Рудолф Щайнер: „Вътрешният аспект на социалния въпрос“ (GA-193)

Ново на български

Скъпи Изворчани, можем да отпразнуваме първия по-сериозен принос на нашето общество за обогатяването на Антропософията в България. Предлагам на вниманието ви моя превод на Рудолф Щайнер и неговите Събрани съчинения 193 — „Вътрешният аспект на социалния въпрос“ — подобрен и изчистен от бързописни грешки със съвместните усилия на съфорумниците в „От Извора“. Основната тема на този лекционен цикъл е необходимостта от троичното „разчленяване“ на социалния организъм, но темата се разглежда от вътрешен аспект, като се засяга и въпроса в подзаглавието: „Как можем правилно да намерим пътя към Христовия импулс?“

Ето и резултатите от съвместните ни усилия:

ЛЕКЦИЯ I
4 февруари 1919 г.
За правилното отношение към човешкия елемент в света. Как може да се развие по-дълбоко разбиране в душите ни за връзката на човешкия елемент с природата и космоса. Как да търсим истинската сила на духа.

ЛЕКЦИЯ II
11 февруари 1919 г.
Отделните членове на социалния организъм с оглед на различните начини, по които човешките същества са свързани с духовния свят. Мистерията на Голгота като събитие за цялото човечество. Духовните пътища към Христос: пътят на мисълта и пътят на волята.

ЛЕКЦИЯ III
9 март 1919 г.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.

* * *

Какви са по-нататъшните планове за този лекционен цикъл? Разбира се, по някое време той ще бъде добавен в нашия Виртуален Гьотеанум. По-напред обаче очаквам допълнителни коментари и препоръки, а също така и корекции на евентуално останалите бързописни грешки, които очите ми отказват да видят. Можете да оставяте мнения за тези неща в коментарите отдолу, като коментар във форума или пишете ми тук.

По-нататък плановете ми включват издаване на този лекционен цикъл като втори раздел на малка отпечатана книжка. Първият раздел в книгата ще бъде с шестте лекции от цикъла GA-0332a („Социалното бъдеще“), по който започнах работа, без да се ангажирам със срок по приключването на превода.

Място в този сборник, може би като финал, ще намерят и други две лекции — а именно „Аримановата измама“, „Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман“ и може би (ще зависи от много фактори, вкл. от цената на отпечатването) „Влиянията на Луцифер и Ариман“. Причината е ясна, тези лекции ще са актуални още много време и са свързани със социалния въпрос и с причините за неговото задълбочаване в неприятна посока.

Решението ми не е своеволно. Германоезичното издание на „Вътрешният аспект на социалния въпрос“ включва дори още повече избрани лекции във връзка с предстоящата мисия на въплътения Ариман. Проблемът там обаче е, че пришиването на твърде много Ариман към трите самостоятелни лекции от този цикъл постига нещо съвсем различно от Щайнеровия замисъл, който според мен е очевиден: „Как можем правилно да намерим пътя към Христовия импулс?“

* * *

Обобщено, очаквам от вас коментари и корекции, за да доизкусурим превода и да предложим на българската публика най-доброто, на което сме способни. Ще очаквам и коментари за следващия превод от планирания сборник, както и предложения за сборника като цяло. — Иван Стаменов

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

26 коментара за "Рудолф Щайнер: „Вътрешният аспект на социалния въпрос“ (GA-193)"

  1. blessed  09.08.2012 г. | 21:57 ч.

    …корекции на евентуално останалите бързописни грешки, които очите ми отказват да видят…
    Бъдете така добър Стопанино, отговорете ми, как бих могла да помогна по гореизложения проблем

  2. Стопанина  09.08.2012 г. | 22:42 ч.

    blessed, например като изброите тук грешките, които намерите при четенето на текста.

  3. Петър Матеев  13.08.2012 г. | 17:47 ч.

    Здравей, Стопанино!

    Много интересна закачка си поставил. Темата е нова за мен и тъй като от известно време се каня да навляза в материята се заех с четене. В началото попаднах само на едно малко несъответствие във втория абзац – вместо „?” е написано „й”.

    Стигнах до една част, която ми хареса особено много и ми стана любопитно да видя как го е казал самият Щайнер.
    –-
    Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла. Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
    –-

    Намерих текста и си го преведох сам. По-буквално от този, който предлагате, за да го разбера и осмисля по-добре, все пак немския текст не е лек за четене.

    „Ja, es wird geradezu als das Wesentliche alles seelisch-geistigen Erlebens hingestellt, da? dieses seelisch-geistige Erleben nur eine Ideologie ist; da? da wirtschaftliche, ?konomische Vorg?nge sind, die das einzig Wirkliche w?ren, die spielen sich ab, in denen steht der Mensch drinnen als in seinen Lebensk?mpfen, aus ihnen steigt gewisserma?en wie Rauch und Nebel dasjenige auf, was er denkt, was er erkennt, was sich in seinen k?nstlerischen Sch?pfungen offenbart, das, was er als Sitte, als Sittlichkeit, als Recht und so weiter anschaut: alles nur ein ideologischer Schatten!”

    Моят превод:
    „Да, това се представя като същественото на цялото духовно (Щайнер използва „душевно-духовно”) изживяване, че това изживяване е само една идеология, че стопанските, икономическите процеси, които се случват, били единствените истинни. В тях човека е поставен като в житейските си борби, от тях така да се каже като от дим и мъгла се издига онова, което той мисли, признава, което се проявява в неговите художествени произведения; това, което той възприема като обичаи, обществени норми, право и др.: всичко това е една идеологическа сянка.”

    Направи ми впечатление, че вашия превод е доста по-свободен, но същевременно на по „лек” език, което го прави по-лесен за възприемане. Малко ми е трудно обаче да се съглася със следното:
    „Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот;”
    Щайнер не говори за конфликти, а за житейска борба. Според мен това е едно доста свободно разбиране на преводача.
    И друго, на края на цитата се говори за „кухи абстрактни идеологии”. Не виждам Щайнер да говори за това. Това е добавка на преводача и за мен това пак отразява неговото разбиране на текста. Така, че тук виждам не само превод, а и интерпретиране на текста. Питам се доколко това е уместно.

    Това са мои виждания на основата на една съвсем малка част от текста. Бих искал да имам времемто и възможностите да прочета целия оригинал и да го съпоставя с превода. Зесега е трудно да намеря такова време.

    Мога да си представя какви огромни усилия са нужни да се преведе такъв тежък текст от немски на български. За мен това беше едно много добро упражнение и ми отне доста време за една съвсем малка част.

    Обръщам внимание на тези, на пръв поглед може би дребни неща, за да се замислим за следното: дали не е по-добре понякога да се прави по-буквален превод, за да се избегнат, доколкото е възможно, интерпретациите на преводача. Това като, че ли е най-тънкият момент при превеждането.

    Та това е една забележка може би за бъдещи преводи, да се има пред вид.

    Надявам се скоро да намеря време до дочета лекциите. Благодаря за огромния труд, който сте положили!

    Поздрави,
    Петър

  4. Стопанина  14.08.2012 г. | 00:57 ч.

    @ Петър Матеев

    Благодаря за коментарите. Моите забележки по тях:

    За удареното „И“… На сайта го замествам нарочно с Й, защото има проблем с шрифта и правилната буква не стои добре. Ако един ден стигнем до печатно издание, удареното „И“ ще е както трябва.

    Малко ми е трудно обаче да се съглася със следното:
    „Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот;

    Превеждам от английски – не от немски. Е то как е в оригиналния текст:

    From these happenings, as they run their course, the conflicts of human life derive – както се вижда, по-буквално преведено не може и да бъде. Но ще имам предвид при бъдеща редакция „житейските борби“ като по-добър вариант.

    Щайнер не говори за конфликти, а за житейска борба.

    Нека не забравяме все пак, че думата „конфликт“ и на български, както и в други езици, където е навлязла, има няколко значения – именно „борба“, а в определен контекст по речник се превежда като „противоречия“. Според мен по преценка на преводача няма проблем да се преведе и като „страдания“ – горният случай всъщност е доста подходящ.

    Така, че тук виждам не само превод, а и интерпретиране на текста. Питам се доколко това е уместно.

    Има два възгледа сред преводачите за уместността.

    Моето мнение е, че всеки превод неизбежно включва и дори по същност представлява интерпретиране на текста от преводача. Ако не беше така, преводите щяха да се правят от машини, а всички знаем качествата на машинните преводи. Преводачът всъщност трябва да преразкаже така оригиналния текст, че да звучи сякаш е писан на български. Ако прецени, може да променя и конструкцията на изречението според родната граматика.

    Също преводачът може и да разбива много дълги сложни изречения на няколко по-кратки. В случая с Щайнер това е абсолютно задължително, ако иска да бъде четен и разбиран. Вероятно ще намерите и много разлики с оригинала в това отношение. Обаче за нищо на света няма да следвам „стандартите“, приети по преводите на Д. Даскалов. Ненавиждам буквалните преводи, които са пълни с чуждици, за да са макс. близо до първообраза.

    Конкретно за „абстрактните идеологии“ – в английския текст там просто се губеше нещо. Извадете пояснението и оставате да се чудите какъв точно е този „театър на сенките“ (shadow-show) – за идеологиите ли става дума, Щайнер на пролетариата ли се присмива, като го нарича „сенки“…?

    Затова на това място съм приложил похвата на двойния превод – един термин като shadow-show е преведен двойно, а двата варианта са отделени с точка и запетая. Другият вариант беше да направя пояснение под черта, но прецених, че докато читателят стигне до бележките, вече ще си е изградил невярна представа, а предубежденията трудно се чистят.

    Дали това е уместен подход? Няма преводаческо единомислие. Аз съм готов да отстоявам позицията си, а тя е, че алтернативният превод е верен. Ако преводачът познава добре обичайните изрази на Щайнер и как говори за същите неща в десетки други лекции, това за абстрактните идеи и кухите политически лозунги си идва само на мястото в този абзац като негов пояснителен и необходим завършек.

    Питате – дали е уместно? Вие не отговаряте, а моят отговор е: „да“. И си нося отговорността както пред духа на Щайнер, така и пред читателите.

    дали не е по-добре понякога да се прави по-буквален превод, за да се избегнат, доколкото е възможно, интерпретациите на преводача.

    Както стана дума по-горе, не съм нито от преводачите-буквалисти, нито от онези колеги, които се самозаблуждават, че бягат от интерпретации – това е невъзможно. Дори стенографирането на лекциите от хората, които са слушали Щайнер на живо, е форма на интерпретация. Затова както между преводите, така и между стенограмите се намират по-сериозни или разни дребни различия: на думи, даже смислови!

    Аз не смятам, че моят превод има проблемни смислови изменения – особено спрямо английския вариант, от който е превеждано. Всъщност съм приятно изненадан, че английският превод е що-годе точен смислово спрямо немския оригинал. Така и българският превод е макс. близо до немската стенограма. Няма как да е мотамо – едно и също. Важното е червеното да не става зелено, а нашият свят да не се превърне в оня свят… 🙂

  5. Дорина  14.08.2012 г. | 16:15 ч.

    Е ми аз по-четивни и разбираеми лекции на Щайнер, преведени на български досега не съм срещала!!! Факт е, че ако човек е чел досега от преведеното и издаденото на български, преводите на Иван са като ясна славеева песен… 🙂

    И друго, което си казах скоро с един приятел от Варна по повод на тези нови преводи – така както например като чета Щайнер мисълта ми сякаш е там в самия него като говори и аз предусещам какво ще каже, толкова силно я чувствам връзката с това слово… , така и усещам връзката на Иван не само като преводач на Щайнеровото слово, а и като единение на Дух с Дух. В противен случай тази лекота на изказа, в който е вплетен толкова дълбок смисъл са невъзможни.

  6. Петър Матеев  14.08.2012 г. | 17:34 ч.

    Стопанино,

    Благодаря за подробния отговор. Разбирам доводите ти и ги приемам. Както написах и в предния коментар – твоят превод е много по-лек за възприемане. Трябваше да прочета оригиналния текст няколко пъти докато разбера какво точно е искал да каже Щайнер, още повече, че за мен материята е нова и тепърва свиквам с изказа му.
    За мен това беше много полезно упражнение. Накара ме да се замисля по определени въпроси, а и малко да поопресня немския си. Реших да споделя моите наблюдения с вас.
    А ето, че и благодарение на препратката ти към английския текст попаднах на чудесния архив там. Английският ми е на много по-високо ниво от немския и със сигурност ще го ползвам.
    Сега ще потърся време да дочета лекциите и ще се съсредоточа повече над правописа. 🙂

  7. Стопанина  24.08.2012 г. | 02:51 ч.

    Скъпи изворчани,

    от седмица насам в живота ми се случват чудо след чудо, след чудо – при това от хубаво по-хубаво. За някои от тези чудеса мога да кажа с абсолютна сигурност, че са веднъж в живота, независимо колко ще продължат, как и дали ще свършат… Затова не мога да си позволя да им обръщам гръб заради неща, които намирам за по-маловажни.

    Твърде дълго пренебрегвах социалния си живот заради работата. Имам душевната нужда да обърна приоритетите. Ако не го направя, колкото и да ми е ново и неочаквано всичко чудно, което се ниже едно след друго от поне седмица насам, може би цял живот ще съжалявам… И няма да си простя дори в следващия живот.

    В момента, както сте забелязали от известно време, рядко актуализирам сайта, а сега ви информирам, че хвърлям само диагонален поглед на дискусиите във форума. Много ще се радвам, ако се запазят обичайните благоприлични отношения между всички изворчани. А ако има проблем, който смятате, че изисква моята намеса, ще се наложи да ми пишете на имейл – в случай че не забележа сам проблема в рамките на допустимо време по ваша преценка.

    Благодаря на всички, които ще проявят разбиране. Благодаря и на онези, които сигурно ще решат, че е взело да ми писва – грешите, но… и сте прави в известен смисъл. Нещо ще се промени в живота ми – и то основно – какво точно, времето ще покаже.

    Но във всички случаи вече изясних нещо за себе си и то е, че промени ще има, свързани с баланса между езотеричното и социалното. Не случайно съдбата ми даде да преведа и горния лекционен цикъл от Щайнер, в който се говори именно, че двете трябва да вървят ръка за ръка. Даде ми се в точното време, преди да се почнат чудесата.

    Иначе езотерикът, ако няма „социален живот“, става социопат – както е описано и в случаите, дадени от Щайнер. Още не се чувствам социопат, но ще стана, ако оставя възможностите да минат и заминат покрай мен.

    Просто искам да знаете, че обичам всички ви и особено държа на отделни хора, без които вече ми е трудно да си представя живота нататък, и ще се радвам, ако се задържите наоколо въпреки по-редките актуализации и по-редките ми приноси за форума. Това не трябва да е проблем за никого.

    Приемете, че и без това от много време ми тежи да се чувствам сякаш по традиция като център на нашето малко, но ценно общество, което имах щастието някак по чудо да привлека около себе си. Искам да вярвам, че сплотяващото обаче с времето са станали идеалите, на които определено аз НЕ съм център. Центърът трябва да е Друг…

  8. Лъч  24.08.2012 г. | 11:24 ч.

    Здравейте пазители, хранители и пиещи от Извора хора! 🙂 Здравей Стопанино!

    Аз съвсем отскоро се навъртам около Извора и напоследък често-често си пийвам жива, свежа водица оттук. Е, реших да се включа с кратък коментар относно няколко неща:

    Първото е нуждата ми да ви благодаря за труда и постоянството ви – за средата, която творите около себе си и която привлича зажаднели за чиста вода хора като мен (и утолява жаждата им до голяма степен). Благодаря ви, че сте!

    Другото е свързано с думите на Стопанина: „от седмица насам в живота ми се случват чудо след чудо, след чудо – при това от хубаво по-хубаво.“

    Аз от края на миналата седмица досега усещам изключителна, необичайна наститеност – на емоции, на събития, случващи се „нагъсто“ – едно след друго. За мен тази седмица беше и още е седмица, която ме учи да планирам бързо и ефективно неща, с които иначе бих се захванал едно по едно във времето.

    Въпросът ми в тази връзка е: Някой друг усетил ли е подобна наситеност – на седмицата, на някой от последните дни? Изобщо, в последните месеци (от края на 2011г.) животът ви по-наситен ли е и събитята около вас по-бързо ли се развиват?

    Бъдейте!

  9. giordana  24.08.2012 г. | 14:35 ч.

    Иванчо,
    Щастлива съм и искренно се радвам за тебе и чудесата, които ти се случват! Заслужаваш си го напълно, за многото, което си преживял и тоталното ти всеотдаване на задачите с които си се заел! Наслаждавай се пълноценно на всичко! Това е твое право! А имаш и ти нужда, от малко отдих и почивка.

    Чудила съм се, как се справяш едновременно с ежедневната ти работа, със сайта, с писане на материали и с отговаряне на всички: тук, във форума и на личния ти имеил! Мисленно си те представям, все наведен над компютъра… И машина да беше, нямаше да издържи…

    Само, че ние тука всички се привързахме към теб и свикнахме с постоянното ти присъствие. Така, че, не ни изоставяй напълно. Искаш или не искаш, ти си безусловният Лидер на това малко чисто и сплотено общество! А и къща без Стопанин, не може…

    Имам едно предложение към всички редовни посетители тук:

    ДА СИ ОРГАНИЗИРАМЕ ЕЖЕГОДНИ СРЕЩИ.
    Имам голямо желание, да се запозная лично с много от вас! …
    Някой друг го беше писал преди време, но мисля, не на сериозно… Аз го предлагам официално. Мисля, че все пак, общуването на живо, е по-пълноценно и емоционално! Къде, кога и как, трябва заедно да се реши. Моля, пишете ми вашите мнения.

    Стопанино, това се случва, благодарение на теб! Благодаря ти от сърце, за всичко, което си направил досега, и което, убедена съм, ще направиш за в бъдеще, за мен и останалите изворчани!

  10. Дорина  24.08.2012 г. | 14:38 ч.

    Привет, Данче!

    То не беше никак несериозно, даже беше напълно сериозно и продължи като дискусия във форума… http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=771.0
    Така че, темата остава отворена и актуална!

  11. Стопанина  24.08.2012 г. | 15:00 ч.

    @ Лъч

    Благодаря за високата оценка. За чуденето ти – да, доколкото имам наблюдения върху хора в моето обкръжение, и те минават през неочаквани нови изживявания и свързаните с тях опитности. Важи за хора в семейната ми среда, за хора от службата, за хора от Извора… Няма да навлизам в подробности, но явно екшънът е повсеместен.

    @ Данчето

    Мисленно си те представям, все наведен над компютъра… И машина да беше, нямаше да издържи…

    Правилно си ме представяш. Права си и в двете изречения. Самоизмъчвах се с много работа и самоналожени безумни срокове. И просто неизбежно дойде моментът или да рухна, или да се изправям и да се балансирам.

    Имам голямо желание, да се запозная лично с много от вас! … Някой друг го беше писал преди време, но мисля, не на сериозно…

    Идеята се обсъжда все по-сериозно. Засега съм се виждал поединично с разни изворчани, с някои контактуваме редовно, и трупам впечатления. Но не бързам за някаква по-голяма среща и дори не мисля за ежегодни традиции. Предпочитам да бързам бавно.

    Докато не съм вътрешно убеден какво очаквам и искам от срещата, няма да я бъде. Засега повече знам какво не искам. Когато настъпи моментът, просто ще го знам.

    ти си безусловният Лидер на това малко чисто и сплотено общество!

    Все по-малко вярвам в това. И със сигурност не искам да продължи да е така, иначе би трябвало да се окова с вериги пред компютъра.

    А и къща без Стопанин, не може…

    Не може. Но и без Стопанка къщата никога няма да е напълно чиста, подредена, хармонизирана и… да се подмлади.

    Няма да зарежа задачите си. Просто ще ги туря в ред. Нека Изворът си има песен. Ти си музикантка и знаеш, че в хубавата музика не са важни само звуците, но и миговете на тишина.

  12. Дорина  24.08.2012 г. | 15:30 ч.

    Успех по Пътя, какъвто и да си го избрал и да се открие пред теб… На ценните в живота хора човек пожелава красиви неща, желая ти ги от сърце!

  13. giordana  24.08.2012 г. | 16:06 ч.

    “…Но и без Стопанка къщата никога няма да е напълно чиста, подредена, хармонизирана и… да се подмлади.“

    Това, значи ли, че скоро до Стопанина, ще има Стопанка?! Ако е така, желая ти много щастие! Христовата възраст – 33 години са наистина специален момент, в живота!

  14. Стопанина  24.08.2012 г. | 16:25 ч.

    @ Данчето

    Това, значи ли, че скоро до Стопанина, ще има Стопанка?!

    Единственото, което мога да кажа сега, е, че ми се случва нещо, което ми помогна да се изясня веднъж и завинаги. Сигурен съм в желанието си да има Стопанка, особено ако отговаря на един идеал, който до съвсем скоро смятах за абсолютно невъзможен и нереален. По тази причина затрупвах този идеал с работа, защото го смятах за фантазия, илюзия…

    За кой ли път се оказва, че няма невъзможни неща и както казва Учителя, невъзможното за човека се прави възможно от Бога. В точното време, точно когато човек е по средата между пустинята и живота, като не знае накъде да поеме.

    Всичко останало не е въпрос само на мое желание, а опира до съдба, до желанията на дамата, която ми е лесно да припозная в образа на Стопанката, и т.н..

    Христовата възраст – 33 години са наистина специален момент, в живота!

    Да. Това е възрастта, която Учителя изрично посочва като най-младата възраст, на която един окултен ученик е разумно да вземе спътник в живота си. И нито миг по-рано не трябвало да става това, като все пак Учителя препоръчва да се избягва бракът – формалното обвързване, което променя отношенията и слага невидими, но тежки хомоти на партньорите.

    Както казва той, хората, които са истински един за друг, „отдавна вече са ги оженили на Небето“.

    А явно мигът реши да не се бави много след 33-ия ми рожден ден…

    Наистина, много интересни неща – чудо след чудо.

    @ Дорина

    Благодаря!

  15. Дорина  24.08.2012 г. | 17:25 ч.

    За нищо, Иване!

    Малко извън тази еуфория /извини ме 🙂 / за мен представлява интерес фактът действително в обществото на Бялото братство създават ли се подобен род семейно-общности отношения /без формално обвързване/ и като как просъществуват във времето, а също – запазва ли се тази „небесна“ връзка такава, каквато е била в началото… Наистина би било много ценно за мен, ако някой може да ми разкаже /като информация/ предвид на пълното разграждане на формалните отношения в света навън и превръщането им на пародия на отношения и грижа за децата, родени от официалните бракове…

  16. Стопанина  24.08.2012 г. | 17:54 ч.

    @ Дорина

    Малко извън тази еуфория /извини ме 🙂 /

    Простено да ти е! 🙂

    в обществото на Бялото братство създават ли се подобен род семейно-общности отношения /без формално обвързване/ и като как просъществуват във времето,

    Въпросът ти предполага стереотип, а аз не мога да отговоря със стереотипи, защото не ги обичам и ги свързвам с ариманизъм и пропаганда за създаване на един или друг облик на дадена група.

    Освен това, както е добре известно на всички, нямам нищо общо с ОББ и не знам кой друг Е или НЕ Е част от това Общество. Познавам двойки, които четат Учителя и играят поне Паневритмия, като в някои от двойките само единият партньор е привърженик на Учението. И всеки от тези случаи е строго уникален:

    – има небракувани двойки, които ми изглеждат щастливи, а имат и деца, които ми изглеждат с особен духовен блясък в очичките; но не ги познавам добре;

    – има двойки, например едно такова семейство ми беше съседско, преди изобщо да прочета и една беседа от Учителя. Познавах ги много добре и затова ме изпълваха с предразсъдъци за Дънов заради грозните отношения между мъжа и жената. Имат и едно дете – стана свястно момиче, млада жена, но тъжна и някак обременена;

    – има и бракувани двойки, вкл. в управителния съвет на ОББ, които не знам дали са щастливи като съпрузи, но ми се виждат обременени от властта и изкушенията – поддават им се; и май става по-лошо с всяко следващо поколение при тях…

    – знам и неща за биографията на д-р Чилингиров например, но са лични и не бих ги споделил публично, но нямат нищо общо с изброените варианти дотук. А в някои неща, които ми е споделял, става дума и за романтични отношения с щайнеристки в Германия и Швейцария. И там историите сякаш нямат нищо общо една с друга.

    Така че… Не мога да отговоря еднозначно.

    Освен това, конкретно за подвъпроса ти относно децата, също нещата не опират само до качествата и любовта на родителите. Има и леко „хазартен“ елемент. Какво имам предвид…

    Ако с любимата ми родим дете и ако обичаме и възпитаваме по най-добрия начин това дете, не значи непременно, че ще стане по калъпа на нашия идеал за млад човек. Зависи от качествата на душата, която ни пратят от „горе“ – ние явно ще сме се съгласили да станем родители на тази душа в сегашното ни въплъщение, но не помним какво точно сме приели. И надеждите може да не отговарят на действителността.

    Значи, ние, като родители, може да направим тази (изостанала) душа по-добра и да й облекчим кармата, но теоретично една зла душа няма да направи невъзможен скок в еволюцията си и да пропусне няколко живота опит. Така мисля: при добра душица родителите имат едни задачи и отговорности, при изостанала душица – е излишно да говориш за Учители и Гьотеануми, а трябва да решаваш проблеми на дете, образно казано, в по-долен учебен клас.

  17. Дорина  24.08.2012 г. | 17:55 ч.

    Разбира се, далеч съм от мисълта, че хората стоят статични в своето развитие вътре в себе си и един към друг, което означава, че и отношенията им евоюлират, вероятно според „небесните“ им задачи /които не винаги са според първоначалния замисъл/.
    Ще ви споделя какви са ми наблюденията в антропософските среди. В българските среди например често явление са хората, които живеят доста самотно, остават без деца… Или другият момент – дават се цитати от лекции на Щайнер /откъснати от контекста на целия текст, разбира се/, с които се акцентува само върху някои страни от междуполовите отношения /като обикновено се тълкуват в полза на пълното отричане на физическите отношения!!! /… За разлика обаче от българските антропософи, чуждоземните антропософи създават по няколко семейства с по много деца /3, 5, 7, 9…, може даже и в различни държави да са!!!/, факт са формалните обвързвания, които не са пречка да бъдат разтрогнати и създадени нанаво…
    Обаче има един много важен аспект на междуполовите отношения, укрепени като връзка или брак в антропософските среди извън БГ – когато те се движат в една духовно-идейна посока, в заедност те тръгват от дълбочината на антропософското познание към социалното му прилагане – факт са семейни валдорфски детски градини, както и т.нар. родителстване в къща с живеещи хора с увреждания в социално-терапевтичните общности…
    Като финал ще ви кажа нещо, което осъзнах скоро и си е направо шега – създавайте повече деца, скъпи български антропософи, за да откриваме Валдорфски детски градини и антропософски социално-терапевтични общности в БГ, иначе оправия няма…, това е начинът да се справим с Ариман! Той иска да ни ги унищожи, но ние не трябва да му се даваме и пътят е като ги създаваме…,по-младите де! 😆

  18. Стопанина  24.08.2012 г. | 17:59 ч.

    семейни валдорфски детски градини

    Харесва ми като идея, но за да се осмеля на такова нещо, непременно трябва да имам опит с мои деца. Засега опитът ми с децата се изчерпва с племенниците, като опитът е доста противоречив. От една страна, самите ми племенници са различни като характери, от друга – различни ми се виждат спрямо съвсем чуждите деца.

    Все пак самият факт, че виждам уникалното в едно дете, може би говори добре за идеята за такава инициатива… може би… някой по-далечен ден… ако обстоятелствата и небесата решат, че трябва…

  19. giordana  24.08.2012 г. | 18:29 ч.

    Позволете ми да кажа и аз нещо за децата. От почти 20 години работя с деца и индивидуално и с групи – детски градини, начални училища, а имам и един син.
    Влиянието на родителите върху развитието на децата и изграждането им, като характери и личности,според мен, в проценти е максимално 50%. Останалото зависи от индивидуалността на самото дете.

    Едно е сигурно:Всяко дете, Господ, поставя в семейство и условия за живот, които са точно необходимите в дадената фаза за развитието на Душата му.
    Що се отнася до бракове или съжителство: Дънов казва че има три вида брак:( цитирам по памет: “ търговска сделка“ , “ господар – робиня. или господарка – роб“, и “ по любов“.
    Аз лично, при съжителството също съм срещала нещастни двойки, както и двойки с дълги години щастлив брак.Наистина е много индивидуално.

    Иване, искам да ти споделя един куриозен факт за д-р Чилингиров. Виж си след 10 мин, имеила. ( не е за тук, много е лично).

  20. Savana Blue  24.08.2012 г. | 19:05 ч.

    Женитбата в духовния и женитбата във физическия свят
    http://www.otizvora.com/2011/05/2902/

  21. Дорина  24.08.2012 г. | 19:17 ч.

    Савана Блу, много ти благодаря за този линк. 🙂

  22. Огнян (Мислещ)  24.08.2012 г. | 21:02 ч.

    И, замириса.. 😆 на Любов! 😆
    Това са невероятни мигове. От цялата си душа ти желая, тези истински и чисти чувства да не напускат теб и човека който е до теб.

    А, аз почнах да се чудя, каква ли е тази пауза по средата на август! А то, какво било. 😉
    Надявам се, да намираш по мъничко време за сайта и за нас. Все пак, своего рода и ние сме ти нещо, като семейство. 🙂
    А, сега се отдай на тези блажени мигове и изживей този душевен благодат който те е споходил.
    Пък ние ще положим истински грижи за опазване чистотата на Извора

  23. Стопанина  24.08.2012 г. | 23:32 ч.

    Оги, благодаря и не бой се, няма да ходя далеч. Където и да митарства, Стопанинът си знае къщата и не оставя дворът да буреняса.

  24. Петър Матеев  24.08.2012 г. | 23:55 ч.

    Здравей, Стопанино!

    Радвам се за теб и ти желая успехи и много светлина по новия път!

    Успях да намеря време да завърша прегледа на лекциите и ти пратих коментар по е-мейла. Надявам се да е от полза!

    Поздрави,
    Петър

  25. Стопанина  25.08.2012 г. | 00:08 ч.

    @ Петър Матеев

    Получих го току-що и тъкмо се канех да ти пиша едно голямо: БЛАГОДАРЯ за труда, който си положил. Ще го прегледам подробно при първа възможност, далече сме от издаването, нека се събират още коментари. Пиша ти тук, за да не отговарям и на двете места.

  26. Иван Д.  25.08.2012 г. | 10:13 ч.

    Много любов и успехи по пътя!Господ да е с теб!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.