Вместо фоторепортаж: Полет към американизацията на нашите летища

Понеже вече съм пускал фоторепортажи от ходенето ми до Берлин и нямам съществено нови материали, реших да напиша нещо по-различно. Статията е свързана с последното ми пътуване в странство, но по-скоро е на транспортна тема. Заглавието – вярвам – подсказва за какво ще става дума. Друга причина за текста, който четете, беше точка 7 от тази статия относно отношението ни (каквото смятам, че трябва да бъде) към съседи или изобщо събратя, на които им предстои да се пробудят.

Наскорошното ми пътуване до германската столица – може би е нужно като уточняване за по-нередовните читатели – беше след кървавата драма на бургаското летище, която някои тъмни среди искат да припишат на „Хизбула“ в частност или по-общо на Иран или на някоя ислямска група. И точно както очаквах, това събитие беше използвано за „внос на американски опит“ и неговото прилагане на родна почва – вероятно постепенно.

Отивам – значи – на летището преди няколко дни и се сблъсквам с нова гледка. Още на входа на Терминал 2 се виеше дълга опашка. Точно оттатък входа беше инсталиран нов скенер – не от ония, дето те събличат виртуално, но все пак скенер. Опашката се точеше бавно, защото пускаха само хората, които ще пътуват – без изпращачите. За целта охраната проверяваше кой има билет. И после минаването през скенера…

Както и да е, влязох. Вътре беше поредната изненада. Вече не можеш да се чекираш за полета и да си вземеш бордната карта от гише с жив човек, а трябва да използваш една от новите машини. Смятам се за доста високо грамотен технически, но имах затруднения. За другите пътници, особено по-възрастните, да не говорим! След пет-шест грешки, а и с малко помощ от инсталираната наблизо периферия на машината – една девойка, която също на моменти вдигаше безпомощно ръце – криво-ляво успях да си принтирам бордната карта. За щастие, тогава излезе и картата ми за следващия самолет, тъй като пътувах до Берлин с прекачване в Мюнхен. Никак не исках да се занимавам повече с подобна излишно скъпа играчка.

И айде към митницата…

Там опашките са стара традиция, не мога да кажа, че вървеше по-бавно от обикновено. Но след като пуснах багажа за отделния скенер и минах през този за хората, се случи нещо ново. Скенерът не изписука – нямах метални предмети по себе си, защото по навик свалям колана си – но един от охраната ми даде знак да се приближа. Отидох… И се почна:

Той: „Застанете тук…“ (униформеният посочи една маркировка на пода)

Аз: „Защо?“

Той: „За проверка.“

Аз: „Защо, след като скенерът не ви дава основание?“

Той: „Можем да проверяваме и пътници на случаен принцип.“

Аз: „Как избрахте точно мене на… случаен принцип?“

Униформеният вече беше почнал да ме опипва, като почна под мишниците, с потупване тръгна надолу по страните на тялото и вече стигаше до краката. Усетих го, че щеше да иска да застана като на маркировката – с леко разкрачени крака – а и вероятно щеше да иска да разперя ръце встрани. Но въпросът ми го смути, поспря се и смотолеви:

Той: „Няма от какво да се притеснявате, господине. Най-обикновена рутинна проверка.“

Аз: (гледах го настойчиво и неодобрително, но не и враждебно) Проверка като в затвор! Не отговорихте на въпроса ми… Защо избрахте мене?

Очаквах да измисли нещо или да се хване за странната ми прическа (ходя гологлав само с къс чумбас в задната част на главата, ама без да си пускам опашка – много „терористично“ изглеждам, ще знаете!). Можеше например да каже и че съм гледал странно и „враждебно“ още на опашката пред скенера, но той нищо не каза. Даже блокира за миг – забрави и да ме провери добре по краката.

Той: „Готово. Свободен сте…“

Аз: „Разбира се, че съм свободен… (И докато се отдалечавах да си взема багажа, казах на него и на жената, която „на случаен принцип“ привикваше пътничките:) Мислете на кого служите и дали вие сте свободни – и бъдете така добри да не внасяте чудесии от щатските TSA!“

Служители на американската Агенция по сигурността на транспорта (TSA) изглеждат така,
сякаш много обичат работата си и направо живеят за нея.

Мисля, че господинът от нашенското „TSA“ ме разбра, защото отказа да коментира въпроса на колежката му, която май го попита: „Какво става?“ Бях с един колега, който беше на опашката зад мен. Той също ме попита какво става – също не пожелах повече да коментирам. Преди да се насоча към чакалнята, казах „довиждане“ на охраната с неодобрителен, но не и враждебен поглед. Останах доволен от поредното смущение, което срещнах в очите насреща, и така историята приключи…

Засега!

Само че вносът на американски опит, както неведнъж точно съм прогнозирал, тепърва започва. И ако се запази познатият модел, побългарените TSA, след като ония среди стъкмят нова транспортна трагедия или нещо друго, ще плъзнат и извън летищата: по автогари, по стадиони, на контролни пунктове по магистралите…

За финал ще си позволя един призив:

Когато можете, оказвайте умерено и почтително противодействие на всичко, което във вашия светоглед е опит за индоктринация или проява на своеволия. Караниците са излишни. Тези хора са инструктирани за тая работа и те ще вършат тая работа, за да не я загубят. Хубавото е, че все пак са хора, а не машини – затова и противодействието от наша страна ще ги поощрява да взимат гъвкави решения и да ограничават своеволията. Вярвам, че ако често се сблъскват с умерен отпор, такива служители на Големия брат даже ще се контролират взаимно.

Вярвам и в нашите собствени вътрешни сили да бъдем разумно противодействащи.

А вярвам и във „врага“ – защото понякога „врагът“ не е там непременно по собствено желание и смущението, което предизвикваха въпросите ми, ме изпълва с надежда, че в България трудно ще се наложи „механизираната“ щатска TSA — в най-грозните ? проявления. Зарадва ме и това, че с въпросите и почтителния отпор предизвиках поне краткотраен проблясък в онези очи, които явно бяха привикнали на рутината.

Нямам какво да добавя. От нас, хората, зависи всичко в настоящето и бъдещето. Каквото си го направим, такова ще бъде. – Стопанина

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Вместо фоторепортаж: Полет към американизацията на нашите летища"

  1. inranxan2000  05.09.2012 г. | 21:52 ч.

    да ако мен почнат да ме опипват така ще почна да пъшкам характерно и да гледам с влажен поглед и като му пратя въздушна целувка – барем спре…..ма ако уцеля гей ще загазя 😆

  2. Стопанина  05.09.2012 г. | 22:09 ч.

    И да не попаднеш на гей, пак ще загазиш.

    Неодобрителното, но почтително поведение, не включва подобни подигравки – това, което си описал, се разбира точно като такова нещо или като театралничене с цел да отклониш внимание и да прикриеш нещо. Ако направиш толкова инфантилна сцена, току-виж те поканили на среща в задната стаичка, където гумената ръкавица ще ти дойде доста… вътрешно.

  3. Gergana  05.09.2012 г. | 22:10 ч.

    inranxan2000
    да ако мен почнат да ме опипват така ще почна да пъшкам характерно и да гледам с влажен поглед и като му пратя въздушна целувка – барем спре…..ма ако уцеля гей ще загазя

    Защо? Нали си падаш по превантивните мерки? Пък по-превантивно от хомосексуализма нема. Е па… нема.

  4. inranxan2000  06.09.2012 г. | 09:11 ч.

    :-D:-D:-D

  5. xxTTcc  06.09.2012 г. | 14:53 ч.

    Лошото е, че още носим страха от комунизма и униформения е бог. Малко хора, особено от по-старото поколение, биха се осмелили да задават вапроси. А това в крайна сметка си е наше право.

    То човек, да му се догади да пътува.

  6. giordana  07.09.2012 г. | 00:42 ч.

    ххТТсс@
    Вярно е това, за хората от по-старите поколения.На мен ми бяха необходими 3–4 години, в чужбина, за да се освободя от насаждания ми до 25 годишна възраст, страх от хора в униформа.

  7. Psyonix  07.09.2012 г. | 21:08 ч.

    Интересно е как не са ви накарали да си сабуете и обувките, но все пак има време и затова.

  8. Стопанина  07.09.2012 г. | 22:39 ч.

    За вътрешен полет до Варна съм събувал обувки. И за един вътрешен от Берлин до Мюнхен в предишни години май. Откакто обаче се изхитрих да слагам бадж PRESS или MEDIA на презрамката на чантата, си реших този проблем.

  9. giordana  08.09.2012 г. | 00:20 ч.

    Януари месец, тази година пътувах със самолет, от Рим до Барцелона и обратно. И на двете летища, събуваха обувки и ботуши, на всички (даваха ни, като в болниците, найлонови терлици, за да не си изцапаш чорапите). Моите ботуши, имат метална тока, поради което, първо в тях се концентрираха. Събличаха ни и палтата, якетата, саката, сваляха и коланите…

    Наистина е много неприятно и унизително,цялото това претърсване, като на престъпници, но забелязах, че хората го правеха, без да се оплакват и роптаят, явно свикнали вече, със самоуспокоението, че се прави за тяхно добро, за тяхната сигурност. Каква илюзия!

  10. NextG  12.09.2012 г. | 18:14 ч.

    Също ми се наложи да пътувам миналия месец до Мюнхен по същата схема.
    Проблема е, че моя човек дето ме опипваше си позволи доста по-големи своеволия. Носех къси шорти и фанелка очеизвадно нямаше как да имам под тях каквото и да било, но човека явно беше новоназначен и се престара.
    Когато тръгна да ми бърка в гащите (буквално) отстъпих назад и му го попитах какво прави. Той ми казва „рутинна проверка“. Попитах го какво очаква да намери в гащите ми. Премигна ми насреща учуден от въпроса ми. Една жена (явно се води нещо като началничка там) го спаси от необходимоста да отговаря като му каза да ме пусне.
    Ако тази отвратителна тенденция се запази не мисля, че ще пътувам отново със самолет освен ако не е изключително наложително. Направо не мога да си представя в полицейските щати как живеят по този начин.

  11. Evelina  13.09.2012 г. | 09:51 ч.

    През 2007г. на летище Хийтроу в Лондон караха всички хора да събуват обувките/ботушите си и така стояхме поне час на една огромна опашка. Всички червила, спирали, химикали, моливи и други подобни се поставяха в запечатани найлонови пликчета и си ги държахме в ръцете. Течности от рода на вода, течни лекарства, бебешка храни и др. се изхпвърляха в пластмасов бункер.
    На самата проверка караха някой хора /без видима причина за това/ да си събуват и чорапите, дори и бельото пред всички. Беше ужасно.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.