. Радвам се, че пробуждането набира сили, макар на фона на надигащото се „неизбежно“. Но, все пак трябва нещата да станат много зле, за да започнат да се оправят! Малки крачки правим, но важни и необходими. Успех млади хора!

  8. giordana  19.09.2012 г. | 23:39 ч.

    Родителите ми, и двамата с висше образование, ( сега вече пенсионери), въпреки служебните си задължения, от почти 40 години до ден днешен, винаги са имали и обработвали, едно парче земя за лично производство. Докато бабите и дядовците ми бяха живи,и те дейно помагаха в това начинание. Произвеждали сме: зеленчуци от всякакъв вид, грозде, овошни дървета, даже и по някой храст с малини и капини. Днес, вече в доста напреднала възраст, майка и татко,,продължават да ходят, един, два пъти на седмица, на село, където имаме къща с около декар и половина двор, засаден с какво ли не за нашите нужди.
    Млякото пък го копуват директно от човек, който има, в близко село, малка ферма с 10 – 12 крави. Всяка сутрин рано, идва на определено място за продажба в града. Хората, редовни клиенти, се редят даже на опашка. Млякото е прясно, висококачествено, пълномасленно и струва по-евтино от магазина. Една част от него, моите родители правят на кисело мляко.
    Питала съм се, защо няма повече инициативи и производители от този род?!

  9. giordana  20.09.2012 г. | 00:14 ч.

    Светльо,
    Комплименти за статията и темата която повдигаш! Навежда на дълбок размисъл.Още повече в тези времена, на криза, връщането към земята, може да бъде и добра възможност за работа и създаване на малки семейни фирми, които могат да създадат, нови работни места сред младото поколение.
    В Италия, има много такива семейни фирми, които се занимават с производство на селскостопански продукти на висококачествено ниво. Тук, хората,когато пазаруват в магазините, са много взискателни към качеството на хранителните стоки.
    Напоследък са на мода и така наречените “ Agriturismo“. Това са места за почивка,(обикновенно от март месец до октомври) където се храниш и можеш да си купиш,типични местни продукти, произведени от собствениците. Почивката струва по-евтино и храната е много по-качествена.
    В България има чудесни условия за подобен вид бизнес!

  10. Огнян (Мислещ)  20.09.2012 г. | 00:22 ч.

    @giordana
    Млякото пък го копуват директно от човек, който има, в близко село, малка ферма с 10 – 12 крави. Всяка сутрин рано, идва на определено място за продажба в града. Хората, редовни клиенти, се редят даже на опашка.

    Не споменах млякото и яйцата, защото не са наше производство. Но тях ги купуваме директно. Млякото го доят пред нас, а яйцата комшийката ни ги продава. Всички познати в София, знаят, че у нас киселото мляко е „Истинско“, защото ние си го квасим. Децата не хапват от купешкото.

    @giordana
    В България има чудесни условия за подобен вид бизнес!

    Дани, с удоволствие бих споделил на живо, селските си радости с хора които ценят живата природа, без пари. За мен ще е истинско щастие да видя тяхната щастлива емоция. Да стана съпричастен към нея. 🙂

  11. giordana  20.09.2012 г. | 01:16 ч.

    Огнян@
    “ Дани, с удоволствие бих споделил на живо селските си радости с хора, които ценят живата природа, без пари….“

    Прав си, но не всички са дорасли още до твоят начин на мислене. Ако произвеждаш даден продукт, повече от необходимото за теб и семейството ти, защо да не го размениш за мляко или яйца, например? Или пък, представи си, че си изгубил работата си и освен земемделието, нямаш друг доход…Не е ли, по-добре, хората, да купуват, твоите екологично чисти зеленчуци и плодове, отколкото, тези от магазина?
    Аз просто дадох идеи за работа. Нали сега много хора се оплакват, че няма работа, защото има криза. В същото време, знам, че в България, съществуват много пустеещи обработвателни земи с висококачествена почва. Ето възможности за работа…
    Бащта ми, преди няколко години, в края на септември месец, ни идва на гости в Рим. Като се приземявал самолетът, гледайки отгоре, му направило впечатление, че няма едно късче необработена земя. Всичко грижливо поддържано,да ти е драго да го гледаш! А у нас, да ти се доплаче от толкова много изоставени земи! Да, мисля. че това наистина е грях.
    Надявам се, повече млади хора да се върнат, като тебе към земята.

  12. len  20.09.2012 г. | 01:22 ч.

    Тази събота и неделя отивам да правя лютеница! В един момент бях зарязала домашния консервен комбинат, но лютеницата си остана, въпреки трудоемкото и приготвяне. Просто купешка не ям от първата студентска бригада в една консервна фабрика. Това лято понаправих туй-онуй: сладко от боровинки, от къпини, сироп от дренки, сок от арония. Помня като дете – баба биеше масло, готвеше се с шарлан /тогава нямах представа какво е това, сега знам/, месеше хляб и го печеше във пещта на двора, въобще моето поколение израсна със нормална храна. Родителите ми имат място на село, отглеждат от всичко по малко, ние помагаме доколкото можем, когато идем да ги видим, но наистина ще трябва да поразпитаме и да се понаучим, та когато те си отидат да продължим да сеем и садим. От земята по-голямо благо няма.

  13. Светльо  20.09.2012 г. | 07:59 ч.

    Хей здравейте на всички! Много се радвам, че всичко това за което си говорим не е нещо ново и чуждо за вас. Отглеждането на собствена храна според мен ще стане особенно актуално в следващите 3-4 години и последващи години. Не че преди време не е било актуално, но приспивани и изкуствено откъснати от собствената си земя българите започнаха да забравят какво означава истинска храна. А тази земя тук ражда в изобилие, не случайно излязохме да я защитим от шистовия газ и от грозните посегателства над горите!

    Сега са усилни времена, прибира се урожай от полето, нивите и градините. Спорен труд желая на всички, които се занимават и с това, а тези които още не са започнали, дано да сме ги заразили тук, от този ентусиазъм който лъха от коментарите. Златна есен!

  14. Светльо  20.09.2012 г. | 08:07 ч.

    и контрапункт на това за коети си говорим за съжеление. Много трябва да внимаваме и какво сеем в нашите градини!

  15. Dani  20.09.2012 г. | 08:53 ч.

    Светльо, поздрав 🙂

  16. Navi  20.09.2012 г. | 11:42 ч.

    Navi вече направи зимнина, но не е обрал гроздето. Тази година минах малко метър с работата, но пък реколта има достатъчно. За догодина имам големи земеделски планове, но голяма дума няма да казвам.

  17. Петър Матеев  20.09.2012 г. | 17:55 ч.

    Здравейте!

    Поздрави на Светльо за добрата статия!

    Искам и аз да споделя малко опит. Живея в голям град в чужбина и нямам градинка. Работя в офис на голяма компания. Преди почти година почнах да си меся сам хляба. Правя го с домашен квас. Меся един-два пъти на седмица, тъй като живея сам и ми стига за повечко дни (използвам и пълнозърнесто брашно, което по-бързо засища). Кисело мляко си правя от малко по-дълго, отначало ползвах купешко прясно мляко от магазина и закваска от домашно кисело мляко от България. После намерих производител, който няколко пъти в седмицата кара прясно издоено мляко от кравите си на местното пазарче и сега киселото ми мляко е още по-хубаво. И това правя веднъж седмично 1,5 – 2 л мляко ми стигат за седмица. Наскоро започнах да правя опити и със зелени подправки в саксийки вкъщи.

    Та искам да кажа, че човек дори и да живее в място без достъп до собствена градина и ако е с напрегнато и забързано ежедневие пак може да отели няколко часа на седмица поне за домашен хляб и кисело мляко.

  18. Светльо  21.09.2012 г. | 08:02 ч.

    Ето тук разследване за това какво причинява Монсанто на животните, а може би и на хората!

  19. Стопанина  21.09.2012 г. | 11:14 ч.

    За ГМО мишките и хората: Ето тук с подробности и илюстрирано с потресаващи снимки на резултатите от проучването.

  20. minas_tirith  21.09.2012 г. | 11:31 ч.

    (‘:shock:’) …горките животинки!
    …и горките ние!

  21. Астролог  23.09.2012 г. | 20:05 ч.

    Хубаво е да се има предвид, че дори и да е забранено производството на ГМО растения в България (или поне официално), това не значи че вноса не е разрешен – това по повод и на едни домати от магазина, дето вчера ги …РЯЗАХ С УСИЛИЕ 😡

  22. zaharia  04.10.2012 г. | 23:51 ч.

    Агенция на ЕС отхвърли доклад с твърдения за опасна ГМО царевица

    Европейската агенция по безопасност на храните каза, че не може да приеме „неточния“ доклад на френски учен за връзка между рака и генетично модифицирана царевица, предаде „Франс прес“.

    Агенцията заяви, че след първоначален преглед е открила, че „замисълът, представянето и анализа на проучването… са неточни“, което означава, че не може да сметне заключенията на автора за научно обосновани.

    Е, има си хас, не сме и очаквали нещо друго… 🙄

  23. Светльо  12.12.2012 г. | 14:25 ч.

    БЪЛГАРСКА ТЕРАПИЯ

    Нашия народ често е впечатлявал чужденците. Прекосили границата ни, те са виждали силни, снажни и жизнени хора. Дошлите отдалече са се възхищавали на невероятата красота на българските жени, на трудолюбието на млади и стари, а и на крепкото здраве, което е позволявало на хората да станат столетници.
    ………………………………
    Месо се е употребявало рядко, обикновено в неделя, след ходене на църква се е заколвала кокошка. Естествено по празници като Гергьовден и през зимните месеци консумацията на месо е нараствала. Най-често на трапезата са поставяни боб, леща, зеле, грах, бамя, ряпа, чушки, моркови, домати, картофи, кисело и прясно, мляко, лапад, млади лозови листа (за сърми), гъби, лук, чесън, яйца, сирене, извара…

  24. Дорина  31.05.2014 г. | 17:06 ч.

    Нещо интересно ми попадна за плодовете и зеленчуците в сп.“Осем“: „Природата или Бог ги е създал като малки копия на органите, за които са от изключителна важност“.
    Първи крачки за антропософско изследване!!! 😆 /но за съжаление съм сигурна, че ще останат само на този първи етап!/

    http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/2521-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%87%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8.html

  25. Спиро  31.05.2014 г. | 17:42 ч.

    Аз имам проблеми със ставите и ми казаха да ям целина и пача от свински уши и крачета. Ставите не са кости, но не искам да ям пача и сега постоянна ям целина. Но за морковите също съм чувал, че са добри за очите.
    За целината сега пробвам, а за морковите не съм сигурен.

  26. Дорина  31.05.2014 г. | 18:55 ч.

    Спиро, тези свински ушета и крачета и на мен ми звучат малко неприятно, особено пък пача с чесън! :mrgreen: Ако ще и да се налага да преям целина, и да ми се привижда целина и да я сънувам, ама пача не бих яла! Също и шкембе чорба, пък даже и за лек! 🙂

    Виж какъв интересен сайт докопах, Спиро! Има много интересни статии за превод…:
    http://www.symascope.com

    На мен ми е интересно как малко по малко хората започват да „забелязват“ определени съответствия, които имат основание в Духовната наука, но се нуждаят от истински и задълбочен духовно-научен съвременен поглед. Защото целият Космос е творил този свят и те са вЕдно! Сърцето ми ликува и сияя някак! 😳

    Ето аз например преди време пък открих съответствия между ириса на човешкото око и реални космически картини, снимани от „Хъбъл“… Наслади се на гледката! И сега към цялото това чудо на Космоса, се прибави и морковът в напречен разрез… 🙂

    http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=302&t=1686

    И ето още едно мое откритие – човешкият ембрион и негови „космически“ съответствия:
    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzSmIxTGlwUk80UEk/edit?usp=sharing

    Най-важното е, човек да запази удивлението си към света! Е те тогава, светът ще му се открива сам! 😳

    Поздрав с един невероятен клип:
    HUBBLE IMAGES and GOD

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.