Обновени и допълнени издания на статии от д-р Асен Чилингиров

Някои от следните статии вече са качвани в „От Извора“, но тук са допълнени и осъвременени, считано към 2012 година, с някои нови факти и свързаните с тях размишления. За пръв път качвам статията „Кои са 26-те мъченици…“, която има пряко отношение към наскорошен мой материал, в който засегнах този въпрос. — Стопанина

* * *

ЕДИНОСЪЩЕН И ПОДОБНОСЪЩЕН

Из увода: Малко преди средата на ХIХ век руският църковен историк митрополит Макарий (Булгаков), автор на първата и досега все още считана за най-компетентна и най-подробна История на руската църква, открива в Символа на вярата, даден на киевския велик княз Владимир Светославович при неговото кръщение, така както той се цитира в повечето стари преписи на руските летописи, вместо възприетата от Първия Никейски събор версия, която е приела и руската православна църква, един «еретически» вариант на текста, в който за второто и третото лице на Бога – Сина и Светия Дух – вместо «единосущен» е написано «подобосущен».

Като обяснява това явление с някаква случайна грешка на преписвача или на съставителя на летописа, впоследствие грижливо изправена в късните преписи, той счита за изключено именно този «еретически» вариант да се е съдържал в Символа на вярата, даден от гръцките духовници на киевския княз, за който той е уверен, че е бил без всяко съмнение православният. Без да даде някакво обяснение за произхода на този текстов вариант и неговото значение, той счита въпроса за приключен и предпочита да не се задълбава в него – което не прави и в следващото издание на своята книга.

Само няколко години след митроп. Макарий въпроса за «еретическия» вариант на формулата при Символа на вярата в руските летописи засяга и руският историк акад. М. Л. Сухомлинов, като обръща внимание и на някои други особености в летописния Символ на вярата, на чийто текст той намира и по-различен вариант в т. нар. «Изборник Святослава 1073 года» – руски препис от Симеоновия сборник, за който се приема, че е съставен в България около 913-914 година. Продължава »

* * *

ФИЛИПИ ИЛИ ФИЛИПОПОЛ

Из увода: В Деяния на светите Апостоли, както и в Посланията на ап. Павел до Римляните и до Филипяните се съдържат някои сведения, които не съответстват на интерпретацията им, възприета от гръцката и римокатолическата църква. Нещо повече: те очертават началото на християнството в Европа по начин, който не отговаря на наложените от източната и от западната църква представи.

Независимо от наличните различия помежду им, двете църкви обаче показват пълно единомислие по отношение представянето на свързаните с това начало събития, последствията от което намират отражение в невярната интерпретация на фактите и тяхната манипулация.

Според разказа в Деянията на апостолите (16,9-40), пред апостол Павел се явява като видение „мъж-македонец“, който го моли: „Ела в Македония и ни помогни!“ Павел разбира, че Господ му повелява да проповядва там Евангелието и още на следващата сутрин се отправя заедно с апостол Сила за Македония. Двамата се качват на кораб, след един ден те са на о-в Самотраки, а на следващия ден пристигат в пристанищния град Неаполис (днес Кавала). От там двамата отиват във Филипи, за който се казва, че е „първият град на Македония – римска колония“. Продължава »

* * *

КОИ СА 26-те МЪЧЕНИЦИ, ЧИЯТО ПАМЕТ ЦЪРКВАТА ЧЕСТВА на 26 МАРТ?

Из увода: На 26 март православната църква чества паметта на „26 мъченици, пострадали в Готия при царуването на Валенс и Грациан“. Годината не се отбелязва, но тъй като Грациан е коронясан за император едва на 22 ноември 375 година, а Валенс загива на 9 VІІІ 378 година, точната дата, на която тези мъченици са „получили своя мъченически венец“, както пише обикновено в църковните извори, трябва да търсим по времето, когато Валенс и Грациан заедно са били императори, т.е. в годините 376, 377 и 378. Но и обстоятелствата на тяхното мъченичество ни помагат да уточним годината на 378, в която по всичко изглежда те са загинали.

Всички стари календари на православната църква отбелязват тези 26 мъченици, без да съобщават за източниците си4, а понеже ги откриваме още в така наречения «Месецеслов на император Василий ІІ» от края на Х век, счита се, че те са възприети от най-старата църковна традиция още в края на ІV век.

Ако разгледаме по-внимателно останалите съобщения в агиографските извори, ще останем учудени не толкова от обстоятелствата, които са свързани с тяхното мъченичество, колкото от факта, че тези мъченици не са заличени от календара на православната църква, както много други, загинали мъченически по нашите земи през следващите петнадесет века. А за тези обстоятелства ние научаваме от единствения стигнал до нас и запазен като палимпсест (т.е. с изстърган текст, върху който по-късно бил написан друг текст) един единствен лист от календар на «еретиците-ариани». Продължава »

* * *

ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ „КОИ СА 26-те МЪЧЕНИЦИ…“

Из бележките на издателя: Някои от въпросите, повдигнати от издателите на т.нар. Готски календар, изискват допълнителни коментари. Те се отнасят до едни от най-съществените въпроси, свързани с нашата история: въпросът за етническия състав на населението на нашите земи и доколко при това население може да се говори за някакви германски племена, каквито някои чужди историци искат да видят в състава на «преселилите се в средата на ІV век в границите на днешна България заселници, наричани от историческите извори „готи“». Въпросите се отнасят и за религиозната принадлежност на нашия народ, за неговата култура, език и писменост.

Че с тези въпроси се е спекулирало много и продължава още да се спекулира, беше причина някои от тях да се подложат на подробно изследване, на което бяха посветени два тома от същата поредица, от която излиза и настоящият сборник. С тях е свързан и комплексът от теми, засегнати в него, а доколкото те включват и писмеността на населението на нашите земи, напълно естествено е да се спрем отново на нея, макар и в най-тесни рамки, очертани от непосредствения повод за тази студия и по-точно палимпсестът, съдържащ малък откъс от един календар. На този календар са отбелязани дните за възпоменаване паметта на светци, който изследователите единодушно и напълно основателно отнасят към една християнска религиозна общност, за която е възприето – правилно или не – названието «арианска». Продължава с приложение факсимилета »

* * *

200 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЕВГЕНИЙ ВУЛГАРИС:
РАЗМИСЛИ ОКОЛО ЕДИН ЮБИЛЕЙ

Не много отдавна гръцката общественост почете тържествено 200-годишнината от смъртта на Евгений Вулгарис, считан за централна фигура на гръцкото национално възраждане. Тържествата завършиха с две научни конференция на родното място на юбиляра, о-в Корфу/Керкира – първата под покровителството на всеросийския патриарх Алексей, към участниците на която той изпрати специално послание, изтъкващо големите заслуги на Вулгарис за умственото и политическото пробуждане на Гърция, за неговата борба за запазване чистотата на православната вяра, за верността му към учението на светите отци и за църковната му служба в Русия, където е бил призван с Божия промисъл.

Тези тържества, както и самият юбилей, останаха извън вниманието на българската общественост, на която ежедневната преса не пропуска да съобщи за значително по-маловажни събития, случили се в най-далечни страни, на много десетки хиляди километри. Затова читателят с пълно право ще се запита: Кой е този велик грък с българско име? Съществува ли някаква връзка между неговия живот и неговата дейност с България и по-специално с българското национално възраждане, което явно протича по същото време, по което протича дейността на юбиляра? И защо името му не се споменава от българската историография и не се свързва с културната история на нашия народ?

Тази статия има за цел да отговори на първите два въпроса – отговор на третия въпрос трябва да си даде читателят, след като се запознае с някои факти, които биха осветлили една от най-тъмните и най-заплетените страни на културната и политическата история на нашия народ, с която са вършени и продължават да се вършат най-много манипулации: комлекса от въпроси, свързани с етническатата му принадлежност, с неговия произход, с неговите културни традиции и с неговата национална идентичност. Или с други думи въпросите, които повдига един друг българин, за когото се приема с повече или по-малко основания, че е централната личност на българското възраждане – Паисий Хилендарски. Продължава »

 

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

2 коментара за "Обновени и допълнени издания на статии от д-р Асен Чилингиров"

  1. Gergana  28.07.2012 г. | 00:43 ч.

    Благодаря!

  2. Найден Пендов  28.07.2012 г. | 01:32 ч.

    Много благодаря за статията/книгата за Филипопол (Пловдив). От известно време наистина имам съмнения, че Филипи всъщност е Филипополис – сиреч Пловдив.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.