Рудолф Щайнер: Човекът спъва развитието си и живота, докато отхвърля Духовния свят

Един лъч от светлина действително може да породи яснота в онзи ретроспективен поглед към времето, какъвто вчера ние отправихме, за да вникнем, така да се каже, в негативната страна на нещата, задавайки си въпроса, който и досега често пъти ни е вълнувал: Каква е по-дълбоката природа на онези импулси, които тласкат съвременното човечество в такива катастрофални събития и – което е дори още по-важно – защо те докарват душите до такова катастрофално състояние, чиито признаци днес се проявяват съвсем ясно?

Естествено, не е възможно погледът към по-дълбоката природа на събитията да бъде отправен без необходимата подготовка. Най-напред погледът трябва да бъде насочен към, бих казал, по-повърхностните пластове на събитията. Тогава може да бъде описана една или друга подробност и тези описания няма да са лишени от правдоподобност. Това е нещо, което винаги трябва да бъде вземано под внимание, когато човек се отдава на сериозни духовно-научни изследвания. Такива духовно-научни изследванията не претендират, че всички останали са погрешни.

Обаче в нашето съвремие те подчертават, че не бива да оставаме в повърхностните пластове на световните събития и че е необходимо да се потопим по-дълбоко в техните истински причини. Днес по отношение на тях няма да бъдат казани радикално нови неща, обаче ще трябва да припомним: Ако ние поискаме да очертаем една новогодишна перспектива пред душата си и поискаме правилно да се ориентираме в тази новогодишна перспектива, тогава тя до голяма степен ще се изправи пред нас като един разтърсващ образ.

Вие си спомняте, че наскоро аз изтъкнах: Най-същественото, най-важното в познанието на нашета епоха е, че човечеството е изправено пред едно ново откровение. Това откровение, което трябва да настъпи и което в известен смисъл вече настъпило, идва чрез Духовете на Личността, които, ако мога така да се изразя, се издигнаха до достойнството на създатели, на творци, докато в досегашното развитие на човечеството ние имахме за творци онези Духове, които Библията нарича Елохими, а ние ги наричаме Духове на Формата. Следователно една нова творческа сила възниква в рамките на онова, което човекът може да забележи, докато наблюдава външния свят.

Но човешката природа е такава, че първоначално човек настръхва срещу нахлуването на такъв нов духовен елемент. Но сега, за да си обясним това ново откровение в съвременния свят, ние трябва да направим едно разграничение. И за да съм по-ясен, аз бих искал да прибавя следното.

При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително. При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение. От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения. Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение. Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.

От възраженията, които заваляха от всички страни срещу изказването на кардинала – а той, следователно имаше интуицията, че в света нахлува едно ново откровение – ясно проличава как човечеството наистина настръхва срещу едно ново откровение. И тук, както вече казах, ние трябва да разграничим две неща.

Естествено, това, че хората отказват да приемат едно такова откровение, изобщо не премахва факта, че откровението е вече тук. Това откровение залива хората като една нова вълна от духовния свят и се проявява в различни събития, от които човекът не може да избяга. Човекът не е в състояние, така да се каже да отблъсне тази вълна от Земята. Така или иначе, тя се излива върху цялата Земя. Това е единият факт.

Следователно, аз бих искал да кажа, че от известно време, особено след началото на 20-то столетие – и по-точно след 1899 година – като хора, кръстосващи света, сме залети от една нова вълна на духовния живот, която се влива също и в другия живот на човечеството. И днешният духовен изследовател е само един човек, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в живота на човечеството. Това е единият факт.

Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот. И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва, също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници – това са човешките души. Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин. В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.

Тъкмо този факт се нуждае от едно по-внимателно разглеждане.

И понеже вършим това седмици наред, макар и от различни гледни точки, редно е да поставим въпроса: Коя е най-важната способност на човешката душа в нашата епоха? Безспорно, това е интелектуалността. И ако винаги с пълно право се изтъква, че човекът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче човекът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности. Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност.

Впрочем, относно тази интелектуалност, ние трябва да имаме съвсем ясна представа. Аз съм говорил за нея от различни гледни точки. Вие може би си спомняте, че дори в публичните лекции аз не съм пропускал да говоря колко необходими за съвременната епоха са интелектуалните качества.

Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността. Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността.

Обаче как е протъкан от нея?

В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения.

Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.

Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия.

Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души.

И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират“ по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.

Положението при днешния човек – особено при този, който е представителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, предният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната. Ето една схема за илюстрация:

(схемата липсва в копието от превода на текста, с което разполагам – бел. Стопанина)

Това тук е човекът, тук имаме един пласт на душата, а по-горе: друг пласт на душата. Тук горе е днешното естественонаучно съзнание. Обаче духовната вълна, за която аз говоря, протича в другия пласт на душата. Работата е там, че съзнанието е ангажирано не само с процесите горе в призрачната мрежа, но то поема в себе си и това, което се случва долу.

Ако размислите върху това, вие ще установите нещо, което е от изключителна важност за разбирането на днешното душевно устройство. Ние не бихме стигнали до тази ужасна военна катастрофа и най-вече до военните действия на тази катастрофа – катастрофата, в която е въвлечено човечеството, има различни страни и войната, за която говорим, е само една от тях. Тази военна страна на катастрофата, която се разрази през последните три години и половина е нещо, до което не бихме стигнали, ако душевното устройство на нашите съвременници се различаваше от това, което вече описахме.

И сега трябва да поставим въпроса: Как всъщност стоят нещата с духовната вълна, която преминава през човека?

Това е една вълна, която първоначално се движи под повърхността на това, което очите ни обикновено забелязват. И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, всред която се движат Духовете на Личността? – Разбира се, там живеят Духовете на Личността, които сега искат да се проявят като създатели, обаче в тази вълна живее и нещо друго. Вие просто бихте могли да си представите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността. Обаче вълните също са там и те са нещо друго, нали така. В морето ние имаме, бих казал, слепия воден елемент, който може да проявява своите водни капризи. Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго.

Това, което нахлува в душите, което наистина пробива в душите, е една битка, една мирова битка, която се води зад кулисите на съвременния свят. И човекът е вплетен в тази мирова битка. За духовния изследовател възприемането и срещата с Духовете на Личността, за които аз говоря, далеч не е нещо удобно и приятно. Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един човек и му казваме: „Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят.“ – А точно това биха искали да постигнат повечето хора. За да навлязат в духовния свят, те биха искали да получат един вид вълшебна напитка. И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.“ – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.

За сегашната степен на мировата еволюция биха могли да се дадат различни характеристики. Аз бих искал да спомена само една от тях. През древните, предхристиянски епохи, тоест непосредствено преди Мистерията на Голгота по-будните души приемаха за напълно естествено, че целият езически свят беше запознат с факта на повтарящите се земни животи. Изобщо животът на древните беше много по-различен, отколкото сме склонни да приемем днес. Ето, например днес ние различаваме хора, които имат някакво образование, и такива, които нямат образование. В древните времена се правеше друга разлика: Между хората, които проявяваха внимание към повтарящите се земни животи, и хората, които не проявяваха такова внимание. Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у човека будност относно повтарящите се земни животи. Обикновено едно такова твърдение поражда всевъзможни недоразумения.

Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени. Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.

Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение. Сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси. И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.

Само не бива да си представяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън. А по правило представите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива. Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим. Но вие знаете, че това не е така. Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания. Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка.

Впрочем нека имаме предвид и още нещо:

Ако хората не биха се възпротивили, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин. Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука.

Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си. И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората.

Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях. Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия живот нещата имат физически измерения. Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния живот, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят. Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят. Ето кое е важно; а в по-голямата си част хората изпитват към тези неща истински ужас.

В известна степен този ужас е основателен. Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят. И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества. Донякъде това чувство има своите основания. Обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества; ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността.

Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.

Сега тук има един много съществен факт. Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник|, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед. И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау.

Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника. Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре.

Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег“. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството. И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един човек, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят.

Обаче днес ние вече се намираме в една епоха, когато хората, заемащи високи постове, неизбежно ще причиняват нещастия на човечеството, ако те настръхват срещу духовния свят и не искат да признаят намесата на духовните Същества в човешкия живот. Изключително важно е да не забравяме този факт. Но дори и да не заемаха ръководни постове при тази военна катастрофа, огромен е броят на онези естественонаучно мислещи хора, които поради страх или други причини отблъскваха от себе си вълните на духовния живот, които чрез Духовете на Личността напираха към тях. Тук е скрита причината, поради която толкова много личности проявиха пълно неразбиране на събитията и преценките им се оказаха толкова погрешни. Безкрайно трагично е, че хора като Лудендорф се приемаха като забележителни личности. Но така или иначе, цялостната преценка на хората беше помрачена поради току-що посочената от мен причина.

Към човешките души се устремяват всевъзможни демонични същества, на които се приписва едно или друго, но фактически хората ги отблъскват, понеже носят в себе си призрачната мрежа на естественонаучно мислене, което не им позволява да вникнат в същността на нещата. И един човек като онзи, който посочих като пример, живя по такъв начин, че заглуши в себе си онова, което се носеше като бучене и тътен в душата му. А така стоят нещата и с повечето хора от нашето съвремие. Те сами, чрез едно или друго, което вършат, си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят; един се кара със своя съсед, друг пише някаква тъпоумна ботаническа книга и така нататък. Те сами си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят и което ги заплашва с разрушаване на личността; да, самата необходимост на световните събития ги заплашва с разрушаване на личността, понеже те се боят да влязат в битката, която днес се води зад кулисите на видимия свят и чиито вълни Духовете на Личността искат да прокарат в нашето време.

Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си.

Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия. Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия. Обаче тези понятия не са друго, освен едно разграничаване на едни неща от други неща. Този начин на мислене е един вид маска, с която на драго сърце си служат най-вече онези Духове, които са в центъра на тази битка и които искат да всеят раздор между хората.

Ако си послужим с по-прости думи, бихме могли да кажем следното: Голяма част от хората, които докараха днешната военна катастрофа, както и онези, които още се възползват от нейните последици, грубо казано, са умопобъркани. Но важното тук е да се разбере: Коя беше причината за разпада на техните личности? От единия начин на мислене, с който си служат хората, обсебени от разединителните сили, ясно трябва да се различава другият начин на мислене, чрез който се стига до Духовната наука. Той е коренно различен; първият разединява, вторият свързва, обединява и изгражда.

Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите представи. Този начин на мислене дава завършени образи за света, опитва се да очертае ясни контури, а чрез контурите поражда и усещането за цветовете. Този начин на мислене – за разлика от днешните естествени науки – не се основава на разграничаване и разединяване. Разликата в „как“ е не по-малко важна от разликата в „какво“. Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ човекът може да навлезе в свръхсетивния свят.

Ако например разлистите книгата „Как се постигат познания за висшите светове“, където е очертан един такъв път към свръхсетивните светове, вие ще установите, че там всички мисли и представи предразполагат към един образно-градивен, обединяващ начин на мислене. Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество. Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души. Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек.

Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото.

По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.

Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път. Те градят, дооформят някои неща, които подпомагат разбирането на старите Евангелия.

Фактически днес – и това не е никак преувеличено – ако някой просто се придържа към антропософските представи и антропософския начин на мислене, тогава онези демонични Същества, които съпровождат Духовете на Личността и упражняват един вид техните странични действия, няма да могат да им напакостят. Ето същинската вреда от това, че днес хората се съпротивяват и отхвърлят духовно-научния начин на мислене.

Нека да повторя: Тази вълна не може да бъде удържана, дори и хората да си затварят очите, дори и да се съпротивляват, дори и да я отблъскват. И тогава идва това, което фактически доведе до сегашната катастрофа: непризнаването на духовния свят. Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души. И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене човекът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка. В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят.

Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, че хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа. Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.

Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ. Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.

Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.

Ако разгледаме тази наша епоха (каквато е тя в началото на годината) и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, пред нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи. И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем, е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим пред тази разтърсваща перспектива. В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да предвиди въпросната перспектива, без да се влияе от никакви симпатии или антипатии. Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист:

Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят!

Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват. Вземете например един такъв закон, който естествено има и своите изключения: За доброто на човечеството – на Земята се раждат приблизително толкова мъже, колкото и жени. Чисто теоретично бихме могли да допуснем, че някога би могло да се получи следното: През някое от следващите столетия мъжете да са само една двадесета част от всички хора, а останалите да се родят като жени.

Следователно, такива закони, които са логически необосновани, не могат да бъдат обсъждани в духовно-научен смисъл, такива закони съществуват. Обаче един такъв закон е също и този: Доколкото хората признават в душите си духовния свят, както описвам това днес, тоест доколкото духовните сили през една епоха си намират път към човешкото съзнание, дотолкова може и да се разгръща и обикновеният им съвместен живот, дотолкова те ще са в състояние да преодоляват антисоциалните инстинкти, да преодоляват всичко онова, което работи срещу социализирането.

Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот. Наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък.

Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно.

Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности!

Забележително е, че на изток от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха. Там, именно на Изток покълват всевъзможни неща, които показват как това, което фактически ще трябва да бъде обхванато само с мрежата на интелигентността, вече се стреми да бъде проникнато от нея. В епохата на Съзнателната душа всичко ще бъде втъкано в мрежата на интелигентността. Вземете например начина, по който се водеше пропагандата именно в Русия, където през последните две десетилетия постепенно се стигна до рухването на царизма.

Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията. Не можеше и да се говори. И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60 милиона статии с антицаристко съдържание. От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие. Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация?

Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията.

Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример от книгите на Николай Рубакин за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното. Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност.

Стремежите на един такъв човек се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност. И ето какво се опита да постигне той. Той организира семинари с читатели, хора, които четат. Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им въздейства, какво от тях им е повлияло. И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само действието на интелигентността. Това е едната страна: Той докарва читателите до такава липса на вътрешно единство, че чрез самото формулиране на въпросите, които задава, той получава такива отговори, които му позволяват да навлезе в техните души по-дълбоко, отколкото могат самите те.

От друга страна, с хиляди и хиляди изтънчени въпроси, той подтиква хората към анализиране на новоиздаваните книги. И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото. После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически. Цялата работа е в това, действащата интелигентност днес да бъде видяна главно в процесите на нейното възприемане.

Ако бихме култивираме такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за предния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер. Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи всред човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават. Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един човек може да приложи спрямо друг човек, а при пълно изключване на интелигентността.

Днес хората биха могли да създадат дори един университет, който с помощта на едно такова мислене да си постави следната задача: Да произвежда революционна пропаганда просто следвайки очертаната от мен линия. А такива стремежи днес наистина съществуват. Фактически всичките следват правилото: В епохата на интелигентността те да не допускат хората до тази интелигентност, а да ги изхвърлят извън нея! А е необходимо тъкмо обратното: Човекът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят.

През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят. Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес?

Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот. Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото! Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него. Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах.

Хората вече усещат този порив в душите си. Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа. Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината. Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица.

Ако се вгледаме по този начин в това, определи характера на нашето време, ние ще намерим обяснение защо хората, които не искат да признаят Духа, но са честни в душите си, не позволяват никакво понижение на съзнанието и си дават ясна сметка какво предстои на човечеството, ако то иска да остане в материализма. Ние трябва да разберем, че в порива към Духа е вложено нещо, което изключва необходимостта да сме песимисти. И ако погледнем колко малко днешните хора са склонни да навлизат в духовния свят според методите на Духовната наука, ние ще стигнем и до по-дълбоките причини за упадъка на нашата епоха.

През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете. Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една жена до Валтер Ратенау“. От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход. Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми.

Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне, и така нататък.

Само че в този случай човекът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука. Обаче нещата опират тъкмо до това: Да се прояви сериозност в тези неща. Когато се отнасяме към тях само теоретично и не вършим нищо друго, освен да се възхищаваме от идеите на Удроу Уилсън или да затъваме в национален шовинизъм, и говорим с езика на ежедневието, тогава катастрофалното положение остава непроменено. И то ще продължи, докато хората поискат действително да възприемат духовния свят по начина, по който духовният свят трябва да бъде възприеман днес: съзнателно, без нерешителност, без страх.

Така че, когато поглеждаме към новата година, от една страна ние виждаме как хората могат само да понижават своето съзнание, да се отдават на политически пророчества, да сключват съюзи между народите, които би трябвало да премахнат войните от лицето на Земята. Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес“ – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес.

Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им. И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще. Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай! Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието. Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят.

И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св. Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна. – А тя не бива да се оказва вярна! Напълно във възможностите на хората е, да не се стига до тази перспектива. И в тази новогодишна вечер нека призовем волята, която няма да позволи тази перспектива да се окаже вярна. Обаче за тази цел е необходимо да отворим очи за действително новото и да се освободим от всички предразсъдъци, които днес все още ни теглят към себе си с такава огромна сила.

Който вижда тези неща, той знае къде да търси Духа и тъкмо там бъдещето може да бъде спасено. Където хората не търсят Духа, там може да има победители и победени. Но там спасение на бъдещето няма. Когато едната част на света търси да вземе от другите хора милиарди, тези милиарди ще се превърнат в изгарящо злато и то ще започне да унищожава света, докато от другата страна остава бедността, но ако е окрилена от Духа, тя ще издигне хората до онези висини, към които ще трябва да се насочи и бъдещето на човешката еволюция.

Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на човека. И никакво взиране във външния свят, никакви клетви за вярност, каквито се подготвят сега, няма да спасят да човечеството; това може да бъде постигнато единствено с придържане към Духа, с упование в Духа, с действия в името на Духа.

* * *

Автор: Рудолф Щайнер

Превод от немски: Димитър Димчев

Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187. Предоставена от Дора Темелкова. Добавена във Виртуалния Гьотеанум в нередактиран DOC формат и PDF. Добавен е и нов лекционен цикъл — Събр. съч. 284 — предоставени от Стелиян Славов.

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.