Цяла книга: Николай Райнов — „Между пустинята и живота“

Между пустинята и живота“ е смел разказ за живота, деянията и смъртта на Сина Божи. Но, ако очаквате препрочит на стандартната библейска история, сте се излъгали, защото разказвачът е не кой да е, а „чудакът“ Николай Райнов.

Този роман е необикновен. Тъй необикновен, че заради него навремето авторът е бил отлъчен от Църквата. Непорочното зачатие и досега се тълкува от много хора като твърде странна Райнова приумица. Освен това в книгата има доста „обърнати“ герои, което я нажежава още повече.

„Между пустинята и живота“ е и съдбовен роман — не само за автора му, но и за всеки, който е търсил Любовта, а преди да е имал досег с книгата, не я е намирал. Това е един разказ за Сина на Любовта… създаден в името на Любовта.

„Между пустинята и живота“
Изтегли като PDF
2.5 MB
Изтегли като DOC
1.9 MB

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

5 коментара за "Цяла книга: Николай Райнов — „Между пустинята и живота“"

  1. Емо  17.10.2012 г. | 17:40 ч.

    Доста време мина и все си мисля, че някой ще запищи пък никой не се обажда. Е, на челите книгата би трябвало да им е ясно защо църквата анатемосва автора.

    Защо според вас Николай Райнов рисува толкова земен образ на Христос?
    Защо ги няма мъдреците, непорочното зачатие?

    Иначе лично за мен, като изключа моментите изцяло характерни за всеки роман, които свързват нишката и допринасят към атмосферата на времето и обстановката (където ми беше много трудно да проследя всичките второстепенни герои, толкова оплетено, че до последно се бърках кой кой е :)), та като изключа това, книгата има на места много силен, назидателен език даже, поне така звучеше в моите уши.
    Един сборник ала еретично евангелие от различни очи, на различни хора върху историята на Исус Христос.

    Остави ме със смесени чувства и пиша това защото търся отговори на горните въпроси 🙂

  2. Емо  17.10.2012 г. | 18:15 ч.

    Току що ми хрумна нещо.
    Понеже основните противоречия се разкриват още от самото начало, възможно ли е авторът да ги поставил там за да играят ролята на бариера? Да предотвратят определен тип читатели?
    Доста изсмукано обяснение, но въпреки това го споделям.

    Друг вариант – да постигнат една от тезите на книгата, а именно че мнозина вярват, но само на думи. Има механично познание, всеки е закърмен с една съкратена версия, тип приказка – звездата, мъдреците и т.н. до сребърниците и кръста. Но въпреки, че почти всички знаят тези „детайли“, самото им знание се оказва доста повърхностно и всъщност не е същината. И може би по този начин авторът се опитва да покаже, че същината е другаде.

  3. Стопанина  17.10.2012 г. | 19:14 ч.

    книгата има на места много силен, назидателен език даже, поне така звучеше в моите уши.

    Нормално, като се има предвид, че Райнов май я пише на 30-годишна възраст, което не е възраст, предполагаща улегналост на автора, колкото и да го бива. Освен това е „писал тази книга с гръб към слънцето“, както се е изразил Учителя, когато го попитали за мнение. Или поне така се твърди.

    противоречия се разкриват още от самото начало … ролята на бариера?

    Не според мен. Умишлено е, но самият Райнов казва, че е искал да подчертае основното – Исус е „заченат по Любов, не по закон“. И да е така, на мен, честно казано, не ми харесва. Защото негативите ги износват образите на Мария и Йосиф, които, ако се вярва на антропософията, са били много по-чисти хора, отколкото Райнов ги описва.

    Мен книгата не ме дразни, със сигурност не до степен да си променя мнението за автора, но разбирам защо по-ограничените умове в Църквата са били склонни да го анатемосат. Честно казано, минах я половината и някакво вътрешно чувство ме възпря да я дочета цялата. По-едно време запрескачах на произволни места напред и от това, което четох, май добре постъпих.

    То и в „Богомилски легенди“ има противоречия с Библията, но там смисълът им е по-ясен, личи иносказанието, не приемаш персонажите като личности, а като архетипни образи със символични деяния. В „Между пустинята и живота“ не е така. Има супер ценни мисли, но и описания и авторски решения, които направо ме застрелват.

    Така че и аз съм със смесени чувства. Или Райнов е направил доста грешки с тази книга (вероятно под влиянието на теософските възгледи, в които тепърва е навлизал), или аз не съм дорасъл за нея. И колкото и да е нескромно, по-скоро съм склонен да приема първото.

  4. len  18.10.2012 г. | 01:33 ч.

    „Емо
    17.10.2012 г. в 17:40 ч.
    Доста време мина и все си мисля, че някой ще запищи пък никой не се обажда. Е, на челите книгата би трябвало да им е ясно защо църквата анатемосва автора.“

    И аз дълго гледах и си задавах въпроса дали някой ще пише. И аз като Стопанина не можах да прочета цялата книга – започнах, после набързо, по диагонал, прегледах какво става докрая. Не коментирах, „не запищях“, както се изразява Емо, защото изпитах някакво странно чувство, някак кощунствено ми беше дори да мисля за нещата, които прочетох незадълбочено, защото нещо ме отблъскваше. Някак на подсъзнателно равнище усещах – не мога да се насиля да прочета всичко това, нито да коментирам. Затова и не коментирам писаното и автора му, коментирам своите усещания.

  5. Христо Вътев  23.10.2013 г. | 13:13 ч.

    „161. УЧИТЕЛЯТ ЗА НИКОЛАЙ РАЙНОВ

    Наскоро беше изляза от печат книгата на Райнов „Между пустинята и живота“. Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво е мнението му за този роман на Н. Райнов. Учителят ми отговори: „Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал.“

    Тодор Попов

    За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат.“

    От Изгревът – Том 10

    http://petardanov.com/index.php/topic/21685-09-161-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2/

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.