В стихове: За отплата

И ето пак реших да пиша
За Правда Мъдрост и Любов
За Славата която иде
Днес озарена от Христос

Във миг прекрасен ме залива
И дума идва после две
А съчиненото облива – мен цял
Глава, сърце, нозе

Във Воля Свята е обвито
Тва тайнство – даже и за мен
Остава нявга непонятен
Прекрасният блестящ рефрен

Чрез Бога който се описва
Аз пиша – то не е от мен
Не го измислям не изплитам
А сам съм Боговдъхновен

И кой рече да го оспори
Да пита първо Свети Бог
И не със мен – с Христос да спори
Ще счупи в края своя ног

Христос Велик Е – свята песен
Ще пея всеки ден и час
И Истината се разплита
Със Мъдрост и с Любов – не с бяс

Ако така реша да пиша
Да хваля Бога най-Велик
До край безкраен бих описвал
Един безкраен славен миг

Неземен епос не прегарящ
И нивга Той недоразбран
Защото Бог е Всеизгарящ
Премъдър, Славен, Най-Голям

Очи тъмнеят щом Го няма
Нозе след страстите вървят
И глас изрича празни думи
Но без Любов ще изгорят

Възхвала свята днес аз пиша
С Любов и Мъдрост да вървим
С Любов и Мъдрост – за отплата
На наший Бог Непобедим


Автор: Димитър Димитров

 

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

5 коментара за "В стихове: За отплата"

  1. nosce te ipsum  05.08.2012 г. | 09:04 ч.

    Днес озарена от Христос

  2. Дорина  05.08.2012 г. | 10:25 ч.

    И Истината се разплита
    Със Мъдрост и с Любов – не с бяс 😳

  3. Дорина  05.08.2012 г. | 10:34 ч.

    Димитре, благодаря ти от сърце!

    Ето нещо и от мен за Мъдростта и Любовта в почистените ни детски сърца:

    ДА СЕ ПОМОЛИМ СЪС СВЕЩИЧКА В РЪКА

    Отче наш!
    Ти, който грееш с най–искрящата светлина! Ти, Който светиш с най–чистата истина! Боже, изгори цялата лошотия в мен, така както изгаря фитилът на свещта в ръката ми. Нека най–искрените ми сълзи разтопят моето съмнение и недоверие, както огънят разтапя восъка в ръката ми. Както димът се разсейва, така да се разсеят всички мои думи и мисли. Нека в сърцето ми остане най–искрящата светлина и най-чистата
    истина, Твоята, която е като пурпурното сияние на този пламък. Нека да остана тих, кротък и смирен пред него, за да докосна и почувствам Твоето огромно милосърдие, човеколюбие и мъдрост. Амин.

  4. Емо  05.08.2012 г. | 12:03 ч.

    nosce te ipsum
    Днес озарена от Христос

    Освен, че е изпусната буквата „т“, защо е в женски род, ако е писано от човек мъжки пол?!

  5. Емо  05.08.2012 г. | 12:04 ч.

    Защото славата е озарена, а не той 🙂 Извинявам се 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.