Искрено и лично: Интервю с един триждепроклет еретик

Днес, във виртуалното студио на „От Извора“ сме аз, Бойка Найденова — по мъж: Страшникова, и Иван Стаменов – Стопанина на това… студио. Студио е силно казано — двамата с моя събеседник се намираме между отворените врати на един двукрилен гардероб. Навсякъде около нас висят чаршафи и родопски одеяла, за да спират ехото от голите стени в спалнята на господина.

Сега с г-н Стаменов ще направим автоинтервю… Няма да си говорим за автомобили. Автоинтервю — това ще рече, че ще си говорим искрено и лично в един гардероб, с един мъж, който ми е, така да се каже… алтер его, което искам да опозная по-добре.

Искам да ви уверя, драги слушатели, че няма да спестя нито един неудобен въпрос на г-н Стаменов. Той може да ми е шеф, мой домакин, Стопанин, но в момента е мой гост, и няма да му позволя да шикалкави. Както винаги, ще остана вярна на журналистическата етика. И аз — Найденова, по мъж: Страшникова, ще си остана журналист със позиция. Ще човъркам моя събеседник, докато си изпусне нервите, и докато разкрие всичко онова, което… може би крие от вас?!

Изтегляне на автоинтервюто:

Искрено и лично: Интервю с един триждепроклет еретик

MP3 | 42:26 минути | 38.8 MB

Транскрипция на автоинтервюто в PDF формат

(нередактирано!)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

57 коментара за "Искрено и лично: Интервю с един триждепроклет еретик"

  1. Стопанина  26.07.2012 г. | 22:55 ч.

    Захи,

    може ли в бъдеще да се качат транскрипции и на останалите подкастове, например тези от поредицата за Ариман?

    Трудно. 😳 Там е направо нечетивно, стенографски… Четете директно лекциите на Щайнер.

    Панчо,

    хем си ни и малко страшничък

    Съжалявам.

  2. Астролог  27.07.2012 г. | 01:08 ч.

    Иване, еваларка! Другия път и носи мента-глог-валериан 😀

    В моите предимно интернет ‘проповеди’ достигнах до един извод, които в някаква степен кореспондира и с нещо от Учителя – за доказателствата:
    „Ще тръгне някоя сестра да проповядва моето учение. Как ще проповядва? Какво ще каже на хората? Има ли някаква дарба, да докаже на хората, че предвижда нещата? Ще каже, че познава един Учител, който вижда всичко. Това не е достатъчно. Хората искат научни доказателства. Не е важно, кой какво знае и може; важно е, какво ти знаеш. “ „Шесто чувство“, 4. Утринно Слово от Учителя, държано на 18
    октомври, 1936 г. София – Изгрев.
    Та за доказателствата – едно е хората просто да ни мислят за леко смахнати или социопати, друго е със спокоен и аргументиран тон да споделяме
    с нашите събеседници факти, които съвременната наука по никакъв начин не може (или не иска) да обясни, примерно за медитацията –
    как са правени скенерни изследвания на мозъка на медитиращи тибетски монаси от американски учени:
    http://ningma.org.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=153:2008-08-01-00-39-17&catid=52:interes&Itemid=53

    Как за имащия 2 ниво по Рейки е възможно лечение на болни
    дори на разстояние, и то дори на хора. които не познаваш лично – само поо снимка, а кабинет по Рейки е бил открит дори в такава известна болница като Токуда
    http://tokudabolnica.bg/bg/page/802/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%B8_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F

    При някои рейки сеанси ефекта може д е изключително силен – проверено нееднократно и от личен опит – и това вече е по-достъпно, тъй като вече има немалко практикуващи.
    А в Рейки системата на Микао Усуи има и духовни елементи. Естествено, ако човек има второ ниво рейки и говори от личен опит ефекта може да е по-силен:)

    Голямата забава може да настане когато се приложат и видео материали:
    http://www.youtube.com/watch?v=p97KINEfu5E&feature=plcp – Свами Дев Мурти е бил в България още по социалистическо време

    http://www.youtube.com/watch?v=cHO6iGF6_nI&feature=plcp

    and my favorite http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&NR=1&v=dZWGEJC3j9c

    Можем след това с леко предупреждаващ тон да кажем да не се пробва вкъщи и че това касае специално обучение, но има и някои прости упражнение, практикувайки които, в кратък
    срок може да бъдат почувствани положителни резултати за здравето и психиката.

    п.п
    Специално за любителите на мантак чия :))) един рекорд в книгата на Гинес http://www.e46club.ru/forumvb/viewtopic.php?f=13&t=17591 (не правете така вкъщи:)))

  3. Gesha  27.07.2012 г. | 01:54 ч.

    Поздравления за подкаста. Особено много ми хареса последната третина. Както се казва „…който има уши да слуша, нека слуша…“. Ако хулещите материалисти положат малко усилия да вникнат в казаното, може и да достигнат до неочаквани за тях самите изводи. Примерът със слепеца и слънцето си мисля, че е повече от показателен. Това за казармата също ми се стори интересно. Удължавайки леко „образованието“ си, аз също съм пропуснал този период на „възмъжаване“. Успех със следващото автоинтервю, очаквам го с интерес.

  4. giordana  27.07.2012 г. | 02:24 ч.

    Много интересен подкаст.Четох и коментарите, за военната служба. Всичко това, ме върна към някои забравени спомени.

    Когато моето момче, беше на 3 или 4 години, синът на съседи от отсрещния вход,войник на 19 години, бе докаран в ковчег. Прострелян в гърдите по време на обучение. Ето ви военната служба-учение с истински патрони! Останах потресена, не шокирана! Заклех се, в себе си, че, ще направя всичко възможно, детето ми да не ходи на военна служба.Така и стана.

    Заминах за чужбина.Четири години след това, взех и него. След още години, придобих двойно гражданство, два месеца преди синът ми да навърши 18 години. Така, той го взе автоматично с мен.След дълга борба с бюрокрациите на две държави,ходене по мъките с медицински прегледи и т.н., най после, момчето се оттърва окончателно от военната служба. Сега май вече не е задължителна…

  5. Огнян (Мислещ)  27.07.2012 г. | 08:31 ч.

    Иване,
    страхотен анализ си направил, чрез този подкаст. Ще акцентирам на нещата, които най-силно усетих и почувствах слушайки и четейки те, едновременно. Това са истини с които няма как мислещ и осъзнат човек да не се съгласи. Ще ме прощавате, че няма да ви разсейвам с лирически отклонения относно моята военна служба. 🙂 За мен тези 27 месеца (бях от „късметлиите” които ги хвана прословутата три месечна задръжка по време на възродителния процес) са едно тъмно петно от моя живот.

    Аз съм триждепроклет еретик. Вярвам, че църквата в сегашния й вид е обречена. Вярвам, че икономико-политическият строй в сегашния му вид е обречен. Вярвам, че фанатичният материализъм носи само беди и зловещ експериментализъм. Вярвам, че всичко, което не стъпва здраво на духовна основа и не черпи вдъхновение от духовни първоизвори, е обречено да си отиде или да претърпи пълно преобразуване.

    За мен даже не е толкова важно идеите и възгледите да се приемат на 100, 50 или 20 процента. Важно ми е да се имат предвид от читателите ми и слушателите ми. Така че, когато един ден неизбежно рухнат трите неща, за които казах, че съм еретик, хората да не се чувстват забравени от Бога и хвърлени в някаква черна бездна на отчаянието. Искам да знаят защо се е случило неизбежното и да не мислят, че са осъдени да гният в преизподнята. Искам друго – да се намерят на пуста стоителна площадка. И да имат материалите, с които наистина да започнат да градят светло бъдеще без гнили основи. Здравата основа е само вярата в Духовния свят и познанията за законите на този горен свят и това, което е отредено като естествена еволюция на земното ни развитие.

    Българският народ се е запазил, защото преди всичко е запазил езика си. А в това религията няма пряка или дори косвена заслуга. Когато си говорим и за култура, други от нещата с които Бог ни е дарил са фолклорът. Обичаите... Едни обичаи, срещу които т.нар. православие воюва открай време, та и до ден днешен.

    За мене всяка от държавите по света служи на парите на Мамона и използва средствата за война и насилие на Антихриста. Няма християнска или православна държава. Има отделни християнски души, отделни хора, които се опитват да живеят праведно, но те не са толкова шумни, колкото останалите. Сред тези християнски души има и православни, и еретици, дори и такива, които се определят за атеисти. Не е важно как се наричаш и в какво точно вярваш, а как живееш и какви са делата ти. Праведните хора, истински тачещите християнството, са душата на един народ – засега тази душа на народа търпеливо чака едни по-добри времена, когато последните ще станат първи.

    И накрая, по третия проблем, икономическия, политическия… предлагам една система, която не е догматична, не е утопична, достатъчно гъвкава е, за да намери приложение във всяка една държава. Нарича се Троичен социален организъм и Тричленен социален организъм. Очертана е от философа Рудолф Щайнер в началото на миналия век и е особено актуална сега, когато дори за слепите започва да става видно, че срастването на банките и корпорациите с политиката, а оттам и пълното подчинение на духовния живот и на образованието, носи само беди… и не предполага никакво светло бъдеще. Става дума за ясно разделение на стопанския, икономическия живот от политическо-правния живот. А третият член на организма е духовната, включваща и образованието, като идеята е, че никой, освен учителите, не може да се меси в тази система. Свързващото звено между трите обособени системи, между трите члена на този организъм са самите хора – аз и вие – с нашата собствена инициатива, породена от духовните ни и физическите ни потребности.

    Всички искаме СВОБОДА, РАВЕНСТВО и БРАТСТВО.
    Но трябва да знаем, че Свободата може да намери израз само в областта на духовния живот. Равенството може да се осъществи само в областта на правовия живот. А идеята за братството може да се приложи само в областта на стопанския живот – икономиката. Докато тези три идеи не се сложат в ред и не се реализират в съответните им областти от живота, докато се преплитат в една обща безформена маса, страданията са гарантирани.

    Бих се радвал, ако България е първата държава в Европа и в света, която стане пример за Троичния социален организъм. Мисля, че много скоро ще има този златен шанс и българите не трябва да го изпускат.

    Тази идея за Тричленен социален организъм(GA_23 Същност на Социалния Въпрос) ме грабна веднага след прочита и.
    Не само, ще се радвам, но и ще спомагам според възможностите които ми се дават, това да стане факт. Нека не се заблуждаваме, сегашната политическа конфигурация, няма да позволи това да се случи. Затова, ще я оставим сама да се задуши в собствената си алчност и безскрупулност. Това не е революция, това е неизбежен път, в духовното ни развитие. Иване, в мое лице имаш надежден съмишленик.

  6. Найден Пендов  27.07.2012 г. | 12:29 ч.

    Към Стопанина:
    Виждам, че за доста неща сме на едно мнение. По повод за любовта мога да кажа това което казва и апостол Павел: „И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко“. Това означава, че не трябва да сме овчедушни към злотворците. Изобличението е форма на любов. Знам, че за доста „добрички“ хора това е форма на агресия, но Бог има други стандарти. Именно в това се състои и напомнянето на управляващите, че има Господ. Не съм много сигурен какво имаш предвид под това да не се използват християнските ценности в политиката и стопанската дейност. Предполагам си имал предвид просто, това че си против църквата да се налага над държавните и стопанските дела (за което смятам никога не и е било роля). На мнение съм, че един християнин може да бъде отличен търговец или политик. Ролята на епископите (като общо понятие за ръководител на църква) и стареите е не да ти се намесват и да ти ръководят живота, а да бъдат твои наставници, да те карат да се замислиш, да те накарат да размишляваш над библията. Последното изречение ме подсеща това, че спомента, че конвенционалното християнство не приканва към размисъл. Тук също не съм съгласен с тебе. Истинско богословие не може да се гради без мислене. Ако погледнеш повечето от богословите са били мислители (като да речем Августин). Те не с били просто догматични папагали, повтарящи дума по дума това което са чули от преди това. Това, че в момента „остави мозъка на прага преди да влезеш в църква“ е доминиращо е друг въпрос. Проблема е доколко е това е библейско. Ако сравним това с „проницателната любов на Павел“ да не говорим за думите на Христос: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с *всичкия си ум*.“ Излиза, че горното твърдение е ерес за командване на овчедушни и заблудени. Нарочно избегнах понятието свещенник защото по начало нокой водач на ранната църква не се назовавал с подобна титла. Още повече, биха ги убили с камъни за подобно безумно твърдение. Да не забравяме, че първите християни са били евреи, а за евреите е нямало други свещенници освен тези във храма (иродовият храм). За това и Христос и апостолите са били *учители*. Още повече апостол Петър нарича адресатите си в първото си послание свещенници и свят народ: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ Нека погледнем в началото на самата книга, можем да видим към кого е адресирано това писмо: „Петър, апостол на Исус Христос, до избраните пришълци, пръснати из Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния“. Тук няма споменати думата епископи, свещенници или тем подобни. От това смело мога да твърдя, че в съвремието свещенниците сме ние истинските последователи на Христос. Нашата работа е да отваряме очите на другите за рационалното и духовното.
    По отношение на танците не бих поставил хорото ръченицата наравно с нестинарството и паневритмията. Целта на тези танци е различна. Това е и причината да нямам нищо против едните и да съм против другите. На доста места в Псалмите се споменава „хвалете Го със тъпанче и хороиграние“. Танцуването като начало е израз на веселие. Така ни е дадено от нашият създател. Ние имаме емоции и това е един от начините за тахната изява. Въпроса е на какво се радваме. Ако е за нещо зло логично е и танцуването да е грешно, но ако не тогава е добро да се танцува. Друкак стоят нещата за кукерските танци и нестинарството. Те не са в класическият смисъл танц. До колкото ми е известно те се правят с цел прогонване на злите духове и благополучие. Тези неща идват само от Бога и се съмнявам, че каквато и да е практика или заклинание може да прочисти някого или нещо. Това става единствено и само чрез Божият Дух. В библията няма посочена никъде някаква рецепта за изпълване с Духа. В повечето случаи това ставаше чрез желанието на съответните хора и полагането на ръцете на апостолите. В някои случаи не било нужно полагането на ръце, което означава, че от съществена важност е желанието на човека. Това не е нещо мистично и мога да го потвърдя от опит, че работи. При все това, изпълването не може да стане ей така без да искаш. Духът идва при прослава на Бога, размишление върху библията и пълно покаяние. Тогава човек наистина може да прави много велики неща, немислими за обикновения човек. С това аз не искам да кажа, че трябва моментално да се забрани всякаква форма на кукеруване или нестинарство. Това е глупава и тиранична идея, но не може един който смята едно нещо за вярно да прави нещо противоречащо на неговите идеи. Това е все едно да казваш „Аз съм християнин“ и същевременно да смяташ еволюционната теория за вярна, понеже библията много ясно посочва друга идея – тази за интелигентния дизайн.
    Като край бих искал да де помоля да не ме заклеймяваш като поредния фанатик. Може да съм фундаменталист, но това не значи че не мога да мисля. С радост бих участвал в спор с тебе по различни въпроси. Ще продължавам да се информирам от твоя блог. Продължавай това свое начинание. Сигурен съм то е за голямо насърчение на доста хора.

  7. Стопанина  27.07.2012 г. | 13:04 ч.

    @ giordana

    Случаят с твоя Васко ме подсеща, че начините да се „победи системата“ са най-разнообразни. Вие сте се отървали от ариманичното чудо казарма по съвсем различен път от моя и от този на някои други съфорумци. Това е и причината да се въздържам от даването на „универсални рецепти“: и за данъци, и за ваксини, и за всичко друго. Ако имаш вътрешното убеждение и си взел твърдото решение, винаги ще намериш начин – този начин ще е съобразен със специфичните твои възможности и с условията на твоята среда.

    @ Оги

    Каква е тая прословута 3-месечна задръжка? За пръв чувам.

    @ Найден Пендов

    Не съм много сигурен какво имаш предвид под това да не се използват християнските ценности в политиката и стопанската дейност.

    Къде съм казал това?

    Истинско богословие не може да се гради без мислене. Ако погледнеш повечето от богословите са били мислители (като да речем Августин).

    Аз не говоря нито за Августин, нито за Златоуст, нито за Тертулиан… Въпреки че не споделям много от размишленията им, аз съм много по-близо до тях, отколкото съвременните богослови-празнослови, които се облягат на Августин или Тертулиан само когато трябва с философия и думи да оправдаят бездействията или безчинствата си. Говоря за съвременните, не за старите мислители.

    За кукерството и нестинарството нямам за какво да се хвана. Според мен не си добре запознат с произхода и същността на тези обичаи. Ако твърдиш, че за ходенето по жарава не ти трябва вяра в Бога и в духовните сили; ако твърдиш, че кукерството не опазва, макар и по изкривен съвременен начин, вярата в духовните същества, според мен дълбоко грешиш.

    Самият факт, че тези обичаи са се съхранили, е достатъчно показателен за техния смисъл и в наши дни. Ако извлечем например от кукерството основния замисъл, че от нас зависи да се справим със силите на злото, а не очакваме Бог да го махне с магическа пръчка, значи сме на прав път.

    От друга страна, знам, че за много кукери просто им е приятно да се обличат като на карнавал, заради едното шоу, но все пак можем да намерим добро и само в това, че хората се събират и сплотяват около един обичай. Това е съхранило българщината – че имат кукерски такъми и дрехи; имат и дата, на която да играят заедно. Хората са се чувствали едно заради тези неща, а не защото са се питали „ти православен ли си?“ – „да“ – „а, добре, значи си мой човек“.

  8. Дорина  27.07.2012 г. | 13:44 ч.

    Здрасти, Иване, много оригинална идея!!! 🙂 В момента нищо по-сериозно и по-тежко не мога да кажа /както правя обикновено!!!/ освен, че съм се усмихнала до ушите, съвсем искрено и лично! 🙂 , особено по отношение на родопските одеяла и гардероба… Време е да мислиш за студио… Давай нататък, чакам търпеливо следващата оригинална самопредставяща те идея… Никога не съм мислила, че толкова сериозни неща могат да бъдат представени така непосредствено, искрено и слънчево… Още имаш да ни разказваш. Има голяма доза хумор във всичко това, хумор, който отваря очите и хапе. Мисля, че това е страхотно решение срещу постоянно появяващите се хулители на истинско духовното… Явно отпуската ти се отразява творчески, продължавай и по-често да си в отпуска! 😆 Поздрави!

  9. xxTTcc  27.07.2012 г. | 13:48 ч.

    @Дорина много точно описание 🙂

  10. Найден Пендов  27.07.2012 г. | 15:48 ч.

    @Стопанина
    Аз не съм казал, че за нестинарството не е нужно вяра. Въпросът не е до вярата а вярата в какво/кого. За справянето със злото понякога можем сами, но не винаги е така. Живота като християнин е двустранен процес, поне аз мисля така. Първо Бог е Господ, а не духът от вълшебната лампа. Следователно има неща които ние трябва да ги направим, но има неща които човек с нормални възможности няма как да постигне. Според мен няма как човек да придобие свръхестествени способности без свързване със някакъв дух. Това става на някаква цена. В случая с християнството цената е вече платена от Христос.
    Ако можехме с някаква практика да се справим със злото, къде отива Христовата жертва. Защо христос умря на кръст, привсе че можеше да ги принуди да го приемат за месия и да стане цар.
    Иначе си прав за това,че за обикновения атеист кукерството е нищо повече от карнавал с маски, но аз си мисля че аз и ти не сме атеисти.
    Не съм по принцип народните традиции, но не трябва да се приема всичко за чиста монета. За доста култури магьосничеството е част от културата, например друидите в англия и африканските магьосници. Аз се съмнявам, че би приел тези. В интерес на истината, много неща са повлияли за да се запазим като народ и култура. Едно от нещата са народните трасдиции и предания, но едно от най-важните неща е било превода на библията на разбираем български, както и събирането на документи за нашата история. Първото е било нужно за да може да се избегне митът „христянин = грък“, съответно „мюсюлманин = турчин“, което много добре е било експлоатирано от гърците тогава. Странното е, че този мит продължава да вирее по нашите земи с малка промяна – грък е заменено с българин. Как може философско разбиране/религия да бъде свързано с етнос. Никой не пита тези бебета дали са съгласни. Второто е било нужно за да се привдигне духа на всеки българин, защото по онези времена българин се е приравнявало на простак (нещо като сегашните истории с европейския съюз). В такъв случай всеки който е искал да изглежда по-вещ се е пишел за какъв ли не само не българин. Традициите и суеверията в такъв случай биха повлияли противоположно. Всеки знае израза „бабини деветини“. Изказването, че православната църква сама се е спасила, че и народа ни е спасила прилича на барон Мюнхаузен който се вади сам за косата от блатото. Има достатъчно информация за помощта на мисионери от чужбина за да се постигне самостоятелно християнство и българско самосъзнание. За написването на Новият Завет на български е спомогнало Британско чуждестранно библейско дружество. Та заслугата като цяло е на Бога.

  11. Огнян (Мислещ)  27.07.2012 г. | 15:56 ч.

    @Стопанина
    Каква е тая прословута 3-месечна задръжка? За пръв чувам.

    🙂 Няма как и да знаеш. Това се отнася за периода 1984 – 1989 г. През този период, се проведе възродителният процес(смяна на турските имена с български). Поради засилената военна заплаха от страна на Турция, която бе струпала значителен военен контингент на южната ни граница, ген. Добри Джуров – върховен главно командващ Българската Народна Армия, издаде заповед за удължаване на военната повинност с три месеца. Бяха засегнати всички войски, както и всички които са служили през този период от време. Както знаете, турците бяха възпряни не само заради категоричната позиция на СССР и страните от Варшавския договор в наша защита, но и от самите им господари САЩ

  12. Стопанина  27.07.2012 г. | 16:53 ч.

    @ Оги

    Благодаря за поясненията. Аз бях доста малко хлапе по време на Възродителния процес. Помня само тревоги в разговорите на възрастните – споделяха си разни случай кой кого намушкал с пирони по време на някакви инцидентни изблици на насилие. Помня и че турците в моето село започнаха да гледат на кръв, не разбирах защо, а и ненадейно се изнесоха по други селища (в България).

    @ Найден Пендов

    Извинявам се – не го приемай за упрек – но ми е трудно да проследя мисълта ти. Намесваш най-различни теми и не ми става ясна връзката с това, за което говорим. Затова ще коментирам само нещата, които смятам, че се отнасят към дискусията ни:

    Ако можехме с някаква практика да се справим със злото, къде отива Христовата жертва.

    Как виждаш връзката между Христовата жертва и справянето със злото? Христовата жертва избави ли света и всеки отделен човек от злото? Огледай се, съобрази се с действителността… Злото не само не е изчезнало след Голгота, но набира сили и има проявления на качествено ново равнище.

    Един може да вярва, че сам трябва да се преобразува злото в себе си в положителни качества. А резултатът ще е, че Христос ще може да се изяви по-дейно чрез човек, който се е пречистил и е поканил Христос в непокварено сърце и непокварен ум.

    Друг може да вярва, че е достатъчно да повярва в Христос и във Възкресението, за да му се опростят всички грехове – и само защото е повярвал в Христовата жертва, сякаш механично дяволите са се разбягали от ума и сърцето му. За мен тази вяра е наивна и не отговаря на действителността.

    Защо христос умря на кръст, привсе че можеше да ги принуди да го приемат за месия и да стане цар.

    Да ги принуди?! И какво общо има тази мисъл с предполагаемата логическа нишка за справянето със злото и Христовата жертва.

    За доста култури магьосничеството е част от културата, например друидите в англия и африканските магьосници.

    Не съм съгласен, че има каквото и да било основание друидите и африканските магьосници да се поставят в общ контекст. Мисля, че човек трябва да се е запознал по-добре с възгледите и делата на друидите, преди да се изказва по този начин за тях.

    Има достатъчно информация за помощта на мисионери от чужбина за да се постигне самостоятелно християнство и българско самосъзнание.

    Бих желал повече информация по този въпрос, щом я има – с позоваване на автори и съответните библиографски препратки. За да се „постигне българско самосъзнание“ с посредничеството на когото и да било отвън, това предполага, че е нямало такова самосъзнание.

    Знам, че има историци, които прокарват такава антибългарска теория, но аз мога да посоча народни песни, в които не само се декларира българско самосъзнание на певците, но и то ясно се противопоставя на турско, татарско, гръцко и прочее самосъзнание.

    За написването на Новият Завет на български е спомогнало Британско чуждестранно библейско дружество.

    Смятах, че за написването на Новия Завет е спомогнал епископ Урфила. А после за преписването на тези книги от глаголица на кирилица са спомогнали Кирил и Методий.

    Затова бих желал да защитиш твърдението си с някаква аргументация.

  13. Мандара  27.07.2012 г. | 17:58 ч.

    Поздравления за този подкаст. Беше полезен, аргументиран и личеше ясна мисъл.

  14. Астролог  28.07.2012 г. | 01:15 ч.

    @Найден Пендов
    „Следователно има неща които ние трябва да ги направим, но има неща които човек с нормални възможности няма как да постигне. Според мен няма как човек да придобие свръхестествени способности без свързване със някакъв дух. “

    Ако изходим дори само от „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш“ (това е поставяне на цел и директива за работа), и разгледаме Евреи 5,6 – „съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.

    ГЛАВА 6.

    1. Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим към съвършенството…“
    Това не е малко. Свързването може да е с Христовия Дух, със същества от ангелски йерархии или от положителни звезди – примерно Сириус. Не всички духове са негативни, и в християнската езотерика това е било известно – вижте „За Небесната Йерархия“ от Дионисий Ареопагит (ученик на Ап. Павел)
    И разбира се има неща които зависят от самите християни и техните усилия – „имайте ревност за по-добрите дарби“! За това има и методи.

  15. Gergana  28.07.2012 г. | 01:51 ч.

    @Астролог
    Даваш ценни указания. Би ли писал за От Извора? 🙂
    Ако можех да пиша по завладяващ начин, щях.
    /радвам се на всички кадърни да обясняват,
    Гери

  16. Астролог  28.07.2012 г. | 02:01 ч.

    Ако Стопанина прецени за подходящо, може да предложа някои неща – примерно лекции, които съм изнасял на различни теми по Учителя и Щайнер, които да се преработят и адаптират за по-широк кръг читатели. Както вече трябва да е станало ясно аз съм практик.

  17. Найден Пендов  28.07.2012 г. | 05:43 ч.

    @Стопанина
    Във външната намеса за запазването на българското самосъзнание не виждам нищо антибългарско. Просто хората са ни помогнали. На http://protestantstvo.com/read/488 има една статия с библиография. Ако потърсиш „Неофит Рилски нов завет“ в гугъл ще намериш още включително и в българската уикипедия. Съмнявам се епископ Урфла да е бил собственик на печатницата в Смирна 😉

    По повод за непоследователността на мисълта:
    Съжалявам, не съм способен на говоря по няколко теми едновременно в някаква последователност. Може би това се дължи на факта, че съм ужасно разсеян. Моля да бъда извинен.

    Как виждаш връзката между Христовата жертва и с

    правянето със злото? Христовата жертва избави ли света и всеки отделен човек от злото? Огледай се, съобрази се с действителността… Злото не само не е изчезнало след Голгота, но набира сили и има проявления на качествено ново равнище.

    Злото не е изчезнало защото все още има хора които не са приели христовата жертва.

    Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Йоан 3:16)

    Тук явно се показва, че няма да погине, никой който вярва в него. Не се казва, че света ще се оправи с магическата пръчка. Един ден всичко ще стане ново и тогава няма да има зло.

    Един може да вярва, че сам трябва да се преобразува злото в себе си в положителни качества. А резултатът ще е, че Христос ще може да се изяви по-дейно чрез човек, който се е пречистил и е поканил Христос в непокварено сърце и непокварен ум.

    Отно во бих попитал. Кому би било нужно Христовата жертва и изобщо Христос, ако човек може сам да се пречисти. По отношение поканването на Христос в непокварено сърце – как ще изтълкуваш този цитат:

    Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. (Рим. 5:8)

    Друг може да вярва, че е достатъчно да повярва в Христос и във Възкресението, за да му се опростят всички грехове – и само защото е повярвал в Христовата жертва, сякаш механично дяволите са се разбягали от ума и сърцето му. За мен тази вяра е наивна и не отговаря на действителността.

    Не отричам ролята на личното освещение на душата, но то би било безплодно без заплатата на Христос. Тя ти дава ново духовно начало, за което става дума и в 3-тата глава на евангелието от Иоан. Т.е. дава ти възможността да осветиш душата си, а не те очиства автоматически.

    Да ги принуди?! И какво общо има тази мисъл с предполагаемата логическа нишка за справянето със злото и Христовата жертва.

    Това го казах във връзка с думите на Исус: „Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?“ в комбинация с това, че евреите очакваха политически водач, който да ги освободи от римляните. Ако смъртта на Христос не беше нужна съмнявам се дали той би се подлжил на това. Това е което имах предвид.

    @Астролог
    Аз лично се съмнявам човек да може от самосебеси да стане свят, за това се и жертва Христос.

    Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим към съвършенството…“

    Това е пример за нещо извадено от контекст.
    1. Под „началното учение“ се има предвид някои конкретни неща, които са изброени по-нататък в книгата, а не това което ти, аз или някой друг си мисли че е „началното учение“.
    2. Когато апостолът казва „да оставим началното учение“, има нещо конкретно предвид, а именно непрекъснатото завтаряне на „началното учение“ като развалена плоча и никакво по-нататъшно развитие. Това изглежда като това да повтаряш няколко пъти първи клас, като си мислиш, че това е цялата наука. Авторът на посланието много явно адресира хора на които им е намилано едно и също нещо, логично е не само да са го научили, но и да им е писнало да им се повтаря. За това им казва „…а сега стига теория, време е за практика“.

    Това не е малко. Свързването може да е с Христовия Дух, със същества от ангелски йерархии или от положителни звезди – примерно Сириус. Не всички духове са негативни, и в християнската езотерика това е било известно – вижте „За Небесната Йерархия“ от Дионисий Ареопагит (ученик на Ап. Павел)

    Не си спомням Павел да е имал такъв ученик или да го е споменавал някога. Дай цитат. Освен това апостол Павел никъде не споменава за алтернативни добри духове (поне не на такива на които да служиш и да търсиш единство с тях). В тази светлина интересно ми е как ще изтълкуваш многократното казване в библията на „Аз съм Бог ревнив“.

    „имайте ревност за по-добрите дарби““! За това има и методи.

    За пръв път чувам за „методи за ревнуване“. Това е ново за мен. Ревността не е ли естествено чувство или се бъркам.

    P.S.
    Съжалявам за печатните грешки. Текста съм го писал набързо както всеки друг пост.

  18. Астролог  28.07.2012 г. | 09:59 ч.

    Не смятам че нито аз, нито Иван отричаме ролята на Христос и Събитието на Голгота за човешката еволюция. Според мен Учителя Беинса Дуно и д-р Щайнер също са акцентирали на това.Но е хубаво да се знаят някои неща, някои тайни, които са достъпни за Посветени Учители. – то е за наша полза. И поне ние с Иван се ползваме от това Богатство, ползват се и други, вие също може да се ползвате, въпреки че може да противоречи на официалната догматична теология, приемана с гласуване и променяна от хора през вековете(- за това има информация)

    Освен лична карма / или индивидуален грях има и обща карма по отношение на земята, рода, обществото – Христос е поел общата карма, давайки по този начин по-добра възможност (и олекотяване) за погасяването на личната, която никой не отменя и трябва да се погаси, ако някой е грешил след събитието на Голгота, това не ликвидира автоматично всички негови престъпления и погрешки и последствията от тях. Но същевременно връзката с Христовия Дух, както и с други възвишени положителни духове и същества може да спомогне за това и за изпълнението на индивидуалната програма на Земята.
    За Духовната Йерархия има указания и в Библията:

    „пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели, 23. при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството, 24. и при Исуса Ходатая на новия завет“ Евреи 12

    А Учителя Беинса Дуно е давал, че Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство или Ложата на Светлината. Казано е

    „Истина ви казвам, че има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт докле не видят царството Божие дошло в сила. “ Марк 9

    – това за мен е ясен знак че човек може още преди да умре да има Реална опитност и връзка с Висшите Светове(Царството Божие). А относно съвършените – моят акцент беше по-конкретно на Евреи 5 – „имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото“ Тоест съвършените са обучавали чувствата си да разпознават добро и зло – не само са повярвали – това касае Различаване и Мъдрост. И за нейното придобиване(постепенно) има методи – един от тях е молитвата. Освен за „Праведния чрез вярата ще бъде жив“ (стих на който се акцентира в протестанството), в Библията пише и за Мъдрост – „злато и кристал не могат да се сравнят с нея“, и че вяра без дела е мъртва – Яков 2.

    “ Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
    Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
    Бездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.
    Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
    Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
    Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
    Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
    Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
    От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-
    Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
    Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
    Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й; “ Йов 28

  19. Астролог  28.07.2012 г. | 10:18 ч.

    и в допълнение – специално за методите:
    http://www16.brinkster.com/freejobonline/metodi.html
    http://www.novosemeistvo.bg/files/Plodut_na_Duha.pdf

  20. Стопанина  28.07.2012 г. | 12:32 ч.

    @ Астролог

    Да, изпрати ми ги. Ще ги прегледам при първа възможност и ще ти кажа кои съм склонен да публикуваме. Принципно можеш да качваш всичко във форума, стига да е по темите там. Дорина вече го прави. Аз също съм намислил няколко ексклузивни материала за форума, за да го раздвижим малко.

  21. Стопанина  28.07.2012 г. | 13:04 ч.

    @ Найден Пендов

    Във външната намеса за запазването на българското самосъзнание не виждам нищо антибългарско.

    Има огромна разлика между „намеса за запазване на самосъзнание“, „намеса за укрепване на самосъзнание“ и „намеса за постигане на самосъзнание“. По-напред каза „постигане“, което означава и придобиване на нещо, което го няма. Антибългарското се състои в това, че други се намесват, като поощряват македонско самосъзнание у едни българи, гръцко или турско самосъзнание у българите-мохамедани, сръбско самосъзнание в Западните покрайнини и т.н.

    Да се проповядва и дори само да се намеква, че някога тук е живяла някаква аморфна, безлична маса, която може да бъде научена на самосъзнание по избор на намесващия се – ето това е антибългарщината.

    Накратко, ако искаш да бъдеш разбиран правилно, използвай правилните думи.

    Съмнявам се епископ Урфла да е бил собственик на печатницата в Смирна

    Има и огромна разлика между „написване на Новия завет на български“ и „спонсорство за масово отпечатване на вече съществуващия Нов завет на български“. Отново: Ако искаш да бъдеш разбиран правилно, използвай правилните думи.

    Може би това се дължи на факта, че съм ужасно разсеян. Моля да бъда извинен.

    Аз лесно ще те извиня и ще пиша някои твои грешки за моя сметка, но това не променя факта, че самият ти трябва да положиш усилия, за да решиш проблема си с разсеяността. Освен ако не смяташ, че някой трябва да те извинява вовеки веков. За мен това, да бъда извиняван за вечни времена, би било нещо неудобно, срамно.

    Същото важи и за жертвата на Христос. Астролог е отговорил преди мен: Христос поема огромна част от общата карма на човечеството, но няма да се прояви в никой, който не е положил собствени усилия да се пречисти – да сложи мислите, чувствата, думите и делата си в ред.

    Злото не е изчезнало защото все още има хора които не са приели христовата жертва.

    Колко хора познаваш, които са приели Христовата жертва и от днес за утре са станали Исус-Христосовци или поне възвишени като Апостоли? Вчера някой пусна линк към описание на тайнствата на Църквата:

    В момента, в който човек приеме тайнството Кръщение, той се съединява с Христос. В това тайнство потопеният във водата на живота и смъртта излиза нов човек, който носи в себе си Христос и прави всичко като носител на Христа. Когато се извършва миропомазването, Св. Дух слиза върху човека и в него вече се явява Божествената благодат.

    Ето това е върховната глупост на механичното разбиране. Глупост, защото е достатъчно да погледнеш колко хора, които са кръщавани и уж автоматично са се съединили с Христос, всъщност могат да вършат и най-голямото зло. Аз съм кръщаван от БПЦ и въпреки това съм триждепроклет еретик, който няма нищо общо с неразбиранията нито на БПЦ, нито смятам, че имам кой знае каква връзка с Христос и Духа. Значи, тия „тайнства“ са менте – безплодни ритуали. Живото доказателство е действителността, в която сме потопени.

    Докато САМ не реша проблема със злото в мен – което води до гордост на моменти и ме лишава от кротост и смирение, не може да става дума за никаква трайна връзка с Христос и Духа. За да има „Не аз, а Христос в мен“, по-напред трябва да има усилена работа по „не допускам изява на никакво зло в мен“. Доколкото имам връзка с Тях, тя е в моментите, когато съм съсредоточен и внимателно наблюдавам мислите и думите си.

    Желанието ми за самоусъвършенстване и надмогване на злото действително се дължи на жертвата на Христос, на Христовия импулс, но това е точно това – един импулс, който трябва да се използва за лична работа. Ако не впрегнеш импулса, който работи в теб, на работа – ще го изгубиш или няма да придобиеш нищо от него.

    Един ден всичко ще стане ново и тогава няма да има зло.

    Да, увещанията от приказката за Пепеляшка и магическатата пръчица на феята…

    Българите имат една хубава поговорка: „Пусни прасе под одъра, та ще се качи на одъра и ще си насвини как само то си знае.“ Така е и с „новото един ден“. Ако един човек-прасе не е станал чист, където и да се намери, пак ще си прави мизерии и Царството Божие за един ден ще стане това, което светът е и днес.

    Учителя дава друга аналогия: Със слугинята, която вярва и си мечтае как някой ден ще дойде царският син, ще я вземе за жена и тя… от днес за утре ще престане да бъде проста и мърлява слугиня, а ще се превърне в префинена и сияйна принцеса. „Хубаво нещо е надеждата“ – завършва Учителя.

    Това го казах във връзка с думите на Исус: „Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?“ в комбинация с това, че евреите очакваха политически водач…

    Това не е вярно. Това Христос не го казва като заплаха и не го казва в контекста на царуването му. Казва го като отговор защо не се отърве от арестуването, мъченията и Голгота. То е продължение на „който нож вади – от нож умира“.

  22. Найден Пендов  28.07.2012 г. | 16:01 ч.

    @Астролог
    Това което ти наричаш „обща карма“ мисля, че съответства на теологичният термин „изкупление от първородния грах“. Ако е това съм съгласен с тебе.

    Щайнер също са акцентирали на това.Но е хубаво да се знаят някои неща, някои тайни, които са достъпни за Посветени Учители. – то е за наша полза. И поне ние с Иван се ползваме от това Богатство, ползват се и други, вие също може да се ползвате, въпреки че може да противоречи на официалната догматична теология, приемана с гласуване и променяна от хора през вековете(- за това има информация)

    1. Поне според мен в библията няма мистично знание. Знанието си е там и е видимо за тези които го търсят.
    2. Догматиката не е нещо което е ставало с гласуване – това което е ставалос гласуване е „Никео-Царигратския символ на вярата“. Това са две различни неща.
    Първото е плод на много работа и различни богослови които са се надграждали един над друг в разбирането на идеята какво представляват различните неща като греха, злото, троицата, съшността на Христос. Нито един от трудовете на въпросните мислители не е ставал чрез гласуване. При това никой от тези хора не се е смятал за толкоз велик и възвишен, че да каже, аз имам цялото знание за всичко. Като хора всеки от тях си е имал своите слабости в представата за тези неща. За всички тези еталон е бил и е библията за сверка. Това е вярно за всички съвременни фундаменталисти християни. Щом едно твърдение не може да се докаже с библията и още по-лошо, ако библията отрича, то не е богословски издържано. Ако нямаш еталон всеки може да каже „аз съм велик учител“, или „Бог ми каза“, или „Святият Дух ме води“ и да каже куп неверни неща. Пример за това как трябва да се постъпва са били беряните по времето на апостолите, които проверяваха всичко чрез писанията. В техният случай писанията бяха само това, което наричаме днес старият завет. Тъкмо и за това бяха похвалени от апостол Павел. В богословието няма партийно взети решения, просто ей така от нищото.
    От друга страна символът на вярата се явява, като опит да се сведе до проста формула целяща да обясни и на най големият лаик, какъвто е бил и император Константин, в какво вярва един истински християнин и какво го различава от другите дервиати на христианството и юдеизма. Това се явява, като защитна реакция в отговор на много учители които не са се придържали към христовото и апостолското учение и са се наричали себе си християни. Самият символ не е имал за цел да прави нови догми, а да обяни старите. Дори и в момента вяртата в IHWH (Богът в който аз вярвам) има три основни клона – юдеизъм, християнство и ислям, като всеки от тях си има своята формулировка за самоопределяне.

    „пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели, 23. при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството, 24. и при Исуса Ходатая на новия завет“ Евреи 12

    Книгата не твърди, че трябва да се кланяш/молиш/имаш единение с нито един тези духове. Славата и силата принадлежат само на един и всички се кланят на Него. По това можеш да разбереш дали един дух е от Бога. Всички които са му противници се самообожествяват или дават славата (привидно) на тебе. Няма такова понятие като „автономен добър дух“. Така и не ми отговори на аргумента за „Аз съм Бог ревнив“.
    И да, „Праведният чрез вяра ще живее“. Няма никой който да стане праведен чрез човешки напъвания. Дори самият апостол Павел говори за себе си като за старата си същност като за плътта/стария човек/старото естество, който се бори срещу духа/новия човек/новото естество. За мен този човек е бил праведен. Така е у всеки истински християнин – има непрекъсната борба между тези две същности. В момента в който някой започне да твърди, че е станал безгрешен е добре да се позамисли за духовното си състояние. До този момент човек живее със вяра. Тъкмо тази вяра ще му се вмени за правда. Но тази вяра не е някакво мистично чакане, а е облечена в действия (виж Евреи 11-глава).
    Много си прав, че праведният трябва да различава доброто от злото. Това става чрез молитва и четене на библията с размисъл, общуване с други които правят това (това е и една от главните цели на църквата) и четене с размисъл и критика на друга богословска (или не чак толкова богословска) литература. Казвам с критика, понеже всички сме хора и е възможно да грешим.
    За мъдростта мога да твърдя че идва от Бога. Той дава щедро на всеки който проси от него (виж Яков 1:5,6). Това значи молитва. Не казвам, че Бог няма да ти даде ако не по просиш, но е обратното е сигурно (поне Яков така твърди).

  23. Найден Пендов  28.07.2012 г. | 16:49 ч.

    @Стопанина

    Има огромна разлика между „намеса за запазване на самосъзнание“, „намеса за укрепване на самосъзнание“ и „намеса за постигане на самосъзнание“. По-напред каза „постигане“, което означава и придобиване на нещо, което го няма. Антибългарското се състои в това, че други се намесват, като поощряват македонско самосъзнание у едни българи, гръцко или турско самосъзнание у българите-мохамедани, сръбско самосъзнание в Западните покрайнини и т.н.

    Значи съм разбран погрешно. Съжалявам вероятно не съм се изразил правилно. Исках да кажа просто, че сме имали силна духовна подкрепа от други братя в чужбина и че заскугата за запазване на българското самосъзнание не е на българската православна църква (както и за самотото и запазване от асимилиране), а е на Бога. Подобна подкрепа на църквата е имало и по времето на тоталитарния режим. Тогава е имало внос на библии отпечатани в чужбина, нелегално. Някои от нас ги помнят. Аз лично няма как да помня този режим, понеже съм се родил в края му, но майка ми разказва че едно време, когато поискала в библиотеката да и дадат библията, след като прочела един пасквил за библията, библиотекарят и се сопнал.

    Да, увещанията от приказката за Пепеляшка и магическатата пръчица на феята…

    Тогава за тебе библията и Христовото завръщане са просто детски приказки. Аз лично вярвам в тази „приказка“.

    Има и огромна разлика между „написване на Новия завет на български“ и „спонсорство за масово отпечатване на вече съществуващия Нов завет на български“. Отново: Ако искаш да бъдеш разбиран правилно, използвай правилните думи.

    Спонсорирането, отпечатването и духовната подкрепа не са малък принос за такъв проект.

    Ето това е върховната глупост на механичното разбиране. Глупост, защото е достатъчно да погледнеш колко хора, които са кръщавани и уж автоматично са се съединили с Христос, всъщност могат да вършат и най-голямото зло. Аз съм кръщаван от БПЦ и въпреки това съм триждепроклет еретик, който няма нищо общо с неразбиранията нито на БПЦ, нито смятам, че имам кой знае каква връзка с Христос и Духа. Значи, тия „тайнства“ са менте – безплодни ритуали. Живото доказателство е действителността, в която сме потопени.

    Кръщението във вода е просто символ. Истинското приемане на Христос е нещо лично между Бог и човек за това се казва и „тайнство“. Въпреки това човек може да разбере, кой какъв е по делата му. Христос има една притча за това (за доброто и лошото дърво и техният плод). Един човек може да е отличен имитатор, но не за дълго. Може дори да звуча еретично, но взимането на кръщение без осъзнаване какво правиш и без вяра е просто едно намокряне и няма стойност. Потапянето е като подписа и печата на един договор. Те не са самият договор, но те го правят публично достояние. Ако едната страна не спази договора това не прави подписа и печата менте. Това което е менте е договора направен между двете страни.

    Това не е вярно. Това Христос не го казва като заплаха и не го казва в контекста на царуването му. Казва го като отговор защо не се отърве от арестуването, мъченията и Голгота. То е продължение на „който нож вади – от нож умира“.

    Не съм казал, че Христос е заплашвал. Просто исках да илюстрирам алтернативен вариант при който Христос не умира.

  24. Астролог  28.07.2012 г. | 18:58 ч.

    @Найден

    Преди да продължа, искам да акцентирам на това, че ценя добронамерения и аргументиран подход в обсъждането и се надявам да го запазим.

    1. Поне според мен в библията няма мистично знание. Знанието си е там и е видимо за тези които го търсят.

    В Библията има мистично знание – все пак това е книга касаеща духовни процеси и същества, не просто сборник какво да се прави и какво не. Дори самите 10 Божи заповеди имат дълбоко духовно значение, друг въпрос е за кой е видимо това – за тези които могат да Видят. Не случаен е и стиха „Тогава им отвори умът да разумяват писанията“ Лука 24:45- явно за това не е достатъчно само да вярваш – Мъдростта е директно и пряко Познание – независимо дали става въпрос за писание, процес или същество. А в Библията има много скрити и символични неща, за истинския смисъл на които е нужно Духовно Виждане и Мъдрост, което не на всеки е достъпно.. Не случайно:

    10. И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи? 11. А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тем не е дадено. 12. Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който нема, и каквото има ще му се отнеме. 13. За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумеват. 14. И изпълнява се на тех пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите: 15. Защото задебеле сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля. 16. А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят. 17. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видеха, и да чуят което вие чуете, и не чуха. Матей, 13:10

    2. В богословието няма партийно взети решения, просто ей така от нищото.

    Някои решения са взети с цел, дори са касаели определени политически процеси – примерно иконоборството и др. Накрая са надделяли поддръжниците на почитането на иконите.:shock:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

    но доста по-сериозни са нещата с тритохомията и 4 константинополски събор: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80

    тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това. Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест. Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух. И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.

    Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката…

    Ето как човекът постоянно е свързан със света по три начина. Нека засега да не влагаме нищо друго в този факт, а да го схванем така, както ни се представя. От това следва, че човекът има три страни в своето естество. Тях трябва да означим с думите тяло, душа и дух.
    Рудолф Щайнер

    – така че с гласуванията, гледните точки на епископите и др – внимателно.
    За мен е напълно потвърдено от Библията че съвършените имат чувствата си обучени – но намирам за слабовероятно който и пастор или свещенник ако питаш КАК се обучават, да ти каже нещо – в екзотеричното богословие някои неща не са познати – те са известни в Вътрешното/езотеричното християнство, където има и методи за развитие и обучение.

    3. Книгата не твърди, че трябва да се кланяш/молиш/имаш единение с нито един тези духове. Славата и силата принадлежат само на един и всички се кланят на Него. По това можеш да разбереш дали един дух е от Бога. Всички които са му противници се самообожествяват или дават славата (привидно) на тебе. Няма такова понятие като „автономен добър дух“.

    Нито аз твърдя, че трябва да им се кланяш – те може да са добри помощниц, същевременно служейки на Бога да помагат на вярващите. Но същевременно не смятам, че Библията забранява общуване с ангели или с духовете на съвършените, които можейки да различат добро от зло, може да помагат и на нас за това. А кой наистина може, Вижда и има Мъдрост, може да се провери и изпита практически. Разбира се, за съзнателно общуване със ангелските йерархии трябва много високо ниво и развити духовни способности. Но има методи, които могат да способстват или предизвикват/съдействат за такава вътрешна връзка, дори човек да няма още духовно виждане и това несъмнено може да му е от полза.

    Истинското Различаване и Виждане е повече от размишление и сравнение на информация.

  25. Найден Пендов  29.07.2012 г. | 21:54 ч.

    Преди да продължа, искам да акцентирам на това, че ценя добронамерения и аргументиран подход в обсъждането и се надявам да го запазим.

    Разбира се. Извинявай ако съм прозвучал по-остро. Предпочитам да водя интелигентен спор, а не махленска караница.
    Прав си за това, че не на всеки очите са отворени за духовното. Също съм съгласен, че библията не е „прави това, а онова не прави“. Просто предпочитам да търся директното тълкуване. Т.е. да търся какво има предвид текста, а не какъв смисъл се получава от всяка 16-та буква. Граматическият анализ, сравнителния анализ, ровенето из речници и проверката на историческия контекст може да не звучат много духовно, но помагат доста в разбирането на текста (макар, че не винаги това е вярно).
    Иконите нигога не са били догматичен проблем (поне не за мен). Те са просто образите на хора които са достойни за подражание. По нищо не се различават от снимките на някои наши народни герои. До колкото знам дори според православните, иконите са само за почитание. От друга страна съм твърдо против поклонението и отправянето на молитви към светци. Исус не случайно казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“

    Колкото до тройната съшност на човека, не знам как е на запад. Мога да кажа какво аз мисля по въпроса и какво се учи в нашата църква. Човек се състои от дух душа и тяло. Мисля, че имаше дено място в библията където се споменаваше това. Просто не ми се търси толкова. Ако ви се струва съмнително, ще се поровя.

    За мен е напълно потвърдено от Библията че съвършените имат чувствата си обучени – но намирам за слабовероятно който и пастор или свещенник ако питаш КАК се обучават, да ти каже нещо

    А питал ли си? Да той може да не ти каже нещо езотерично, но това значи ли че е по-малко прав от теб? Нима смяташ, че всички които практикуват конвенционално християнство, нямат духовни преживявания и опитности? Колкото до обучаването на чуствата, смятам че те са атрибут на душата и всеки зрял човек би трябвало да може да поставя граници на чувствата си и да не се ръководи от тях. Просто трябва да знаеш твоите цели и силно да вярваш, че всичко съдейства за добро, независимо колко лошо изглежда. Според Яков изпитанията са „практиката“ за завършеност и цялост(виж Яков 1:2-6).

    Истинското Различаване и Виждане е повече от размишление и сравнение на информация

    Но го включва. Не случайно е казано: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“ От друга страна интуицията доверието в Бога и любовта (имам предвид съвършенната, не сексуалната или симбиотичната), са все духовни неща и се проявяват с пълна сила при изпълване с Святия Дух. За такова нещо няма конкретна формула, както и за приятелството няма формула. Няма как да го принудиш, понеже Той е личност. Това просто е като вътрешно „усещане“ (ако може да се нарече така), просто знаеш, че е там, нищо че не е материално. В такъв момент дори могат да се случат свръхестетвени неща. То е като карането на колело. Ти усещаш баланса, макар, че от време на време можеш да загубиш равновесие и да паднеш. Когато някой ме попита как става това, се чувствам като велосипедист, който е накаран да обясни с кинематична схема как кара колело. Всичко това не съм го прочел от някоя книга, това е моята собствена опитност. Не претендирам за супер духовност, това не го правя аз.
    По отношение на притчите на Христос:
    Аз съм на менение, че те не са само пълни с дълбока мъдрост, но и достъпен начин да се обяснят духовните закони. Те не са ни най малко мистични, дори точно обратното, те целят да обяснят духовното на напълно разбираем език, като се ползват примери от бита на слушателите.

  26. Астролог  30.07.2012 г. | 01:37 ч.

    Под „чувствата“ в “ имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото“ смятам че се има предвид не емоции като радост, скръб, тържественост, а духовни органи за възприятие – така както се казва „шесто чувство“. В духовната наука се разглеждат различни степени на свръхсетивно познание и те касаят конкретно практическо обучение и подготвка на съзнанието и душата – примерно не на всеки му е дадено способността да пророкува – това е огромна отговорност – и не само за да не отиде да печели от тотото.

    Има конкретен знак кой може да види Бога (това по Библията е възможно) – чистия по сърце (Матей 5:8). Оттук пречистването на сърцето, а и на мислите и тялото може да е от изключително значение, като разбира се има методи и техники, които спомагат за това. Аз имам практически подход към нещата – има ли чистота – това спомага за Виждането – постепенно.

  27. Найден Пендов  30.07.2012 г. | 16:10 ч.

    @Астролог

    Има конкретен знак кой може да види Бога (това по Библията е възможно) – чистия по сърце (Матей 5:8). Оттук пречистването на сърцето, а и на мислите и тялото може да е от изключително значение, като разбира се има методи и техники, които спомагат за това. Аз имам практически подход към нещата – има ли чистота – това спомага за Виждането – постепенно.

    За това сме на едно мнение. За мене практиките са: да простиш на всички които са те наранили душевно (много трудно духовно упражнение, граничещо с чудо, въпреки това е достижимо), да потърсиш мир със всички (това също не е лесно, но е постижимо). Да поискаш прошка от всеки който си угорчил и занеш за това (блаженни нищите по дух) и ако можеш да поправиш злините които си направил, задължително го направи (какво е това покаяние без промяна), чак тогава помоли Бога за прошка (притчата за брата и дара на олтара). Чак тогава човек би имал обективна преценка за ситуацията и да отсъди правилно. Най-трудното е (поне за мен е така) да имаш доверие на духовните закони и на Бог, когато виждаш, че напръв поглед нещата са точно противоположни. В такъв момен усещането на Божията подкрепа и търсенето на неговото присъствие е критично важно.

    Има различни степени на духовно израстване. Не случайно апостол Йоан споменава за бебета, деца, младежи и възрастни (бащи). За мен най критично е учителското служение, не случайно апостол Яков казва: „не ставайте мнозина учители“. Това е много голяма отговорност, понеже на каквото научи своите ученици, му се трупа на неговата глава. Ако не си достатъчно духовно зрял и само произведеш духовни инвалиди ти се пише на твоя сметка. Колкото до пророческото служение, малко се различаваме в дефиницията. За мен пророчеството е директното мнение на конкретният дух на когото служиш и действията които ще предприеме да постигне своите цели. Предвиждането на бъдещето е като страничен ефект от това. Божият пророк трябва да разпознава много добре Божият Дух. Има си точно определени неща които са характерни за Него, те са описани в Библията. Ако взема да ги обявнявам постът ще стане тройно по-голям. При все това основната отговорност е на събранието (църквата), да разпознава духовете. Един човек може да е пророк, но това не пречи той да сгреши.
    Дарбите не зависят от духовното развитие на даден човек, а от Святия Дух (I Коринтяни 12:11), но горко на онзи който си върши работата небрежно и не се развива. Въпреки това Божият Дух не е натрапник, той няма да ти даде нещо което не искаш, за това и апостол Павел казва на коринтяните да копнеят за дарбите. Т.е. да искат и да се молят за това.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.