Нова биометрична програма се адаптира към човешкото поведение

Министерство на вътрешната сигурност (Homeland Security) на САЩ наскоро обяви, че изследователите от лабораторията за биометрични технологии в Университета на Калгари са усъвършенствали наличните технологии за биометрична идентификация до степен да създават изкуствен интелект, способен да взема решения на базата на биометрични данни.

Новата биометрична програма за сигурност работи чрез симулация на „структурите за учене в мозъка и когнитивните процеси“. Системата е разработена от изследванията и приложението на „неврални мрежови модели за информационно сливане“.

Професор Мария Гаврилова, ръководител на лабораторията, отговорна за по-голямата част от проведените изследвания в Калгари, заяви:

„Целта ни е да подобрим прецизността и в резултат – процесите на възприемане. Разглеждаме го не само в светлината на математически алгоритъм, но и като процес на интелигентно вземане на решение и като начин, по който човек би взел решение.“

Това, което прави този алгоритъм различен от предишни системи, е способността да „научава нови биометрични модели и да прави взаимовръзки с информация от други бази данни“.

Умението за самообучение позволява на системата да съчетава информация от повече от един набор от измервания и в последствие да „комбинира белези от множество източници на информация, да ги подрежда по важност чрез идентифициране на преобладаващи особености, за да усъвършенства и адаптира решенията си спрямо непостоянни фактори като лошокачествени данни, сензорни грешки или липса на част от биометрията.

Разбира се, различните „бази данни“ включват информация, като пръстови отпечатъци, глас, походка, лицеви черти, ирисови отпечатъци и т.н. Тази нова система не само класифицира, съхранява и разпознава такива данни, но също има способността да взема истински решения за това, коя информация е най-важна или ефективна в даден момент, както и може да се адаптира към различна обстановка или събития, при които характеристиките се променят.

Но въпреки че новата програма представлява огромна крачка напред за биометричните системи за сигурност, истината е, че тези програми не са далечна перспектива от бъдещето – те вече са тук. Пример за това е програмата Bio-Al, създадена от компания M2SYS. Създадена под претекст да подобрява системите за присъствие (използващи пръстови отпечатъци), както и работното време на чиновниците, Bio-Al събира още и допълнителна информация за отпечатъците на човека всеки път, когато работникът сканира пръста си.

Въпреки това, подобно на програмата на Гаврилова, Bio-Al е много повече от просто събиране на данни – програмата всъщност изучава данните и обстановката, в която те съществуват, надграждайки знанията си при всяко ново сканиране.

Обществото приема бързото развитие на технологиите и е сравнително лесно да разберем как програми като Bio-Al и разработките на професор Гаврилова ще бъдат приложени в разностранни цели за всеобщо ползване в обществото. Все пак фактът, че самата технология става по-умна, прави ситуацията още по-тревожна.

Това само по себе си не е нищо страшно. Разбира се, прогресът не е нещо, на което да се противопоставяме. Но факт е, че предлагащите тази технология (и в последствие интегриращи я в обществото) определено не работят за най-добрите интереси на човечеството, нито пък ги е грижа за подобряване на стандарта на живот чрез технологично развитие. Вместо това, всяка такава технология е още една тухличка в стената на „Затвор Земя“.

За жалост, ако масите не отворят очите си за решетките, които се строят около тях с помощта на механизми и разработки (под претекста за удобство и сигурност), тогава дебатът за това, дали изкуственият интелект е по-висш от човешкия мозък, може да се реши много преди наистина да е почнал.

Автор: Brandon Turbeville

Източник: Activist Post

Споделете публикацията

Google1

За Григор Самуилов

Автор, коментатор и преводач на статии и обзорни материали в областта а политиката, банкерството, науката, религията и образованието.

Всички публикации

2 коментара за "Нова биометрична програма се адаптира към човешкото поведение"

  1. inranxan2000  18.08.2012 г. | 14:35 ч.

    за съжаление самите разработчици вярват ,че това ще се използва за добро….и то само защото не са свикнали да се самоинформират пространно докато са били млади……и то българка седи начело….

  2. test2test  24.08.2012 г. | 05:30 ч.

    Задачата поставена пред учените е: „Направете така, че машините да могат безпогрешно да разпознават хората“.
    Към момента има много и различни решения. Някой от тях приемаме за нормални, други смятаме за чудовищни.
    Ето няколко примера:
    1. Документи за самоличност
    2. Фотография
    3. Пръстови отпечатъци
    4. Ирисови отпечатъци
    5. ДНК анализ
    6. Имплантиране на чипове
    … и много други

    Истинският въпрос, който ние трябва да си зададем е: “ Искаме ли машините да могат да разпознават хората?“

    Ако отговора е „НЕ“, то би следвало да се противопоставим на редица технологии.

    Конкретно за статията:
    Описаната технология не е нито нова, нито революционна.
    От чисто научна гледна точка – работата е деривативна.
    От практическа гледна точка – едва ли ще намери приложение.

    П.С. Името на професора е Марина Гаврилова, а не Мария (грешката е на Brandon Turbeville) и е рускиня 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.